ДА РАЗБИРАМЕ И СЪХРАНИМ ДУШАТА СИ - означава да я опазим чиста от страсти, от прибързани действия и да не недоволствуваме срещу това, което вършат другите и ни се случва непрекъснато .
Всяко нещо е съвършенно по свой си начин,
Трудно е днес Човек да е състрадателен към хората, защото не познават природата на доброто и злото.
Този "недъг " - не е по-малък от оня, който лишава от възможността да отличаваме бялото от черното.
Дори три хиляди години да живеем и десет хиляди по толкова, все пак да не забравяме ,че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи.
До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително.
Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ни - първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледаме все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
Всичко е в мнението - нали и в светогледа който носим !?
...!!! Нищо по-жалко от човешкото същество, което обикаля навсякъде, изследва, както казва философът Моним , "дълбините на земята" и прави заключения за това какво става в душата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно първо да направи нещо за - своята вътрешен същност и да й служи истински.
love
Hristova е почитател на |
25 февруари, 2009
Богат и - / или... / Беден
Много важно е -
1.Да правим, да говорим и да обмисляме всичко, винаги, винаги, винаги ...
2.Да не търсим и виждаме само и единствено действително лошото. И ако сред останалите неща имаше някое лошо, те сигурно щяха да се погрижат всеки да е в състояние да го избегне.
Но как това, което не прави лош човека, може да направи лош живота му?
Всеобщата природа не би направила този пропуск - нито поради незнание, нито знаеща, но неможеща да се предпази или поправи. Нито поради безсилие, нито поради неумение тя би проявила подобна немарливост - да допусне доброто и лошото да се случват еднакво и без разлика както на добрите, така и на лошите хора.
Смъртта и животът, славата и безславието, мъката и удоволствието, богатството и бедността, всичко това се случва еднакво както на добрите, така и на лошите, защото не е нито прекрасно, нито грозно, тоест не е нито добро, нито лошо.
Колко бързо изчезва всичко - виждаме , когато вече е късно и сме го пропуснали ... и самите тела във вселената - и споменът за тях във вечността.
Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава?* Какво представлява преходността в нашия свят ?
Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата.
Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но преходността не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нас .
ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ ПЪЛНОЦЕННО ПРЕХОДНОСТТА И ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ВСЕКИ ЕТАП !
1.Да правим, да говорим и да обмисляме всичко, винаги, винаги, винаги ...
2.Да не търсим и виждаме само и единствено действително лошото. И ако сред останалите неща имаше някое лошо, те сигурно щяха да се погрижат всеки да е в състояние да го избегне.
Но как това, което не прави лош човека, може да направи лош живота му?
Всеобщата природа не би направила този пропуск - нито поради незнание, нито знаеща, но неможеща да се предпази или поправи. Нито поради безсилие, нито поради неумение тя би проявила подобна немарливост - да допусне доброто и лошото да се случват еднакво и без разлика както на добрите, така и на лошите хора.
Смъртта и животът, славата и безславието, мъката и удоволствието, богатството и бедността, всичко това се случва еднакво както на добрите, така и на лошите, защото не е нито прекрасно, нито грозно, тоест не е нито добро, нито лошо.
Колко бързо изчезва всичко - виждаме , когато вече е късно и сме го пропуснали ... и самите тела във вселената - и споменът за тях във вечността.
Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава?* Какво представлява преходността в нашия свят ?
Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата.
Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но преходността не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нас .
ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ ПЪЛНОЦЕННО ПРЕХОДНОСТТА И ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ВСЕКИ ЕТАП !
Богат и - / или... / Беден
Поривите на душата
Към поривите на душата е необходимо да се отнасяме много внимателно. Ограничен е човешкият живот. Затова не трябва да продължаваме да търсим - своята сполука в душите на другите хора.
Външните събития не трябва да ни разсейват и ограничават...
Необходимо е да : Намерим време да научим нещо добро и престанем да се самозаблуждаваме
Нужно е вече да можем дасе претпазим и от заблудите - много често нереални .
Глупави са - и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.
Това, че човек не обръща внимание Какво става в душата на другия, не може да го направи лесно нещастен.
Напротив - няма как да не бъде нещастен онзи, който не следи движенията на собствената си душа.
Нужно е да си припомняме всеки миг - Каква е природата на Вселената и каква е нашата !? , а как ли се отнасяме към нея.
В своето - "сравнение на грешките ", доколкото е обичайно да се прави подобно сравнение, Теофраст съвсем по философски твърди, че - грешките на страстта са по-тежки от - тези на гнева.
Защото очевидно Разгневеният се отвръща от разума поради някаква мъка и скрито стягане на сърцето.
Докато оня, който греши поради страст победен от удоволствие, по някакъв начин се оказва - по-разпуснат в грешките .
Грешенето заради удоволствие заслужава повече укор от прегрешението - поради мъка. Поначало за първия може да се каже, че по-скоро друг е постъпил зле с него и като му е причинил мъка, го е принудил да се разгневи. Докато при втория подтикът за сторената неправда е в самия него, в това, че страст го е подтикнала да стори нещо.
Външните събития не трябва да ни разсейват и ограничават...
Необходимо е да : Намерим време да научим нещо добро и престанем да се самозаблуждаваме
Нужно е вече да можем дасе претпазим и от заблудите - много често нереални .
Глупави са - и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.
Това, че човек не обръща внимание Какво става в душата на другия, не може да го направи лесно нещастен.
Напротив - няма как да не бъде нещастен онзи, който не следи движенията на собствената си душа.
Нужно е да си припомняме всеки миг - Каква е природата на Вселената и каква е нашата !? , а как ли се отнасяме към нея.
В своето - "сравнение на грешките ", доколкото е обичайно да се прави подобно сравнение, Теофраст съвсем по философски твърди, че - грешките на страстта са по-тежки от - тези на гнева.
Защото очевидно Разгневеният се отвръща от разума поради някаква мъка и скрито стягане на сърцето.
Докато оня, който греши поради страст победен от удоволствие, по някакъв начин се оказва - по-разпуснат в грешките .
Грешенето заради удоволствие заслужава повече укор от прегрешението - поради мъка. Поначало за първия може да се каже, че по-скоро друг е постъпил зле с него и като му е причинил мъка, го е принудил да се разгневи. Докато при втория подтикът за сторената неправда е в самия него, в това, че страст го е подтикнала да стори нещо.
Поривите на душата
Природата на доброто е красивото
Щом отворя очи, си казвам: "Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не преценяват - какво е добро и какво - зло".
А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото - грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, а защото е причастна към ... хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне.
Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя.
Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.
На следното е важно да обръщаме внимание.
Като пораснали и разумни хора :
Да Не се оставяйме повече да бъдем водени като марионетка от егоистичните си пориви.
Да не допускаме да негодуваме срещу предопределеното и настоящето или да гледаме с недоверие към бъдещето.
А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото - грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, а защото е причастна към ... хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне.
Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя.
Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.
На следното е важно да обръщаме внимание.
Като пораснали и разумни хора :
Да Не се оставяйме повече да бъдем водени като марионетка от егоистичните си пориви.
