ПЪТУВАНЕ И ЛЮБОВ

приказките

2012-02-06T11:09:00.004+02:00

надеждни мисли - неразделна част от гещалтфилософията и съзнанието, че
това, което е, е.

Идеята - непозната за много хора въпреки нейната очевидност - съдържа в себе си три импликации, които ми се струва важно да отбележа: със знанието, че „това, което е, е" се подразбира приемането на това, че фактите, събитията и ситуациите са такива, каквито са.
Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде. Не е такава, каквато би трябвало да е. Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде. Не е такава, каквато беше. Не е такава, каквато ще бъде утре. Действителността около мен е такава, каквато е.
Пациенти и ученици, които ме слушат да повтарям тази мисъл, упорито търсят в нея нюанс на примирение, многозначителна поза, сваляне на гарда.
Струва ми се полезно да припомня, че промяната може да настъпи само когато осъзнаваме настоящата ситуация. Как бихме могли да начертаем пътя си до определено място , без да знаем в коя точка на Вселената се намираме?
(Докато пиша това, си представям разочарованието на четящия: „Това, което е, е!... Тази ли е истината?".)
букай

.... зa стoйнoсттa

2012-02-06T10:04:00.002+02:00

Дa oбичaш и цениш себе си – нaй-тpуднoтo oт всички пpедизвикaтелствa. От децa сa ни учили, че дa живеем зa себе си, е aмopaлнo, дa пoстaвяме себе си нa пъpвo мястo - егoистичнo. Ho нимa oбичтa към дpугите не зaпoчвa с oбичтa към себе си? Къде минaвa тънкaтa гpaницa между сaмoувaжениетo и егoизмa?
.....дa paзсъждaвaме зaеднo зa стoйнoсттa нa сaмoувaжениетo, зa пaгубнoтo влияние нa стpaxa, зa смaзвaщoтo бpеме нa винaтa, зa силaтa дa oтстoявaме себе си.

От самоуважението до егоизма Х Букай

Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си...

2012-02-06T09:57:00.003+02:00

Ще мина по този път само веднъж ,следователно не бива да пренебрегвам моите усещания и цели ....

Никога не хвърляй кал в очите на другите!Улучиш или не,ръцете ти остават мръсни!!!!!

2012-02-05T16:28:00.002+02:00

Приемането носи хармония и душевен мир. То ти носи усещането, че Вселената се грижи за теб и че всичко става за твое най-голямо добро. Приемането е висша форма на доверие в Света, в себе си и доброто. Приемането те кара да се радваш на всеки миг от живота си и да извличаш полза и от най-тежката ситуация.
Да приемеш, значи да си гъвкав и вместо да робуваш на обстоятелствата, да ги използваш.

дръзките

2012-02-05T11:55:00.003+02:00

Днес различнитe,свободните,смелите,дръзките

са като огледало,в което някои виждат надеждите и мечтите си,други завистта и омразата,а трети тайните помисли и
недoстойнитe си планове!

... от любовта

2012-02-04T16:51:00.002+02:00

Мисълта е съзнателна сила. Ако мислиш, че можеш да го направиш - ти можеш!

Не чакай перфектния момент - вземи момента и го направи перфектен!

„Щастието не идва отвън. То идва от любовта, която извира от самите вас. Да осъзнаете, че никой друг не може да ви направи щастливи и че щастието е резултат от вашата любов, това се превръща в най-великото изкуство на тoлтеките – умението да обичаш.” Дон Мигел Руис

Най-красивите хора

2012-01-03T17:22:00.002+02:00

..Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката и страданието, водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили своя начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любяща загриженост.

Thanda Private Game Reserve, Южна Африка

2012-01-03T14:38:00.000+02:00

2011-05-17T18:27:00.000+03:00

Internationally

2011-04-25T13:32:00.002+03:00

Internationally renowned photographer Yann Arthus-Bertrand makes his feature directorial

http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU&feature=relmfu

Щастието е състоянието

2011-04-04T20:02:00.002+03:00

КАКВОТО И ДА СТАВА, ЗАПАЗЕТЕ СВОЕТО ЩАСТИЕ

Щастието е състояние, при което вие определяте нивото. Когато се научите как де се отървавате от страха, как да отблъсквате негативността, знаейки как да останете в света без да потънете с него, автоматически ще развиете самодисциплина на своите душа и Дух. Ще започнете все повече и повече да виждате с очите на своята Душа. Тъй като се учите как да се отървете от страха и учите как да отблъсквате негативността, вече няма да привличате тези сили към себе си. Ще видите, че негативността и лошите неща все още ги има, но те са извън вас, а не във вас.

Щастието е състоянието на вашето собствено сърце. Да, вие все още можете да виждате какво става около вас - но няма да му позволите да ви всмуче в някоя голяма черна дупка и да ви задържи там. Придържайки се към страха и негативността, ще изгубите своето щастие. Почувствайте ситуацията на това което става около вас - бъдете чувствителни към света, който ви обгражда. Разберете, че вашето осъзнаване се развива и ще ви помогне да не потънете в морето на мрака и негативността. Усвоили сте духовната дисциплина.Ще вървите като Светлина, ще носите Светлина и Любов на света, независимо как изглежда външната ситуация. Правейки това, ще почувствате вътрешно ЩАСТИЕ - мир в душата си - вие НЯМА да потънете със света, независимо какво се случва...

2010-07-26T18:53:00.003+03:00

Хората са склонни да придават значение на нещата. Затова каквото и да ме видите, че правя, вие го виждате през собствените си очи и го интерпретирате чрез информацията от собствените си изживявания.
Всеки човек има различни изживявания и тяхното значение зависи от правилата, които сме приели за тях. Каквото и значение да им дадете, в крайна сметка това се отнася само за вас, но не го прилагайте към лечението с вяра ...
Не си мислете също, че ако нещо не се случва, значи не го правите както трябва. Това се отнася само за начина, по който тълкувате събитията през призмата на собствения си светоглед. Ще видите каквото очаквате да видите и в повечето случаи ще научите само това, което си мислите» че вече знаете или се надявате да откриете ?! ...

Мег Лоузи - за децата

2010-04-22T15:36:00.002+03:00

Дфн, е авторка на няколко книги на духовна тематика и води свое радиопредаване, излъчвано по интернет радиото към сайта на Шърли Маклейн. Мег Блекбърн е консултант на “Добро утро, Америка”, води лекции и семинари по цял свят и има дългогодишна лечителска практика.

На базата на своя 30-годишен опит като практикуващ лечител д-р Блекбърн ни предлага една нова, духовна перспектива, за да разберем по-добре нашите деца и да им помогнем в техния път.

Децата на новото време – кристалните деца, децата индиго и звездните деца – са носители на ново съзнание. Те представляват скок в развитието на човечеството. Много от тях имат необикновени дарби: общуват телепатично, помнят миналите си животи и мисията си на земята.
реклама
Децата разговарят с ангели, с духовните си наставници и със същества от други светове. Разказите им включват пътувания извън тялото до Атлантида, до звездни системи в паралелни вселени и други измерения. Новите деца повдигат завесата, която разделя нашата реалност от другите светове, и отговарят на въпроси, които живо интересуват човечеството:

* Каква е истинската цел на човешкото съществуване и как можем да я постигнем.
* Има ли светове отвъд нашия. Как изглеждат те.
* Бог, войната, животът и смъртта през очите на децата.
* Как да лекуваме тялото и духа си.
* Какви промени ще настъпят през 2012-а. Какво бъдеще очаква човечеството.

Навлизаме в нова епоха, когато на карта е заложено оцеляването на човечеството. Новото поколение деца носи промяната, от която се нуждаем. Те имат знания и мъдрост, които биха искали да споделят с възрастните. Ще чуем ли техния глас?

...
Избиране на живот сега и в миналото
Откъде сме дошли? Какво е било, когато сме погледнали от рая и сме решили кога да дойдем и какви искаме да бъдем? Дали се е протегнала една голяма ръка и се е чул глас: “Ти! Отиваш там!”. Или просто сме се появили? Материализирали сме се с раждането си?
От другата страна на борда Децата на новото време, независимо дали са Кристални, Звездни или Индиго, често се подготвят и сами избират идването си на този свят.
Много от децата, с които съм разговаряла, си спомнят точно как са избрали родителите си, най-вече заради предизвикателствата, пред които ще ги изправи това семейство. Някои от децата, знаейки, че в този си живот ще бъдат различни, са се спрели на родители, които ще имат възможността и желанието да се грижат за тях. Освен това си спомнят и как са влезли в телата си и как са се родили. Обикновено тези спомени изчезват след шестата или седмата година, но това невинаги е така.
Децата често говорят за миналите си животи. Подробностите в много от случаите са стряскащи, а понякога, с малко проучвания, и проверими. В “Децата на новото време” разказах за едно момченце, което казало на баща си, че иска да взима уроци по китайски. Не че не го знаело, просто имало нужда от малко помощ, за да си го припомни. Било на 6 години. Спомняло си толкова много подробности, че родителите му се поровили в историята на Китай и действително успели да установят кой точно е бил тяхното дете.
За целите на настоящата книга реших да разпитам децата какво си спомнят. След всеки отговор не спирах да се удивлявам как те затвърждаваха със спомените си различните категории, в които попадаха. Звездните деца например често говорят за планети в далечни галактики. И това не са просто измислици. Хора с такива спомени има навсякъде.
Ето въпросите, които зададох на всяко от децата:
В.: Какво е да дойдеш в този живот? Наистина ли е въпрос на избор? Спомняш ли си как реши да дойдеш? Как беше? Спомняш ли си откъде идваш? Спомняш ли си други свои прераждания или дори първоизточника на целия живот?
А ето и техните отговори:
Баба Чандра: Беше ми много трудно, тъй като знаех, че ще бъда инвалид.
В.: Наистина ли сама си го избра?
Баба Чандра: Да, сама си го избрах. Знаех, че трябва да свърша “Работата”.
В.: Спомняш ли си кога реши да дойдеш?
Баба Чандра: Да, реших го, когато двете с майка ми бяхме на планетата Малдек, преди да бъде разрушена и да се превърне в астероиден пояс.
В.: И как беше?
Баба Чандра: Все още ми беше много трудно, тъй като знаех, че няма да мога да използвам триизмерното си тяло. Навъртах се около родителите си около 10 години, преди да се реша да дойда (да бъда родена), тъй като знаех, че баща ми ще умре и на майка ми ще й се наложи да ме отглежда сама.
В.: Спомняш ли си откъде идваш? Кой е твоят източник?
Баба Чандра: Да, но не мога да кажа това на никого.
В.: Какво си спомняш от другите ти прераждания?
Баба Чандра: Всеки от нас има милиони прераждания зад гърба си. Последният ми земен живот беше в Лемурия.
В.: Спомняш ли си Източника на живота?
Баба Чандра: Да, спомням си как дойдох от Източника на всичко живо.
В.: Ами ти, Джуд?
Джуд: Трудно! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми. Оглеждам се наоколо и виждам хора, които си правят пластични операции и какво ли още не, и това се разминава с усещането ми за целта на нашето съществуване. В този свят има прекалено много материализъм, а не в това е смисълът и причината да сме тук.
Понякога се спирам и гледам как хората преминават покрай мен с автомобилите си. Мисля си, че всички те си имат семейства, имат къде да отидат. Всеки се движи толкова бързо, че не вижда онова, което е пред очите му.
Съзнавам, че разрушаваме Майката Земя, на която живеем, и си мисля какво мога да направя, за да стане тя по-добро място. И точно това ме затруднява. Изключително трудно е да предадеш посланието си, въпреки че медиите предоставят доста възможности. Не е лесно да бъдеш приет от масите, когато имаш да кажеш някаква истина. Трудно е.
В.: Спомняш ли си дали идването ти тук бе въпрос на личен избор?
Джуд: Честно казано, зная, че да дойда тук е мое решение, както и да се връщам отново и отново. Виждам, че има много души, които чакат реда си, за да станат човеци. Опашката е ужасно дълга, макар че на Земята вече има милиарди хора.
Не си спомням решението си да се върна, при все че с всеки изминал ден осъзнавам все по-ясно причината за избора ми. В търсене на тези отговори се свързах с една жена – световноизвестен мистик. Тя ми помогна да осъзная, че сам съм взел решението да се върна тук. Наскоро пак ми прави тълкувание, в което се казваше, че душата ми е много древна, още отпреди да се появи Земята, и че съм решил да дойда тук, за да предам интергалактическо послание на хората. Това бе потвърждението, от което се нуждаех, защото от самото начало знаех тези неща.
Един инцидент силно разтърси душата ми. Случи се, когато бях на 19 години, и представляваше преживяване извън тялото. Умрях и се върнах отново. Именно тогава осъзнах, че сам съм избрал да дойда тук, когато съм се родил, а после да се върна, след като умрях. Имаше причина да съществувам. Оттогава насам живеех само за да я открия.
В.: А какво ще кажеш за Източника, за мястото, откъдето си дошъл в самото начало. Спомняш ли си го?
Джуд: Зная, че енергията на душата ми не идва от Земята. От известно време проучвам произхода й. Очевидно е, че се е появила от мислите на Създателя, но знам обаче, че има още много неща, които на този етап не съм в състояние да разбера.
Мястото, откъдето идва енергията на душата ми, е съществувало преди Земята и дори преди Слънчевата система. Това е всичко, което зная засега, макар че търся и ще продължавам да търся, докато не намеря отговора. Откакто се върнах към живота, след като бях умрял, започнах да разплитам дългата нишка на пътуванията на моята душа. Също така започнах да гледам с други очи на необяснимите парадокси на живота. Един от най-големите е времето и пространството.
В.: Ами миналите ти животи? Какво можеш да кажеш за тях?
Джуд: Вече зная, че всички минали животи се случват едновременно, но в измерения с малко по-висока или по-ниска честота. Те наподобяват Земята, каквато е СЕГА, но постоянно нарастват в своето време и извън времето, откъдето идва и парадоксът. Тогава ми стана ясно, че мога да използвам способностите и талантите от миналите си прераждания СЕГА. От този момент започнах истински да се пробуждам и да настройвам душата и целта на живота си към настоящото прераждане.../ Откъс от глава 2 /

“Разговори с децата на новото време” – Мег Блекбърн Лоузи

Тази страст

2010-04-04T20:48:00.001+03:00

Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях - от цялото си сърце.

Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.

Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи когато силата на чувството се превърне в дълбочина...

Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.

Х. Букай - "Писма до Клаудия"

И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.

Великите _ Епиктет

2010-03-05T12:53:00.002+02:00

Епиктет (50-140) е гръцки философ-стоик:

Ако говорят зле за теб и ако е вярно — поправи се; ако не е вярно – смей се. Владей страстите, иначе те ще те завладеят. Завистта е враг на щастливите. Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.

Въпреки, че познавам много богаташи, аз въобще не съм богат.

Изречено по повод един млад човек говорел в театъра, че е умен, защото е беседвал с много философи. Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно.

От лозата излизат три клонки: клонка на наслаждението, клонка на пиянството и клонка на наглостта. По-добре да знаеш как да практикуваш добродетелите, отколкото да знаеш как да ги описваш.

Eзик

2010-03-04T13:55:00.002+02:00

Гледайте хората, с които говорите, право в очите. Ако гледате надолу или встрани, изпращате сигнал, че не сте сигурни в себе си и се поставяте в удоб¬на за манипулиране позиция...

когато гледате в събеседника си, дори да сте нервни, излъчвате посланието, че не се страхувате да общувате с него очи в очи.
• Позата и езикът на тялото също трябва да изразяват самоувереност и сила. Изправете се колкото можете. Ако седите, не се прегърбвайте. Не си покривайте лицето с ръце и не ги стискайте нервно. Ако сте уверени в себе си, можете да се освободи¬те от потрепванията, гримасите и дори изчервяването. Говорете с твърд, не с треперещ тих глас.
• Поработете върху езика си .,.

