love
Hristova е почитател на |
26 юли, 2010
Хората са склонни да придават значение на нещата. Затова каквото и да ме видите, че правя, вие го виждате през собствените си очи и го интерпретирате чрез информацията от собствените си изживявания.
Всеки човек има различни изживявания и тяхното значение зависи от правилата, които сме приели за тях. Каквото и значение да им дадете, в крайна сметка това се отнася само за вас, но не го прилагайте към лечението с вяра ...
Не си мислете също, че ако нещо не се случва, значи не го правите както трябва. Това се отнася само за начина, по който тълкувате събитията през призмата на собствения си светоглед. Ще видите каквото очаквате да видите и в повечето случаи ще научите само това, което си мислите» че вече знаете или се надявате да откриете ?! ...
22 април, 2010
Мег Лоузи - за децата
Дфн, е авторка на няколко книги на духовна тематика и води свое радиопредаване, излъчвано по интернет радиото към сайта на Шърли Маклейн. Мег Блекбърн е консултант на “Добро утро, Америка”, води лекции и семинари по цял свят и има дългогодишна лечителска практика.
На базата на своя 30-годишен опит като практикуващ лечител д-р Блекбърн ни предлага една нова, духовна перспектива, за да разберем по-добре нашите деца и да им помогнем в техния път.
Децата на новото време – кристалните деца, децата индиго и звездните деца – са носители на ново съзнание. Те представляват скок в развитието на човечеството. Много от тях имат необикновени дарби: общуват телепатично, помнят миналите си животи и мисията си на земята.
реклама
Децата разговарят с ангели, с духовните си наставници и със същества от други светове. Разказите им включват пътувания извън тялото до Атлантида, до звездни системи в паралелни вселени и други измерения. Новите деца повдигат завесата, която разделя нашата реалност от другите светове, и отговарят на въпроси, които живо интересуват човечеството:
* Каква е истинската цел на човешкото съществуване и как можем да я постигнем.
* Има ли светове отвъд нашия. Как изглеждат те.
* Бог, войната, животът и смъртта през очите на децата.
* Как да лекуваме тялото и духа си.
* Какви промени ще настъпят през 2012-а. Какво бъдеще очаква човечеството.
Навлизаме в нова епоха, когато на карта е заложено оцеляването на човечеството. Новото поколение деца носи промяната, от която се нуждаем. Те имат знания и мъдрост, които биха искали да споделят с възрастните. Ще чуем ли техния глас?
...
Избиране на живот сега и в миналото
Откъде сме дошли? Какво е било, когато сме погледнали от рая и сме решили кога да дойдем и какви искаме да бъдем? Дали се е протегнала една голяма ръка и се е чул глас: “Ти! Отиваш там!”. Или просто сме се появили? Материализирали сме се с раждането си?
От другата страна на борда Децата на новото време, независимо дали са Кристални, Звездни или Индиго, често се подготвят и сами избират идването си на този свят.
Много от децата, с които съм разговаряла, си спомнят точно как са избрали родителите си, най-вече заради предизвикателствата, пред които ще ги изправи това семейство. Някои от децата, знаейки, че в този си живот ще бъдат различни, са се спрели на родители, които ще имат възможността и желанието да се грижат за тях. Освен това си спомнят и как са влезли в телата си и как са се родили. Обикновено тези спомени изчезват след шестата или седмата година, но това невинаги е така.
Децата често говорят за миналите си животи. Подробностите в много от случаите са стряскащи, а понякога, с малко проучвания, и проверими. В “Децата на новото време” разказах за едно момченце, което казало на баща си, че иска да взима уроци по китайски. Не че не го знаело, просто имало нужда от малко помощ, за да си го припомни. Било на 6 години. Спомняло си толкова много подробности, че родителите му се поровили в историята на Китай и действително успели да установят кой точно е бил тяхното дете.
За целите на настоящата книга реших да разпитам децата какво си спомнят. След всеки отговор не спирах да се удивлявам как те затвърждаваха със спомените си различните категории, в които попадаха. Звездните деца например често говорят за планети в далечни галактики. И това не са просто измислици. Хора с такива спомени има навсякъде.