Да не допускаме да негодуваме срещу предопределеното и настоящето или да гледаме с недоверие към бъдещето.
Природата на доброто е красивото
23 февруари, 2009
В разгара на Живота
МЪДРИЯ ЧОВЕК - не ТРЯБВА ДА допуска в сърцето си чувство на омраза.
Когато се кани да влезе в СПОР, си спомня какво е казано : “Обичайте враговете си!”
Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; МЪДРИЯ ЧОВЕК - не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта на своите мечти.
Приема, че противникът се е появил, за да подложи на изпитание неговата храброст, постоянството му, способността му да взема решения. Той го задължава да се бори за мечтите си.
Опитът, натрупан в битките, прави МЪДРИЯ ЧОВЕК - по-силен.
Той не забравя миналото, знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята.
Познава и някои от най-лошите й глави: като жертвоприношения и др.
Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения.
МЪДРИЯ ЧОВЕК - е чувал забележки от рода на : ”Как ще узная дали това е правилният път ?” Виждал е много хора да се отказват от търсенето, тъй като не могат да си отговорят на този въпрос.
МЪДРИЯ ЧОВЕК - не изпитва съмнения; той следва една безпогрешна формула.
“По плодовете ще познаете дървото”, ... Той следва това правило и никога не греши.
В МЪДРИЯ ЧОВЕК - знае колко е важна интуицията.
В разгара на Живота той няма време да обмисля ударите на опонента и тогава се осланя на инстинкта си, подчинява се на своя ангел.
Във времето той тълкува поличбите, които Бог му изпраща.
Хората казват: "Живее в някакъв си измислен свят.”
, "Как може да вярва в неща, които са нелогични!”
МЪДРИЯ ЧОВЕК - обаче знае, че интуицията – това вид азбука, и затова продължава да се вслушва във нея...
Когато се кани да влезе в СПОР, си спомня какво е казано : “Обичайте враговете си!”
Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; МЪДРИЯ ЧОВЕК - не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта на своите мечти.
Приема, че противникът се е появил, за да подложи на изпитание неговата храброст, постоянството му, способността му да взема решения. Той го задължава да се бори за мечтите си.
Опитът, натрупан в битките, прави МЪДРИЯ ЧОВЕК - по-силен.
Той не забравя миналото, знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята.
Познава и някои от най-лошите й глави: като жертвоприношения и др.
Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения.
МЪДРИЯ ЧОВЕК - е чувал забележки от рода на : ”Как ще узная дали това е правилният път ?” Виждал е много хора да се отказват от търсенето, тъй като не могат да си отговорят на този въпрос.
МЪДРИЯ ЧОВЕК - не изпитва съмнения; той следва една безпогрешна формула.
“По плодовете ще познаете дървото”, ... Той следва това правило и никога не греши.
В МЪДРИЯ ЧОВЕК - знае колко е важна интуицията.
В разгара на Живота той няма време да обмисля ударите на опонента и тогава се осланя на инстинкта си, подчинява се на своя ангел.
Във времето той тълкува поличбите, които Бог му изпраща.
Хората казват: "Живее в някакъв си измислен свят.”
, "Как може да вярва в неща, които са нелогични!”
МЪДРИЯ ЧОВЕК - обаче знае, че интуицията – това вид азбука, и затова продължава да се вслушва във нея...
В разгара на Живота
Едно цяло
Когато се доверяваме твърде много на собственния си ум, започваме да подценява мощта на опонента си .
Не трябва да се забравя следното: има моменти, в които по-ефикасна е силата, отколкото стратегията.
Ето защо Човек никога не трябва да подценява грубата сила когато тя е прекалено необуздана, той се оттегля от бойното поле и изчаква врагът му да изразходи енергията си.
Мъдрият Човек - не е равнодушен към несправедливостта.
Знае, че всяко нещо е част от едно цяло и всяко индивидуално действие се отразява на жителите на цялата планета. Ето защо когато стане свидетел на нечие нещастие, той използва светогледа , за да възстанови реда.
Но въпреки че се бори срещу потисничеството, понякога той се опитва да съди потисника. Всеки един ще отговаря за постъпките си пред Бог, затова след като мъдрия Човек изпълни задачата си, не казва нищо.
Ние сме на този свят, за да си помагаме, а не за да се осъждаме един друг.
Мъдрият Човек - никога не проявява малодушие.
Бягството може да бъде чудесно средство за защита, но не бива да бъде използвано, ако страхът е твърде голям. Когато се колебае, той предпочита да приеме поражението и след това да излекува раните си, защото знае, че ако избяга, ще даде на нападателя по-голяма власт, отколкото той заслужава...
Не трябва да се забравя следното: има моменти, в които по-ефикасна е силата, отколкото стратегията.
Ето защо Човек никога не трябва да подценява грубата сила когато тя е прекалено необуздана, той се оттегля от бойното поле и изчаква врагът му да изразходи енергията си.
Мъдрият Човек - не е равнодушен към несправедливостта.
Знае, че всяко нещо е част от едно цяло и всяко индивидуално действие се отразява на жителите на цялата планета. Ето защо когато стане свидетел на нечие нещастие, той използва светогледа , за да възстанови реда.
Но въпреки че се бори срещу потисничеството, понякога той се опитва да съди потисника. Всеки един ще отговаря за постъпките си пред Бог, затова след като мъдрия Човек изпълни задачата си, не казва нищо.
Ние сме на този свят, за да си помагаме, а не за да се осъждаме един друг.
Мъдрият Човек - никога не проявява малодушие.
Бягството може да бъде чудесно средство за защита, но не бива да бъде използвано, ако страхът е твърде голям. Когато се колебае, той предпочита да приеме поражението и след това да излекува раните си, защото знае, че ако избяга, ще даде на нападателя по-голяма власт, отколкото той заслужава...
Едно цяло
Равновесие между Строгостта и Милосърдието
Мъдрият човек - знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой.
Научил е- от стрелеца с лък, че за да изпрати стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е - от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Мъдрият човек - забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули.
Той обаче никога не смесва напрежението с нервността.
Мъдрият човек - успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието.
За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание; макар и да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял.
Ето защо Мъдреца проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си – неговите намерения обаче са неведоми и той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание - умния човек - се изпълва с ентусиазъм. Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
Понякога е необходимо да заобикаляме изпречилите ни се препятствия така, както прави водата.
Равновесие между Строгостта и Милосърдието
Ангел или демон
Когато Мъдрия човек страда заради някаква несправедливост, обикновено иска да остане сам, за да не издаде болката си пред другите.
Подобно поведение е същевременно хубаво и не толкова добро.
Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани. Съвсем друго е да прекараш целия ден сам от страх да не се покажеш слаб.
Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този самотен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими.
А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви.
Мъдреца знае как да поддържа равновесието между самотата и зависимостта.
Мъдреца се нуждае от обич. Любовта и ласките са част от неговата природа – също както храната, водата и склонността му да участва - без ВИНАГИ И НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ДАВА ГЛАСНОСТ.
Когато Мъдреца не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред.