Тези навици издават несигурност и спъват ефективното общуване.

Ако е нужно, говорете по-бавно и обмислено. Ако обърнете достатъчно внимание на начина си на изразяване, можете да промените издаващата слабостта ви реч в много кратък срок.

Елин Пелин

2010-02-28T15:04:00.003+02:00

Р.Магрит

Умник Гюро с умници другари

Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по
огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да
убие, селото от зло да отърве.

Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и
долища, повел ги, заклел ги - мечката да хванат, жива или мъртва в село да я
докарат.

Ходили, скитали, падали, ставали - мечата дупка стигнали.

Зарадвали се умник Гюро с умници юнаци.

- Ей те тебе, мецано Тодоро - викнал Гюро, - излез да се поборим!

Заревала мечка стръвница в дупка хладница. Реве и не излиза.

- Чакай, ще те науча! - викнал умник Гюро, па рекъл на своите умници другари: -
Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка
стръвница жива за ушите да изтегля.

Умници юнаци вързали умник Гюро и го в мечата дупка пуснали.

Лапнала мецана Тодора умната глава на Гюро и заревала.

- Аа, улови я! Дръж, Гюро! - завикали умниците и задърпали въжето.

Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка!

По едно време - що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава...

Чудом се чудят умници юнаци.

- Бре, де му на Гюро главата?

- Ама той имаше ли глава?

- Мисля, че имаше.

- Па аз мисля, че нямаше.

- Имаше.

- Нямаше.

Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли умник Гюро глава, или
нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата:

- Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш - имаше ли Гюро глава, или нямаше!

Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла:

- Не знам!

- Ка-ще да не знаеш? Помисли си!...

- Е, знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава...

Философия в изкуството 2

2010-02-21T13:49:00.004+02:00

Музея на Алфонс Муха в Карлови Вари

Ар Нуво е стил в изящните изкуства, архитектурата и приложните изкуства. В различните страни той се нарича още Модерн стайл (Modern Style), Модернизъм (Modernisme), стил Либерти (Stile Liberty) или Виенски сецесион

Ар нуво достига своя връх през 90-те години на 19 век (особено периода 1890–1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството...

Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми — ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение.

Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите кантилеври), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример — Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор...

Ар нуво е движение, което е много широко в обхвата си. За много европейци то обхваща един цял начин на живот. Възможно е да се живее в къща, вдъхновена от Ар нуво, с Ар нуво гарнитура, прибори, съдове, пепелници и т.н.

Движението Ар нуво си поставя за цел да направи изкуството част от всекидневния живот, както и да прекъсне всички връзки с класическите времена и да разруши бариерите между изящните и приложните изкуства. В основите на Ар нуво лежи един специфичен начин на мислене относно модерното общество и новите методи на продукция, с опит да се предефинира значението и естеството на работата в изкуството, така че изкуството да не пренебрегва който и да било ежедневен обект, без значение на неговото приложение...

от нета

Философия в изкуството

2010-02-21T13:23:00.006+02:00

Роб Гонсалес

Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след 1 - та световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си.
Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им. Дадаизмът се заражда като реакция срещу буржоазно-националистичните и колониални интереси, които създателите му считат за причини за избухване на войната, както и като протест срещу културния и интелектуален конформизъм... Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти)изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.

Действително дадаизмът стига до крайности, както и всяко течение, възникнало като реакция срещу определени социални, културни и морални нагласи.

Рене Магрит

Но се счита, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма, и че всъщност именно дада поставя началото на постмодернизма. Смята се също, че стилове и течения в изкуството като авангард, попарт, флуксус са повлияни от дадаизма...
...френската дума "dada" - децата наричали дървено конче-играчка.
Много от дадаистите искат да изразят своето пълно отрицание на изопачената реалност и световния ред, който я е допуснал.

от Укипедия

Терапия с музика

2010-02-14T11:49:00.003+02:00

Музиката се възприема от всички живи организми. Звуците, в това число и музикалните, се улавят от слуховите рецептори, постъпват по нервните влакна в мозъка и там детайлно се анализират. След това мозъкът ги предава на целия организъм - разширяват се или се свиват кръвоносните съдове, променя се кръвотокът, вследствие на което се променят пулсът и честотата на дишане.

Музикалните звуци чрез своите вибрации действат на тъканите на организма. А това е дало възможност на специалистите да разработят апарати, като например акустичния излъчвател, който се поставя на определен орган. Тези апарати показват ритъма на работа на съответния орган, например на жлъчния мехур.

МОНОТОННАТА МУЗИКА ИМА УСПОКОЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ

Музиката е ефикасно лекарство при:

1.невротични разстройства;

2.дискинезия на жлъчния мехур;

3.гастрит с повишена киселинност;

4.язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника;

5.заболявания на опорно-двигателния апарат;

6.усложнения след черепномозъчни травми.

Всички сме забелязали как нашата нервна система получава удоволствие от спокойните, равномерни ритми. Такава музика може да контролира организма – забавя или ускорява сърдечния ритъм, повишава или понижава кръвното налягане, възстановява мозъчното кръвообращение, активизира работата на мозъка.

Източната музика, която е характерна със своята монотонност, намалява напрежението, затова се използва в комплексна терапия за лечение на сърдечносъдови заболявания. Такива композиции помагат за нормализиране на нервнияобмен, а това е важно при хронични нарушения на белите дробове и хронична кислородна недостатъчност на мозъка. Немските психолози прилагат музикотерапия за премахване на стреса. Отначало музиката помага на подсъзнателно, а след това на съзнателно ниво. Те залагат по-скоро на тъжна музика.

Френският композитор О. Шанти създал редица произведения, като наблягал не само на музикалната тема, но и на инструментите, с които тя се изпълнява.

Например тамбура, китайска флейта, барабани и акустична китара заедно възстановяват процесите на възбуда и потиснатост в мозъка и така се отключват лечебните резерви. Тези равни мелодии (без изразена минорност или мажорност) се съчетават хармонично с биологичните ритми.

Адреналинът, който се отделя в по-големи количества, в малки дози е по-скоро полезен, отколкото вреден. Този хормон стимулира не само мозъка, но и цялата хормонална и имунна система. Ние бихме повишили своя имунитет, ако “си назначим” една доза “Бийтълс” например. Немските анестезиолози твърдят, че успешно използват музикотерапия в най-стресови за човека моменти. Добре подбраните мелодии намаляват нивото на хормоните на стреса и ускоряват процеса на рехабилитация...

... психология на човека

Целият наш опит

2010-02-11T15:33:00.004+02:00

Целият наш опит в изучаването на живота свой за цялата история на нашето формиране, се свеждал към изучаване на "листата и клонките многочислени ", покривайки при това хартиените листи, още по-многочислени, с разнообразен почерк.

Някои по-практични търсели изцеление в клонките, а тези, които били романтици, гледали далече от дърветата в просторите на Космоса безпределен.

Но тъй като преди всичко, търсим изцеление, а в знанието на съзнанието съществуват само понятия за клонките, то единственото, за което можем да се досетим, с цел подобряване на своя живот, това е да се устремим да прекроим короната на дървото.

И всеки път, присъждайки на някой гръмкото име на велик “ботаник”, а още и под някакъв номер, ... дружно от различни страни на обширно разрасналото се уродливо дърво, под водителството на великите “ботаници” се устремявате да изменяте короната на дървото, както на нас ни се струва ...

При това съставяйки предварително с гласове премъдри програмата на поредния мащабен проект под названието " преобразувания всевъзможни ".
Стараем се съгласно предписанията човешки да отсечем всичко, което от гледната ни точка, е по-некачествено.
Но на дървото некачествено от самия корен, всички клони без изключение растат по същия този принцип...

Не е достатъчно само да се философства

2010-02-11T15:26:00.003+02:00

Има един невидим свят, който ни окръжава и в който се движим. Виждането на този свят ще дойде. Това е въпрос само на време. А сега трябва да изучим това, което е на Земята. Хората на науката в последните си открития вече се доближават до невидимия свят.

Не е достатъчно само да се философства, но и да се има реално общение с невидимия свят. Един ден, когато изгрее Слънцето, всеки лъч, който ще влиза в очите ви, ще ви говори. Наоколо си ще чувате най-хубавия говор, който някога сте слушали. Едно цвете ще ти каже: “Добре дошъл, братко”. Хората мислят, че познават живота. Ние едва сме надзърнали в него. Когато погледнете небето, ще видите всички възможности, които то крие в себе си - всички тези светове. Виждате една мъглявост, а тя е един свят като нашата вселена”.

В човека ще се формира ново сетиво - специална мрежа, чрез която човек ще може да възприема приказния свят на пространството. Има известна светлинна енергия, която е извън нашия сетивен регистър. Новата мисъл, която ще дойде през тази култура, не би могла да бъде обхваната без помощта на тази светлина.

МИШЕТО

2010-02-11T15:16:00.006+02:00

през 6 раса у човека ще се формира ново сетиво - специална мрежа, чрез която човек ще може да възприема приказния свят на пространството. Има известна светлинна енергия, която е извън нашия сетивен регистър. Новата мисъл, която ще дойде през тази култура, не би могла да бъде обхваната без помощта на тази светлина... “Когато се образува тази мрежа, ще се възприема от човешкото съзнание втората октава на цветовете.

За възприемане на новата светлина трябва да бъдем готови. Старата светлина е само преддверие на новата светлина.”.

Делфини- релакс-природа

2010-02-03T11:06:00.002+02:00

„Ако два звука с еднакво напрежение съвпадат, те произвеждат четири пъти по-силен звук, отколкото е напрежението на всеки от тях поотделно, докато тяхната интерференция произвежда абсолютно мълчание."

Наблюдател на природата

2010-02-03T10:54:00.003+02:00

Природата" е само „прекрасна майка"; това е вярно само ако се отнася до външната физическа Природа , а вътрешната ни природа, какво място заема.

За повърхностния наблюдател тя е само една огромна бездна.

Напълно естествено е песимистично настроеният , убедил се в многобройните недостатъци и несполуки на Природата да си въобрази, че това е най-доброто доказателство за отсъствието в Природата на Божество in abscondito, както и на каквото и да е божествено в самата нея.

Можем ли да приемем такова нещо !?

Стълба , по която се изкачваш

2010-02-02T20:40:00.002+02:00

Само една пътека извежда на Пътя и само в края на този Път може да бъде чут Гласът на Безмълвието. Стълбата, по която се изкачва устременият, е изградена от стъплата на страданието и скръбта; само гласът на светостта може да ги утеши. Горко ни, ако донесем и един порок със себе си, ако не си го оставил долу. Стълбата ще се разруши и ти ще бъдеш низвергнат. Нейното подножие се крепи в дълбоката тиня на твоите заблуждениея и определени грехове ... Балватска

БЕЗМЪЛВИЕ

2010-02-02T20:33:00.002+02:00

Умът е великият творец на Реалното.

Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единния, вътрешния звук, който гради външния.

Тогава само - не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното.

Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.

Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка.

Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.

Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.

За " враговете " или "към себе си "

2010-01-24T11:57:00.008+02:00

Добре е да благодарим за това ,че откриваме верния за нас път ..., защото

В сегашната действителност ...
Врагът е решен да ти навреди... дори и само да вземе от енергията ти...

"Той няма да те остави, дори ако Ти му обещаеш, че ще го оставиш "...

Ето какво съм научила от досегашният ми опит – не отстъпвай и сантиметър, защото "дяволът ще завладее километър "...

„Нито давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Когато той иска нещо от теб, каквото и да му дадеш, то никога няма да бъде достатъчно, нито ще е последното, което ще поиска. И това не е нищо лично – ти си просто си „пешка“ в бунта и омразата му към :

- себе си , другите и Бог. Неговата битка е с всичко Свято.

За нещастие или щастие , сърцата и живота на хората са мястото, което той избира за " да живее " ...

... Още Павел дава следния съвет:
„...да не би Злото да добие преимущество над Доброто; защото неговите замисли не са ни неизвестни.“ (2 Коринтяни 2:11).

Не бива да се изненадваш от подобни ситуации и преживявания.

Както опитният треньор проучва предишни игри на противниковия отбор, за да знае силните му страни и да ги избегне, а да се възползва от слабите, така врагът на душата ни изучава нашата лична история, за да се възползва от слабостите и крехките ни места...

!!! " Добре е да помислим

на кой се доверяваме !?...от кой вземаме пример , кой обсъждаме,

на кой и какво даваме ..." !!!

Интересна история

2010-01-24T11:47:00.003+02:00

Има моменти, в които изглежда, че си под постоянна атака – непрекъснат „обстрел“ от обстоятелства, връхлитат те накъдето и да се обърнеш. Има моменти, когато ти се струва, че няма безопасно място, на което можеш да се скриеш. Това е времето, в което…се нуждаеш от Трансформация...

ИМА една много интересна история ... историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост.

Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и "тежко " минало.

Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим - изцеление...

... Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи !

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска.

Преди няколко дни един приятел ме дари с един стих, който сега споделям с вас:

„А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

ОТНОСНО ХАРАКТЕРА

2010-01-21T10:53:00.007+02:00

НА ЧОВЕКА ТИП "Беглец "

.... ТОЙ тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал работа си , която не е искал... Отначало го
обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място.

Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби.

.... Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота.

Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл - смисъл за личното, собствено развитие на този човек...

Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. !!!

Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота.

Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:

Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота.

Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите през 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.

2 път
Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. !?

Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече.
...когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите , които нищо не ви дават в замяна

На кръстопът

2010-01-20T14:16:00.006+02:00

Най-доброто нещо което е добре да направим през тази епоха- /като усетим енергийните въздействия в отрицателен аспект да се защитим от тях/игнорирайки ги/.

Можем да оценим състоянието на енергетиката на другите хора , да се научим да се освобождавате от патологични връзки... !? Важно е ...

Наистина сме направили много. Но пътя към свободата "от и за" далеч не е приключил. Може би и самите ние го чувстваме - сякаш има определен вътрешен дискомфорт...

Това значи, че е дошло време да продължим обучението си . Пред нас е нов етап. Сега е необходимо да се научим грамотно да формираме своите нови цели и да полагате вътре в себе си програми за успех, благополучие, късмет, здраве, увереност, хармония със света и свобода... Също вече ви е необходимо да започнете работа с кармата.

Нека се върнем сега към онова състояние, в което се намирате сега, а именно към известния вътрешен дискомфорт.

Ако до сега сме били на кръстопът, или да чувстваме, че сме загубили почвата под краката си и сякаш сме между небето и земята? По-рано всичко е било просто и ясно: накъде да се върви, какво да се прави и да се държи човек.

А сега много лесно се объркваме: Кой съм? Къде съм? Защо съм?И какво всъщност ми е нужно?... предстои всеки отделно за себе си да разбере...

Безкрайно пътуване

2010-01-19T18:51:00.004+02:00

Нежният ти бриз притваряше сънните ми клепачи и упоена от приспивната ти песен се отпусках в люлката от водорасли, която ти изплете за мен, за да ме поведеш към безкрайното пътуване.

Защото любовта е над всяко тайнство, над всяко знание.

Твоята нужда за мен бе толкова силна и истинска, че ме извика в съществуване, въпреки силите на мрака и човешката слабост. Защото любовта е милостива.
Откакто се родих, все към теб вървя.

Път към себе си

2010-01-17T10:41:00.003+02:00

Ако на дъното на Пъкала попаднеш
и изхода от там го няма,
стълба от Тъгата направи
от Пъкъла и Ада Ти се измъкни

Ако слънцето залязло е
и утрините не огрява,
Слънце от Мечтите направи
дните твои то да озари.

Ако в "Тунел " без изход се намираш
Светлината от Надеждата вземи
пътека от Мечтите ти си направи

Ако Земята под краката ти пропада
земя бетонна от сълзи направи
от Тъга и Мъка пътя си застопори
напред към Новото Начало продължи ...

