Много съкровища

Кога си задаваме наистина най-важния и най-полезен въпрос: “Къде е моето щастие? Какво искам да направя тази година?”
Как действаме ?

Огледалните образи на Аз-а съществуват навсякъде - това явление надхвърля предела на човешкото въображение, а и често не е свързано изобщо с човека!
Затова трябва да продължаваме постоянно разговора със себе си и да съумяваме да се разпознаваме във всичко.
Понякога е много интересно и вълнуващо: научаваме изключително ценни неща.
Ето това точно означава да се владееш и контролираш! Не забравяйте, че вие носите в себе си искрата на Бога, а около вас е безкраят.
Необходимо е да се освободим се от собственото си робство, да излезем от затвора, в който сме се пъхнали.
Нашето обкръжение ни дава огледално очертанията на граничните стени, които ни обграждат. Може това да е някакъв много мъничък удобен пашкул, но какво сме предприели, за да се измъкнем от него?

А един ден наистина ще ни се наложи да го изоставим, за да полетим!
Е, разбира се, можем да си имаме някакво добре изолирано малко лично кътче, мъничък свят, в който ни готвят супата, перат ни ризата, подават ни пантофите и т. н., и т.н. "
Е, добре! Но ако си останем там, с нас е свършено: оставаме само едно дребосъче, едно съвсем мъничко нещо без бъдеще!
Следователно упражнявайки се всеки ден различни ситуации извличаме поуки.
Толкова много съкровища има около нас, толкова много хора ни казват най-напред, че не са нищо, а след това, че вече са нещо, защото са се променили!
Та това е прекрасно! Именно тези идеи трябва да предавате на бъдещите поколения!
И тъкмо поради тази причина е добре да имаме някакво поле на “майсторство”, където ще можем да управлявате и контролираме нещо - независимо какво е то: може би нашата котка, куче или червена рибка!

Много съкровища

Опитайте се самите вие да създадете в себе си условията, позволяващи да се развие във вас едно по-ефективно присъствие на същественото и да направите контакт с Небето.
Тогава ще осъзнавате и усещате по-добре енергийното си състояние и какво трябва да спазвате абсолютно задължително, за да се задържате на добро ниво, където ще поддържате контакта с божествения свят. В тази област има толкова много работа - и вие трябва постоянно да се замисляте върху това, какво представлявате на интелектуално, психическо, жизнено и физическо ниво, а също и сред вашето обкръжение.
Направете си подбор на нещата, които обичате. Те ще бъдат опорите за вашата душа, благодарение на които ще можете да създадете рамка на живота си, благоприятна за щастието. Трябва да работите редовно, да я изграждате всеки ден: например да учите стихотворения наизуст, да композирате песни и т.н., и т.н., за да създавате бързо приятна обстановка при някое празненство с приятели.
Така ще си изберете един от всички възможни видове творчество и ще сътворявате по нещо всеки ден, ще го обработвате и доизпипвате, вместо да се оставяте да бъдете отклонявани от грозни и безсмислени неща. Ако преживявате особени състояния на душата, не ги отдавайте на това или онова, защото те са просто резултат от вашата леност или неспособност да осъществите съгласуване между всички позитивни елементи, от които имате нужда, за да подпомагате разцъфтяването на душата си.

Собствената си програма

“Не е достатъчно да имаме добро желание, за да излезем от съдбата си, трябва да имаме истинска воля за това.”
Живеем в епоха пълна с контрасти, където виждаме хора, които имат огромни трудности в живота си, а почти наред с тях и други, които постигат блестящи успехи за изумително кратко време.
Разликата между тези две положения се състои главно в избора, който правят индивидите в един определен миг от живота си: да работят в една или друга област. Ако са сбъркали посоката, завършват с провал; ако са избрали добрата ниша, имат забележителен успех.
От съществено значение е да извършим равносметка за всичко, което сме предприели вече, и да не се поколебаем да направим завой, ако се окаже изведнъж, че сме тръгнали по задънена улица.
В течение на нашия живот можем да пожелаем да помагаме и на други хора при трудности и да им дадем щастие, особено когато сме щастливи самите ние. Но като им даваме щастие, много е важно, първо, да не загубим своето щастие и, второ, да увеличим нашите собствени шансове за успех и сполука.
Тази програма, на вид проста за осъществяване, крие наистина едно много сложно управление на енергията.
Следователно нужно е да намерим действеното решение и оперативния израз на процесите, които водят човека към щастието.
1. Да въздействаме върху обкръжението си, без да губим духовното си измерение
Анализът на действията, които извършваме извън нас, за други хора, ни позволява да се връщаме непрекъснато към принципите на собствената си програма и да черпим сили от тях.

Собствената си програма

Щастието ни се състои в умението му да приковем в определен момент вниманието си към това, което е добро, и към това, което е лошо.
Ето така определени хора са винаги любезни и внимателни, а други са намусени, независимо от ситуацията. Това е вид рефлекс.
Не казваме ли, че “ангелите” виждат само доброто, а “демоните” - злото? Впрочем ние си построяваме всеки ден своето щастие или нещастие.
Тогава, дори всичко да върви зле, да вали навън, да не се разбирате с никого, да ви се случва нещо катастрофално, вие можете все пак да си намажете една филия с масло и мед или да нарисувате нещо хубаво... Ето - вие изживявате един хубав момент, защото имате на свое разположение всички елементи, за да отключите някакъв миг щастие по средата на мъката. Също можете да не реагирате и да останете абсолютно неподвижни пред тази ситуация.
Щастието зависи от действията ни и от въображението, защото, ако времето е мрачно и навъсено, винаги можем да разпръснем поне малко облаците за повече светлина. Ако не умеем ние самите, да го направим с други хора.
В затруднение трябва да сме си приготвили предварително няколко изхода. Щастието се укрепва винаги, като се опитваме да си поддържаме едно място с цветенце, с филийка, с приятелство, за да имаме начини да излизаме от нещастието, което да е зад ъгъла