Ако не може да го открие, се пита: ”Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?”
Мъдрият човек - се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.
Подобно поведение е същевременно хубаво и не толкова добро.
Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани. Съвсем друго е да прекараш целия ден сам от страх да не се покажеш слаб.
Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този самотен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими.
А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви.
Мъдреца знае как да поддържа равновесието между самотата и зависимостта.
Мъдреца се нуждае от обич. Любовта и ласките са част от неговата природа – също както храната, водата и склонността му да участва - без ВИНАГИ И НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ДАВА ГЛАСНОСТ.
Когато Мъдреца не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред.
Ако не може да го открие, се пита: ”Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?”
Мъдрият човек - се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.
Ангел или демон
20 февруари, 2009
Моменти изграждащи живота
Мъдрият човек знае, че някои моменти в живота се повтарят...
Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение.“Но аз вече минах през това!” – обяснява тай на сърцето си.
“Минал си наистина, но не си го преодолял” – отвръща сърцето му.
И тогава Мъдреца разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.
Мъдрият човек винаги прави необикновени неща.
Той може да танцува и да работи, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна.
Мъдрия не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска "битката ", без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.
Мъдрият не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.
Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение.“Но аз вече минах през това!” – обяснява тай на сърцето си.
“Минал си наистина, но не си го преодолял” – отвръща сърцето му.
И тогава Мъдреца разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.
Мъдрият човек винаги прави необикновени неща.
Той може да танцува и да работи, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна.
Мъдрия не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска "битката ", без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.
Мъдрият не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.
Моменти изграждащи живота
19 февруари, 2009
Мисия или собствен избор
Какво ще допуснете да Ви докосне!?
Често в оформянето на личноста много важна роля играят и много странични фактори. Никога не е късно да се почустваш истински Човек.
Важното е да осъзнаеш сам за себе си, какво е това. Да успееш да се извисиш над целия негативизъм на нашето ежедневие.
Да си неподвластен на лъжата, зависта, подлоста, пошлоста, лицемерието, егоизма... Да умееш да цениш дребните неща, да умееш да цениш секундите, до имаш сили дори и на злото да отвърнеш с добро.
Да можеш да прощаваш. Спокойно и без угризения и страх да гледаш всеки в очите. Да чувстваш комфорт в душата си. Да си земен и мъдар.
Може да се говори много , за качества на един истински Човек...
Би било цяло щастие - ако го намерим.
Какво ще допуснете да Ви докосне!!! ?
Какво е необходимо да правим ? - да страдаме в името за доброто на хората, за да сме Истински Хора!?
Често в оформянето на личноста много важна роля играят и много странични фактори. Никога не е късно да се почустваш истински Човек.
Важното е да осъзнаеш сам за себе си, какво е това. Да успееш да се извисиш над целия негативизъм на нашето ежедневие.
Да си неподвластен на лъжата, зависта, подлоста, пошлоста, лицемерието, егоизма... Да умееш да цениш дребните неща, да умееш да цениш секундите, до имаш сили дори и на злото да отвърнеш с добро.
Да можеш да прощаваш. Спокойно и без угризения и страх да гледаш всеки в очите. Да чувстваш комфорт в душата си. Да си земен и мъдар.
Може да се говори много , за качества на един истински Човек...
Би било цяло щастие - ако го намерим.
Какво ще допуснете да Ви докосне!!! ?
Какво е необходимо да правим ? - да страдаме в името за доброто на хората, за да сме Истински Хора!?
Мисия или собствен избор
В очакване
ОБИЧАТЕ ЛИ ДА СЕ НАСЛАЖДАВАТЕ НА ТЕЗИ КРАСИВИ ПТИЦИ,КОИТО НИ НАПОМНЯТ ЗА ОЧАРОВАТЕЛНАТА ПРОЛЕТ
НЕ Е ЛИ ЧУДЕСНО ТЯ ИДВА СКОРО И ОТНОВО ЩЕ ДОНЕСЕ СЪС СЕБЕ СИ МНОГО ЛЮБОВ
НЕ Е ЛИ ЧУДЕСНО ТЯ ИДВА СКОРО И ОТНОВО ЩЕ ДОНЕСЕ СЪС СЕБЕ СИ МНОГО ЛЮБОВ
В очакване
18 февруари, 2009
16 февруари, 2009
Светът на душата
Душата живее в единен свят, където всеки атом, молекула, частица, живо същество се намират в хармония, съгласуваност, съзвучие. Този свят е обемен, в него няма разграничаване: голямо-малко, важно-маловажно, силно-слабо, горе-долу, първо-последно. Там всичко има еднакво значение: и мечката, и мравката, и капката, и океанът, и атомът, и галактиката са равностойни и еднакво важни. Душата вижда света обемен, цялостен, единен, неразделен. Тя живее в това единство и пълнота, стреми се към още по-голяма цялостност, единство и пълнота. А как се стреми? Много просто – душата жадува да дарява онова, което самата тя притежава. Иска й се да сподели щастието, любовта, богатството.
Умът живее в такова пространство, че вижда света като разположен в плоскост, и то фрагментарно, на части. Затова му се струва, че различните елементи на света не са свързани и ако човек настъпи едно цвете, ще пострада само то и никой друг. А всъщност болка ще усети целият организъм на Вселената.
Душата обединява, умът разединява.
Душата винаги прелива, на ума постоянно нещо не му достига. От тук следва още една важна разлика: душата винаги е пълна, на ума постоянно нещо му липсва.
Умът винаги се стреми да допълни недостига – да е пръв, затова участва в безкрайни съревнования, надбягвания, първенства, борба. Той желае да откъсне златната ябълка, да победи, да грабне по-голямо парче от тортата, да отвоюва за себе си място под Слънцето.
За душата стремежът на ума да бъде първи е абсурдно, защото тя вече е първа, а и всички около нея също споделят първенството й. Тя вече е пълна като океан и празнува живота, канейки на тържеството всички желаещи.
Умът вечно е не - щастен – за да отбележи "празника на СВОЯТА улица" веднъж не му достига лев, друг път – цял милион или дори милиард.
Душата пребивава в хармония със света, с Вселената, с всяка жива душа.
Умът е в конфликт, борба, противопоставяне.
Душата се радва, когато вижда около себе си щастие, хармония, любов, единение – тоест онова, което е подобно на нея. Умът пък изпитва удоволствие от борбата, нещастията, конфликтите.
Умът винаги бърза, притеснява се да не би да не успее, да не би да закъснее. Душата не се притеснява, тя вече е там, впрочем навсякъде е – закъде да бърза?
Душата празнува живота, блаженства във всеки момент от битието.
Умът винаги бърза за празника, който – колкото и да е странно – независимо от всички усилия никога не настъпва.
>Ето казаното от апостол Павел, което ще ни помогне да опознаем свойствата на душата, за да можем после да различаваме кое идва от душата и кое от ума. Само че в този цитат си позволявам да заменя думата любов с думата душа. Защото любовта, а и щастието, и богатството са свойства на душата.