Виктория Рахилова ТПГ "Н.Й.Вапцаров"

Благодаря, благодаря- Чак сега

2010-01-17T10:36:00.003+02:00

Песен, която остава във времето ...

как да не кажеш Благодаря Орлине !!!

ЧУВАЛЪТ НА СЪДБАТА

2010-01-15T13:05:00.002+02:00

Човек от свойта участ недоволен,
отправил взор към чуждите съдби.
И ден, и нощ се чувствал като болен.
омръзнал и на господа с молби.

Поел го бог през облака крилат
и го завел в небесния си склад.
А там, завързани в торби, в чували,
човешките съдби стояли.

„Избирай! — рекъл Юпитер. Сега
съдбата ти е в твоята ръка.
Макар че аз — могъщ и вездесъщ —
съдби раздавам само по веднъж.
Пък ти със своя невъздържан нрав
не заслужаваш добрина, а гняв.

Но хайде…Право съм ти дал
да вземеш, който щеш, чувал.
Знай: колкото е по-щастлив човек,
чувалът му е толкова по-лек.
Грехът е тежък само —
превива той и силно рамо.“

„О, татко Юпитер, благодаря!
Дано да случа участ по-добра.“
Той грабва някакъв блестящ чувал,
блестящ, но цял от грижи напращял.

„О, не! Такава тежест би превила
дори човек с неизмерима сила!“
След туй към втория посяга,
ала ръката дръпва си веднага.
На властелините е той:
със жаждата за власт, с интригите безброй,
със колебания и страх,
дори
със замисли добри,
но претърпели крах.
„О, нека си го носи, кой го може,
а мене опази ме, боже!“

Опитва друг и друг, и друг…
Чувалите безчет са тук.
И всички със съдби човешки —
различни, а пък тежки.
Един — от притеснения и мисли черни,
друг — от амбиции безмерни.
От злоба — трети, тежък — ще се спука,
четвърти пък — от скука.

„О, праведно небе, нима е туй химера —
съдба по-лека да намеря:
Но не! Напразно се оплаквам аз.!?

Открих торба за мене — ето таз.
От всички тя изглежда ми най-лека.“

„Носи я — рече Юпитер — до века!
И без това ти сам избра торба
не с друга, а със твоята съдба.

Носи съдбата си, човече,
и никога не се оплаквай вече!“

Басни 2

2010-01-15T12:51:00.003+02:00

ПЧЕЛАТА И МУХАТА
ФРАНСОА ФЕНЕЛОН
1651–1715

Един ден Пчелата забеляза една Муха близо до кошера — Какво правиш тук? — запита я тя ядосано. — Наистина, много ти подхожда, просто животно, да се смесваш с цариците на въздуха!
— Имаш право — отговори хладно Мухата, — винаги греши този, който се приближава до един толкова раздразнителен народ като вашия.
— Никой не е по-мъдър от нас — каза Пчелата, — само ние имаме закони и добре устроена република, кацаме само на благоуханни цветя, произвеждаме само превъзходен мед, който може да се сравни с божествения нектар. Освободи ме от присъствието си, долна и безсрамна Муха, която само бръмчи и търси храната си по бунищата!
— Живеем както можем — отговори Мухата, — бедността не е порок, но голям порок е гневът.

Вие правите мед, който е сладък, но сърцето ви е винаги горчиво; мъдри сте в законите, но невъздържани в поведението. Гневът ви, който жили враговете, причинява вашата смърт, а бясната ви жестокост носи повече зло на вас, отколкото на другите. По-добре е да притежаваш не толкова ярки добродетели, но да си по-сдържан.

ЛИСИЦАТА И ЩЪРКЕЛЪТ

На никого недей вреди! Обидиш ли човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла, напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“

Басни

2010-01-15T12:46:00.002+02:00

КОСТЕНУРКА И ЗАЕК

Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането.

Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.

ПЪТНИЦИ И МЕЧКА

Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:
— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.
Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.

„града на учеността"

2010-01-11T14:45:00.003+02:00

Книгата на Енох е обявена за апокрифна. Но какво е апокрнф ? Самата етимология на този термин показва, че това просто е съкровена книга, т.е. една от книгите в каталога на храмовите библиотеки, намиращи се под охрана на Йерофантите и Посветените свещенослужители, непредназначена за профана. Апокриф произлиза от глагола крипто, „да криеш". В течение на векове Enoichion, Книгата на Ясновидеца, се е пазела в „града на учеността" и тайните трудове - в древния Кириаф-Сефер, по-късно преименуван в Давир
Някои автори, които се интересуват от тази тема - особено масоните - се опитвали да отъждествят Енох с Тот от Мемфис, с гръцкия Хермес и даже с латинския Меркурий. Като индивидуалности всички те се различават помежду си; от гледна точка на професията - ако може да се използва тази дума, днес толкова ограничена по своя смисъл - всички те принадлежат към същата категория от свещени писатели, посветители и летописци на окултната и древната Мъдрост.

Тези, които в Корана колективно са наречени Идрис или „Просветени", Посветени, са носели в Египет името „Тот", изобретателя на изкуствата, науките, писмеността, музиката и астрономията. У евреите Идрис е станал „Енохим", който според Bar-Hebraeus е „бил първият изобретател на писмеността", книгите, изкуствата, науките и първият, който представил в система движението на планетите.

В Гърция са го наричали Орфей и така той променял името си, съобразно всяка народност. Тъй като числото седем принадлежало на всеки от тези първоначални посветители и било свързано с тях, както и числото 365 астрономически е свързано с броя на дните в годината, то е отъждествявало мисията, характера и свещеното назначение на тези хора, но разбира се, не и техните личности. Енох е седмият Патриарх. Орфей е притежателят на седмострунна лира (Phorminx), което обозначава седмичната тайна на Посвещението. Тот, със слънчевия диск със седем лъча над главата, плава в Слънчевата лодка (365 градуса), изскачайки от нея на всяка четвърта (високосна) година пс за един ден. Накрая Тот-Лунус - седмичният бог на седемте дни или седмицата.

Езотерично и духовно Enoichion означава „Духовиждаш на отвореното око" .
Разказът на Йосиф Флавий за Енох, за това, че той е скрил своите най-ценни свитъци или книги под стълбовете на Меркурий или Сет, е тъждествен на сказанието за Хермес, „Бащата на Мъдростта", скрил своите книги на Мъдростта под стълба и след това, отваряйки два каменни стълба, намерил изписаната върху тях наука. Йосиф Флавий - независимо от своите постоянни усилия за незаслужена похвала на Израил и от това, че той приписва тази наука (Мъдрост) на еврейския Енох - все пак дава исторически данни. Той твърди, че тези стълбове все още са съществували по негово време и съобщава, че те били построени от Сетх (Сит). Възможно е и така да е било. но не и от патриарха с това име, сина на Адам, и не от египетския Бог на Мъдростта-Тет, Сет, Тот, Сат (впоследствие Сат-ан) или Хермес, които всички са единни - а от „Синовете на Бога-Змей" или „Синовете на Дракона", име, под което Йерофантите на Египет и Вавилон били известни до Потопа, както и техните предци, атлантите...
Т.Д. Балватска

стимулиращи вани

2010-01-11T10:26:00.002+02:00

Вечерна успокояваща и сънотворна вана:

лайково масло - 2 капки
лавандулово масло - 5 капки
етерично масло от портокалови кори - 2 капки
Разтоварваща и освежаваща вана:
етерично масло от лимонови кори - 5 капки
здравцово масло - 2 капки
сок от половин лимон

Укрепваща защитните сили и стимулираща кръвообръщението вана:

лавандулово масло - 5 капки
хвойново масло - 3 капки
ментово масло - 2 капки
Вана "Афродита":
жасмнново масло - 2 капки
санталово масло - 8 капки
илангилангово масло - 2 капки

билкови рецепти 3

2010-01-06T14:16:00.002+02:00

билкова рецепта за вана:

корени от валериана (Rad. Valerianae off.) - 20 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 20 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г

билкова рецепта за вана:

цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 30 г
цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.). - 30 г
шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г
стръкове от босилек (Hb. Оcimmi basil.) - 20 г
листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г

Билкови рецепти

2010-01-06T14:11:00.002+02:00

билкова рецепта за вана (за деца с неспокоен сън):

стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 20 г
цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 10 г

билкова рецепта за вана 2 :

листа от градински чай (Fоl. Salviae off.) - 30 г
цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 20 г
пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 20 г
цветове от вратига (Fl. Tanaceti vulg.) - 10 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г

Релакс и спокойствие

2010-01-06T14:08:00.001+02:00

билкова рецепта за вана (с общоуспокоително действие):
листа от малина (Fol. Rubi id.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 20 г
листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 10 г
пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 10 г

билкова рецепта за вана (с общотонизиращо действие):
цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.) - 20 г
стръкове от жълт кантарион (Hb. Hyperici perf.) - 30 г
коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 20 г

УРОЦИТЕ

2010-01-04T10:28:00.005+02:00

САМО ОТ НАС ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ И ПРЕКАРАМЕ ВРЕМЕТО СИ

Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.

Да се научим да моделираме живота в зависимост от собствения си избор и желания.

Време е да поемем отговорност,да използваме правилно свободата, смелостта, енергията и да разберем че живота е приключение.

Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.

Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.

Всичко, което трябва да направи;, е да поеме; дълбоко въздух и да пристъпи; към действие.

Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.

Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Животът е - смела авантюра, приключение или нищо." Хелън Келер"Ако

Да не допускаме :
Живота да нr предлага само съжеление... Пропуснати възможности ,а ние да се "Възползваме " от тях

Можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.

"Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм."
Всеки се ражда с приключенски дух.
Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесно преживяване , зависи единствено от нас.

ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАМЕ НУЖДА, СА У НАС САМИТЕ

Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.

Непрекъснато получаваме "съобщения или указания " от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.

Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътуването през живота.

Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.

Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.

През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.

Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.

ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.

Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.

Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си.

Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.

Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.

Вярвам в Слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в Любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта не се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да ни замести или да ни пожали." Марсел Пруст.

Мъдростта не значи винаги да сме интелигентни и да действаме така ...
Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията.
Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.

Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие.
Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание.

Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.

Нека и през новата 2010 незабравяме тези проверени във времето истини ...

Щастлива наричат ме Нова Година

2010-01-01T17:28:00.005+02:00

Безименна идвам.

Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте ми избор !
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.

Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

Емоции 09

2009-12-29T12:24:00.020+02:00

дома на Иван Вазов

АР "Боженци"

с.Златолист

Пожелавам си и през идната година такива страхотни емоции !!! да не забравя и хората които взеха участие ... Много целувки от мен за Вас !!!

" Звуците на мълчанието "

2009-12-29T12:12:00.004+02:00

“Мълчанието е най-чистото, защото то изтрива

мислите и освобождава от множеството,

следователно то довежда до корена, до единното.” /32/

Махатма Кумари Девараджа

Аз-ът търси себе си в мълчанието, защото е несъвършен. Всяко говорене има отношение към “осъществяването на Аз-а”, т.е.

отразява човешкото мислене, взаимодействие и живеене и не приема мълчанието в неговия онтологически смисъл. За едни и същи неща може да се говори по различен начин.
Езикът придава смислите и значенията на нещата и отразява конкретни следствени проявления на мълчанието, осъществявани от Аз-а.

В думите се влага различен смисъл – те не са точно огледало на действителността. Думите “тежат” със смисъла си, когато се говорят на място и отразяват същността на нещата, която “празното” говорене може да разруши. Словото със своята магическа сила преодолява заплашителната тишина и противостои на акта на метафизичното мълчанието.

В мълчанието човек е свободен от понятийността на нещата.

Мълчанието има митично-символно изображение, аксиологически смисъл и граници, наложени от различни табута.

Мистицизмът на мълчанието може да символизира различни противоположности:

безвремие, тишина, спокойствие и хаос, ужас; радост и виене, стон и плач; светлини и сенки; залез и изгрев; слънце и буря, цунами и огнена лава; хармония на цветовете, спокойна вода и величествена природа; жужене на пчели, птичи песни, грачене, ромолене и горски звуци.

Махатма Кумари

Големият океан на Духа

2009-12-29T11:38:00.006+02:00

Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.
Джеймс Бари

“Самореализацията означава осъзнаване на истинското - Себе като големия океан на Духа чрез разрушаване на илюзията, че сме това малко Его, това малко човешко тяло и тази Личност.” – (Парамаханса Йогананда).

Всеки човек е дошъл тук и е жив не за да живее безцелно, ленно и безсмислено, не за да извършва неморални постъпки и необмислени деяния, не за да живее инертно, причинно - следствено. Ние имаме висш дълг и трябва да осъществим и реализираме него чрез мислите, думите и делата си. Трябва да познаем правилното положение на нещата, а неправилното да отхвърлим и изчистим.

Социалното на света, в който живеем ни грабва и ни кара да забравим, че отвъд само видимите задължения в кармичния живот ние трябва да проявим своето висше съзнание, за което не мислим, но което е единственият ни път за истинското Освобождение от света на страданията.

В живота на всеки от нас има два вида мъдрост – светска и освобождаваща. Светската мъдрост е познанието, до което ни отвежда сетивността. Това е знанието, което ни поднася социалния живот. Това е мъдростта, която се отнася към всички външни и вътрешни явления или това е познанието, което натрупваме през своето съществуване и е свързано с видимия свят и преживяванията дошли като плод от него.

Човек е непрекъснато ангажиран в това познание и живее на това ниво, проявява се чрез него в живота си. Тук придобитите знания и умения могат да помогнат на нас да живеем добре, да сме подсигурени, защитени, нахранени … но само във видимия свят и само за малко. Светското носи временно удовлетворение.

Освобождаващата мъдрост е насочена към " самият Ум ". Придобита мъдростта на ума просветлява и никога не може да бъде изгубена. Осъзнаването е безгранично ясно пространство, то е необусловено и трайно...

Весело настроение , много Любов и внимавайте с Мъдростта ... !!!

Време за релакс

2009-12-20T15:00:00.003+02:00

Винаги ще бъдете уверени и спокойни, независимо какво става наоколо ви, ако намерите време за релакс...

Можете да контролирате всичко, което се случва, съсредоточено, зряло и ангажирано. Защото все по-добре се научавате да контролирате собствения си живот. Вече няма да позволявате на други хора или на събития, или на страхове да ви притесняват или да ви причиняват стрес.

Вие се контролирате и това ви харесва. Ще бъдете спокойни, релаксирани, уверени и винаги ще се контролирате.
Учите се да релаксирате... да се освобождавате от всички тревоги, да не се безпокоите. Защото сега контролирате всички аспекти от живота си. Вече няма да позволите на тревогата, напрежението или нервността да ви спъват. Ще забележите, че всеки ден все повече релаксирате.

Ще усетите как ставате все по-спокойни и се контролирате повече отпреди...

Хубав ден !!!

2009-12-20T14:57:00.001+02:00

хубав ден !!!

Затворете очи и поемете дълбоко дъх, после издишайте до дъно, докато изпразните дробовете си. Изкарайте целия въздух от тях. Повторете действието. Просто се отпуснете и издишайте целия въздух.

Направете го трети път, но сега задръжте дъх, след като сте напълнили дробовете си с чист, освежаващ и успокояващ въздух. Задръжте. Не отваряйте очи.

Издишайте полека и почувствайте как напълно се отпускате.