Загадъчна алхимия

Щастието е преди всичко онова, след което тичаме. При все това известно е, че е напразно да се разпростираме в много и различни посоки.
Някои казват, че трябва да опитаме точно обратното - да се успокоим и да го привлечем, поляризирайки се вътрешно; други, че щастието е въпрос на хармония и идва само когато сме на истинското си място в подходящия миг.
Означава ли това, че всеки има определено място, както се казва, своя програма? Но кой ни подготвя тази програма?
В търсене на щастието си хората винаги с невероятно въображение събират необходимите елементи, за да го постигнат. Някои даже се опитват да търсят елементите на едно щастие за всички. Но колкото повече си мислят, че са се приближили до вълшебната рецепта, което може да приключи с един вид стандарт и норма за трайно и цялостно щастие за цялото човечество, толкова то като че ли се отдалечава, както никога преди това.
Да познаваме своите възможности, това вече е добро начало, за да можем да избираме най-добрите условия на живот за собственото си развитие. Защото, ако не знаем какво ни прави щастливи, понякога е по-лесно да разберем какво създава нашето нещастие. А това е всичко, което е извън нашите възможности за интеграция, всичко, което ни манипулира, за да ни заведе в някоя задънена улица, всичко, което цели ние да нямаме право на никакъв избор или да не можем да реагираме в съответния миг по най-добрия начин, за да избегнем удара върху главата си.
За всеки, който търси, започва едно дълго връщане назад, ретроспекция.
Защото щастието е плодът на някаква тайнствена загадъчна алхимия, на някакво вътрешно равновесие, което зависи от всякакъв вид много различни елементи, не даващи всички същото значение за всекиго. Някои ще посочат материалното като най-важно за тяхното щастие. Други ще проявят волята си да изразят своите възможности, като бъдат обградени от приятели, говорейки за любов и нежност, или ще възстановят здравите семейни ценности. Други, мечтатели и авантюристи, ще посочат откритията или тяхното мистично очакване.
А дали щастието не е една фина смес от всичките тези неща едновременно, някаква позната доза, от която ще бъдем самите себе си, бидейки съзнателни същества, единствени, притежаващи формулата?

Загадъчна алхимия

Фина настройка в дома

Понякога да избереш подходящата форма на изкуство – картина, статуя или пластика, съвсем не е лесно.
Ключът към правилния подход е да си отговорите на въпросите – какво харесваме самите Ние, как Нашия избор ще се впише в интериора и какви са по-дългосрочните Ни планове



Как да подберем подходящо изкуство според стаята?
Цвят и размер – това са двата най-важни критерия. Когато предметът на изкуството е твърде обемен и голям, той ще “натежи” в пространството и обратно, когато е твърде малък просто ще се “изгуби”. Помнете, че колкото по-подчертано е излъчването на картината например, толкова интериорът трябва да е по-семпъл.

Като правило е наложено картините да бъдат поставени така, че центърът им да бъде на нивото на очите. Важно е също така някои от основните цветове от интериора да се повтарят в цветовата схема на картината.
Скулптурата например може да поставите на пода, върху масичка или подходяща основа – изборът зависи от това дали е модерна пластика или класическо изпълнение.













При избора на изкуство от значение е стилът на обзавеждане, който преобладава в дома ни.
Ако той е пълен с антики, то това звучене трябва да се повтаря и при избора на предмети на изкуството, докато при съвременния стил на мебелиране са подходящи по-дръзки цветови решения и размери.

Ако желаем да направим по-фина настройка на енергиите в дома трябва да проверим своите най-добри посоки свързани с подобряване на благосъстоянието, здравето, успешните взаимоотношения и повишаване на късмета.

Фина настройка в дома

Луксът- премерени контрасти, като водещи остават нюансността и преходът на цветовете

Първата асоциация – да си богат , а втората - свободен.
Кой от двата вида лукс е личната ни мярка?

Навярно там където тези две жизнени позиции се срещат ще открием и истинския лукс.
Защо именно лукс, факт е, че тенденциите в интериора и в модата, през последните години се „завъртя” около различни класически сюжети.

Домът на всеки човек обикновено изразява неговата същност, характера, темперамента му.
Защо бихме нарекли един дом „луксозен”, а друг не?
Безспорно цялостната атмосфера е тази, която първоначално прави впечатление. В последствие започваш да откриваш детайлите – подовете, мебелите, текстила, цветовете, аксесоарите, картините.
Всички те биха могли да изграждат впечатлението за лукс по различни начини.



Прикритият лукс е този с най-голяма дълбочина. В такива случаи често наричаме местата „шик”. Изразността при този тип интериори е крайно премерена.

Но винаги чистата линия и чувството за мярка са тези, които ще ни накарат да определим едно место като „шик”. Често наричат този стил „съвременна класика”.

Екзотиката в интериорите свързваме с пътешествия и чужди култури. Препратки, заемки, автентични детайли отличават този тип места.







Тях наричаме луксозни по съвсем различна причина – те ни карат да мечтаем за далечни пътувания, пренасят ни на места, където бихме искали да бъдем.

Луксът- премерени контрасти, като водещи остават нюансността и преходът на цветовете

Ако срещнеш някого, чиято душа не е в хармония с твоята, изпрати му любов и продължи нататък.

Ако искаш да постигнеш щастието и да оставиш следа в света, много скоро ще научиш, че не можеш да вървиш със стадото.

Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.

Всеки от нас може да излъчва любов, стига да си го позволи.

Ако става дума за пристрастености, пораждащи зависимост от отрови, никога не можеш да се наситиш на това, което не желаеш.
Превръщаш се в онова, за което мислиш по цял ден, и тези дни, в края на краищата, стават твоя живот.

Онези, които смятат, че светът е тъмно място, са слепи за светлината, способна да озари живота им.

Докато все още се нуждаеш от причинно-следствени обяснения, няма да можеш да влезеш в света на - истинската магия.

Вместо да бъдеш против злото, просто бъди за любовта.

Нашите убеждения са невидимите съставки на всяко наше действие.

Рано или късно ние сигурно ще открием някои неща за себе си, които не ни се нравят. Но след като веднъж установим, че ги има, можем да решаваме какво да ги правим. Дали искаме окончателно да се отърсим от тях, да ги трансформираме или да ги използваме по благоприятни начини?
Често последните два подхода са особено Полезни, тъй като чрез тях се избягва челният сблъсък и по този начин борбата се свежда до минимум. Те също позволяват да прибавим вече преобразените черти към списъка на тези, които ни помагат.
По подобен начин вместо да се борим, за да изличим това, което обикновено наричат отрицателни чувства, можем да се научим да ги използваме в положителна насока. Можем да опишем този принцип ето така: докато удрянето по клавишите на пианото може и да вдига шум, то премахването им не спомага особено за създава¬нето на музика. А принципите на Музиката и Живота според нас не са чак толкова различни.
- Не си ли съгласен, Пух?
- Съгласен с какво? - попита Пух, като отвори очи.
- Музиката и Животът...
- Едно и също... - Каза Пух.
Така си и мислехме. Прочие, вместо да ритаме срещу себе си, в много случаи трябва само да насочим слабостите и неприятните си склонности в друга посока.