Душата е търпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се дразни, не допуска лоши мисли, не се радва на неправдата, а се сърадва на истината, всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко изтърпява.
Умът във всичко търси изгода за себе си.
Душата вече притежава цялата изгода и се стреми да я сподели с всички.
Умът живее в такова пространство, че вижда света като разположен в плоскост, и то фрагментарно, на части. Затова му се струва, че различните елементи на света не са свързани и ако човек настъпи едно цвете, ще пострада само то и никой друг. А всъщност болка ще усети целият организъм на Вселената.
Душата обединява, умът разединява.
Душата винаги прелива, на ума постоянно нещо не му достига. От тук следва още една важна разлика: душата винаги е пълна, на ума постоянно нещо му липсва.
Умът винаги се стреми да допълни недостига – да е пръв, затова участва в безкрайни съревнования, надбягвания, първенства, борба. Той желае да откъсне златната ябълка, да победи, да грабне по-голямо парче от тортата, да отвоюва за себе си място под Слънцето.
За душата стремежът на ума да бъде първи е абсурдно, защото тя вече е първа, а и всички около нея също споделят първенството й. Тя вече е пълна като океан и празнува живота, канейки на тържеството всички желаещи.
Умът вечно е не - щастен – за да отбележи "празника на СВОЯТА улица" веднъж не му достига лев, друг път – цял милион или дори милиард.
Душата пребивава в хармония със света, с Вселената, с всяка жива душа.
Умът е в конфликт, борба, противопоставяне.
Душата се радва, когато вижда около себе си щастие, хармония, любов, единение – тоест онова, което е подобно на нея. Умът пък изпитва удоволствие от борбата, нещастията, конфликтите.
Умът винаги бърза, притеснява се да не би да не успее, да не би да закъснее. Душата не се притеснява, тя вече е там, впрочем навсякъде е – закъде да бърза?
Душата празнува живота, блаженства във всеки момент от битието.
Умът винаги бърза за празника, който – колкото и да е странно – независимо от всички усилия никога не настъпва.
>Ето казаното от апостол Павел, което ще ни помогне да опознаем свойствата на душата, за да можем после да различаваме кое идва от душата и кое от ума. Само че в този цитат си позволявам да заменя думата любов с думата душа. Защото любовта, а и щастието, и богатството са свойства на душата.
Душата е търпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се дразни, не допуска лоши мисли, не се радва на неправдата, а се сърадва на истината, всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко изтърпява.
Умът във всичко търси изгода за себе си.
Душата вече притежава цялата изгода и се стреми да я сподели с всички.
Светът на душата
Как да постигнем спокойствие на духа
Много важно е да сме спокойни.За определен брой хора това е много лесно, а други трудно успяват . Необходими са няколко стъпки и много,много вяра в себе си...
Разпределете времето
Основна причина за традиционната порция стрес всеки ден е зле разпределеното време. Опитът показва, че ако направите внимателно графика си за деня, ще свършите няколко пъти повече работа, отколкото ако се втурвате да правите ту едно, ту друго и зарязвате всичко на средата.
Обградете се с приятели
Няма никакъв смисъл да се затваряте в черупката си. Изградете добри отношения със семейството и приятелите си, ако стресовите ситуации са попречили на отношенията ви и във всеки подходящ момент се виждайте с тях.
Сигурността и безпределната обич, която изпитват близките ви към вас ще ви дадат сили да се справите със всякакви предизвикателства.
Пейте
Използвайте текстове, който обичате, правете го с ЛЮБОВ . При пеене автоматично започвате да дишате с корема, онова прословуто коремно дишане, което се препоръчва за справяне със стреса.
Заедно със звука, навън ще излязат и всичките ви негативни мисли.
Изкъпете се
Зарежете всичко и влезте в банята. Оставете се на горещата вода и изпразнете съзнанието си от всичко, което ви тежи. Направете си пълна козметична програма с маска за косата, епилиране, масаж на стъпалата, маска на лицето и т.н.
Като концентрирате вниманието върху себе си, ще се откъснете за момент от проблемите, самочувствието ви ще се подобри и ще имате сили да продължите напред.
Хармония
Намерете баланса между личния живот, семейството и работата. Не е толкова трудно, колкото звучи. Подкрепете организма си с балансирана храна и спорт, за да имате енергията да живеете пълноценно.
Разпределете времето
Основна причина за традиционната порция стрес всеки ден е зле разпределеното време. Опитът показва, че ако направите внимателно графика си за деня, ще свършите няколко пъти повече работа, отколкото ако се втурвате да правите ту едно, ту друго и зарязвате всичко на средата.
Обградете се с приятели
Няма никакъв смисъл да се затваряте в черупката си. Изградете добри отношения със семейството и приятелите си, ако стресовите ситуации са попречили на отношенията ви и във всеки подходящ момент се виждайте с тях.
Сигурността и безпределната обич, която изпитват близките ви към вас ще ви дадат сили да се справите със всякакви предизвикателства.
Пейте
Използвайте текстове, който обичате, правете го с ЛЮБОВ . При пеене автоматично започвате да дишате с корема, онова прословуто коремно дишане, което се препоръчва за справяне със стреса.
Заедно със звука, навън ще излязат и всичките ви негативни мисли.
Изкъпете се
Зарежете всичко и влезте в банята. Оставете се на горещата вода и изпразнете съзнанието си от всичко, което ви тежи. Направете си пълна козметична програма с маска за косата, епилиране, масаж на стъпалата, маска на лицето и т.н.
Като концентрирате вниманието върху себе си, ще се откъснете за момент от проблемите, самочувствието ви ще се подобри и ще имате сили да продължите напред.
Хармония
Намерете баланса между личния живот, семейството и работата. Не е толкова трудно, колкото звучи. Подкрепете организма си с балансирана храна и спорт, за да имате енергията да живеете пълноценно.
Как да постигнем спокойствие на духа
Какво е съвършенството ?
Обективен, природен белег или свойство на самото познание?
Съвършенството може да се разбира като единство на
многообразието в природата; сетивното познание има за цел да възприеме
преди всичко природното съвършенство. Но от друга страна съвършенството е
белег и на самото сетивно познание.
Оттук - красотата е съвършенство на самото сетивно познание.
В по-голяма степен - Баумгартен клони към това
разбиране за красотата (като свойство на сетивното познание). Главният резул-
тат от естетическото познание е удоволствието - то е същностен белег за
съвършенството на естетическото познание.
Красивото мислене може да прерасне и в преднамерено създаване на художествени образи в изкуството.
Тук съвършенството като единство на многообразието се постига като се подражава
на съвършенството на природата. Ето защо съвършенството на изкуството е
резултат от подражанието на природата.
Сетивното познание има за свой обект
тези два вида съвършенство: природното и художественото.
Философската естетика се свързва не само с изкуството
(пр: поезията или риториката), но тя е
и преход към общата теория на изкуството, а и дори към още по-широката
сфера на естетическото изобщо. Но тук възниква проблемът: какво всъщност е
естетиката - наука или изкуство?...