библейски пророчества

2009-12-17T16:38:00.003+02:00

На 70 км южно от Бейрут - столицата на Ливан, на малък полуостров, врязан в Средиземно море, се намира градът СИР. Той е населен от 8 000 души, предимно християни. Макар че бреговете са удобни за мореплаване и градът си има малко пристанище, тук кораби не акостират. Само закотвени рибарски лодки чакат часовете на нощта, за да излязат в открито море. Рибарите опъват мрежите си върху странни гранитни колони, подаващи се над водата, за да ги подсушат, закърпят и приготвят за вечерния лов. Както гранитните колони, така и каменните блокове, пръснати по брега, напомнят за древен град. На някои места могат да се видят цели зидове, били в далечно минало част от голямо пристанище.
Монотонният живот, лишен от каквото и да е разнообразие, люшканите от вятъра рибарски мрежи, вързани за останките на древния морски град, прибоят на вълните заедно с крясъка на птиците създават впечатлението, че тази местност е сякаш скована в прегръдката на някаква прокоба. Като че тук витае силата на някакво проклятие, което се надсмива над руините, говорещи за блясъка на отдавна отминала слава.

Точно на тази особеност градът дължи големия интерес от страна на западноевропейските държави. Тук по всяко време на годината идват туристи, за да видят, че...нищо не могат да видят!

Защо? Защо толкова разходи и труд, за да се увериш, че няма какво да видиш? Защото това е една проверка на думите на Библията! Пустотата на това твърде оживено в древността място е потвърждение на библейско пророчество, записано 2600 години преди нашето време. В 586 г. пр. Хр. пророк Езекиил е изрекъл против тогавашния господар на моретата - града ТИР, думите:
"Ето, Аз съм против тебе, Тире! Ще повдигна против теб много народи, както морето повдига вълните си. И ще се сринат стените ти, и ще съборят кулите ти, и Аз ще изстържа пръстта ти и ще те направя гола скала .

Каузалната модалност

2009-12-17T13:55:00.002+02:00

За каузалната модалност са характерни ежеминутност, актуалност, спонтанност, състояние "тук и сега". Осъзнаването идва по-късно. Вие седите зад кормилото на автомобила, някой ви отрязва, вие натискате клаксона или удряте спирачки, или шофирате - в този момент не мислите за това, какво означава протичащото с вас, вие не се занимавате с ментално моделиране. Вие действате. Ето това е събитие. За силното каузално активиране са характерни искреност и въвлеченост, тоест осмисляне в абстрактни категории на това, което става. С други думи, тук няма интерпретации, а има пряка реакция на непосредственото въздействие на обкръжаващия свят.
Ето защо аз не обичам (разбира се, с извинения) да чета лекции, аз обичам да пиша книги. Тук пред вас, от мен се изисква значително по-високо ниво на спонтанност, неочакваност, каузалност, отколкото на мен, видимо, ми е свойствено по природа. По принцип добрата лекция не е това, което се готви отрано, а след това се чете от хартията - в нейния ход през цялото време трябва да има импровизации. Има хора, на които това им се отдава твърде лесно, а има хора, които са по-систематични, те имат по-голям акцент на будхиалното тяло, при тях импровизациите стават по по-тежък начин.

Интонация.

2009-12-17T13:43:00.004+02:00

Гледайте театрално постановки – но само не от средно ниво – не ви разрушават. Гледайте актьори от висше ниво. И ходете не на кино, а на театър – там ще разберете, какво е това висш клас на будхиален план. Будхиалната интонация е интимна, дълбока, проникновена, доверителна, предразполагаща към това, да се открием, да поговорим действително, както се казва, полагайки ръка на сърцето, за това, което лежи на сърцето, под сърцето.
Физически жестове. Разстоянието до партньора тук е малко, за разлика от максималното отдалечаване в случая на атманическа модалност.

При това разстоянието се намалява според това, как събирателната точка се вкоренява на будхиален план.

Но физическите контакти тук са много ограничени и повърхностни. Може да се сложи ръка на рамото или на коляното на партньора, но позата е достатъчно статична – или много, много бавно, почти незабележимо движение. Ръка към сърцето, очи нагоре, жестовете са плавни, бавни, често закръглени. Никаква рязка жестикулация.
Временна пауза в случая на използване на будхиална модалност е необходима, тук трябва да има отлагане, възможно, нееднократно.

“Не сега, за това ще поговорим по-късно”. Наистина, има особена твърда интонация, когато вие дадете на човека отчетлив каузален отказ на тази фраза. Но интонацията на будхиалното отлагане е съвсем различна, много мека и спокойна: “Хайде да не говорим за това сега!” – това означава, че на вас ви е нужен определен потенциал, някакво време за това, да се подготвите ...

Да се изкачиш

2009-12-17T13:32:00.004+02:00

- Що е най-тежкото бреме, " смелчаги "! - така пита издръжливият дух. - За да го поема и да се радвам на силата си?
Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?

Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?

ВСЯКА ЦЕННОСТ Е ВЕЧЕ СЪЗДАДЕНА И ВСЯКА СЪЗДАДЕНА ЦЕННОСТ - ТОВА СЪМ АЗ

Весели празници

2009-12-16T14:14:00.005+02:00

хубави емоции и добро настроение

старите спомени... Никой вече не вярваше, че Старецът от Лапландия съществува, че има дълга бяла брада или пък шейна, теглена от еленчета със светещи червени нослета. Напразно родителите се опитваха да убедят невръстните си дечица, че Дядо Коледа съществува и ги молеха преди празника да пишат в писмо какво искаха за подарък - всички бяха забравили традицията с писмата, в които уверяваха Добрия Старец, че са били послушни цялата година и заслужават подаръка си.

Какъв подарак ще Ви зарадва !?

Нправо към сърцата -Мария Магдалена

2009-12-15T16:00:00.003+02:00

Настъпи дълго мълчание, преди Мария да се обади с по-спокоен глас:
— И аз разбирам, че новото учение трябва да има вътрешна структура и ред. Но не трябва да се превръща в една от онези странни религии, които имат за цел само да държат хората в подчинение.

Предполагам, че сте записали всичките му притчи, така както Симон Петър и другите ги помнят.
Те кимнаха.
— Моето мнение е, че в основата си те се отнасят до едно и също нещо, до свободата и отговорността на всеки отделен човек.

... И че няма никаква гаранция, че ще се докоснеш до Бога само ако спазваш всички закони и правила. Може да е точно обратното. Спомнете си за блудния син, за слугите, които работили само по няколко часа, а други - по цял ден.
Варнава се наведе към нея и каза енергично:
— Можеш ли да запишеш притчите му, така, както си ги спомняш?
— Ще се опитам.
Разредиха виното с вода и отпиха. Беше топло въпреки сянката в беседката.
Павел попита:
— Какво според теб е най-важното в учението му?
— Помирение и опрощение, за това говорихме вчера. Трябва да започнеш със себе си, да признаеш страха и егоизма си. Да съжаляваш за стореното и да си простиш. Щом направиш това, няма да имаш потребност да виниш другите.
— И преди си говорила за това и мисля, че имаш право — каза Павел. — Но това е трудно, почти невъзможно. Как можем да се помирим със злото, което сме сторили?
— С Божията помощ - каза Варнава.
— И чрез вярата в себе си, в царството небесно, което е в нас - добави Мария.
Симон Петър поклати глава.
— Царството небесно е сред вас и във вас. Той често го казваше, но аз не Го разбирах.
Мария енергично се наведе към Симон.
— Спомняш ли си веднъж, когато един от нас, мисля че беше Андрей, попита Исус къде се намира новото царство и кога ще настъпи. А Той отговори, че то вече се намира сред нас. И това е вярно, Симоне, толкова съм мислила за това, за любовта, която свързваше всички нас, които Го следвахме.
Разговорът беше прекъснат от Леонид, който се прибра в къщи от работа.
— Преча ли?
— Не — каза Павел. — Напротив, можеш дори да ни помогнеш да си изясним някои понятия.
Леонид поздрави Варнава, който набързо му предаде разговора им.
— Предполагам, че знаеш какво мисли Мария. Но не можеш да изградиш църква без ясни правила и послания.
Леонид поклати глава.
— Трудно е — отвърна той. — Следвах Исус през различни периоди и внимателно слушах всичко, което говореше. Беше поразително и то обърна наопаки представите ми за света. Тогава смятах, че неговото влияние обърква моето ясно и точно мислене на грък. Когато се връщах в Антиохия, се опитвах да го видя като земен човек, да го възприема като такъв.
Леонид се засмя и каза:
— Разбира се, не успях. Думите Му пуснаха корени в мен като синапеното зърно, за което проповадваше той. Беше дълъг процес. Не мисля, че някой може да разбере откровенията Му чрез учене.
— Тогава какво ще правим? - попита Варнава и към блясъка в очите му се прибави иронична усмивка.
— Ще направите онова, което трябва — каза Леонид и също се засмя.
За миг се замисли и продължи:
— Нагърбили сте се с почти невъзможна задача. Бедата при нас, хората, е, че не можем да мислим без модел и идеал. Безропотно затъваме в старите представи и чувстваме облекчение, защото вярваме, че сме ги разбрали.
— Искаш да кажеш, че човек може да мисли едновременно и по нов, и по стар начин? — попита Варнава.
— Исус успя. Той промени света и затова беше обявен за рушител на обществото. Разбирам свещениците в Йерусалим и техния ужас. Исус е опасен за еврейската общност. Равновесието между Синедриона и римляните беше много крехко и те не искаха да рискуват.

Евреите, насядали около масата в беседката, затаиха дъх, но Леонид продължи спокойно:
— Прибавете към това и духа на времето, обременен с тежко наследство. Вие, евреите, с вашите канони и правила, ние, гърците, с наивната си вяра в логиката и разума. И накрая, не на последно място — римляните, които живеят със сляпата си вяра в римския ред и дисциплина.
Замисли се за миг и продължи:
— В този свят на закони, разум и дисциплина хората копнеят за чудеса. И съвсем естествено е, че все повече хора се обръщат към мистичните религии на Изтока.
Продължиха да седят мълчаливо. Накрая Леонид разпери примирително ръце.
— Понякога си мисля, че Исус подрани с идването си на този свят, който изобщо не е в състояние да го разбере. Боговете, които почитаме, са твърде далеч от нас. Докато богът на Исус е във всяко сърце, в живота, въпреки че не го признаваме.
Лицето на Павел се озари от усмивка. Толкова рядко се случваше.
— Май забрави думите си за синапеното зърно.
Както обикновено Мария изпрати гостите си през градината до портата. Павел спря за миг под голямата смокиня и й каза:
— Думите, които Той е казал за майка си и братята си, трябва да са наранили дори теб, която си била неговата избраница.
— Да. Дълго страдах. Едва когато дойде дъждовният период, разбрах и приех, че той не може да има избраници...

Тази нощ Мария спа дълбоко. Дългоочакваната прохлада най-после беше достигнала Антиохия. Събуди се както винаги преди зазоряване и се отдаде на спомените си.

Когато множеството нарастваше, Исус започваше да говори. Думите му достигаха до слушателите, до душите им, мислеше си Мария и най-после разбра защо Той винаги говори с притчи. Божието слово не може да се затвори в определения. То е многозначно и трябва да си пробива път до всекиго чрез притчи. Исус рисуваше понякога забавни, понякога тъжни, но винаги поразителни образи. И всеки оживяваше по своему в съзнанието на слушателите.
Той се обръща направо към сърцата, мислеше си Мария. И ние разбираме, че онова, което на пръв поглед изглежда безсмислено, е единственото смислено нещо.

Много често спяха в къщите на последователи на новия пророк. Първата нощ след пътуването до Тир се настаниха в две огромни стаи в къщата на един приятел на Левий. Мъжете сложиха постелките си в по-голямата стая, а жените в по-малката.
Исус и Мария Магдалена се събуждаха по-рано и излизаха на разходка из околността.
— Много мислих през нощта — каза Мария. — Може би Богът, за който говориш, още не се е родил в сърцата ни. Отишъл си далеч пред нас...
Той поклати глава.
— Във всеки мъж или жена, които поглеждам, виждам Бога. Най-ясно го виждам у нещастните и болните.
— Но ако не знаем къде се намира Бог, ще ни бъде много трудно да го търсим.
— Това е толкова тъжно, Мария. Но Той бавно израства у всяко човешко същество. Докато един ден стане готов за изкуплението.
— Което ще бъде мъчително?
— Да, трябва да се простим с всичко старо.

Внезапно потокът от спомени секна и Мария отново се озова в леглото си в Антиохия. Бяха ли стигнали до Тир? Не знаеше. Беше ли зърнала морето? Не помнеше.
Всички образи от пътуванията й бяха потънали в черното отчаяние, замъглило съзнанието й.

Както винаги се настаниха в беседката; беше хладен ден и те се насладиха на прохладата.
Павел каза:
— Според всички доказателства, които сме събрали, вие двамата често сте оставали насаме. Трябва да ти е казал нещо, което не е споменавал пред други.
Тя им разказа за кошмарите си през онази зима и за ужасните си страхове.
— На сутринта му разказвах сънищата си и се надявах да ми отговори, че кошмарите са сапунени мехури, които изчезват с изгрева на слънцето. Но той не го направи. Каза, че сънищата носят послание от най-съкровената ми същност и знаят повече за мен. Но и аз като повечето хора съм се изолирала от същността си, от мястото, където Бог обитава у всеки един от нас.

Павел даде знак на Марко, който записа тези думи, защото бяха важни.
По-късно на път за Тир го попитах дали е възможно същността, която спомена, да не се е оформила още у хората. И че Той може би е първият човек на земята, който притежава знанието за присъствието на Бога в собственото си сърце. Тогава Той ми отговори, че го вижда у всеки човек.

Важността на емоционалния фон

2009-12-14T10:37:00.002+02:00

Трите основни елемента, които на химично ниво поддържат нашия емоционален фон, са:

- Анандамид – веществото, което регулира предаването на нервния импулс, играе роля в механизмите на репродукцията, процесите на запомняне на информацията, формирането на усещането за болка, апетита, депресивните състояния.

- Серотонин – най-важният невромедиатор (биологически активно вещество, което участва в предаването на нервния импулс), хормон, който се образува от аминокиселината триптофан. Той също такат повишава двигателната активност, способства за подобряването на емоционалната нагласа и увеличава общителността.

- Допамин – хормон-невромедиатор, който се отделя при изпитване на някакво удоволствие (например по време на ядене, при полов акт и т.н.)

Според специалистите, недостигът на тези три вещества води до понижаване на настроението, тревога и депресия.

Как да попълним необходимите запаси от „хормони на щастието”.

Съзвездието - Coma Berenices

2009-12-14T09:55:00.003+02:00

Косите на Вероника е отделено като съзвездие в ІІІ-ти век пр.Хр. от
астронома-математик Конон, приятел на Архимед, който му е дал това поетично име.

По предложение на Тихо Брахе то е прието за отделно съзвездие около 1602 година.
Косите на Вероника е едно от малкото съзвездия, на което името е свързано с историческа личност.

Легендата за това съзвездие и днес вълнува с възвишените чувства на съпружеска любов и вярност, разказани в нея.