Няма две еднакви снежинки, дървета или животни.
Нито пък двама души могат да бъдат еднакви. Всичко си има своята собствена Вътрешна Природа. За разлива от други форми на живот обаче хората лесно биват отклонявани от това, което е добро за тях, защото притежават Разум, а Разумът може да бъде заблуждаван.
Когато разчитаме на Вътрешната Природа, тя не може да бъде излъгана. Много хора обаче нито се вглеждат, нито се вслушват в нея и следователно не разбират и себе си особено добре. А щом не се разбират достатъчно, те не уважават и себе си достатъчно, поради което се влияят лесно от други.
Но вместо да бъдем подведени от обстоятелствата и манипулирани от тези, които могат да видят слабостите в поведението ни, които ние самите не виждаме, можем да действаме съобразно със собствените си характерни особености и сами да управляваме живота си.
Пътят на Самоупованието започва с приемане на това, което сме, това, с което разполагаме, и това, което е най-добро за нас.

А ти как би го обяснил, Пух?
- С песен - каза той. - Нещо малко, което току-що измислих.
- Почвай!
- Разбира се... (Кашляне).
Как би стигнал много далеч,
ако не знаеш Кой Си?
Как би правил, каквото трябва,
ако не знаеш с какво Разполагаш?
И ако не знаеш кое да Извършиш
от всичко, що е пред теб.
Щом свършиш, пред тебе ще има
просто неразбория - и то без следа
от всичко чудесно, що би било -
стига да знаеш Кой, Кое и Какво.
- Това е то! - Каза той, облегна се назад и затвори очи.
- Шедьовър!

Ако разберете границите на своите възможности, ще можете да действате в съгласие с тях, вместо да ги оставяте да работят против вас и да ви се пречкат, което впрочем те правят винаги когато ги пренебрегва¬те, независимо дали го съзнавате или не. И едва тогава ще установите, че ограничените ви възможности могат да се окажат вашата сила.
Когато се събори Къщата на Бухала например, кой успя да се измъкне даже когато вратата се бе залостила от тежък клон и единственият изход беше процепът на пощенската кутия?
Прасчо, Много Малкото Животно.
„Защо едно пиле - не зная и аз." Защо пилето прави това, което прави? Не знаете ли? Нито пък ние. Нито който и да е. Науката обича да се перчи и да остроумничи, като слага етикети на всичко, но ако се вгледате отблизо, ще видите, че те всъщност не казват кой знае какво. „Гени"? „ДНК"? Само драсканици по повърхността. „Инстинкт"? Знаете какво означава това:
ЛЮБОПИТНИЯТ: - Защо птиците летят на юг през зимата?
НАУКАТА: - Инстинкт.
Това значи: „Не знаем."
Важното е, че всъщност нямаме нужда да знаем. Нямаме нужда да имитираме Късогледата Наука, която се взира в света през електронен микроскоп, търси отговори, които никога няма да намери, вместо това обаче повдига още повече въпроси. Няма нужда да играем ролята на Абстрактен философ, който задава излишни въп¬роси и дава безсмислени отговори. Това, което трябва да направим, е да признаем Вътрешната Природа и да боравим с Нещата Такива, каквито Са.
Когато не правим така, изпадаме в беда.
Пух и Прасчо откриват това, когато се опитват да хванат Муслон. Без да знаят какво обичат да ядат Муслоните, Прасчо предполага, че те ще бъдат примамени от жълъди, а Пух смята - но най-напред, нали си спомняте какво е Муслон?

Днес видях един Муслон, Прасчо!
- Какво правеше той? - попита Прасчо.
- Просто се тътреше наоколо - Каза Кристофър Робин. - Не мисля, че той ме видя.
- Веднъж и аз видях един - рече Прасчо. - Поне ми се струва, че видях. Само че май не беше.
- И аз така - обади се Пух, чудейки се на какво прилича Муслона.
- Не се срещат толкова често! - небрежно подхвърли Кристофър Робин.
- Не сега - Каза Прасчо.
- И не по това време на годината - Каза Пух.
Ето това представлява Муслона. И така, Пух и Прасчо решават да хванат един. Планът започва добре...
Първата идея на Пух беше да изкопаят Много Дълбока Дупка и като минава, Муслона да падне в нея и...
- Защо? - попита Прасчо.
- Какво защо? - Каза Пух.
- Защо ще падне вътре?
Пух се почеса с лапа по носа и каза, че Муслона може би ще се разхожда наоколо, като си тананика някоя песничка. Ще погледне небето, за да види дали ще вали и няма да забележи Много Дълбоката Дупка, докато хлътне до половина в нея.

Когато изстискваш портокал, получаваш портокалов сок, защото това има във вътрешността на портокала. Същият принцип важи и за теб. Когато някой те притисне - подложи те на натиск, - проявява се вътрешната ти същност. И ако тя не ти хареса, можеш да я промениш, като промениш мисленето си.




Ти си резултат от всички картини, които някога си рисувал за себе си... и винаги можеш да сътвориш нови.

Да бъдеш умен не означава да проявяваш усърдие, а да знаеш как да изпитваш удовлетворение при всякакви обстоятелства.

Престани да се съсредоточаваш върху липсващото и насочи съзнанието си към благодарността за всичко, което си и което имаш в действителност.

Ти си общият сбор от всичко, което си постигнал, благодарение на собствения си избор до този момент.

Всичко в света е свързано чрез мисълта.

Просветлението е най-голямото разочарование за твоето его.

Обещай пред себе си

Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова,
което правиш. Още днес!

Бъди лекарството, от което се нуждаеш. Не го търси извън себе си.

Ще преизпълня с любов цялото си същество и ще я изпратя на света.
Отношението на другите към мен е тяхна работа, начинът, по който реагирам - моя.

Обещай пред себе си

СПРИ ДА ЧАКАШ

СПРИ ДА ЧАКАШ !!!

Откри ли Човече че :

Животът е това, което се случва,
докато ТИ си кроиш планове за него в бъдеще Време!