Съвършенството може да се разбира като единство на
многообразието в природата; сетивното познание има за цел да възприеме
преди всичко природното съвършенство. Но от друга страна съвършенството е
белег и на самото сетивно познание.
Оттук - красотата е съвършенство на самото сетивно познание.
В по-голяма степен - Баумгартен клони към това
разбиране за красотата (като свойство на сетивното познание). Главният резул-
тат от естетическото познание е удоволствието - то е същностен белег за
съвършенството на естетическото познание.
Красивото мислене може да прерасне и в преднамерено създаване на художествени образи в изкуството.
Тук съвършенството като единство на многообразието се постига като се подражава
на съвършенството на природата. Ето защо съвършенството на изкуството е
резултат от подражанието на природата.
Сетивното познание има за свой обект
тези два вида съвършенство: природното и художественото.
Философската естетика се свързва не само с изкуството
(пр: поезията или риториката), но тя е
и преход към общата теория на изкуството, а и дори към още по-широката
сфера на естетическото изобщо. Но тук възниква проблемът: какво всъщност е
естетиката - наука или изкуство?...
Какво е съвършенството ?
Просвещение
Просветителски класицизъм и сантиментализъм са двете течения в естетиката
на Френското Просвещение.
Монтескьо - класицист. За него всички произведения на изкуството имат общи
правила. Произведението,е необходимо да ни доставя удоволствие, почива на разума.
Красотата е в непосредствена зависимост от сетивата. Вкусът има правото да не
се подчинява на правилата и удоволствието е върховен критерий на изкуството.
Волтер - също е класицист и то много по-всеобхватен.
Естетиката за него е случаен епизод.
Неговите възгледи съдържат целия класически репертоар:
правилата, рационализма, строгата йерархия на жанровете и трите единства
/време, място и действие/. Той е силно повлиян от Шекспир, но има много
отклонения от класическия идеал.
Класицизмът на Волтер заема междинно
място между стария аристократичен класицизъм и новия революционен такъв.
Дени Дидро - Според него целта на драматичното изкуство е “да
внушава на хората любов към добродетелта и отвращение от порока”;
добродетелта е за народа, а порока - за аристокрацията. Според него най-важен
е жанрът на сериозност , прочувственост, нравоучителност. Той иска
театралните ефекти да се заменят с картини от живописта и да се замени
изобразяването на характери с изобразяване на обстоятелства. Това означава в
драмата да преобладава не героят, който може да е тук и там, а
действителността, която формира героите и характерите. Според него
характерите могат да подведат човек , а обстоятелствата - никога.
Защото в изкуството красотата има същото основание, каквото истината във
философията.
Какво е истината? - съответствие на нашите съждения с основните неща. Какво е подражание? - природа = изкуство, иначе едното няма
да съществува.
Целта на изкуството е почти божествена - да възкресява, когато
се занимава с история, да създава, когато се занимава с поезия. Освен това то
трябва да осветли човек и отвътре и отвън.
Дьолакроа - въпросът за идеала /особено античния/: човек не трябва да има
идеални образци, от които да се учи; те са всъщност грозни, а трябва да съзира
вътрешната красота на външно грозното. Според него талантливата и находчива
измислица е истинското изкуство, когато се харесва или изразява нещо. За
художника е много по-важно да се доближи до идеала, който носи в себе си и
който е присъщ само на него, отколкото да предаде, макар и със сила временния
идеал, който природата може да предложи. Тези неща вижда именно артистът, а
не обикновеният човек. Това доказва, че въображението на художника създава
красотата. Произведението на изкуството трябва да вълнува и окрилява
на Френското Просвещение.
Монтескьо - класицист. За него всички произведения на изкуството имат общи
правила. Произведението,е необходимо да ни доставя удоволствие, почива на разума.
Красотата е в непосредствена зависимост от сетивата. Вкусът има правото да не
се подчинява на правилата и удоволствието е върховен критерий на изкуството.
Волтер - също е класицист и то много по-всеобхватен.
Естетиката за него е случаен епизод.
Неговите възгледи съдържат целия класически репертоар:
правилата, рационализма, строгата йерархия на жанровете и трите единства
/време, място и действие/. Той е силно повлиян от Шекспир, но има много
отклонения от класическия идеал.
Класицизмът на Волтер заема междинно
място между стария аристократичен класицизъм и новия революционен такъв.
Дени Дидро - Според него целта на драматичното изкуство е “да
внушава на хората любов към добродетелта и отвращение от порока”;
добродетелта е за народа, а порока - за аристокрацията. Според него най-важен
е жанрът на сериозност , прочувственост, нравоучителност. Той иска
театралните ефекти да се заменят с картини от живописта и да се замени
изобразяването на характери с изобразяване на обстоятелства. Това означава в
драмата да преобладава не героят, който може да е тук и там, а
действителността, която формира героите и характерите. Според него
характерите могат да подведат човек , а обстоятелствата - никога.
Защото в изкуството красотата има същото основание, каквото истината във
философията.
Какво е истината? - съответствие на нашите съждения с основните неща. Какво е подражание? - природа = изкуство, иначе едното няма
да съществува.
Целта на изкуството е почти божествена - да възкресява, когато
се занимава с история, да създава, когато се занимава с поезия. Освен това то
трябва да осветли човек и отвътре и отвън.
Дьолакроа - въпросът за идеала /особено античния/: човек не трябва да има
идеални образци, от които да се учи; те са всъщност грозни, а трябва да съзира
вътрешната красота на външно грозното. Според него талантливата и находчива
измислица е истинското изкуство, когато се харесва или изразява нещо. За
художника е много по-важно да се доближи до идеала, който носи в себе си и
който е присъщ само на него, отколкото да предаде, макар и със сила временния
идеал, който природата може да предложи. Тези неща вижда именно артистът, а
не обикновеният човек. Това доказва, че въображението на художника създава
красотата. Произведението на изкуството трябва да вълнува и окрилява
Просвещение
14 февруари, 2009
Красивото предизвиква удоволствие
Възвишеното - макар че не може да види безкрайното, човекът може да го мисли и с това човекът превъзхожда природата.
Въображението никога не може да даде
целокупността на безкрайното многообразие, но разумът може.
"Един е осъден
да бъде в мислите си по-високо от друг". Човек осъзнава превъзходството на
разумната си душа пред природата, която е несъзнателна. Чувството за това
превъзходство доставя удоволствие, което преди това минава през
неудоволствие.
Красивото предизвиква удоволствие, а възвишеното -
самоуважение, гордост от човека. Неудоволствието идва от безпомощността на
въображението, но след това идва удовлетворението от безграничната мощ на
разума. Чувството за възвишеното не е свързано с предмет, а корените му са в
нашата душа - така ние се възхищаваме чрез предмета на нас самите.
Възвишеното е също рефлексия за ограничените физически способности на
човека и безкрайните му метафизически способности.
Динамически възвишеното е възвишеното като сила. Силата е способност да се
преодолее препятствие. Тя е власт, ако може да преодолее препятствие, а която
сама притежава сила. "Природата като сила, която няма власт над нас, е
динамически възвишена". Чувство на подтиснатост от човешкото безсилие пред
природата, но после - гордост от превъзходството на разумната му сила.