Ето въпросите, които зададох на всяко от децата:
В.: Какво е да дойдеш в този живот? Наистина ли е въпрос на избор? Спомняш ли си как реши да дойдеш? Как беше? Спомняш ли си откъде идваш? Спомняш ли си други свои прераждания или дори първоизточника на целия живот?
А ето и техните отговори:
Баба Чандра: Беше ми много трудно, тъй като знаех, че ще бъда инвалид.
В.: Наистина ли сама си го избра?
Баба Чандра: Да, сама си го избрах. Знаех, че трябва да свърша “Работата”.
В.: Спомняш ли си кога реши да дойдеш?
Баба Чандра: Да, реших го, когато двете с майка ми бяхме на планетата Малдек, преди да бъде разрушена и да се превърне в астероиден пояс.
В.: И как беше?
Баба Чандра: Все още ми беше много трудно, тъй като знаех, че няма да мога да използвам триизмерното си тяло. Навъртах се около родителите си около 10 години, преди да се реша да дойда (да бъда родена), тъй като знаех, че баща ми ще умре и на майка ми ще й се наложи да ме отглежда сама.
В.: Спомняш ли си откъде идваш? Кой е твоят източник?
Баба Чандра: Да, но не мога да кажа това на никого.
В.: Какво си спомняш от другите ти прераждания?
Баба Чандра: Всеки от нас има милиони прераждания зад гърба си. Последният ми земен живот беше в Лемурия.
В.: Спомняш ли си Източника на живота?
Баба Чандра: Да, спомням си как дойдох от Източника на всичко живо.
В.: Ами ти, Джуд?
Джуд: Трудно! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми. Оглеждам се наоколо и виждам хора, които си правят пластични операции и какво ли още не, и това се разминава с усещането ми за целта на нашето съществуване. В този свят има прекалено много материализъм, а не в това е смисълът и причината да сме тук.
Понякога се спирам и гледам как хората преминават покрай мен с автомобилите си. Мисля си, че всички те си имат семейства, имат къде да отидат. Всеки се движи толкова бързо, че не вижда онова, което е пред очите му.
Съзнавам, че разрушаваме Майката Земя, на която живеем, и си мисля какво мога да направя, за да стане тя по-добро място. И точно това ме затруднява. Изключително трудно е да предадеш посланието си, въпреки че медиите предоставят доста възможности. Не е лесно да бъдеш приет от масите, когато имаш да кажеш някаква истина. Трудно е.
В.: Спомняш ли си дали идването ти тук бе въпрос на личен избор?
Джуд: Честно казано, зная, че да дойда тук е мое решение, както и да се връщам отново и отново. Виждам, че има много души, които чакат реда си, за да станат човеци. Опашката е ужасно дълга, макар че на Земята вече има милиарди хора.
Не си спомням решението си да се върна, при все че с всеки изминал ден осъзнавам все по-ясно причината за избора ми. В търсене на тези отговори се свързах с една жена – световноизвестен мистик. Тя ми помогна да осъзная, че сам съм взел решението да се върна тук. Наскоро пак ми прави тълкувание, в което се казваше, че душата ми е много древна, още отпреди да се появи Земята, и че съм решил да дойда тук, за да предам интергалактическо послание на хората. Това бе потвърждението, от което се нуждаех, защото от самото начало знаех тези неща.
Един инцидент силно разтърси душата ми. Случи се, когато бях на 19 години, и представляваше преживяване извън тялото. Умрях и се върнах отново. Именно тогава осъзнах, че сам съм избрал да дойда тук, когато съм се родил, а после да се върна, след като умрях. Имаше причина да съществувам. Оттогава насам живеех само за да я открия.
В.: А какво ще кажеш за Източника, за мястото, откъдето си дошъл в самото начало. Спомняш ли си го?
Джуд: Зная, че енергията на душата ми не идва от Земята. От известно време проучвам произхода й. Очевидно е, че се е появила от мислите на Създателя, но знам обаче, че има още много неща, които на този етап не съм в състояние да разбера.