* * * * * * * *

ЧЕСТО ЛИ ТИ СЕ СЛУЧВА ДА ГЛЕДАШ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА,
ДА СЛЕДИШ С ПОГЛЕД СТИЧАЩИТЕ СЕ ПО СТЪКЛОТО КАПКИ ВОДА
И ДА МИСЛИШ, ЧЕ СВЕТЪТ Е БЕЗКРАЙНО СКУЧНО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ?




НО ТО САМО ТЕ ЗАСЛЕПЯВА С ЛЪЧИТЕ СИ
И ДОРИ ТИ СЕ ПРИСМИВА СЯКАШ...
ЖАЛКО, КАЗВАШ СИ ТИ ТОГАВА.
ЯВНО И ТОЗИ ДЕН НЯМА ДА Е
С НИЩО ПО-РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИТЕ...

И ОТ ЕДИН МОМЕНТ НАТАТЪК,
НЯКАК НЕСЪЗНАТЕЛНО, КАТО ПО НАВИК
ЗАПОЧВАШ ДА ЧАКАШ ВСИЧКО ДА СВЪРШИ.
А ТОВА ТИ НОСИ БЕЗКРАЙНО РАЗОЧАРОВАНИЕ И УМОРА...


СЯКАШ ВСИЧКИ ВЕЧЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ ПЪРВОНАЧАЛНАТА СИ ЦЕЛ
И ПРОСТО ЕЙ ТАКА СИ ЧАКАМЕ ПО НАВИК. ЧАКАМЕ "НЕЩО"...
ЗАБРАВИЛИ СМЕ КАКВО ИСКАМЕ И КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ВАЖНО ЗА НАС...




ПРОПУСКАМЕ МАЛКИТЕ НЕЩА, КОИТО СЕ СЛУЧВАТ,
ДОКАТО НИЕ ПРОСТО СИ СТОИМ И ОЧАКВАМЕ
ДА СЕ СЛУЧИ НЕЩО ВЕЛИКО И ГРАНДИОЗНО,
ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ...






ПРОПУСКАМЕ
ИЗГРЕВИТЕ , ЗАЛЕЗИТЕ , КРАСОТАТА НА ПРИРОДАТА ...




ПРОПУСКАМЕ НАСТОЯЩЕТО
В СТРЕМЕЖА СИ ДА ДОЧАКАМЕ БЪДЕЩЕТО!
ПРОПУСКАМЕ "ДНЕС", ЗАЩОТО ВСЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ "УТРЕ"..
НАДЯВАМЕ СЕ ЧЕ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ

ДОКАТО ТИ СТОИШ ТАМ ТАКА ВГЛЪБЕН,
АПАТИЧНО ЧАКАЙКИ ДА БЛЕСНАТ
СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ...


БАВНО, НО ПОСЛЕДОВАТЕЛНО И БЕЗВЪЗВРАТНО
ОТЛИТАТ МИГ СЛЕД МИГ ОТ ТВОЯ ЖИВОТ
И СЕ ПРЕВРЪЩАТ В МИНУТИ, ЧАСОВЕ, ДНИ, СЕДМИЦИ...
ПРЕВРЪЩАТ СЕ В МИНАЛО!



НЕ ЧАКАЙ ДА ДОЙДЕ ТОЗИ ДЕН!
НАПРАВИ ГО СЕГА - СПРИ ДЪЖДА!
РАЗКЪСАЙ ОБЛАЦИТЕ И СЪЗДАЙ СВОЕ СОБСТВЕНО СЛЪНЦЕ,
КОЕТО ДА ОГРЕЕ С ЛЪЧИТЕ СИ ДЕНЯ ТИ!



СТАНИ ПРИЯТЕЛ НА ЧАСОВНИКА!
ВЗЕМИ ГО УВЕРЕНО В РЪЦЕТЕ СИ
И САМ СТАНИ ГОСПОДАР НА ЖИВОТА СИ!

СПРИ ДА ЧАКАШ

мечта и реалност

мечта и реалност

Онова, което виждам, е доказателство за това, в което вярвам.
Повярвай в нещо и ще го видиш...,то ще се материализира !

Цялото ми поведение е резултат от мислите, които го предшестват.

... нещичко от " Мечо Пух "
Ако Умния Зайо не притежава абсолютно всичко необходимо,.... Мрънкалото Ийори положително също го няма.
А защо? Поради това, което можем да наречен Синдрома Ийори.
Бихме могли да кажем, че докато дребният номер на Зайо е Знанието да Бъдеш Умен, а номерът на Бухала - Знанието да Изглеждаш Мъдър,

при Ийори - това е Знанието да се Оплакваш от Нещо.... НЕ ЗАВИСИМО ОТ КАКВО -ВАЖНОТО Е ДА СЕ ОПЛАКВАШ

Както може да го проумее всеки, който не го притежава,
Синдромът Ийори застава на пътя на неща - като мъдростта и щастието и доста пречи на всяко истинско Постижение в живота:
Ийори, старото сиво Магаре, стоеше край потока и се оглеждаше във водата.
- Покъртително! - каза той. - Това е то. Покъртително!
Обърна се и тръгна бавно по течението, измина двайсетина метра, прецапа през водата и бавно пое обратно по другия бряг. И тогава пак се огледа във водата.
- Така си и мислех! - каза той. - Не е по-добре от тази страна. Но никой не обръща внимание. Никой не го е грижа. Покъртително, това е то!
В папратта зад него нещо изпращя и изскочи Пух.
- Добро утро, Ийори.
- Добро утро, Пух Мечо - каза Ийори мрачно. - Ако наистина утрото е добро. В което се съмнявам...



АКО Вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?



Никой не е в състояние да предизвика в теб гняв или стрес. Само ти можеш да го сториш, чрез начина, по който възприемаш света.

Когато бях на шест години, видях в една книга за Девствената гора със заглавие "Преживени случки" великолепна картина. Тя представляваше змия боа, която гълта диво животно.

В книгата се казваше: "Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я дъвчат. След това не могат да се движат и спят шест месеца, докато храната им се смели."
Тогава дълго мислих за приключенията в джунглата и също успях да направя с цветен молив първата си рисунка.

Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали рисунката им вдъхва страх.
Те ми отговориха: "Защо една шапка да вдъхва страх?"
Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше змия боа, която смила слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. Те винаги имат нужда от обяснения.