Колкото борбата е по-остра, толкова по-грандиозна е победата и по-голямо е
чувството за възвишено. Чувството за целесъобразност е целесъобразността на
човешкото поведение, а то е свобода. Ако нямаш нравствен разум, нямаш
възвишено чувство. За първи път слива красиво и добро във възвишеното!
Свободата е неприродата в човека и тя е условието за възвишеното. "Само
свободният, етическият човек е естетически човек". "Основание за красотата е
природата в нас, а основанието за възвишеното е неприродата в нас"
Въображението никога не може да даде
целокупността на безкрайното многообразие, но разумът може.
"Един е осъден
да бъде в мислите си по-високо от друг". Човек осъзнава превъзходството на
разумната си душа пред природата, която е несъзнателна. Чувството за това
превъзходство доставя удоволствие, което преди това минава през
неудоволствие.
Красивото предизвиква удоволствие, а възвишеното -
самоуважение, гордост от човека. Неудоволствието идва от безпомощността на
въображението, но след това идва удовлетворението от безграничната мощ на
разума. Чувството за възвишеното не е свързано с предмет, а корените му са в
нашата душа - така ние се възхищаваме чрез предмета на нас самите.
Възвишеното е също рефлексия за ограничените физически способности на
човека и безкрайните му метафизически способности.
Динамически възвишеното е възвишеното като сила. Силата е способност да се
преодолее препятствие. Тя е власт, ако може да преодолее препятствие, а която
сама притежава сила. "Природата като сила, която няма власт над нас, е
динамически възвишена". Чувство на подтиснатост от човешкото безсилие пред
природата, но после - гордост от превъзходството на разумната му сила.
Колкото борбата е по-остра, толкова по-грандиозна е победата и по-голямо е
чувството за възвишено. Чувството за целесъобразност е целесъобразността на
човешкото поведение, а то е свобода. Ако нямаш нравствен разум, нямаш
възвишено чувство. За първи път слива красиво и добро във възвишеното!
Свободата е неприродата в човека и тя е условието за възвишеното. "Само
свободният, етическият човек е естетически човек". "Основание за красотата е
природата в нас, а основанието за възвишеното е неприродата в нас"
Красивото предизвиква удоволствие
13 февруари, 2009
МИСИЯ НА ЖИВОТА
ТОВА СА ПРОСТО НЯКОЛКО ПРИНЦИПА, КОИТО ПОКАЗВАТ НА КЪДЕ ОТИВАМЕ И КЪДЕ ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ
МИСИЯТА НИ ВЪПЛЪЩАВА НАШИТЕ ЦЕННОСТИ ,
ТОВА Е ПЪТЕВОДНАТА СВЕТЛИНА, КОЯТО ОСВЕТЯВА ПЪТЯ , КЪМ РЕАЛИЗИРАНЕ НА МЕЧТИТЕ
истината
Да направим живота си хубав !!! ... смисъла на красотата в живота е релация, балансирана като "истрическа присъда" над личността, оставяща следи в световете на другите хора.
Това са Поетите от първа величина, осенени от Бог, Художниците, превъплатени в щрих от Природата , Композиторите, извайващи музиката си, вдъхновени от недействителния човешки феномен, включващ всичко - от музиката на сферите до музиката на бардовете. Тези три групи дават извор на всички останали изкуства като Първопричина.
Дали Животът е хубав?... Това е вик към Непостижимото великолепие да можем да го изживеем, оставяйки ярки следи в животите на другите, далеч от обскурантизма и конвенционалните основания да сме живи, за да се размножаваме.
И в полъха на Дао за финал : "да нямаш в себе си историчност и същевременно да притежаваш в себе си дълбока вътрешна хармония, това е просто чудо."
МИСИЯТА НИ ВЪПЛЪЩАВА НАШИТЕ ЦЕННОСТИ ,
ТОВА Е ПЪТЕВОДНАТА СВЕТЛИНА, КОЯТО ОСВЕТЯВА ПЪТЯ , КЪМ РЕАЛИЗИРАНЕ НА МЕЧТИТЕ
истината
Да направим живота си хубав !!! ... смисъла на красотата в живота е релация, балансирана като "истрическа присъда" над личността, оставяща следи в световете на другите хора.
Това са Поетите от първа величина, осенени от Бог, Художниците, превъплатени в щрих от Природата , Композиторите, извайващи музиката си, вдъхновени от недействителния човешки феномен, включващ всичко - от музиката на сферите до музиката на бардовете. Тези три групи дават извор на всички останали изкуства като Първопричина.
Дали Животът е хубав?... Това е вик към Непостижимото великолепие да можем да го изживеем, оставяйки ярки следи в животите на другите, далеч от обскурантизма и конвенционалните основания да сме живи, за да се размножаваме.
И в полъха на Дао за финал : "да нямаш в себе си историчност и същевременно да притежаваш в себе си дълбока вътрешна хармония, това е просто чудо."
МИСИЯ НА ЖИВОТА
12 февруари, 2009
Венецианска приказка 2
Посетете и близките острови Бурано и Мурано
това са едни сладури
в най- прочутата фабрика за стъкло на
остров Мурано
Може би никой друг град през вековете не е предизвиквал толкова много хвалебствия от страна на велики писатели и пътешественици, както Венеция. Тя е била и си остава феномен.
Личности:
Родени във Венеция
* Томазо Албинони (1671-1751), композитор
* Антонио Вивалди (1678-1741), композитор
* Карло Голдони (1707-1793), драматург
* Климент XIII (1693-1769), папа
* Марко Поло (1254-1324), пътешественик
* Барбара Строци (1619-1677), композитор
* Джовани Батиста Тиеполо (1696-1770), художник
* Франческо Хайес (1791-1882), художник
това пък е Бурано
Останали до края във Венеция
* Томазо Албинони (1671-1751), композитор
* Каналето (1697-1768), художник
* Антонио Канова (1757-1822), скулптор
* Клаудио Монтеверди (1567-1643), композитор
* Отавиано Петручи (1466-1539), художник
* Тициан (1489-1576), художник
това са едни сладури
в най- прочутата фабрика за стъкло на
остров Мурано
Може би никой друг град през вековете не е предизвиквал толкова много хвалебствия от страна на велики писатели и пътешественици, както Венеция. Тя е била и си остава феномен.
Личности:
Родени във Венеция
* Томазо Албинони (1671-1751), композитор
* Антонио Вивалди (1678-1741), композитор
* Карло Голдони (1707-1793), драматург
* Климент XIII (1693-1769), папа
* Марко Поло (1254-1324), пътешественик
* Барбара Строци (1619-1677), композитор
* Джовани Батиста Тиеполо (1696-1770), художник
* Франческо Хайес (1791-1882), художник
това пък е Бурано
Останали до края във Венеция
* Томазо Албинони (1671-1751), композитор
* Каналето (1697-1768), художник
* Антонио Канова (1757-1822), скулптор
* Клаудио Монтеверди (1567-1643), композитор
* Отавиано Петручи (1466-1539), художник
* Тициан (1489-1576), художник
Венецианска приказка 2
Венецианска приказка
Венеция (на италиански Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето. Разположен е край Венецианския залив, върху 118 острова във Венецианската лагуна, разделени от 150 канала с 400 моста. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве.