А ето и самата легенда :
През ІІІ-ти век пр.Хр. фараон на Египет бил Птолемей ІІІ Евергет. Неговата съпруга Вероника се славела с божествена красота. Това, което я правело приказно прелестна, били нейните коси. Като златиста река с леки вълнички, косите на Вероника блестели и будели възторг у всеки, който имал щастието да ги види. От далечни страни идвали царе, царедворци и жреци да видят и да се насладят на това най-прекрасно чудо. Поети възпявали косите на Вероника и нейната удивителна прелест в прочувствени поеми. Радост изпълвала сърцето на фараона Птолемей ІІІ и той се чувствал безкрайно щастлив. Погледът му не се откъсвал от сияещите коси на неговата съпруга. Но щастието му не продължило дълго. Птолемей ІІІ заминал с войските си да воюва с враговете...
Минавали дни, месеци, години. .., но Птолемей не се връщал.Потънала в дълбока скръб по него, Вероника отишла в храма на Афродита и развълнувана отправила гореща молба към нея: да закриля съпруга й, да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Обещала да й пренесе в жертва своите коси.
Не минало много време и вестоносец дошъл в двореца при Вероника. Предал й много поздрави от нейния съпруг и съобщил радостната вест, че Птолемей е победил и си идва. Скоро ще бъде в двореца при нея.
Изслушала радостната вест Вероника и вярна на обещанието си , веднага отишла в храма на Афродита, отрязала косите си и ги оставила на жертвеника.
Пристигнал Птолемей ІІІ. Двореца устроили приказно пиршество за ознаменуване на победата му. Всички ликували. Прегърнала го Вероника. ..,но вместо радост в дълбока скръб потънал Птолемей, щом видял, че ги няма прекрасните й коси. Разказала му тя ,че ги е принесла в жертва на богиня Афродита, за да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Поискал Птолемей да види косите на Вероника в храма на Афродита, но ... през време на тържеството те изчезнали от храма. Още по-голяма скръб обзела Птолемей и сълзи потекли от очите му. В този тежък миг при него дошъл придворният му астроном, математикът Конон и му казал:
- Не тъжи, господарю мой! Погледни на небето, там, гдето сияе Арктур... виждаш ли слабите звездички?
Това са косите на Вероника.
Утешавайки натъжения Птолемей ІІІ,астрономът Конон му разказал, че косите на неговата Вероника са отнесени на небето от богинята на любовта Афродита. Там по волята на боговете те ще блестят като съзвездие през нощите. Хората ще ги гледат и ще се наслаждават на тяхната божествена прелест.
Утешил ли се е Птолемей ІІІ Евергет от думите на придворния астроном Конон, легендата не казва. Ясно е само това, че астрономът Конон е ограничил съзвездие, на което дал името Косите на Вероника.

Съзвездието Косите на Вероника се намира в Северното небесно полукълбо и най-добре се вижда през нощите от април до август. Заема площ 386,5 кв.градуса, което го отвежда на 42 място от общо 88 съвременни съзвездия и съдържа 64 звезди, видими с просто око, от които 50 са по-ярки от шеста звездна величина. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Дева, Лъв и Ловджийските кучета. Поради това, че се намира до съзвездието Лъв, първоначално Косите на Вероника се е смятало за снопчето косми в края на Лъвската опашка. Това съзвездие е известно с това, че съдържа голямо количество галактики, които принадлежат едновременно и на Косите на Вероника, и на Дева. Тук се намира и звездният куп Кома.
Съзвездието не е особено ярко – няма звезди по-ярки от четвърта звездна величина. В ясни и безлунни нощи в Косите на Вероника могат да се видят около 50 звезди. В това съзвездие най-ярката е β Comae Berenices със звездна величина 4.26m . Гледайки на нея, може да получим представата, как изглежда Слънцето на разстояние 27 светл. години.
Съзвездието Косите на Вероника няма определена геометрична фигура, която да го характеризира. При добра видимост в горния десен край на съзвездието се вижда една по-компактна група от слаби звезди, а в останалата част от него хаотично са “разпръснати” съвсем слаби звездички. С по-голямо усилие на въображението в тях би могло да се видят разпилени от вятъра буйни коси на жена, каквито са нарисувани в старинните звездни карти и атласи.

АМУР И ПСИХЕЯ

2009-12-13T16:28:00.002+02:00

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар.

Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка.

Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Освен това девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец. Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера.

Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина.
Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Любовта (Амур).

Смисълът на приказката е ясен: Психея е символ на човешката душа, която пречистена чрез страсти и нещастия, е подготвена да се наслаждава на вечно щастие в любовта.

В античното изкуство Амур и Психея олицетворявали душата и любовта. В символиката на ранното християнство образите на Амур и Психея въплъщавали пълнотата и радостта, която изпитва душата , когато във вечността общува с Бог и която Йоан нарича Любов.
Тази легенда разказва Апулей -- "Метаморфози".

Рано или късно ще победим

2009-12-13T15:56:00.002+02:00

Рано или късно трябва да победим страховете си, защото духовното израстване се осъществява чрез всекидневното проявление на Любовта.
Монахът Томас Мертън е казал: "Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаш не значи да сторим някому добро, да му помагаме или да го закриляме. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния само като обект, а себе си — като великодушни и мъдри хора. Това няма нищо общо с любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш в него Божията искра".
Нека плачът на Пилар на брега на река Пиедра да ни води по пътя към това приобщаване.
Паулу Коелю

* * *

— Искам да говоря за друг вид любов.
Ръцете му докоснаха лицето ми.
Благодарение на виното нещата му се струваха по-лесни. На мен също.
— Защо спря изведнъж? Защо не искаш да говориш за Бог, за Светата Дева, за духовния свят?
— Искам да говоря за друг вид любов — настоя той. — За любовта между мъжа и жената, в която също се случват чудеса.
Хванах ръцете му. Ако и да познаваше великите тайнства на Богинята, той знаеше за любовта толкова, колкото и аз. Независимо от това, че бе пътувал толкова много.
И затова трябваше да плати някаква цена: инициативата. Защото жената плаща най-високата цена: отдаването.

Дълго държахме ръцете си. Четях в очите му старите страхове, които истинската любов поставя пред нас като препятствия, които трябва да преодоляваме. Прочетох спомена за това как го бях отблъснала предишната нощ, за дългата ни раздяла, за годините, прекарани в манастира в търсене на един свят, където подобни неща не се случват.
Прочетох в очите му как хиляди пъти си е представял този момент, обстановката около нас, прическата ми, цвета на дрехите ми... Исках да му кажа "да", а също и че ще бъде добре дошъл в моя живот, че сърцето ми е победило в битката. Исках да му кажа колко силно го обичам, колко силно го желая в този момент.
Но продължавах да мълча. Сякаш насън станах свидетел на вътрешната му борба. Видях, че пред него стои моето "не", страхът да не ме загуби, неприятните думи, които са му отправяли в подобни моменти — защото всички ние минаваме през това и то оставя белези.
Очите му заблестяха. Знаех, че в този момент той се опитва да преодолее всички прегради.
И тогава освободих едната си ръка, взех чашата си и я поставих на ръба на масата.
— Ще падне! — каза гой.
— Точно така! Искам да я събориш!
— Искаш да счупя чашата?
Да, да счупи чашата. Толкова прост на пръв поглед жест, а в същото време съдържаше в себе си страхове, които никога няма да успеем да си обясним. Какво лошо има в това да счупим някаква евтина чаша, след като всеки от нас го е правил неволно!
— Искаш да счупя чашата? — повтори той. — Защо?
— Мога да дам някакво обяснение, но в действителност искам да я счупиш просто така.
— Заради теб?
— Не, разбира се!
Той гледаше стъклената чаша на ръба на масата и се боеше, че ще падне.
"Това е временен ритуал, както ти би се изразил — прииска ми се да му кажа. — Това е забранено. Чаши не се чупят нарочно. Когато сме на ресторант или вкъщи, внимаваме чашите да не се окажат на ръба на масата. Нашият вътрешен свят изисква да внимаваме чашите да не паднат на пода.
В същото време — продължавах да си мисля аз, — когато ги счупим, без да искаме, разбираме, че не било толкова страшно. Келнерът казва: "Няма нищо", а и никога през живота си не съм виждала ресторант, в който да включват счупена чаша в сметката. Да се чупят чаши е нещо съвсем естествено и с това не ощетяваме нито себе си, нито ближния, нито ресторанта."
Блъснах масата. чашата се разклати, но не падна.
— Внимавай! — каза той инстинктивно.
— Счупи чашата! — настоях аз.
"Счупи чашата — мислех си, — защото това е символичен жест. Опитай се да разбереш, че аз самата съм счупила вътре в себе си много по-важни неща от една чаша и поради това съм щастлива. Съсредоточи се върху собствената си вътрешна борба и счупи тази чаша!
Защото нашите родители са ни учили да пазим чашите, а също и телата си. Учили са ни, че детската любов не може да просъществува, че не трябва да отклоняваме мъжете от свещеническия сан, че хората не вършат чудеса и никой не предприема пътуване, без да знае къде отива.
Счупи чашата, моля те, и ни освободи от всички тези проклети предразсъдъци, от манията да обясняваме всичко и да правим само това, което другите одобряват."
— Счупи тази чаша! — помолих го още веднъж.
Той прикова очите си в моите. После бавно плъзна ръката си по повърхността на масата, докосна чашата. И с бързо движение я събори на земята.
Шумът от счупеното стъкло привлече вниманието на всички. Вместо да оправдае жеста си с някакво извинение, той ме гледаше и се усмихваше, аз също се усмихвах.
— Няма нищо — извика момчето, което обслужваше масите.
Но той не го чу. Бе станал, галеше косата ми и ме целуваше.

Край река Пиедра седнах и заплаках

Синтетичен, Качествен и Предметен свят

2009-12-10T15:02:00.002+02:00

Кой населява Синтетичния свят, как изглежда той?

Него го съставят на първо място имената и други синтетични, тоест завършени, пълни образи на различни обекти. Качественият свят се различава с това, че в него има различни атрибути, свойства, качества, склонности, тенденции но няма никакви отделени обекти.

Например, там има добро, но няма източник на това добро, както има магнитно поле, но няма магнитен заряд.
В Качествения свят може да има противоречия, даже антагонизми, но няма обекти, по които те да се материализират: последните се намират в Предметния свят.

Ако се обърнем към езика, то ще открием, че всички висши архетипи (и всички висши абстрактни философски концепции, ако те се намират в някаква степен разумни) имат пряко изражение в него.
Към Синтетичния свят се отнася този завършен обект, който в речта се характеризира с подлога и обикновено се изразява с име или местоимение.
Когато ние наричаме човека по име (Васко Петров), ние по този начин формираме неговия подсъзнателен синтетичен образ, който обединява в себе си неговата индивидуалност изцяло.

Когато говорим за Качествения свят, ние употребяваме описание: ние казваме: красив, безобразен, добър, зъл, ревнува.
Всички думи, които се обединяват като граматическите категории глагол, прилагателно и причастие, се отнасят към Качествения свят.

Към характеристиките на Качествения свят се отнася сказуемото, а също всички епитети, отнасящи се към подлога. В Качествения свят няма форми, но има цветове, в него няма музикални инструменти, но има ноти. Те с нещо напомнят света на рисуваните филми: обектът на Качествения свят може да се разтегли, може да се сплеска и, при това не става нищо с него. Тук няма граници.

Моралните и социални предразсъдъци

2009-12-10T11:14:00.003+02:00

Колкото и далеч да се държим от всякакви морални и социални предразсъдъци, изпитваме ги върху себе си отчасти и според най-добрите (има добри и лоши предразсъдъци) устройваме живота си.

За да говорим ясно в рамките на моята надежда, на моето безпокойство за една естествена за мен истина, за един начин да съществуваш или да твориш, в рамките, в които подреждам своя живот и доказвам с това, че предполагам смисъл в него, аз си създавам прегради, в които затварям своя живот.

Постъпвам като всички чиновници по дух и по сърце, които само могат да ме отвратят и които, сега го осъзнавам, просто приемат като нещо сериозно свободата на човека.
Абсурдът ми изяснява този въпрос: утрешен ден не съществува. Това и ще бъде условието за моята дълбока свобода. Вземам тук две сравнения. Най-напред мистиците, които откриват свобода за себе си. Разтваряйки се в своя бог, съгласявайки се с правилата му, на свой ред те стават потайно свободни...

ДНЕС , ТУК И СЕГА

Оценяваме ли своите възможности !?

2009-12-10T11:04:00.006+02:00

Преди да срещне действителността /абсурда /, човек живее със своите цели, с грижата за бъдещето или оправданието (няма значение от страна на кого или на какво).
Той оценява своите възможности, разчита на това, което ще му се случи по-късно, на работата , на възможностите .
Вярва, че нещо в неговия живот може да бъде направлявано. Всъщност той действува, сякаш е свободен, ако ще всички факти да се обединяват, опровергавайки тази свобода.

Действителността разклаща всичко из основи.
Представата, че "Аз съм", моят начин да действувам, като че ли всичко има смисъл (дори в случаите, когато казвам, че нищо няма смисъл), всичко това се опровергава по невероятен начин от безсмислието в ежедневието !?

"Свободата в себе си"

2009-12-10T10:55:00.002+02:00

Всичко несъвместимо и страстно в едно човешко сърце ги раздвижва в противовес на неговия живот.

Човек през 21 век може само да изчерпи и да се самоизчерпи. Абсурдът е неговото най-крайно самовглъбяване, което той непрестанно поддържа в самотно усилие, защото знае, че със съзнанието и ежедневния бунт той доказва единствената си истина — предизвикателството. Това е първото заключение.
Ако поддържам обмислената позиция, която се състои в това да извлека всички последици (и нищо друго освен тях), които предизвиква всяка открита идея, аз се озовавам пред един втори парадокс. За да остана верен на този метод, няма какво да правя с проблема за метафизическата свобода. ...Аз мога да изпитам само собствената си свобода.

Проблемът за "свободата в себе си" има смисъл , ако го осъзнаваме. Той е свързан по съвсем друг начин с проблема за Бог.

Съзнание и бунт — са отрицания обратни на отстъплението.

ИЗРАСТВАНЕ

2009-12-06T17:45:00.006+02:00

"Колкото повече израствам, обръщам по малко внимание на това какво хората казват. Аз просто наблюдавам какво те правят" Андрю Карнеги

"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си" Паулу Коелю

Вие успявате ли !?
Знаете ли нещата наистина се получават... Формулата действа !!!

"Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него" Конфуций

подкрепата

2009-12-06T17:35:00.002+02:00

Реакцията на любов е да позволим на всеки да бъде себе си. Ако това означава другият да прекарва някакво време без вас, трябва не само да го позволите, но и да го подкрепите с любов.
Вкопчването в другия, натоварено с ревност и страх, е свойствено на хора, които смятат, че имат правото да налагат на другия какъв да бъде.
Робърт Фрост казва : „Любимите неща обичаме, защото са това, което са".

Толкова е просто, но за мнозина е много трудно да го осъществят в ежедневието си.

Помнете, че връзките ви с другите са в собствения ви ум, а не в това, което те мислят или правят. Нуждата ви от лично пространство ще носи любов, а не заплаха, когато станете духовно същество.
Ще цените времето, което прекарвате сами, и ще бъдете благодарни за общуването си с човек, който ви насърчава за това

. От своя страна вие ще направите всичко, за да осигурите на партньора си достатъчно такова пространство, без присъди и заплахи от ваша страна.

За звездите

2009-12-04T13:10:00.003+02:00

Някой беше казал, че звездите са много високо, но имало хора, умеещи да стигнат до тях... Да разтворят шепи и да потопят пръсти в светлината им – набързо, като неуловим повей от криле на пеперуда... и да гребнат малко от заряда им... А после – да стиснат нежно длани и да погалят тайно душата си, вливайки й сияйни искри...

Искри от звездите, които са толкова високо в небето, че виждат всички истини – и явни, и скрити. И са пълни с толкова мъдрост, че са готови да раздават щедро на всеки, осмелил се да стигне до тях.

LOVE_LOVE_RELAKS

2009-12-03T20:48:00.004+02:00

"Котви" 3

2009-12-03T11:09:00.000+02:00

Ако сте в силно състояние – независимо дали добро или лошо – когато влезете в контакт с дразнител, има голяма вероятност той да се превърне в котва.

Настойчивостта на един дразнител е много мощен закотвящ инструмент.

Ако чувате нещо достатъчно често(например рекламен лозунг), вероятността то да се запечати в нервната ви система, е голяма.

Хубавото е, че всеки може да се научи да регулира този закотвящ процес.

От историята е известно, че изявените лидери са умеели да използват културните котви около тях. Когато политик се “наметне с националното знаме”, той използва силата на тази котва.