Мястото, откъдето идва енергията на душата ми, е съществувало преди Земята и дори преди Слънчевата система. Това е всичко, което зная засега, макар че търся и ще продължавам да търся, докато не намеря отговора. Откакто се върнах към живота, след като бях умрял, започнах да разплитам дългата нишка на пътуванията на моята душа. Също така започнах да гледам с други очи на необяснимите парадокси на живота. Един от най-големите е времето и пространството.
В.: Ами миналите ти животи? Какво можеш да кажеш за тях?
Джуд: Вече зная, че всички минали животи се случват едновременно, но в измерения с малко по-висока или по-ниска честота. Те наподобяват Земята, каквато е СЕГА, но постоянно нарастват в своето време и извън времето, откъдето идва и парадоксът. Тогава ми стана ясно, че мога да използвам способностите и талантите от миналите си прераждания СЕГА. От този момент започнах истински да се пробуждам и да настройвам душата и целта на живота си към настоящото прераждане.../ Откъс от глава 2 /
“Разговори с децата на новото време” – Мег Блекбърн Лоузи
На базата на своя 30-годишен опит като практикуващ лечител д-р Блекбърн ни предлага една нова, духовна перспектива, за да разберем по-добре нашите деца и да им помогнем в техния път.
Децата на новото време – кристалните деца, децата индиго и звездните деца – са носители на ново съзнание. Те представляват скок в развитието на човечеството. Много от тях имат необикновени дарби: общуват телепатично, помнят миналите си животи и мисията си на земята.
реклама
Децата разговарят с ангели, с духовните си наставници и със същества от други светове. Разказите им включват пътувания извън тялото до Атлантида, до звездни системи в паралелни вселени и други измерения. Новите деца повдигат завесата, която разделя нашата реалност от другите светове, и отговарят на въпроси, които живо интересуват човечеството:
* Каква е истинската цел на човешкото съществуване и как можем да я постигнем.
* Има ли светове отвъд нашия. Как изглеждат те.
* Бог, войната, животът и смъртта през очите на децата.
* Как да лекуваме тялото и духа си.
* Какви промени ще настъпят през 2012-а. Какво бъдеще очаква човечеството.
Навлизаме в нова епоха, когато на карта е заложено оцеляването на човечеството. Новото поколение деца носи промяната, от която се нуждаем. Те имат знания и мъдрост, които биха искали да споделят с възрастните. Ще чуем ли техния глас?
...
Избиране на живот сега и в миналото
Откъде сме дошли? Какво е било, когато сме погледнали от рая и сме решили кога да дойдем и какви искаме да бъдем? Дали се е протегнала една голяма ръка и се е чул глас: “Ти! Отиваш там!”. Или просто сме се появили? Материализирали сме се с раждането си?
От другата страна на борда Децата на новото време, независимо дали са Кристални, Звездни или Индиго, често се подготвят и сами избират идването си на този свят.
Много от децата, с които съм разговаряла, си спомнят точно как са избрали родителите си, най-вече заради предизвикателствата, пред които ще ги изправи това семейство. Някои от децата, знаейки, че в този си живот ще бъдат различни, са се спрели на родители, които ще имат възможността и желанието да се грижат за тях. Освен това си спомнят и как са влезли в телата си и как са се родили. Обикновено тези спомени изчезват след шестата или седмата година, но това невинаги е така.
Децата често говорят за миналите си животи. Подробностите в много от случаите са стряскащи, а понякога, с малко проучвания, и проверими. В “Децата на новото време” разказах за едно момченце, което казало на баща си, че иска да взима уроци по китайски. Не че не го знаело, просто имало нужда от малко помощ, за да си го припомни. Било на 6 години. Спомняло си толкова много подробности, че родителите му се поровили в историята на Китай и действително успели да установят кой точно е бил тяхното дете.
За целите на настоящата книга реших да разпитам децата какво си спомнят. След всеки отговор не спирах да се удивлявам как те затвърждаваха със спомените си различните категории, в които попадаха. Звездните деца например често говорят за планети в далечни галактики. И това не са просто измислици. Хора с такива спомени има навсякъде.