Венеция е основана около 5 в. пр. Хр. 10-16 в. - център на европейската търговия с Изтока. От 13 в. - средновековна олигархична република начело с дож. 1797-1866 (с прекъсване) - австрийско владение; 1805 - влиза в създаденото от Наполеон I Италианско кралство; от 1815 - в Ломбардо-Венецианското кралство. 1848-49 - гражданите на Венеция участват в революцията под ръководството на Д. Манин. 1866 - присъединена към Италианското кралство.
Население:
Населението му е около 330 хил жители.
Стопанство:
Корабостроителна, металургична(цветна), химическа промишленост. Художествени занаяти (стъкло, мозайка).
Транспорт:
Аерогара, пристанище. Част от съобщенията в града се осъществяват с гондоли
Забележителности:
Академия на изкуствата. Университет.
Голям туристически и културен център - музей на стъклото (на остров Мурано) и др. Кинофестивали. Архитектурният облик на Венеция се оформя през 14-16 в. - църквата "Сан Марко", едноименен площад с камбанария; Дворец на дожите; библиотека, готически, ренесансови и барокови дворци на Канале Гранде, мост "Риалто", около 90 църкви (някои на А. Паладио), обогатени с творби на Тициан, Тинторето.
Венеция е прочута с Венецианската школа. Включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Преди да посетите главните паметници, църкви и музеи на Венеция, хванете vaporetto №1 (корабче) по Canal Grande и после дълго се разхождайте сред sestieri (квартали), за да усетите колко красива и изкусителна е Венеция.
През зимата тук се вихри карнавал, на който се стичат любители на приключенията от цял свят. Пролетното наводнение превръща града в приказно царство. През лятото туристите запълват площадите и улиците и превръщат града в многолюден Вавилон, където са се смесили всички народи на Земята. А през есента, когато туристическия поток намалее и слънцето вече не е толкова силно, местните жители започват своите весели празници.
Венецианска приказка
Пингвините - пухени сладкиши 2
Кралският, скалният и магелановият пингвин, които се срещат предимно в субантарктическата област, се отглеждат с успех в зоологическите градини.
По бреговете на Нова Зеландия, Тасмания и Южна Австралия живеят пингвини, повечето видове обаче гнездят на островите във и около субантарктическото морско пространство, което се разпростира като пояс с широчина от 1000 до 2000 километра около целия южнополярен континент, някъде по средата между Антарктика на юг и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия на север. Пингвините са привикнали не толкова към студена вода, колкото към вода с почти непроменяща се през годината температура. От 18 различни вида пингвини 12 живеят в субантарктическата зона.
Пингвините издават силен призивен вик за установяване на контакт („крок" — всеки вид го произнася по различен начин), който се чува надалеч и събира групата плуващи или ходещи пингвини.
Пингвините различават зрително и звуково себеподобните си и животните от други видове. Чрез определено ритуално поведение — особено положение на тялото, действия, начин на движение и звуци, издавани като сигнали, те различават партньорите си, малките си, родителите и съседите си, Следователно пингвините разполагат с високо развита комуникативна система, която при тежки разстройства престава да функционира за кратко време. Когато се бият повече от два пингвина, възбудата може до такава степен да нарасне, че животните да не различават собствения си партньор и да го атакуват, Сигналите са особено необходими за срещата и образуването на брачната двойка, която заедно ще мъти, ще разделя работата по отглеждането на малките, ще живее съвместно в гнездовата колония и ще защитава гнездовата територия. Целта на ритуалите в поведението на пингвините е следната:
— да се избегнат конфликти и да се потуши агресивността на другите пингвини (жестове на успокоение и покорност);
— да се заплашват с бой (сигнализира се бойна готовност, заплашителни жестове);
- взаимно да се разпознават партньорите, а също децата и родителите (любовен ритуал);
- да се укрепи връзката между партньорите (любовен ритуал).
Пингвините гнездят в колонии, които по размер могат да бъдат малки или големи. Струпаните гнездящи птици наброяват десетки хиляди за някои видове (например пингвина на Адели, антарктическия, кралския, златовеждия и пингвина на Шлегел), за други - повече от 100 000, дори около милион екземпляра. На о, Макуори например на подходяща гнездова територия съжителетвуват 750 000 пингвина на Шлегел. Двойките като правило остават за цял живот заедно и се връщат да гнездят на същите места, но често образуват временни двойки с други партньори.
По бреговете на Нова Зеландия, Тасмания и Южна Австралия живеят пингвини, повечето видове обаче гнездят на островите във и около субантарктическото морско пространство, което се разпростира като пояс с широчина от 1000 до 2000 километра около целия южнополярен континент, някъде по средата между Антарктика на юг и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия на север. Пингвините са привикнали не толкова към студена вода, колкото към вода с почти непроменяща се през годината температура. От 18 различни вида пингвини 12 живеят в субантарктическата зона.
Пингвините издават силен призивен вик за установяване на контакт („крок" — всеки вид го произнася по различен начин), който се чува надалеч и събира групата плуващи или ходещи пингвини.
Пингвините различават зрително и звуково себеподобните си и животните от други видове. Чрез определено ритуално поведение — особено положение на тялото, действия, начин на движение и звуци, издавани като сигнали, те различават партньорите си, малките си, родителите и съседите си, Следователно пингвините разполагат с високо развита комуникативна система, която при тежки разстройства престава да функционира за кратко време. Когато се бият повече от два пингвина, възбудата може до такава степен да нарасне, че животните да не различават собствения си партньор и да го атакуват, Сигналите са особено необходими за срещата и образуването на брачната двойка, която заедно ще мъти, ще разделя работата по отглеждането на малките, ще живее съвместно в гнездовата колония и ще защитава гнездовата територия. Целта на ритуалите в поведението на пингвините е следната:
— да се избегнат конфликти и да се потуши агресивността на другите пингвини (жестове на успокоение и покорност);
— да се заплашват с бой (сигнализира се бойна готовност, заплашителни жестове);
- взаимно да се разпознават партньорите, а също децата и родителите (любовен ритуал);
- да се укрепи връзката между партньорите (любовен ритуал).
Пингвините гнездят в колонии, които по размер могат да бъдат малки или големи. Струпаните гнездящи птици наброяват десетки хиляди за някои видове (например пингвина на Адели, антарктическия, кралския, златовеждия и пингвина на Шлегел), за други - повече от 100 000, дори около милион екземпляра. На о, Макуори например на подходяща гнездова територия съжителетвуват 750 000 пингвина на Шлегел. Двойките като правило остават за цял живот заедно и се връщат да гнездят на същите места, но често образуват временни двойки с други партньори.
Пингвините - пухени сладкиши 2
10 февруари, 2009
ЕТИЧЕНИЯ АСПЕКТ
Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, в чиито ръце научно техническият прогрес съсредоточи огромна мощ, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него.
Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно. Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?
Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.
Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени - правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор...
... Познавах всичките икономически, физиологични и екологични аргументи поддържащи вегетарианството, но това което наблюдавах бе опит от първа ръка за човешката жестокост към животните и главната причина за обръщането ми към вегетариански начин на хранене”.
Етичните съображения винаги са привличали великите световни личности към вегетарианското хранене. Известно е, че Питагор е плащал на рибарите да връщат обратно в морето улова си.
Римският писател Плутарх пише:”Може да попитате поради каква причина Питагор се въздържа от употребата на месо.
Френският философ Жан Жак Русо е смятал , че вегетарианското хранене ще доведе до появата на по-състрадателни личности.
Руският автор Лев Толстой става вегетарианец през 1885 година. Изоставяйки ловния спорт, той защитава “вегетарианския пацифизъм” и се обявява против убиването и на най-малките живи същества, такива като мравките. В есето си “Първата стъпка той пише” той пише: “Всичко това е ужасно! Не само страданието на животните а и абсолютно ненужното ядене на месо- човек потъпква най-висши човешки качества, тези на милост и състрадание към живи същества, такива като него самия. Така осквернявайки своите собствени чувства, той става жесток.”
Алберт Айнщайн:”По мое виждане, вегетарианският начин на живот, чрез своето чисто физическо въздействие върху човешкия темперамент, би оказало възможно най-благотворно влияние върху голяма част от човечеството.”...
ЕТИЧЕНИЯ АСПЕКТ
09 февруари, 2009
СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА 2
ХИПОТАЛАМУС
Неговите 32 двойки ядра оказват регулиращо влияние върху почти всички дейности на организма. Чрез Задния и Продълговатия мозък се намесват в управлението на кръвообращението, дишането, сърдечна¬та дейност, обмяната на веществата, отделителната система и т.н.
Една от най-важните му функции е НАДЗОР над параметрите и условията във вътрешността на организма. За тази цел той разполага със собствени рецепторни системи. Хипоталамусът е главен координатор на жлезите с вътрешна секреция, участва в емоционалните състояния и поведение, и в циклите СЪН-БОДЬРСТВУВАНЕ, както и в разширяването и свиването на зениците.
ТАЛАМУСЪТ
Двата зрителни хълма се отнасят, още и към Ствола на мозъка. Тяхното разположение на самия вход/изход/ към мозъчните полукълба ги прави врата към кората на мозъка. Всеки от таламусите разполага с ядра, които участвуват в много от мозъчните процеси. В тях се включват всички ВЪЗХОДЯЩИ ретикуларни въздействия. Увреждането им може да предизвика коматозни състояния поради прекъснатите активиращи пътища към Главния мозък. Таламусът в главната структура, през която "Влиза" болката в главата и съзнанието на човека. При съществени поражения /или особени положения на дейност/ на таламуса могат да изчезнат болковите усещания. Неговите ядра имат връзка с управлението и движенията на мускулния тонус.
МАЛЪК МОЗЪК
Чрез таламичните ядра Малкият мозък е свързан с двигателните отдели на Големите полукълба. Той според последните схващания не е свързан само с двигателните функции на организма, както се смя¬таше до скоро: "Тази структура разполага с всички сведения за ПРЕДВАРИТЕЛНО /подчертаването в мое/ организиране на сложните двигателни схеми при волевите движения. Тук се получава най-добрата информация за състоянието на всички мускули и разположението на всички части на тялото в последователни във времето моменти. Голяма част от изходите на Малкия мозък се отправят през таламуса към двигателните полета на мозъка /кората му/.
В него постъпват сведения от Четирихълмието, от двигателните ядра на Мозъчния ствол и "от Вестибуларния апарат. Тази схема има освен прави, и обратни връзки и е в състояние да осигури проектирането и организирането на целенасочени движения; да осъществи СЛОЖНА, ПРЕДВАРИТЕЛНА настройка на възбудителността в коровите области, откъдето тръгват преките команди за изпълнение на движението."
СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА 2
СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА
Той е първото голямо образование на нервната система, в която става разделянето на двигателните от сетивните функции.
Той е едно автоматично, надеждно устройство, можещо да извършва много самостоятелни операции, свързани главно с двигателните реакции. Горният му край се влива в основата на Мозъчния ствол, и чрез него се свързва с Главния мозък, Гръбначният мозък осъществява двустранната връзка Сетивни органи - Мозък - Двигателна реакция.
Характерното, което трябва да знаем е, че евентуалното му прекъсване или изключване води до пълна инертност на крайниците.
Нарича се Спинален шок.
МОЗЪЧЕН СТВОЛ
Смята се за основа на система за управление на състоянието на съзнанието. Изключително важна за нас част в разположената в него Ретикуларна формация, упражняваща системен контрол над целия мозък чрез своите ВЪЗБУЖДАЩИ или ПОТИСКАЩИ действия. Тя е свързана чрез спинални нервни клетки с Гръбначния мозък и Междинния мозък. Връзката на Ретикуларната формация с Главния мозък е двуст¬ранна.
ВАРОЛИЕВ МОСТ
Предполага се, че именно тук се намира механизмът, който извърш¬ва прекъсването на входовете и изходите на мозъка. Тази дейност е особено важна, защото се намира на мястото между двата главни дяла на мозъка - Главен и Гръбначен.
ПРОДЪЛГОВАТ МОЗЪК
Той трябва да се разглежда едновременно с Варолиевият мост. Те съдържат някои основни ядра на вегетативната нервна система. От тук започва и блуждаещият нерв, който, регулира сърдечния ритъм, честотата на дишането и т.н. - да си припомним проявата им при Парадоксалния сън. Ядрата му управляват и контролират мускулите на лицевия дял, врата, езика и гърлото, както и някои от движенията на очите.
СРЕДЕН МОЗЪК
Най-важният за нас елемент в Средния мозък е Пирамидната система за управление на движенията /осъществяваща директна връзка Мозъчна кора - Гръбначен стълб/. Предполага се, че двигателните ядра подреждат и координират командите на Главния мозък към периферията, няколко от тях се занимават с работата на вътрешните очни мускули.
Те получават ДИРЕКТНА връзка /информация/ от вестибуларните ядра за всички промени на ГЛАВАТА в пространството. Тази връзkа е изключително важна за нас - за работата на мозъка в ЕКСТРЕМАЛЕН режим. Подобна роля има и Четирихълмието . Двухълмието /горните два хълма на Четирихълмието/ е и център за управление движението на очите. В дълбоките му слоеве има клетки, чието електрическо дразнение предизвиква едновременно завъртане на двете очи в точно определена посока и с точно определена амплитуда. Стресовите реакции, породени от слухови и зрителни дразнители се управляват именно от Четирихълмието.
СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА
Абонамент за:
Публикации (Atom)
послание
- hristova_dh
- Не си поставяйте цели спрямо това, което другите хора мислят за важно. Само ти знаеш, кое е най-добро за теб! Не позволявай на Живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето. Живея пълноценно всеки Ден, Направете го и Вие за да бъде пълноценен и вашия Живот!