Той се опитва да свърже своята личност с всички положителни емоции, които знамето отключва. В добрия случай този процес може да създаде здрава обща връзка от патриотизъм и съгласия. В най-лошия случай такова закотвяне може да предизвика плашеща демонстрация на колективна заплаха. ... Хитлер е бил гений в това отношение. Той е свързвал особени състояния на ума и чувствата с пречупения кръст, маршируващите войски и многолюдните митинги. Той е довеждал хората до напрегнато състояние и когато вече го е постигал, непрекъснато е наблягал на специфични и уникални импулси...

Закотвянето не се ограничава само до най-дълбоките чувства и преживявания. Артистите са майстори на закотвянето...

Отвъд Ириса

Днес нашите лидери и медии използват тези отрицателни "Котви" нека се освободим от тях...

"Котвите " 2

2009-12-03T10:57:00.000+02:00

Как се създават котвите ?

Когато човек е в напрегнато състояние, когато умът и тялото му са обсебени от него и даден специфичен дразнител постоянно се проявявва във връхната точка на състоянието, дразнителят и състоянието се свързват неврологияно. Тогава всеки път, когато се задейства дразнителят, автоматично се появява и съответното състояние.

Живеем в свят, изпълнен с дразнители-реакции, в който големият дял от човешкото поведение се дължи на несъзнателно програмирани реакции.

Например много хора в стресово състояние незабавно търсят цигара, алкохол или дори наркотици. Те не мислят за това, а действат точно като кучетата на Павлов. Всъщност повечето от тези хора биха искали да променят поведението си. Те чувстват, че поведението им е несъзнателно и неконтролируемо.

Ключът е в това, да се осъзнае процесът така, че ако " котвите " не са от полза, да можете да ги премахнете от себе си или у другите,

...да ги заместите с нови връзки с дразнители, които автоматично да осъществяват промяната към желаното състояние - и промяна в положителна посока ...

Състоянието- "котва"

2009-12-03T10:50:00.000+02:00

Можем да променим нашите вътрешни представи или нашата физиология за един миг и да получим други резултати, като тези промени изискват съзнателно осмисляне.

Със закотването може да се създаде един постоянен пусков механизъм, който автоматично да кара съответния човек да създава състоянието, което желае във всяка ситуация, без дори да се замиосля за това.

Ако се прикрепим към нещо достатъчно ефективно, то ще бъде там, когато ни потрябва.Всички ние се опитваме да постигнем най-доброто с това, което имаме.

Всички се опитваме да направим максималното с ресурсите, с които разполагаме.

“Котва”

2009-12-03T10:46:00.000+02:00

“Котва” e един сетивен дразнител,

свързан със специфична комбинация от състояния...процесът, чрез който всяка представа(вътрешна или външна) се свързва и изтрелва в една последователна нишка от представи и реакции.

Тя води до промяна в състоянието на индвида.

Котва може да бъде дума, фраза, усещане или предмет.

Това може да е нещо, което виждаме, чуваме, чувстваме, можем да вкусим или помиришем.

"Котвите имат голяма сила, защото могат мигновено да предизвикат продуктивни състояния. Именно това се случва, когато видите н.р. - знамето.

Закотването е начин да се придаде трайност на преживяването...

12 ВИДА ЛЮБОВ

2009-12-02T10:16:00.000+02:00

Повечето от нашите сложни емоционални потребности могат да се обобщят като необходимост от любов. При мъжете и жените съществуват шест вида потребности от любов, които са еднакво важни.
1.
Поначало мъжете се нуждаят от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчение.
2.
От своя страна жените се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност.

Наглед непосилната задача да разберем потребностите на партньора си се опростява много, ако разберем тези дванадесет различни вида любов.
Като видите списъка по-долу , лесно ще разберете защо партньорът ви може да сметне, че не го обичате. И което е по-важно, той може да ви даде представа как да подобрите взаимоотношенията си с другия пол, когато сте в безизходица.
Основните любовни потребности на жените и мъжете

Да повторим

Жената се нуждае от:
1. Внимание
2. Разбиране
3. Уважение
4. Преданост
5. Утвърждаване
6. Увереност
Мъжът се нуждае от:
1. Доверие
2. Приемане
3. Признание
4. Възхищение
5. Одобрение
6. Насърчаване

Разбира се, всеки мъж и жена се нуждаят от всичките дванадесет вида любов. Признаването на шестте вида любов, от които преди всичко се нуждаят жените, не означава, че мъжете нямат потребност от тях. Те също се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност. "Основна потребност" означава, че първо трябва да се удовлетвори тази потребност, преди човек да може да приеме и оцени другите видове любов.
Необходимо е да удовлетворите основната си потребност, преди да можете напълно да приемете и оцените другите видове любов.
Мъжът може да приеме и оцени напълно шестте вида любов, от които се нуждае жената /внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност/ едва след като първо са удовлетворени неговите основни потребности. По същия начин жената се нуждае от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчаване. Но преди да може истински да оцени тези видове любов, първо трябва да бъдат удовлетворени основните й потребности.
Разбирането на основните видове любов, от които се нуждае нашият партньор, е тайната за подобряване на отношенията между мъжете и жените на Земята. Помнете, че мъжете са от Марс, и това ще ви помогне да си спомните и да приемете, че мъжете имат различни основни любовни потребности.
За жената е лесно да даде онова, от което тя самата се нуждае, и да забрави, че любимият й марсианец се нуждае от други неща. По същия начин мъжете са склонни да се съсредоточават върху своите потребности и да забравят, че любовта, от която се нуждаят, не винаги в подходяща за тяхната любима венерианка.
Най-силната и практична страна на това ново разбиране за любовта е взаимната връзка между тези различни видове любов. Например когато марсианецът прояви внимание и разбиране, венерианката автоматично му отвръща с доверие и го приема такъв, какъвто е - нещо, от което той най-много се нуждае. Същото става и когато венерианката проявява доверие - марсианецът автоматично ще започне да й отговаря с вниманието, което тя желае.
Сега ще определим практически дванадесетте вида любов и ще разкрием тяхната реципрочност.

1. Тя се нуждае от внимание, а той - от доверие
Когато мъжът прояви интерес към чувствата на жената и сърдечна загриженост, тя чувства обичта и закрилата му. Като я накара да почувства, че за него тя е единствена, той успява да удовлетвори основната й потребност. Доверието й към него естествено се увеличава. Ако повярва на някого, жената става по-искрена и отзивчива към него.
Когато жената проявява искреност и отзивчивост към мъжа, той получава усещането, че тя му вярва, Вярата в мъжа означава увереност, че той прави всичко възможно и че се стреми да направи най-доброто за своята партньорка. Когато жената показва положително отношение към способностите и намеренията на мъжа, неговата основна любовна потребност е удовлетворена. Той автоматично става по-внимателен и грижовен към нейните чувства и потребности.

2. Тя се нуждае от разбиране, а той - от приемане
Когато мъжът изслушва жената с внимание и съпричастност към проблемите й, без да дава преценки, тя чувства, че той я чува и разбира. Отношението на разбиране не предполага, че вече се познават мислите и чувствата на другия; на този етап само се набира информация и се потвърждава посланието. Колкото по-удовлетворена е потребността на жената да бъде чута и разбрана, толкова по-лесно е за нея да даде на мъжа това. от което той се нуждае - чувството, че го приема.
Когато жената приеме мъжа с обич такъв, какъвто е, без да се опитва да го промени, той й вярва, че е искрена. Това нейно отношение към него потвърждава факта, че той е приет благосклонно, но не означава, че жената го смята за съвършен. То само показва, че тя не се опитва да го направи по-добър и му вярва, че ще извърши сам положителните промени у себе си. Когато мъжът чувства, че го приемат, за него става много по-лесно да изслуша жената и да й даде разбирането, от което тя се нуждае и което заслужава.

3. Тя се нуждае от уважение, а той - от признание
Когато отношението на мъжа към жената показва, че той приема и дава приоритет на правата, желанията и потребностите й, тя чувства уважението му. Ако чрез поведението си той й покаже, че отчита нейните мисли и чувства, тя със сигурност ще се почувства уважавана. Конкретните прояви на уважение, като поднасянето на цветя и отбелязването на личните празници, са от съществено значение за удовлетворяване на третата основна любовна потребност на жената. Когато тя чувства, че мъжът я уважава, за нея става много по-лесно да му даде признанието, което той заслужава.
Когато жената признае, че е получила лични придобивки и е извлякла полза от усилията на мъжа, той се чувства признат и оценен. Признанието е естествената реакция на подкрепата, която мъжът оказва на жената. Когато мъжът получи признание, той разбира, че усилията му не са били напразни, и това го стимулира да даде още повече. Щом се почувства оценен, той автоматично получава насърчението и мотивацията да уважава още повече партньорката си.

4. Тя се нуждае от преданост, а той - от възхищение
Когато мъжът дава приоритет на потребностите на жената и гордо поема задължението да я закриля и да изпълнява желанията й, той удовлетворява четвъртата й основна любовна потребност. Жената разцъфва, когато се чувства обичана и единствена. Мъжът удовлетворява потребността й да бъде обичана, като дава приоритет на нейните чувства и потребности пред другите свои интереси, като работа, учение и почивка. Щом жената почувства, че заема основно място в живота на мъжа, тя съвсем естествено започва да му се възхищава.
Тъй както жената има нужда да почувства предаността на мъжа, така и мъжът изпитва основна потребност да усеща възхищението на жената. Да се възхищавате на мъжа означава да го приемате с удивление, наслада и радостно одобрение. Мъжът чувства, че жената му се възхищава, когато е удивена от уникалните му способности и таланти - чувство за хумор, сила, упоритост, почтеност, честност, романтизъм, доброта, любов, разбиране и други старомодни добродетели. Когато мъжът усеща възхищението на жената, той чувства достатъчно сигурност, за да й се посвети изцяло и да я обожава.

5. Тя се нуждае от утвърждаване, а той - от одобрение
Когато мъжът не се противопоставя и не оспорва чувствата и желанията на жената, а ги приема и уважава, жената се чувства обичана, тъй като е удовлетворена петата й основна потребност. Това отношение на мъжа потвърждава правото й да се чувства така, както всъщност се чувства. /Важно е да помним, че можем да приемем правото й на собствена гледна точка дори когато нашата е различна./ Когато мъжът се научи как да накара жената да чувства неговото утвърждаващо отношение, той със сигурност ще получи одобрението, от което се нуждае.
Дълбоко в себе си всеки мъж иска да бъде герой или рицар в блестящи доспехи в очите на жената. Признакът, че той е издържал изпита, е нейното одобрение. Одобрителното отношение на жената признава доброто у мъжа и изразява цялостно удовлетворение от него. /Помнете, че проявата на одобрение към мъжа не означава винаги да сте съгласна с него./ Отношението на одобрение признава или търси добрите подбуди за неговите действия. Когато той получи одобрението, от което се нуждае, за него става по-лесно да признае значението на чувствата й.

6. Тя се нуждае от увереност, а той - от насърчаване
Когато мъжът неколкократно прояви внимание, разбиране, уважение, утвърждаващо отношение и преданост към партньорката си, той удовлетворява основната й потребност от сигурност. Подобно отношение показва на жената, че чувствата му на обич са трайни. Обикновено мъжът погрешно смята, че щом веднъж е удовлетворил всички основни любовни потребности на жената и е създал у нея чувство на щастие и сигурност, тя трябва да разбере веднъж завинаги, че той я обича. Това не е така. За да удовлетвори шестата й основна любовна потребност, той трябва да помни, че е необходимо многократно да я уверява в чувствата си.
По същия начин мъжът има нужда да бъде окуражаван. Проявата на доверие в неговите способности и характер дава на мъжа надежда и кураж. Когато отношението на жената изразява доверие, приемане, признание, възхищение и одобрение, то стимулира мъжа да покаже най-доброто от себе си. Насърчаването й го кара да й даде уверението за обич, от което тя се нуждае.
Мъжът проявява най-добрите си страни, когато получи удовлетворение на шестте си основни любовни потребности. Когато обаче жената не знае кои са неговите основни потребности и му дава грижовната си обич вместо обич на доверие, тя може несъзнателно да влоши отношенията помежду им...

Джон Грей

Емоционалните потребности

2009-12-02T09:49:00.001+02:00

Откриване и различаване

В повечето случаи мъжете и жените не съзнават, че имат различни емоционални потребности. Те не долавят инстинктивно как биха могли да се подкрепят взаимно. Във взаимоотношенията си с жените мъжете дават това, което биха искали да получат. Същото правят и жените.

И жената, и мъжът погрешно приемат, че другият има същите желания и потребности като своите. В резултат на това и двете страни са неудовлетворени и недоволни от отношенията помежду си.
И мъжете, и жените смятат, че само дават, а не получават нищо в замяна. Чувстват се така, сякаш любовта им е непризната и неоценена. Всъщност и двете страни дават любов, но по начин, който не би могъл да бъде възприет от партньора им.
Например, жената смята, че проявява обич, като задава загрижено множество Въпроси и изразява безпокойството си. Вече се убедихме, че това може много да подразни мъжа. Той може да се почувства под контрол и да поиска повече свобода. Тогава жената се обърква, защото ако на нея й предложат подобна подкрепа, тя би я приела. В най-добрия случай проявите й на обич се пренебрегват, а в най-лошия - дразнят партньора й.
От своя страна мъжете смятат, че проявяват обич, но начинът, по който го правят, не убеждава жената, че разбират чувствата й и я подкрепят. Например когато жената е потисната, мъжът проявява обичта и подкрепата си, като прави забележки, които омаловажават значението на проблемите й. Той може да каже: "Не се тревожи, не е толкова важно." Или напълно да я пренебрегне, като приеме, че й дава достатъчно .пространство" и възможност да се уедини в своята "пещера". Това, което според него е подкрепа, за жената е омаловажаване на проблемите й, липса на обич и пренебрежение.
Вече се убедихме, че когато жената е разстроена, трябва да бъде изслушана и разбрана. Без това прозрение за различните потребности на мъжете и жените, мъжът не може да разбере защо опитите му да помогне пропадат...

Сетива

2009-12-02T09:40:00.002+02:00

Красиво, въздействащо, ... каква голяма роля играе сетивността ни

Светът е като балонче

2009-11-30T19:24:00.000+02:00

В пътуването на душата през времето и пространството, от този живот в следващия, целта е да й се дават нови и нови възможности да изразява онова, което оправдава хората в отношенията помежду им — милосърдие, любов, търпеливост, дълготърпение, обич" ...

Светът е като балонче в ръцете на дете. Един ден детето пораства, хвърля играчката си и престава да се интересува от нея. Така и ние сме се превърнали в хора, населяващи една захвърлена планета.
А е имало време, когато сме познавали аромата на земята и лекотата на семето, когато сме вдишвали вятъра, когато чертозите на тялото ни са се нуждаели от морската сол, когато сме оста¬ни ли дъжда да мие кожата и съзнанието ни.

Понякога ни е обземала почуда, че Земята е звезда, че гя е красива, топла и вечна в безкрая на вселената и че именно на нас, обикновените смъртни, ни е дадено да ходим по нея. Тя облагородявала нашите стъпки. Тя била нашето щастие и нашата съдба.
Това е било времето, когато сме били способни да чуваме света. Ние сме знаели, че някъде в безкрая съществува един глас, който ни говори. Ние сме разбирали, че птицата, прелитаща по небето, ни носи някакво послание.

Ние внимателно сме се вслушвали в тайните и загадките.
Между тялото и съзнанието ни царувала хармония и между тях се движели изтоци от информация, чийто смисъл сме разбирали.
Тогава сме знаели, че присъствието на другия ни е необходимо. Той бил подобен на нас и ако все пак сме се стремели да го докоснем, да влезем в контакт с него, то е било именно заради това, че е различен от нас... А за да може този сблъсък да бъде плодотворен, е било необходимо да се вслушаме в човека отсреща, в този друг. Тогава ние сме знаели как да правим това.