Ето въпросите, които зададох на всяко от децата:
В.: Какво е да дойдеш в този живот? Наистина ли е въпрос на избор? Спомняш ли си как реши да дойдеш? Как беше? Спомняш ли си откъде идваш? Спомняш ли си други свои прераждания или дори първоизточника на целия живот?
А ето и техните отговори:
Баба Чандра: Беше ми много трудно, тъй като знаех, че ще бъда инвалид.
В.: Наистина ли сама си го избра?
Баба Чандра: Да, сама си го избрах. Знаех, че трябва да свърша “Работата”.
В.: Спомняш ли си кога реши да дойдеш?
Баба Чандра: Да, реших го, когато двете с майка ми бяхме на планетата Малдек, преди да бъде разрушена и да се превърне в астероиден пояс.
В.: И как беше?
Баба Чандра: Все още ми беше много трудно, тъй като знаех, че няма да мога да използвам триизмерното си тяло. Навъртах се около родителите си около 10 години, преди да се реша да дойда (да бъда родена), тъй като знаех, че баща ми ще умре и на майка ми ще й се наложи да ме отглежда сама.
В.: Спомняш ли си откъде идваш? Кой е твоят източник?
Баба Чандра: Да, но не мога да кажа това на никого.
В.: Какво си спомняш от другите ти прераждания?
Баба Чандра: Всеки от нас има милиони прераждания зад гърба си. Последният ми земен живот беше в Лемурия.
В.: Спомняш ли си Източника на живота?
Баба Чандра: Да, спомням си как дойдох от Източника на всичко живо.
В.: Ами ти, Джуд?
Джуд: Трудно! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми. Оглеждам се наоколо и виждам хора, които си правят пластични операции и какво ли още не, и това се разминава с усещането ми за целта на нашето съществуване. В този свят има прекалено много материализъм, а не в това е смисълът и причината да сме тук.
Понякога се спирам и гледам как хората преминават покрай мен с автомобилите си. Мисля си, че всички те си имат семейства, имат къде да отидат. Всеки се движи толкова бързо, че не вижда онова, което е пред очите му.
Съзнавам, че разрушаваме Майката Земя, на която живеем, и си мисля какво мога да направя, за да стане тя по-добро място. И точно това ме затруднява. Изключително трудно е да предадеш посланието си, въпреки че медиите предоставят доста възможности. Не е лесно да бъдеш приет от масите, когато имаш да кажеш някаква истина. Трудно е.
В.: Спомняш ли си дали идването ти тук бе въпрос на личен избор?
Джуд: Честно казано, зная, че да дойда тук е мое решение, както и да се връщам отново и отново. Виждам, че има много души, които чакат реда си, за да станат човеци. Опашката е ужасно дълга, макар че на Земята вече има милиарди хора.
Не си спомням решението си да се върна, при все че с всеки изминал ден осъзнавам все по-ясно причината за избора ми. В търсене на тези отговори се свързах с една жена – световноизвестен мистик. Тя ми помогна да осъзная, че сам съм взел решението да се върна тук. Наскоро пак ми прави тълкувание, в което се казваше, че душата ми е много древна, още отпреди да се появи Земята, и че съм решил да дойда тук, за да предам интергалактическо послание на хората. Това бе потвърждението, от което се нуждаех, защото от самото начало знаех тези неща.
Един инцидент силно разтърси душата ми. Случи се, когато бях на 19 години, и представляваше преживяване извън тялото. Умрях и се върнах отново. Именно тогава осъзнах, че сам съм избрал да дойда тук, когато съм се родил, а после да се върна, след като умрях. Имаше причина да съществувам. Оттогава насам живеех само за да я открия.
В.: А какво ще кажеш за Източника, за мястото, откъдето си дошъл в самото начало. Спомняш ли си го?
Джуд: Зная, че енергията на душата ми не идва от Земята. От известно време проучвам произхода й. Очевидно е, че се е появила от мислите на Създателя, но знам обаче, че има още много неща, които на този етап не съм в състояние да разбера.