Възрастните ме посъветваха да оставя настрана рисунките на змиите боа, отвън и отвътре, и да обърна повече внимание на географията, историята, смятането и граматиката.
Ето как още шестгодишен изоставих прекрасната професия на художник. Бях обезсърчен от неуспеха на рисунката си номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Така че трябваше да избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде по света. И наистина, географията много ми помогна. От пръв поглед можех да различа Китай от Аризона. Много е полезно, ако човек се заблуди нощем.
През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.Срещнех ли възрастен, който ми се струваше малко по-прозорлив, го проверявах с моята рисунка , която бях запазил. Исках да видя дали наистина разбира.
Но винаги ми отговаряше: "Това е шапка." Тогава не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният оставаше много доволен, че се е запознал със също така разумен човек.

До каква степен сме разумни в днешни дни !
До каква ли степен може да се заблуждаваме !

АСЦЕНДЕНТ

ЖЕНА СЪС АСЦЕНДЕНТ В ЗНАК ЛЪВ
Представлението трябва да продължи! Мисля, че животът е най-великата история, която някога е била разказвана. Аз харесвам и най-малките й подробности, и доброто, и лошото. Винаги се нуждая от публика, дори това да е само кучето ми. Живея бурно и пълноценно, правя всичко от сърце и душа. Особено държа на честта си и затова съм горда, понякога дори прекалено горда.
Аз мога да залея със светлина и да омая хората с магнетичното си привличане. Зная това, и не се притеснявам да го покажа. Ако и вие притежавате такава способност, покажете я.
Винаги най-хубавото — само то ми носи удовлетворение.

Бих предпочела сгромолясване пред посредствен или постигнат за чужда сметка успех.
Аз обичам живота ми да протича като пищен оперен спектакъл — богати декори, музика, светлина от свещи, романтика, та дори и трагедии. Важното е да е грандиозен. Мога да изглеждам много необикновена и да накарам всичко, което ме заобикаля, да изглежда необикновено. Боя се да не изглеждам семпла и незабележима, ето защо се стремя да бъда благородна в думите, действията, мислите и постъпките си. На мен може да се разчита, аз не бих изоставила никого, стига да мога да му помогна. Това е част от благородството ми.

Чувството за отговорност не ми тежи и затова поемам ръководството. Не се страхувам да действувам и да нося пълна отговорност за последствията.
Подробностите ме уморяват, виждам проблемите в цялост. Увъртанията и интригите ме отблъскват. Аз съм такава, каквато ме виждате.
Обичам ДА изглеждам , добре в очите на околните — държа да личи, че ние просто сме "създадени един за друг". Това понякога ме обърква, и натъжава
Ако една връзка не е особено успешна, ала все още изглежда добре в очите на обществото, аз ще я поддържам, дори да ми е тежко. Идеалът ми за мъж е крал до своята кралица.
Той трябва да бъде достатъчно силен, за да бъде водачът в двойката. Трябва да е необикновен и единствен. Той е уважаван и почитан, но знае, че обичам забавленията и ми доставя удоволствия.
Трябва да държи на разкоша и да цени хубавите неща с много вкус и стил в живота — като мен!

АСЦЕНДЕНТ

Символично за Луната 3

Като деца сме проявявали по-видимо своя знак според Луната — все още не сме били научени да изразявате себе си по друг начин освен чрез чувствата и процесите в своето тяло. По-късно, когато сме открили как да се държим разумно и да се изявяваме като личност, ние все повече сме изпадали под влиянието на нашето Слънце.
Но Луната винаги е налице и чака. Тя се изявява по-ярко, когато си почиваме, когато сме уморени или когато сме болни.
Тогава се проявява онази "необходимост от майчина грижа", понякога с непреодолима сила.
Помислете как се чувствувате или какво правите, когато огладнеете истински или се изтощите до краен предел. Тогава у нас заговаря Луната.


По-долу са представени някои ключови думи за дванадесетте знака. Във всеки от тях Луната изразява различни потребности:
ЛУНА в ОВЕН изразява потребността от действие
ЛУНА в ТЕЛЕЦ изразява потребността от стабилност
ЛУНА в БЛИЗНАЦИ изразява потребността от безгрижие
ЛУНА в РАК изразява потребността от сигурност
ЛУНА в ЛЪВ изразява потребността от внимание
ЛУНА в ДЕВА изразява потребността от ред
ЛУНА във ВЕЗНИ изразява потребността от хармония
ЛУНА в СКОРПИОН изразява потребността от интензивност
ЛУНА в СТРЕЛЕЦ изразява потребността от свобода
ЛУНА в КОЗИРОГ изразява потребността от резултати
ЛУНА във ВОДОЛЕЙ изразява потребността от приятели
ЛУНА в РИБИ изразява потребността от чувствителност

Символично за Луната 3

Символично за Луната 2

Луната в звездната карта е онази област от вашия живот, в която израствате от дете до възрастен. Тя символизира всичко, което ви успокоява. Тя ви дава усещания, които са толкова стари, колкото сте и вие, от дните, когато са ви носили и люлели като бебе — или пък не са го правили. Луната е онази част от вас, която е свързана с всичко, предизвикващо усещане за комфорт: за удобство и сигурност, като че ли сте си у дома.
Луната в нас е като коленния рефлекс, тя отчита най-съкровените ни потребности, особено важни за усещането за сигурност. Когато се събудите от лош сън или след тежка, неспокойна нощ и тръгнете към хладилника за освежаваща чаша мляко, това е вашата Луна. Вие не си мислите: "Чаша мляко ме кара да се чувствувам удобно, уютно и обичана." Не. Вие просто го правите. Автоматично.
Дори вече възрастни, всички ние се нуждаем от грижи, от обич, от близост и покровителство. За жалост някои от нас не получават тези грижи, когато са им необходими. По-късно това води до проблеми, защото незадоволените потребности в детството се притаяват, но остават и се проявяват след години. Така че, ако сте човек, който е имал детство, изпълнено с лишения, с недостиг на храна и обич, вие ще се опитвате да ги получите през целия си живот от контактите с други хора. Често този дълбок извор на незадоволени потребности може да се окаже непосилен товар за една връзка — вашият партньор не може да ви бъде мама или татко.
Изборът на партньор е в дълбока психологическа връзка с детството ни и макар да си мислим, че сме пораснали — щом имаме полов живот, живеем заедно и се женим — истината е, че ние непрестанно и интуитивно се стремим да удовлетворим потребностите на своята Луна, независимо дали го осъзнаваме или не. Луната ни диктува онова, което извън властта на времето остава важно за нас — да бъдем в хармония едновременно със себе си и с човека, с когото живеем.
По наше мнение Луната има най-голямо значение за съвместимостта или несъвместимостта между хората.
Тя показва как реагираме, когато сме разстроени, как се успокояваме, кое за нас е най-важно и често кое е най- неосъзнатото у нас, а понякога то е съвсем неуправляемо, както се случва с яденето и пиенето по време на гуляй.