...Очевидно онова, което ни липсва, не е варварството, всекидневното наси¬лие, невежеството. Не, единственото нещо от това време, за което наистина съжаляваме, е онзи тих, нежен и близък глас, който ни говореше за света, за самите нас. Глас, който загубихме...

нека не забравяме че по време на дългото ни пътуване през вековете онова, което би ни помогнало да живеем днес.

Пробуждането на паметта обаче би било безполезно и безсмислено, ако останем все така глухи за гласовете, които ни обкръжават - гласовете на Земята, гласовете на нашето тяло и гласовете на себеподобните ни.
Аз искам да се боря срещу глухотата на хората.!?

... а вие !?

Естествения афродизиак

2009-11-30T10:22:00.007+02:00

1.Serenoa repens помага за поддържането на простатната жлеза и стимулира производството на тестостерона. В добавка към това тя помага и да се забави характерното мъжко оплешивяване.

Приемайте по 160 мг два пъти дневно, като се уверите, че продуктът съдържа поне 85% мастни киселини.

Внимание: Serenoa repens може да предизвика лош дъх, безсъние, диария или запек (при по-чувствителните хора). Може да повиши и кръвния поток, което да създаде проблеми при едновременен прием с антикоагуланти.

Serenoa repens се използва широко във фармацията. Попитайте своя лекар или фармацевт дали е безопасно да я приемате.

2. Т.нар. Hot Plants

Тази билкова комбинация съдържа вещества, за които е клинично доказано, че помагат за повишаването на сексуалното удоволствие, като разпалва сексуалното желание и повишава удоволствието от секса. Обичайно се предлага в два варианта – за мъже и за жени.

Съставките включват , Tongkat ali, женшен, родиола и корен от мака (перуанско дърво). Нужни са около седмица или две, докато се прояви ефекта, който включва и подобряване функцията на надбъбречната жлеза, простатата и кръвоносната система.

Внимание: Съставките на Hot Plants може да взаимодействат с някои лекарства, които приемате. Затова предварително се консултирайте със своя лекар.

3. Аргинин

Той е особено подходящ за мъже с високо кръвно налягане (или коронарни артериални заболявания) и еректилна дисфункция.

Тази естествена аминокиселина като механизъм на действие напомня доста Виагра, защото спомага да се разширят кръвоносните съдове (особено тези, които водят до пениса и сърцето) и подобрява кръвния поток.

Може да приемате аргинин орално заедно с ежедневните си витамини или да намазвате с крем пениса (за моментално действие). Аргининът действа...

4.Канела

Тази подправка доказано повишава сексуалния нагон, намалява риска и въздейства добре при инфекции. Ползите произлизат от способността на канелата да понижава кръвната захар.

Канелата не е афродизиак с незабавно действие, но може само да спечелите като добавяте чаена лъжичка канела в кафето си сутрин (или пък в кекса).

Внимание: Не надхвърляйте дозата от една чаена лъжичка. Прекомерното количество е опасно, особено ако се вдиша или приема чисто. Голямото количество води и до повръщане.
Канелата доказано повишава либидото, а действа добре и при други инфекции.

Внимание: Ако имате херпес (в следствие на треска ), аргининът може да повиши риска от активизирането му. Добавките, съдържащи аргинин, може да съдържат и билки и съставки, които взаимодействат с някои медикаменти. Посъветвайте се с лекаря си дали приемът ще е безопасен за вас.

5. Гинко Билоба

Тази толкова популярна и във фармацията билка доказано подобрява кръвотока към мозъка, сърцето и половите органи, като помага за получаването и поддържането на ерекцията. Много изследователи я считат за антидот за отрицателните ефекти в сексуално отношение на антидепресантите.

Взимайте по 40-80 мг два пъти дневно, като се уверите, че продуктът съдържа 24% гинко хетероциди - силни антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали. Безопасен е за използване и от жени.

Внимание: Гинко билоба е антикоагулант и може да взаимодейства с други такива. Попитайте лекаря или фармацевта си дали е добре да го приемате.

6. Тиквено семе

Семената на тиквата са с високо съдържание на цинк, който има отношение към повишаване на фертилитета и сексуалния нагон. Стридите са също много богати на този минерал, но не са толкова подходящи за всекидневна употреба.

Тиквените семена са богати и на омега-3 мастни киселини, които измежду всичките си функции, действат и като “почистват” артериите и капилярите от натрупани холестеролни плаки.

Можете да ядете семките направо от пакетчето, да поръсите с тях салатата или ги смелите и смесите с брашно (например за панировка). Действат еднакво добре и при двата пола.

Внимание: Някои продавани марки тиквено семе съдържат изкуствени оцветители, химикали или твърде много сол. Проверявайте етикета за точното съдържание!

Целината е естествен афродизиак № 7.

Съдържащите се в нея етерични масла (0, 1% в корена и 2-3% в плодовете) разширяват кръвоносните съдове и усилват половото влечение.

Целината запазва стройната фигура. Използва се в различни диети, тъй като е нискокалорична, богата на витамин С, с много ниско съдържание на натрий. Основното действие на целината е диуретично, извежда от организма излишните соли и предпазва от напълняване.

Най-добрата листна целина е средна на дължина и не много твърда. Проверете: нейните дръжки трябва да са чупливи и меки. Когато избирате растения със силно развити корени, търсете твърд кореноплод. Натиснете леко върха на корена, за да видите дали не е нагнил.

Правилата са прости, а ефектът - поразителен; затова не се колебайте, а изберете храната на боговете.
"Здраве Бг "

ЖИВОТЪТ НА МАРС

2009-11-29T12:23:00.008+02:00

Марсианците ценят силата, компетентността, резултатността и постиженията. Те винаги вършат нещо, за да докажат себе си и да развият силата и уменията си. Изпитват удовлетворение главно от успехите и постиженията си.
Самочувствието на мьжа се определя от способността му да постига резултати.
Всичко на Марс е отражение на тези ценности. Дори облеклото им е подбрано така, че да отразява уменията и компетентността им. Полицаи, войници, бизнесмени, учени, шофьори на таксита, техници и готвачи - всички те носят униформи или поне шапки, които отразяват техните умения и власт над другите.
Те не четат списания като "Сайколоджи тудей", "Селф" или "Пиипъл" Повече ги привличат дейности на открито като лов, риболов или състезателните коли. Интересуват се от новините, времето и спорта и най-малко от любовни романи и самоучителй.
Занимават ги повече "предметите" и "нещата", отколкото хората и чувствата. Дори днес на Земята, докато жените фантазират за любов, мъжете мечтаят за мощни коли, по-бързи компютри, различни технически нововъведения и висши технологии. Мъжете са заети с "нещата", които могат да им помогнат да изразят силата си, да постигнат резултати и да осъществят целите си.
За марсианеца постигането на целите е много важно.То е средство да докаже компетентността си и така да се почувства добре. А за да се почувства добре, той трябва да постигне сам целите си. Никой друг не може да го направи вместо него. Марсианците се гордеят, че правят всичко сами. Самостоятелността при тях е символ на ефективност, сила и компетентност.
Осъзнаването от жените на тази марсианска черта може да им помогне,да разберат защо мъжете толкова се съпротивляват, когато някой поиска да ги поправи или да им каже какво да правят.

Да се предлага на мъж съвет, за който той не е молил, означава да се приеме, че той не знае какво да прави или че не може да го направи сам. Мъжете са много докачливи по този въпрос, защото въпросът за компетентността е много важен за тях.
Тъй като сам се справя с проблемите си, марсианецът рядко говори за тях, освен ако не се нуждае от експертен съвет. Той размишлява така: "Защо да занимавам някой друг с проблемите си, когато мога и сам да ги реша?" Не споделя проблемите си, освен ако не му е нужна помощта на някой друг, за да намери решение. Да моли за помощ, когато може и сам да се справи, се възприема като признак за слабост.
Ако обаче наистина се нуждае от помощ, намирането й се счита за мъдрост. В такъв случай той ще намери някой, когото уважава, и ще сподели с него проблема си. Да се започне разговор по някакъв проблем, на Марс това е покана за съвет. Другият марсианец възприема предоставената му възможност за голяма чест.
Той автоматично си слага шапката "Оправи го", слуша известно време и след това предлага няколко умни съвета...
Този марсиански навик е една от причините, поради които мъжете инстинктивно предлагат решения, щом жените заговорят за проблемите си. Когато жената невинно споделя притесненията си или разсъждава на глас за проблемите си през изминалия ден, мъжът погрешно допуска, че тя търси някакъв експертен съвет. Той си слага шапката "Оправи го" и започва да дава съвети, като по този начин показва любовта си и се опитва да й помогне.
Той иска да й помогне да се почувства по-добре, като реши проблемите й. Иска да й бъде полезен. Чувства, че може да бъде оценен и така да заслужи любовта й, като използва способностите си да реши проблемите й.
След като й предложи решение обаче, а тя продължава да е потисната, за него става все по-трудно да я слуша, тъй като неговото решение е отхвърлено и той се чувства ненужен. Мъжът не предполага, че може да помогне просто като слуша с участие и интерес.

Не знае, че на Венера разговорите за проблемите не са покана за предлагане на решение...

Джон Грей Мъжете са от Марс, жените - от Венера

ЖИВОТЪТ НА ВЕНЕРА

2009-11-29T12:23:00.005+02:00

...
Венерианките имат различни ценности. Те ценят любовта, общуването, красотата и отношенията си с другите. Прекарват много от времето си, като се подкрепят, помагат си и се грижат една за друга. Самочувствието им се определя от чувствата и качеството на взаимоотношенията им. Осъществяват се, като споделят чувствата си и общуват с другите.
Всичко на Венера отразява тези ценности. Вместо да строят магистрали и високи сгради, венерианките искат да живеят в хармония, в една общност и в едно проникнато от обич сътрудничество. За тях взаимоотношенията са по-важни от работата и технологиите. Техният свят като цяло е противоположност на света на Марс.
Те не носят униформи като марсианците /за да доказват компетентността си/. Напротив, доставя им удоволствие да сменят премяната си всеки ден, според настроението си. За тях е много важно да изразят своята личност и особено чувствата си. Могат да сменят дрехите си по няколко пъти дневно, щом се променя и настроението им.
Общуването е от първостепенна важност за тях. Да споделят личните си чувства е много по-важно, отколкото да постигнат някакви цели или успехи в живота си. Разговорите и общуването са източник на огромно удовлетворение за тях.
За мъжа е трудно да разбере всичко това. Той може да се доближи до преживяванията на жените при споделянето на чувствата им и общуването им с другите, като ги сравни с удовлетворението, което изпитва, когато спечели надбягване, постигне някаква цел или реши някакъв проблем.
Вместо към цели жените са ориентирани към взаимоотношения. За тях е по-важно да изразят загриженост, доброта и любов. Двама марсианци обядват заедно, за да обсъдят някакъв проект или целта си в някакъв бизнес; те трябва да решат някакъв проблем. Освен това марсианците разглеждат обяда в ресторант като ефикасен подход към храненето: без пазаруване, без готвене и миене на чинии. За венерианките един обяд е възможност за създаване на взаимоотношения, за оказване на помощ и за получаване на подкрепа от приятел. Разговорът между жени в ресторант може да бъде много откровен и интимен, почти като диалог между лекар и пациент.
На Венера всички учат психология и имат някаква научна степен по даване на консултации. Те са твърде погълнати от личното израстване, от духовността и от всичко, което може да даде живот, здраве и растеж. Венера е покрита с паркове, градини, търговски центрове и ресторанти.
Венерианките са много интуитивни. Развили са тази способност, след като са предусещали потребностите на другите в продължение на векове. Гордеят се, че са съпричастни към потребностите и чувствата на другите. Ако една венерианка предложи помощ и съдействие на друга венерианка, без да е била помолена, това се смята за знак за голяма любов.
Тъй като на Венера доказването на нечия компетентност не е от голямо значение, предлагането на помощ не е обидно и нуждата от помощ не е признак на слабост. Мъжът обаче може да се почувства обиден, когато жената му предлага съвет, защото смята, че тя не вярва в способността му да свърши всичко сам.
Жената няма никаква представа за тази чисто мъжка чувствителност, тъй като за нея е добре дошло, ако някой й предложи помощта си. Това я кара да се чувства обичана и ценена. Но отправено към мъж, предложението за помощ може да го накара да се чувства некомпетентен, слаб и дори нелюбим.
На Венера съветите и предложенията се смятат за признак на обич. Венерианките непоколебимо вярват, че ако нещо има ефект, този ефект може да се подобри. Характерно за тях е желанието им да подобрят нещата. Когато обичат някого, те открито му казват какво може да подобри и му предлагат как да го направи. При тях съветите и конструктивната критика са акт на любов.
Марс е много различен. Марсианците са ориентирани преди всичко към намирането на решения. Ако нещо дава ефект, тяхното мото е: .Не го променяй". Инстинктът им ги кара да не се намесват, ако то действа. "Не го поправяй, ако не е счупено" е често срещан израз при тях.
Когато жената се опитва да подобри нещо у мъжа, той чувства, че тя се опитва да го "поправи". Той получава посланието, че нещо у него не е наред. А тя дори не съзнава, че любвеобилните й опити да му помогне могат да го унижат. И погрешно смята, че му помага да израсне...

" Мъжете са от Марс жените от Венера "

Думите влияят на душите ни !

2009-11-28T12:36:00.004+02:00

Някои думи унищожават душите ни, а други ги лекуват...

Силата

"...тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил."
Исаия 55:11

"Имаш това, което изричаш".
Тези прости думи са пример за едно от най-мощните средства за духовно самоусъвършенстване - ТВЪРДЕНИЕТО.

Да разгледаме накратко същността на твърденията и как да ги използвате, за да създадете своята вътрешна и външна действителност. Твърдението е мисъл или идея, съзнателно насочена, така че да се получи желаният резултат.
Твърдението ако е положително - е прост, но могъщ способ за лечение и трансформиране на най-дълбоко вкоренените убеждения.

...Прехвърлете крайния резултат на по-висша сила Колко пъти сте си мислили, че искате нещо, а после осъзнавате, че притежаването му би било пълен провал? Често утвърждаваме определени желания и искания, но всъщност Вселената е имала нещо съвсем друго предвид - нещо за наше висше благо. Затова аз винаги завършвам твърденията си със следното изречение:

Това или нещо по-добро се разкрива сега пред мен носещо пълно удовлетворение и хармония, за висшето благо на всички. По този начин знам, че моята воля и тази на Вселената са свързани.

Реакции на мозъка

2009-11-28T11:30:00.005+02:00

Мозъчната кора е мислещата част на мозъка и спомага емоциите да се Контролират чрез разрешаване на проблема, а също така е отговорна за говора, художествените образи и други познавателни процеси.

Периферията се смята за емоционалната част на мозъка и включва: таламуса, който изпраща послания до мозъчната кора; хипокампуса, който има значение за паметта и за осмисляне на възприятията; амигдалата, представляваща емоционалния контролен център.

Същите тези невропредаватели ще причинят сухота в устата ви, руменина по лицето ви и напрегнатост в коремната област, свързана с вълнението. С всяка емоционална реакция мозъкът препраща тези химикали до сложна система от рецептори, простиращи се по цялото тяло ...

... стеснителния човек се ражда с лесно възбудима амигдала, вероятно поради генетична предразположеност към високи нива на норепинефрин или други химикали, които прекалено много стимулират контролния център на емоционалния мозък.

В резултат на многогодишни проучвания той е открил, че две трети от децата, родени срамежливи, израстват - свенливи, затворени и по-вероятно е те да станат тревожни, социално потиснати, като пораснат.

Тези хора очевидно не развиват нервни пътища между амигдалата и мозъчната кора, за да позволят на мислещата част от мозъка да помогне на емоционалния мозък да се успокои.