Мястото, откъдето идва енергията на душата ми, е съществувало преди Земята и дори преди Слънчевата система. Това е всичко, което зная засега, макар че търся и ще продължавам да търся, докато не намеря отговора. Откакто се върнах към живота, след като бях умрял, започнах да разплитам дългата нишка на пътуванията на моята душа. Също така започнах да гледам с други очи на необяснимите парадокси на живота. Един от най-големите е времето и пространството.
В.: Ами миналите ти животи? Какво можеш да кажеш за тях?
Джуд: Вече зная, че всички минали животи се случват едновременно, но в измерения с малко по-висока или по-ниска честота. Те наподобяват Земята, каквато е СЕГА, но постоянно нарастват в своето време и извън времето, откъдето идва и парадоксът. Тогава ми стана ясно, че мога да използвам способностите и талантите от миналите си прераждания СЕГА. От този момент започнах истински да се пробуждам и да настройвам душата и целта на живота си към настоящото прераждане.../ Откъс от глава 2 /
“Разговори с децата на новото време” – Мег Блекбърн Лоузи
Мег Лоузи - за децата
04 април, 2010
Тази страст
Ако можех да избирам чувствата си към околните, бих избрал да съм влюбен в тях - от цялото си сърце.
Докато тази страст отмира, бих избрал изпод нея да се ражда чувството.
Бих избрал аз и човекът срещу мен да не се плашим от изчезването на страстта и да съумеем да се справим с промяната, която ще настъпи когато силата на чувството се превърне в дълбочина...
Бих избрал това чувство да бъде любов, не просто желание.
Х. Букай - "Писма до Клаудия"
И най-накрая бих избрал възможността понякога да се влюбвам отново в човека, когото обичам.
Тази страст
05 март, 2010
Великите _ Епиктет
Епиктет (50-140) е гръцки философ-стоик:
Ако говорят зле за теб и ако е вярно — поправи се; ако не е вярно – смей се. Владей страстите, иначе те ще те завладеят. Завистта е враг на щастливите. Има само един път към щастието: да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.
Въпреки, че познавам много богаташи, аз въобще не съм богат.
Изречено по повод един млад човек говорел в театъра, че е умен, защото е беседвал с много философи. Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно.
От лозата излизат три клонки: клонка на наслаждението, клонка на пиянството и клонка на наглостта. По-добре да знаеш как да практикуваш добродетелите, отколкото да знаеш как да ги описваш.
Великите _ Епиктет
04 март, 2010
Eзик
Гледайте хората, с които говорите, право в очите. Ако гледате надолу или встрани, изпращате сигнал, че не сте сигурни в себе си и се поставяте в удоб¬на за манипулиране позиция...
когато гледате в събеседника си, дори да сте нервни, излъчвате посланието, че не се страхувате да общувате с него очи в очи.
• Позата и езикът на тялото също трябва да изразяват самоувереност и сила. Изправете се колкото можете. Ако седите, не се прегърбвайте. Не си покривайте лицето с ръце и не ги стискайте нервно. Ако сте уверени в себе си, можете да се освободи¬те от потрепванията, гримасите и дори изчервяването. Говорете с твърд, не с треперещ тих глас.
• Поработете върху езика си .,.
Тези навици издават несигурност и спъват ефективното общуване.
Ако е нужно, говорете по-бавно и обмислено. Ако обърнете достатъчно внимание на начина си на изразяване, можете да промените издаващата слабостта ви реч в много кратък срок.
Eзик
28 февруари, 2010
Елин Пелин
Р.Магрит
Умник Гюро с умници другари
Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по
огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да
убие, селото от зло да отърве.
Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и
долища, повел ги, заклел ги - мечката да хванат, жива или мъртва в село да я
докарат.
Ходили, скитали, падали, ставали - мечата дупка стигнали.
Зарадвали се умник Гюро с умници юнаци.
- Ей те тебе, мецано Тодоро - викнал Гюро, - излез да се поборим!
Заревала мечка стръвница в дупка хладница. Реве и не излиза.
- Чакай, ще те науча! - викнал умник Гюро, па рекъл на своите умници другари: -
Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка
стръвница жива за ушите да изтегля.