Всичко може да доведе до какви ли не неприятности във взаимоотношенията: негодувание (често неосъзнато); гняв (водещ до чувство за вина); разстройване (силна неудовлетвореност) и т.н.
Ако потребностите на Луната не са задоволени, вие усещате нещастието най-дълбоко в себе си, както, когато сте били в люлката и оцеляването ви е зависело от другите: от храната, топлината и чистотата, от чувството за сигурност и благополучие и най-важното — от любовта и привързаността.
Луната показва как се грижим за себе си и за другите и как бихме искали да ни оказват внимание.
Следователно Луната в звездните карти на двама души е белег за начина, по който ще се грижат един за друг — съществен фактор в укрепването на всяка връзка.
Несъвместимостта на Луната може да предизвика големи неприятности в дълбините на човешката душа, където са останали стари травми от детството.

Символично за Луната 2

Символично за Луната

Смеем се на тази приказка, но — както повечето народни приказки и легенди — тя съдържа една важна истина. Заключението на равините, че се нуждаем от светлината на Луната повече, защото тя свети, когато е тъмно, през нощта, е метафора за подсъзнателното.
Макар да е научен абсурд, заключението на равините разкрива една дълбока психологическа истина за човека — а именно, че в нашия забързан живот (логически, рационален), ориентиран почти изключително към Слънцето, всъщност не успяваме да поддържаме хармонията.
Символично Луната олицетворява по-малко осъзнатата страна на човешкото съществуване и понякога точно в нейната разсеяна светлина виждаме по-ясно, отколкото в ослепителния блясък на следобедното слънце.
Наричали са Луната "душа на Живота". Без нея бихме имали само механичната и неизтощима работоспособност, която в края на краищата е бездуховна.
Без Луната не бихме имали поезия, литература, изкуство, музика, танци и мечти. Художниците са прочути със своята "мечтателност", пък и всички ние мечтаем вечер, когато тя властвува над нас.
Онази друга половина от живота, която не се вижда в светлината на деня, оживява в нас нощем, щом тайнственото светило разпръсне нежните си лъчи. Тогава вратите се отварят към магическото царство на въображението и човешката съзидателност. Тогава за нас се открива чудният свят на душата. Проведете този експеримент, за да се убедите сами:
Изберете час на деня — например, от три до четири следобед, седнете спокойно сам в стая и не се разсейвате. Забележете какво си спомняте, как се чувствувате, какво мислите, какви са усещанията ви.
След това повторете експеримента в същия час, но през нощта. Забележете разликата. Ако сте в съзвучие с космоса, вие ще почувствувате лунните сили, защото те не са само "някъде наоколо" — те са в самите вас!
Луната се ражда символично всеки месец, давайки си сама живот. Отначало тя е тъмна и невидима — както оплоденото яйце в утробата е незнайно дори за майката, след това расте, както напредва бремеността — до пълна луна, и накрая бавно "умира", като постепенно изтънява и избледнява. Тя става невидима за нас, за да се "прероди", появявайки се отново през следващия месец като крехък, сияещ лунен сърп. А колко е вълнуваща гледката на новата луна!
Луната се променя постоянно, циклично.
Животът е ритмичен и точен като приливите и отливите. Лунната терминология се разпространява навсякъде в езика ни. Влюбените се разхождат на лунна светлина, сякаш загубили ума си. Поетите "лунясват". Умопобърканите са луна¬тици. Лунната светлина и розите извикват романтично настроение. Хиляди песни възпяват Луната — можете ли да си спомните загла¬вие на песен, в което участвува Слънцето? Сигурно няма човек, на когото да не е въздействувала нейната магическа сила, дали новоизгряла и още червена в средиземноморското небе, дали увиснала ог¬ромна и златна при пълнолуние, или посребрила снега в зимна нощ. За разлика от яркото Слънце дори най-силната светлина на пълната Луна само блещука. Всъщност по този начин тя въздействува и на вас.
Астрологичното картинно изображение (глиф) на Луната — полукръг, представя крайното и оче¬видното. Всеки ден Луната поглъща лъчите на Слънцето, за да ни ги върне през нощта. Така тя символизира възприемчивостта в човешката природа — подсъзнателното, емоциите, поведенческите инстинкти. Луната представлява класическата майчинско-женствена страна на личността (която, разбира се, съществува както при мъжете, така и при жените). Тя е ин (пасивното начало в космоса на китайската философия) спрямо слънчевия янг (противоположното — активно начало) — възприемаща, чувствуваща, грижлива. Нейният глас звучи от най-дълбокото, най-тъмното и съкровено място, където се зачева дете или творба на изкуството.
Човек се свързва интимно с друго човешко същество по много причини — за да осъществи прекрасното, което е било в детството му (опитвайки се механично да го възпроизвежда, както всекидневното готвене на майката), или поради безнадежден стремеж да получи онова, което му е липсвало. Ние винаги търсим отзвука, взаимността.