Основните източници на нашата енергия

2009-11-25T10:17:00.002+02:00

Основни източници на визуалната енергия
Основните източници на визуалната енергия са черният дроб и свързания с него орган - жлъчката. Когато черният дроб работи правилно, си. по-настойчив, можеш да вземаш повече решения и можеш да обединяваш нещата, които си усвоил. Отворът за черния дроб са очите. Когато черният дроб е болен или слаб или си в стрес и ядосан, не можеш да вземаш решения и зрението ти се уврежда, затруднявайки систематизирането в ума на това, което виждаш, и синтезирането на това, което си усвоил.
Здравата жлъчка ти позволява също така да вземаш по-лесно решения.

Основни източници на енергията на възприемането
Основните източници на енергията на възприемането са далакът и стомахът. Далакът осигурява доброто чувство за включване. Неговият отвор е устата и взаимодейства със силата на речта, гласа и усвояването на това, което учиш.
Стомахът е свързан с далака. Когато стомахът е в добро състояние, ще си по-възприемчив към новите мисли, идеи и начини. След като веднъж си ги възприел като свои, ще имаш по-голямо желание да усвоиш нещо ново по по-ефикасен начин.

Основните източници на слуховата енергия
Основните източници на слуховата енергия са бъбреците и свързаният с тях орган, пикочния мехур. Например, когато бъбреците функционират добре, ще си по-жизнен и поради това, ще си способен да усвояваш. Бъбреците са свързани с отворите на ушите. Слухът е от голямо значение при ученето. Когато бъбреците са здрави, повишаваш остротата на слуха, което подобрява усвояването.
Пикочният мехур помага при отстраняването на токсичните течности, с което кръвта става по-чиста. Ако пикочният мехур е увреден, това ще засегне и функцията на бъбреците.

Основни източници на силата на речта
Основните източници на силата на речта са сърцето и свързания с него орган - тънкото черво. Сърцето осигурява духа за усвояването и е седалище на радостта. Без ентусиазъм или дух за учене, усвояването ще е много трудно.

Тайната на ученето е в радостното отношение и насладата. Когато те са налице, цялото тяло ще възприема това, което учиш. Сърцето освен това е седалище на уважението и честността. Когато изпитваш уважение, сърцето е отворено. Езикът е свързан със сърцето и когато връзката е свободна, можеш да започнеш да приемаш и систематизираш ума, асимилирайки това, което усвояваш.
Тънкото черво ти помага да асимилираш.

Когато то има някакви проблеми, бива засегната функцията на сърцето. Много пъти, за да усвоиш нещо ново, се нуждаеш от време, за да го асимилираш в себе си.

Успокояващте процедури

2009-11-25T10:03:00.003+02:00

Успокояваща смес за вана

3 капки олио от палисандрово дърво
1 капка масло от рози
1 капка масло от лайка
1 капка масло от риган
2 капки масло от сандалово дърво
2 капки масло от градински чай
Прибавете маслото към ваната, след като предварително я охладите леко. Ако водата е твърде топла, етеричните масла ще се изпарят бързо.

Цитрусова вана

Изстискайте сока от 1 портокал, 1 лимон, 1 грейпфрут и 1 мандарина в буркан. Смесете корите в блендер и бъркайте докато получи еднородна смес. Прибавете ги към сока. Наливайте колкото желаете във ваната.

Билкова отвара за облекчаване на студа

Използвайте следната комбинация от билки, за да се предпазвате от студ:

4-ри части сушена лавандула
4-ри части сух розмарин
4-ри части смлени пресни джинджифилови корени и 2- части джинджифилова пудра.
2- части сух евкалипт
Използвайте ½ чаша сухи билки или 2 чаши пресни.
Смачкайте първо билките, за да извлечете техните етерични масла. Смесете билките и ги завържете в квадратна кърпа на вързопче. Завържете вързопчето под чучура на чешмата, за да минава водата през него, докато пълните ваната. Вързопчето може да се използва и за да търкате тялото си с него.

Екзотично масажно масло

60 гр. бадемово масло
16 капки етерчно масло от Иланг Иланг
12 капки етерично масло от здравец
10 капки етерично масло от сандалово дърво
8 капки етерично масло от пачули
6 капки етерично масло от градински чай.
Смесете всички съставки и бъркайте внимателно да пълно разтваряне.

Ароматни соли за баня

1 чаша обезмаслено сухо мляко
1 чаша сода за хляб
1 с.л. житно нишесте
1 с.л. кремотартар (винен камък)
1 с.л. канела
Смесете всичко и го съхранявайте в декоративен контейнер в банята. Слагайте колкото искате във ваната си.

със съдействието на Kozmetika Bg

Ароматерапията и ефекта й

2009-11-21T11:14:00.006+02:00

Ароматерапията работи на психологично ниво. Освен това засяга системи като хормоналната и ендокринната, които са свързани с нервната система. Стимулирането на хормоналната система, въздейства върху нивото на стрес, храносмилателната система, продуцирането на инсулин от тялото и апетита. Системите в тялото, които могат да бъдат повлияни от ароматерапията са обонятелната, лимбичната, нервната и ендокринната. С помощта на ароматите може да се намали стреса и неговите проявления като: главоболие, напрежение във врата, безпокойство, депресия, безсъние, напрежение, храносмилателни проблеми, както и да се подпомогне процес на съзнателно качване или сваляне на килограми.

Аромати Антистрес

- Бергамот - Лавандула - Пачули - Иланг Иланг - Жасмин

- Плодчета хвойна - Здравец - Лайка - Градински чай

Аромати срещу Депресия

- Градински чай - Лавандула - Иланг Иланг - Лайка - Сандалово дърво - Майоран

Аромати против Безсъние

- Лайка - Лавандула - Пачули - Нероли - Сандалово дърво - Иланг Иланг

Аромати за Подобряване на паметта и Концентрация

- Бергамот - Мента - Грейпфрут - Лимон - Босилек

Ароматните масла

Ароматните масла заемат основно място в ароматерапията и целта й да поддържа свеж дух в здраво тяло.
Ароматните масла представляват екстракти от семена, цветове, плодове, листа, корени, дървесни кори и стъбла на различни растения.
В зависимост от техния източник могат да имат различен ефект – антибактериален, антивирусен, антибиотичен, антивъзпалителен или диуретичен.

sp. Kozmetika

Любовта преобразява

2009-11-19T18:31:00.005+02:00

Любовта винаги е подарък и тя преобразява всичко, до което се докосне.

Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата
Любовта е прекрачване на границите
Любовта е надникване извън себе си
Любовта е поглед върху цялото
Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение

Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)
Любовта е зачитане на чуждото съществувание
Любовта е приемане на другия и с недостатъците му
Любовта е цвят
воля и звук и сила

Любовта винаги е подарък и тя преобразява всичко, до което се докосне.

Тя няма нищо общо с това да си:
влюбен
мил
възпитан
учтив
сдържан
готов да се притечеш на помощ.

Къде любовта може да се срещне рядко (или никога)?
Където не е разрешено да се критикува.

Където не бива да се дава израз на отрицателни чувства.
Където никой не показва проблемите си.

Където се предотвратява близостта.
Където се поделя вина.

Където има конкуренция.
Където всичко се дели на добро и лошо.

Където единият ограничава себе си и другия, включително и като самоизява.
Където се властва.

Съществуват ли отличителни белези на любовта?
ДА

Когато обичаш самият ти:
Ставаш по-светъл, по-топъл, по-открит, по-смел, по-съзидателен, по-красив, по-заинтересован.
Възгледите ти за живота се променят и светът те отразява с различните признаци на любовта (жестове, погледи и т. н.).

Когато те обича някой друг:
Той засиява, разхубавява се, разцъфтява във всяко едно отношение.

Любовта включва - тя не изключва.
Любовта винаги се съпътства от учене.
Където има любов, има свобода,
има лекота и доброволност,
будност и пълнота.

Мироглед и светоусещане

2009-11-18T21:10:00.003+02:00

Мирогледа и светоусещането. С какво те се различават?

Това е много важно да се разбере, защото тези понятия в много отношения са противоположни. Аз в началото на лекцията казах, че оста Тома – Лилит – това е ос на световъзприятието. Ето така, към Тома се отнася непосредственото емпатично световъзприятие, тоест светоусещане. А към Лилит се отнася светогледа: това е набор от символи, определени схеми, рамки, точно проверени представи, под които човекът подстроява света, когато го вижда.

Вие сте отишли в гората, вдъхнали сте въздуха, почувствали сте вятъра и ви е напълнило вашето светоусещане. А световъзприятието е активно, когато вие гледате на света с очите на учен, когато вие ходите, гледате и казвате: това е дъб, а това е бреза. А ако при вас няма съответни понятия, то вие се губите и някак пропускате дърветата.
....

Културният човек се отличава от другите по това, че той обозначава своята модалност. Той ги обозначава, може би, невербално, но достатъчно ясно.

Той обозначава модалността на своята жалба и модалността, която очаква от своя партньор. И ако очаква емоционално съпреживяване, той ясно дава да се разбере, че не трябва да му помага с дела. Или той чака ментално участие и тогава казва: “Разсъди! На мен ми е много зле, разсъди за мен”.

Ако той чака участие с дела, то той също явно ще го обозначи, ще каже, например: “На мен ми е много зле, помогни ми, направи това и това”. Те биват вербални (словесни) и невербални, може някак да се обясни с жестове, интонации, темп на дишане, притваряне на очи, насочване на погледа и т.н. Съществуват твърде много изразителни средства, но предличността няма и може би не може да ги осъзнае...

модалности

2009-11-18T20:18:00.004+02:00

В етапа на предличност човекът никак не осъзнава, че съществува разлика в модалностите, например, будхиална (ценностна), каузална (на непосредственото действие), ментална (на смисъла), астрална (емоции), физическа (на движението) – при него всичко това някак се слива заедно, той не осъзнава, че при него върви възприемане на един от тези планове и че външния свят, от който той възприема информацията и енергията, също е предявен за него на един от тези планове.

Енергията, която излиза от този човек е хаотична. Той случайно твори различни форми и също така случайно ги разрушава.

Тук няма никаква, поне малка определена продължителност на въздействието, никакъв конкретен план. Осмисленият човек от наша гледна точка, това е човек, който може в течение на някакъв период от време последователно да провежда някакъв план, а за това е необходимо да умее някакво време, понякога продължително, да задържа събирателната точка във фиксирано състояние.
Ако човекът не може да прави това, то въобще да се говори, че има някакви личност, е достатъчно трудно. Външно възниква впечатление, че той живее под някакво чудо. Той с някакво чудо създава дадената ситуация, създава свой образ в нея, веднага го разрушава и върви нататък...

...

Ако говорим за - Социално тяло и неговите канали. Ние можем да групираме седемте фини тела в две групи:

По-висше тяло (или душата в нейното обичайно разбиране) това е съвкупността от будхиалното и атманическото тела;

Социално тяло това е съвкупността от трите тела: каузално, ментално и астрално;

Плътно тяло, състоящо се от етерно и физическо. В социалните взаимодействия ние се намираме, като правило, в рамките на трите тела: каузално, ментално и астрално, тоест в границите на Социалното тяло...

Ментално тяло

2009-11-17T21:55:00.003+02:00

Каузално тяло – на първо място в него са отразени конкретните събития от живота на човека, неговите действия, постъпки, непродължителни (локални) преживявания, продължаващи ден, два, три. Каузално тяло е това, което напълва нашия обикновен живот; на външно ниво – това са, преди всичко, постъпки, конкретни действия.
Ментално тяло – това е тялото на мисълта. Обаче то съдържа не само тези мисли, които се осъзнават от човека. И въобще, какво е това мисъл е въпрос, още неоткрит в нашата култура.

Към проявите на менталното тяло се отнасят нашите мислителни процеси, нашите модели, нашите представи, нашето символично мислене...

Но освен това, към менталното тяло се отнасят, например, регулирането на живота на физическото тяло, тоест управление на цялата физиология.

Да кажем, вие слагате нещо в устата и започвате да го дъвчете. При това отначало в устата ви се отделя определен сорт слюнка, след това чувствате, колко пъти трябва да се сдъвче тази храна, която е в устата ви, в зависимост от това, какво сте изяли – всичко това изисква голяма ментална работа, макар и неосъзнавана, но, независимо от това, е нужна.
Друг пример: скиор кара по склона. В някакъв смисъл неговият ум е зает: той регулира спускането. Учените са пресметнали, че ако моделират дейността на мозъка, то изборът на оптимален път по трасето по сложност съществено превъзхожда възможностите на съвременните компютри. С други думи, да се направи робот, който с такава ловкост кара ски, е практически невъзможно...

И така, менталното тяло регулира мисленето, астралното тяло е свързано на първо място с емоциите на човека, а етерното – с неговите усещания, които понякога наричат “физически”, но това не е напълно точно.

Авесалом

Атманическо тяло

2009-11-17T21:50:00.001+02:00

Атманическо тяло. Ако кажем съвсем кратко, то атманическото тяло е вместилище на индивидуалния дух. Във вътрешния живот – това е главния и единствен идеал на човека, който пронизва всичките му цен-ности и, като идеал, всички негови жизнени събития и процеси. Във външния живот това е нещото, което се нарича “жизнена мисия” или съдба, тоест общата идея, която обхваща всички страни на живота на човека, всички събития, всички негови ценности и всички жизнени програми и ги съединява в едно.

Будхиално тяло – в него се намира това, което ние наричаме с думата “идеали” или “ценности”. Тук се отнасят добродетелите и пороците, тоест положителните и отрицателните душевни качества, а също жизнените позиции на човека – това е в план на вътрешния живот. Във външен план на будхиалното тяло съответстват всички продължителни жизнени програ-ми, които човекът изпълнява.
Например, това е програма за обучение, усвояване на професията, когато на него му трябват петдесет години, за да я усвои добре...

Или, друг пример, жена ражда дете и заедно с него възниква програма за негово отглеждане и възпитание. Някои будхиални програми имат отчетлив срок, който не се ограничава от тях, но всички те са дълги и важни за човека...
АВЕСАЛОМ

7 - те фини тела

2009-11-17T21:32:00.004+02:00

Съществува делене на човека като единно същество, окултния организъм, на седем фини тела.

Съответно, в света (проявената Вселена) се разглеждат седем фини плана. Отгоре надолу, тоест от по-фините към по-плътните, те се наричат така:
атманическо тяло (Атман – това е индивидуалния дух);
будхиално тяло (понякога казват будично; будхи – това е висшия разум на санскрит;
каузално тяло (още го наричат причинно);
ментално тяло;
астрално тяло;
етерно тяло;
физическо тяло.
По такъв начин, всеки човек има седем фини тела, а в света има съответни планове. И във всеки момент от времето събирателната точка на човека, тоест центъра на неговите възприятия, се намира на един от тези седем плана...

В зависимост от това, в какво състояние се намира човек, той по съвсем различен начин възприема света и се изразява. И е съвсем невъзможно да се разбере правилно човека, без да се разбира коя от модалностите на фините планове е активна при него.

Звездно пътуване

2009-11-10T11:52:00.006+02:00

Сърце на пътешественик в гърдите ми се крие. Мечтите ми са винаги с разперени криле.
Душата ми - разтворена, готова да политне и тя към нови, непознати светове.

На път ли съм - живота ме изпълва цял.
Кипи енергия във жадните очи. И всяко кътче погледа ми завладява,
и в мислите ми... цветни спомени реди.

Дъхът ми секва. Сънища се губят.
Попивам ненаситно диви красоти. На път ли съм - животът ми си струва.
Защото там се сбъдват моите мечти.
неизвестен автор

Морето пее долно до,

Сърцето пее ре, Планината пее ми, Птиците пеят фа,

Слънцето пее сол, Луната е камертон – ла, Звездите пеят си,

Млечният път пее горно до... Ключът сол е изгревът на слънцето.

Надолу е океанът, нагоре е космосът.

Древните твърдят, че основният тон на природата е нотата фа – така пеят птиците.
Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма.
Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.