Умници юнаци вързали умник Гюро и го в мечата дупка пуснали.
Лапнала мецана Тодора умната глава на Гюро и заревала.
- Аа, улови я! Дръж, Гюро! - завикали умниците и задърпали въжето.
Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка!
По едно време - що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава...
Чудом се чудят умници юнаци.
- Бре, де му на Гюро главата?
- Ама той имаше ли глава?
- Мисля, че имаше.
- Па аз мисля, че нямаше.
- Имаше.
- Нямаше.
Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли умник Гюро глава, или
нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата:
- Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш - имаше ли Гюро глава, или нямаше!
Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла:
- Не знам!
- Ка-ще да не знаеш? Помисли си!...
- Е, знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава...
Умник Гюро с умници другари
Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по
огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да
убие, селото от зло да отърве.
Наел се умник Гюро с умници юнаци. Повел ги Гюро по гора зелена, по върхища и
долища, повел ги, заклел ги - мечката да хванат, жива или мъртва в село да я
докарат.
Ходили, скитали, падали, ставали - мечата дупка стигнали.
Зарадвали се умник Гюро с умници юнаци.
- Ей те тебе, мецано Тодоро - викнал Гюро, - излез да се поборим!
Заревала мечка стръвница в дупка хладница. Реве и не излиза.
- Чакай, ще те науча! - викнал умник Гюро, па рекъл на своите умници другари: -
Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка
стръвница жива за ушите да изтегля.
Умници юнаци вързали умник Гюро и го в мечата дупка пуснали.
Лапнала мецана Тодора умната глава на Гюро и заревала.
- Аа, улови я! Дръж, Гюро! - завикали умниците и задърпали въжето.
Те дърпат навънка, мечка дърпа навътре. Мечка дърпа навътре, те дърпат навънка!
По едно време - що да видиш! Извлекли умник Гюро без глава...
Чудом се чудят умници юнаци.
- Бре, де му на Гюро главата?
- Ама той имаше ли глава?
- Мисля, че имаше.
- Па аз мисля, че нямаше.
- Имаше.
- Нямаше.
Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли умник Гюро глава, или
нямал! И отишли да питат булка Гюровица. Почукали, потропали на вратата:
- Излез, излез, булка Гюровице, да ни кажеш - имаше ли Гюро глава, или нямаше!
Излязла булка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла:
- Не знам!
- Ка-ще да не знаеш? Помисли си!...
- Е, знам ли... За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава...
Елин Пелин
21 февруари, 2010
Философия в изкуството 2
Музея на Алфонс Муха в Карлови Вари
Ар Нуво е стил в изящните изкуства, архитектурата и приложните изкуства. В различните страни той се нарича още Модерн стайл (Modern Style), Модернизъм (Modernisme), стил Либерти (Stile Liberty) или Виенски сецесион
Ар нуво достига своя връх през 90-те години на 19 век (особено периода 1890–1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството...
Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми — ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение.
Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите кантилеври), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример — Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор...
Ар нуво е движение, което е много широко в обхвата си. За много европейци то обхваща един цял начин на живот. Възможно е да се живее в къща, вдъхновена от Ар нуво, с Ар нуво гарнитура, прибори, съдове, пепелници и т.н.
Движението Ар нуво си поставя за цел да направи изкуството част от всекидневния живот, както и да прекъсне всички връзки с класическите времена и да разруши бариерите между изящните и приложните изкуства. В основите на Ар нуво лежи един специфичен начин на мислене относно модерното общество и новите методи на продукция, с опит да се предефинира значението и естеството на работата в изкуството, така че изкуството да не пренебрегва който и да било ежедневен обект, без значение на неговото приложение...
от нета
Ар Нуво е стил в изящните изкуства, архитектурата и приложните изкуства. В различните страни той се нарича още Модерн стайл (Modern Style), Модернизъм (Modernisme), стил Либерти (Stile Liberty) или Виенски сецесион
Ар нуво достига своя връх през 90-те години на 19 век (особено периода 1890–1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството...
Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми — ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение.
Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите кантилеври), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример — Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор...
Ар нуво е движение, което е много широко в обхвата си. За много европейци то обхваща един цял начин на живот. Възможно е да се живее в къща, вдъхновена от Ар нуво, с Ар нуво гарнитура, прибори, съдове, пепелници и т.н.
Движението Ар нуво си поставя за цел да направи изкуството част от всекидневния живот, както и да прекъсне всички връзки с класическите времена и да разруши бариерите между изящните и приложните изкуства. В основите на Ар нуво лежи един специфичен начин на мислене относно модерното общество и новите методи на продукция, с опит да се предефинира значението и естеството на работата в изкуството, така че изкуството да не пренебрегва който и да било ежедневен обект, без значение на неговото приложение...
от нета
Философия в изкуството 2
Философия в изкуството
Роб Гонсалес
Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след 1 - та световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си.
Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им. Дадаизмът се заражда като реакция срещу буржоазно-националистичните и колониални интереси, които създателите му считат за причини за избухване на войната, както и като протест срещу културния и интелектуален конформизъм... Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти)изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.
Действително дадаизмът стига до крайности, както и всяко течение, възникнало като реакция срещу определени социални, културни и морални нагласи.
Рене Магрит
Но се счита, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма, и че всъщност именно дада поставя началото на постмодернизма. Смята се също, че стилове и течения в изкуството като авангард, попарт, флуксус са повлияни от дадаизма...
...френската дума "dada" - децата наричали дървено конче-играчка.
Много от дадаистите искат да изразят своето пълно отрицание на изопачената реалност и световния ред, който я е допуснал.
от Укипедия
Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след 1 - та световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си.
Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им. Дадаизмът се заражда като реакция срещу буржоазно-националистичните и колониални интереси, които създателите му считат за причини за избухване на войната, както и като протест срещу културния и интелектуален конформизъм... Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти)изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.
Действително дадаизмът стига до крайности, както и всяко течение, възникнало като реакция срещу определени социални, културни и морални нагласи.
Рене Магрит
Но се счита, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма, и че всъщност именно дада поставя началото на постмодернизма. Смята се също, че стилове и течения в изкуството като авангард, попарт, флуксус са повлияни от дадаизма...
...френската дума "dada" - децата наричали дървено конче-играчка.
Много от дадаистите искат да изразят своето пълно отрицание на изопачената реалност и световния ред, който я е допуснал.
от Укипедия
Философия в изкуството
Етикети:
"котва",
"Метаморфози",
естетика и вкус,
изкуство,
усещане за истината
Публикувано от
hristova_dh
14 февруари, 2010
Терапия с музика
Музиката се възприема от всички живи организми. Звуците, в това число и музикалните, се улавят от слуховите рецептори, постъпват по нервните влакна в мозъка и там детайлно се анализират. След това мозъкът ги предава на целия организъм - разширяват се или се свиват кръвоносните съдове, променя се кръвотокът, вследствие на което се променят пулсът и честотата на дишане.
Музикалните звуци чрез своите вибрации действат на тъканите на организма. А това е дало възможност на специалистите да разработят апарати, като например акустичния излъчвател, който се поставя на определен орган. Тези апарати показват ритъма на работа на съответния орган, например на жлъчния мехур.
МОНОТОННАТА МУЗИКА ИМА УСПОКОЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ
Музиката е ефикасно лекарство при:
1.невротични разстройства;
2.дискинезия на жлъчния мехур;
3.гастрит с повишена киселинност;
4.язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника;
5.заболявания на опорно-двигателния апарат;
6.усложнения след черепномозъчни травми.
Всички сме забелязали как нашата нервна система получава удоволствие от спокойните, равномерни ритми. Такава музика може да контролира организма – забавя или ускорява сърдечния ритъм, повишава или понижава кръвното налягане, възстановява мозъчното кръвообращение, активизира работата на мозъка.