Символично за Луната

индивидуалния хороскоп

При интерпретацията на индивидуалния хороскоп, Слънцето е съществен елемент, защото представя същината на личността. Като генератор на живота, то показва как човек изразява основната си жизнена сила, потенциално заложена при раждането. Това е силата на мотивацията, предопределяща действията, собственото Аз. Това е съзидателната сила за израстване и развитие на индивида.
Тя носи информация за пътя, по който ще достигнете до житейските истини , знакът според Луната е по-ясен в детските години, когато постепенно израствате под влиянието на вашето Слънце, докато напълно съзреете.
Една от причините да изучите - вашето Слънце е да откриете как действуват собствените ви сили. Това е първото условие в себепознаването, основата за изграждането на добри отношения. Луната, Венера, Марс и асцендентът също така играят голяма роля.
Според езотеричната теория, чиито последователи са повечето астролози, Слънцето показва степента на развитие, представена от настоящото въплъщение на личността, показва и уроците, които трябва да се овладеят. Слънцето в звездната ви карта представя или символизира вашата осъзната цел в живота — това, за което чувствувате, че сте дошли на земята, което сте предопределен да постигнете.
Тъй като вашето Слънце - е израз на това как виждате живота от гледна точка на "собственото си съзнание", то символизира отношението, което имате към света.
Естествено това може да влияе върху взаимоотношенията ви с всички хора.
Несъвместимите знаци по Слънце имат много различни представи за живота — затова може да се каже, че различните им сили се вливат в морето на житейските сблъсъци.
Един пример: Г-н и г-жа Хикс получават съвсем неочаквано известие за голямо парично наследство. Той е Стрелец, а тя — Овен .
В началото, развълнувани и щастливи от това, което изглежда като дар от боговете, те го отпразнуват с бутилка шампанско и хубава вечеря в скъп, избран от нея ресторант. Уикенда прекарват в известен курорт — негова идея. Няколко дни двамата се носят на крилете на взаимното щастие, но върнали се към всекидневието, те започват сериозен спор за това как да използуват парите. Седят в уютната гостна, обзаведена със солидни мебели " последен писък", (избрани от нея) и украсена (от него) с рекламни плакати за пътувания в екзотични страни, които някой ден трябва да посетят. Тя току-що е поднесла кана горещо какао и домашни сладки и двамата пристъпват към вземането на важни решения. Какво ще кажеш за околосветското пътешествие, което винаги съм искал да направим? — казва възбудено той, вече полетял към далечни страни. Погледът му е мечтателен, сякаш вижда вълнуващите гледки.
Ок — казва тя — нека го осъществиме.
Мила, това е нашият шанс в живота! Нека да не чакаме, за да видим как изглеждат всички тези прекрасни места — — Мачу Пикчу и Хавайските острови, Египет, Мароко.
Зная, скъпи — казва тя, потупва ръката му и долива чашата му с какао, — имаме достатъчно пари за подобно пътешествие
Предполагам, че мислиш за някакъв вид капиталовложение,-казва той — нали я познава добре -и за момент се примирява с идеята за дълга и тягостна дискусия, непоносима за него.
Правилно! — отвръща ентусиазирано тя. Мисля, че трябва да купим някакъв имот —къща или дори сграда, която ще ни носи приходи. Та това е нашият шанс да попътуваме, да видим света, да разширим кръгозора си, да научим нови неща.
И да изпуснем единствената си възможност за сигурно бъдеще!
Защо никога не искаш да опиташ нещо наистина ново?
Както виждате, недоразумението връхлита върху иначе щастливия им дом и случаят създава сериозна пукнатина в семейството. Неочакваното наследство им е дало възможност да поразбудят разбиранията си за живота — но становищата им са драматично различни!

В своите разбирания за света тя дава най-голямо предимство на спокойствието и стабилността; смисълът на нейния живот е да запази това, което цени.
Той отдава най-голямо значение на приключенията и познанието; целта на живота му е да пътува, да открива други култури.

Е, това зависи от други фактори в звездните им карти, зависи дали техните Луни, Венери, Марсове и асценденти подсилват основните им различия, или ги облекчават. говори за всичко споменато дотук — посочва се как тези разнообразни фактори могат да влияят персонално на основния знак по Слънце и как последователно въздействуват на взаимоотношенията.
По-долу са изброени някои ключови думи за дванадесетте зодиакални знака. Чрез тях Слънцето изразява вътрешното многообразие на личността:

СЛЪНЦЕ в ОВЕН изразява личността чрез ДЕЙСТВИЕ
СЛЪНЦЕ в ТЕЛЕЦ изразява личността чрез ПОСТОЯНСТВО
СЛЪНЦЕ в БЛИЗНАЦИ изразява личността чрез РАЗУМ
СЛЪНЦЕ в РАК изразява личността чрез ЧУВСТВА
СЛЪНЦЕ в ЛЪВ изразява личността чрез ТВОРЧЕСТВО
СЛЪНЦЕ в ДЕВА изразява личността чрез ПРАКТИЧНОСТ
СЛЪНЦЕ във ВЕЗНИ изразява личността чрез ОБЕДИНЯВАНЕ
СЛЪНЦЕ в СКОРПИОН изразява личността чрез ЖЕЛАНИЯ
СЛЪНЦЕ в СТРЕЛЕЦ изразява личността чрез ПОЗНАНИЯ
СЛЪНЦЕ в КОЗИРОГ изразява личността чрез ПОЛЕЗНОСТ
СЛЪНЦЕ във ВОДОЛЕЙ изразява личността чрез ЧОВЕЧНОСТ
СЛЪНЦЕ в РИБИ изразява личността чрез ВЪОБРАЖЕНИЕ

индивидуалния хороскоп

Даването

Един млад човек, който искал да разбере смисъла на живота , се срещнал със свещеник в манастира в Сцета.
"Цяла година давайте пари на всички, които ви оскърбяват" - казал отецът.
Дванадесет месеца младият човек раздавал пари всеки път, когато го ругали. В края на годината той се върнал в манастира, за да узнае каква трябва да бъде следващата стъпка. "Вървете в глада и ми купете храна" - казал отчето. Щом човекът излязъл, падрето се замаскирал като бедняк и по най-краткия път стигнал до градските врати. Когато се приближил младият човек, отчето започнал да го оскърбява.
"Това е вече прекалено!" - казал човекът на лъжливия бедняк. - Цяла година аз бях длъжен да плащам на всеки, който ме оскърбява, а сега мога да бъда наруган безплатно, без да харча нито цент". Като чул това падрето свалил своята маскировка. "Вие сте готов за следващата стъпка, тъй като се научихте да се смеете в лицето на вашите проблеми" - казал той.

Даването

"Любовта въпреки всичко съществува винаги."

Милтън Ериксон е автор на нов психологически тренинг, който завладял хиляди практикуващи в САЩ. Когато бил на 12 години той се разболял от полиомиелит. След 10 месеца той чул че лекарят казва на родителите му: "Вашият син няма да преживее тази нощ".
Ериксон чул плача на майка си. "Кой знае, може би, ако аз оживея тази нощ, тя няма да страда толкова" - помислил си той. И решил да не спи, докато не започне следващият ден. Когато слънцето започнало да се издига, той завикал майка си: "Ей, аз все още съм жив!"
Радостта в къщата била толкова голяма, че той решил, че винаги ще се опитва да не спи през нощта, за да отсрочи семейната мъка. Той умрял на 75 години през 1990 година, оставяйки множество важни книги за огромните възможности на човека при преодоляване на собствените ограничения.


Има моменти, когато ние много искаме да помогнем някому, но нищо не можем да направим. Или обстоятелствата не ни позволяват да се притечем на помощ, или този човек не е възприемчив към каквито и да било прояви на грижа и подкрепа.
"Любовта въпреки всичко съществува винаги."
"Дори тогава, когато ние остро чувстваме своята безполезност, ние все още можем да обикнем - без да чакаме награда, промяна или благодарност.
Ако обикнем, и даваме Любов - енергията на любовта започва да променя Вселената около нас. Когато се появи тази енергия , тя винаги върши своето дело".

"Любовта въпреки всичко съществува винаги."

Три феи

Три феи били поканени на кръщавката на принц. Първата дала на принца дар да намери своята любов. Втората му дала толкова пари, че да може да прави всичко, което си поиска. Третата му дала красота. Но както се случва във всички приказки, появила се вещицата. Тя била бясна от това, че не са я поканили и произнесла проклятие: "Понеже ти вече имаш всичко, аз искам да ти дам още малко. Ти ще бъдеш талантлив във всичко, каквото и да правиш". Принцът раснал красив, богат и обичан. Но той никога не можел да завърши своята мисия на Земята. Бил отличен художник, скулптор, музикант, математик - но никога не можел да завърши делото си, понеже бързо се отвличал и искал да се превключи на нещо друго.
"Всички пътища водят до едно и също място. Но ние избираме на къде да вървим Хубаво би било да е докрай. Не се опитвайте да вървите по всички пътища".

Три феи

На Тайната вечеря Иисус обвинил - с едни и същи думи и с еднаква сериозност двама от своите апостоли.
Двамата ще извършат престъпленията, предвидени от Иисус. Юда Искариотски ще се стресне и ще осъди себе си. Петър също ще се стресне след като три пъти отхвърли всичко, в което е вярвал.
Но в решаващия момент Петър ще разбере истинското значение на Христовото послание. Той ще помоли прошка и унижен, ще продължи да проповядва. Той би могъл да избере самоубийството, но вместо това той ще се срещне с апостолите и ще каже: "За моята грешка ще се знае до края на човешкия род.
Но ми позволете да я поправя". Петър ще разбере, че Любовта прощава. Юда няма да разбере нищо.
.... до нас е достигнало следното предание ...
Иисус гледал масата пред себе си, обмисляйки какво от това, което било там, ще бъде най-добрият символ на неговото идване на Земята.
На масата имало нар от Галилея, подправки от пустинята на юг, сухи плодове от Сирия и египетски фурми. Той трябвало да протегне ръка, за да освети едно нещо от всичко там, когато изведнъж си спомнил за посланието, което бе донесъл на всички хора. И че е възможно нар и фурми да няма в някои части на света. Той търсел това нещо и друга мисъл му дошла на ум: В нара и фурмите, в плодовете, чудото на създанието се виждало без всяко взаимодействие с хората. Така че той вдигнал хляба, разчупил го, поблагодарил на Господа и подал на учениците си с думите: "Вземете и яжте, всички вие, понеже това е Моето тяло". Тъй като хляб имало навсякъде. И хлябът, в сравнение с фурмите, нара и сирийските плодове бил най-добрият знак по пътя към Бога. Хлябът бил плод на земята и на човешкия труд.

Човешката природа

Немският философ Фридрих Ницше веднъж казал: "Няма смисъл да се прекарва времето в постоянно обсъждане на всичко на света, да прави грешки от време на време е част от човешката природа.
Ние знаем че "Има хора, които настояват, че са прави дори в дреболиите. Често пъти те не си разрешават да грешат. Всичко, което те постигат по този начин, е страх от движение напред. Страхът от допускане на грешка е вратата, която ни затваря в замъка на посредствеността. Ако ние преодолеем този страх, ще направим важна стъпка в посока към нашата свобода".

Будисткият учител пътешествал пешком със своите ученици, когато забелязал, че те обсъждат кой сред тях е най-добрият. "Аз медитирам в продължение на петнадесет години" - казал един. "Аз съм милосърден от момента, когато напуснах дома на родителите ми" - казал друг. "Аз винаги съм следвал наставленията на Буда" - съобщил третият. По обяд те се спряли под едно ябълково дърво за почивка. Клоните на дървото били така обсипани с ябълки, че увиснали под тежестта им, докосвали земята. "Когато дървото е претоварено с плод, неговите клони се навеждат до самата земя.
Истински мъдър е скромният. Когато дървото не носи никакъв плод, неговите клони са високомерни и надменни.
Глупавият човек винаги вярва, че е по-добър от другите".

Човешката природа

Преди да замине на дълго пътуване, бизнесмен се сбогува с жена си. "Ти никога не си ми подарявал подаръка, който заслужавам" - казала тя. "Ти си неблагодарна жена, всичко, което ти дадох, ми костваше много години работа - отговорил мъжът. - Какво още мога да ти дам?" "Нещо, което е толкова красиво, колкото съм и аз". Цели две години жената чакала своя подарък.

Най-накрая мъжът й се върнал. "Аз намерих нещо, което е също така красиво, колкото си и ти - казал той. - Аз плаках от твоята неблагодарност, но реших, че трябва да направя, както ти ме помоли. През цялото време си мислех, че нищо не може да се сравни с твоята красота, но намерих нещичко". И и подал едно огледало.

Светът може да се развива

В едни научно-фантастичен разказ се описва общество, където почти всички се раждат готови да изпълнят някаква функция: техници, инженери или механици. Само малко се раждат без способности: тях ги пращат в лудница, защото само лудите не са в състояние да внесат принос в обществото. Един от ненормалните се разбунтувал. В приюта имало библиотека, където той се опитал да научи всичко за изкуството и науките. Когато той почувствал, че е научил достатъчно, решил да избяга, но го хванали и го предали на научно-изследоветелския център извън чертите на града. "Добре дошъл" - му казал един от хората, ръководещи центъра. - Това е този случай, при който човек е длъжен да върви по пътя в който вярва , от който се възхищаваме повече от всичко.

От днес Вие можете да постъпвате както си искате, тъй като благодарение на хора, подобни на Вас, светът може да се развива". НЕЗАБРАВЯЙТЕ ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ !!!

Светът може да се развива