Източната музика, която е характерна със своята монотонност, намалява напрежението, затова се използва в комплексна терапия за лечение на сърдечносъдови заболявания. Такива композиции помагат за нормализиране на нервнияобмен, а това е важно при хронични нарушения на белите дробове и хронична кислородна недостатъчност на мозъка. Немските психолози прилагат музикотерапия за премахване на стреса. Отначало музиката помага на подсъзнателно, а след това на съзнателно ниво. Те залагат по-скоро на тъжна музика.
Френският композитор О. Шанти създал редица произведения, като наблягал не само на музикалната тема, но и на инструментите, с които тя се изпълнява.
Например тамбура, китайска флейта, барабани и акустична китара заедно възстановяват процесите на възбуда и потиснатост в мозъка и така се отключват лечебните резерви. Тези равни мелодии (без изразена минорност или мажорност) се съчетават хармонично с биологичните ритми.
Адреналинът, който се отделя в по-големи количества, в малки дози е по-скоро полезен, отколкото вреден. Този хормон стимулира не само мозъка, но и цялата хормонална и имунна система. Ние бихме повишили своя имунитет, ако “си назначим” една доза “Бийтълс” например. Немските анестезиолози твърдят, че успешно използват музикотерапия в най-стресови за човека моменти. Добре подбраните мелодии намаляват нивото на хормоните на стреса и ускоряват процеса на рехабилитация...
... психология на човека
Музикалните звуци чрез своите вибрации действат на тъканите на организма. А това е дало възможност на специалистите да разработят апарати, като например акустичния излъчвател, който се поставя на определен орган. Тези апарати показват ритъма на работа на съответния орган, например на жлъчния мехур.
МОНОТОННАТА МУЗИКА ИМА УСПОКОЯВАЩО ДЕЙСТВИЕ
Музиката е ефикасно лекарство при:
1.невротични разстройства;
2.дискинезия на жлъчния мехур;
3.гастрит с повишена киселинност;
4.язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника;
5.заболявания на опорно-двигателния апарат;
6.усложнения след черепномозъчни травми.
Всички сме забелязали как нашата нервна система получава удоволствие от спокойните, равномерни ритми. Такава музика може да контролира организма – забавя или ускорява сърдечния ритъм, повишава или понижава кръвното налягане, възстановява мозъчното кръвообращение, активизира работата на мозъка.
Източната музика, която е характерна със своята монотонност, намалява напрежението, затова се използва в комплексна терапия за лечение на сърдечносъдови заболявания. Такива композиции помагат за нормализиране на нервнияобмен, а това е важно при хронични нарушения на белите дробове и хронична кислородна недостатъчност на мозъка. Немските психолози прилагат музикотерапия за премахване на стреса. Отначало музиката помага на подсъзнателно, а след това на съзнателно ниво. Те залагат по-скоро на тъжна музика.
Френският композитор О. Шанти създал редица произведения, като наблягал не само на музикалната тема, но и на инструментите, с които тя се изпълнява.
Например тамбура, китайска флейта, барабани и акустична китара заедно възстановяват процесите на възбуда и потиснатост в мозъка и така се отключват лечебните резерви. Тези равни мелодии (без изразена минорност или мажорност) се съчетават хармонично с биологичните ритми.
Адреналинът, който се отделя в по-големи количества, в малки дози е по-скоро полезен, отколкото вреден. Този хормон стимулира не само мозъка, но и цялата хормонална и имунна система. Ние бихме повишили своя имунитет, ако “си назначим” една доза “Бийтълс” например. Немските анестезиолози твърдят, че успешно използват музикотерапия в най-стресови за човека моменти. Добре подбраните мелодии намаляват нивото на хормоните на стреса и ускоряват процеса на рехабилитация...
... психология на човека
Терапия с музика
11 февруари, 2010
Целият наш опит
Целият наш опит в изучаването на живота свой за цялата история на нашето формиране, се свеждал към изучаване на "листата и клонките многочислени ", покривайки при това хартиените листи, още по-многочислени, с разнообразен почерк.
Някои по-практични търсели изцеление в клонките, а тези, които били романтици, гледали далече от дърветата в просторите на Космоса безпределен.
Но тъй като преди всичко, търсим изцеление, а в знанието на съзнанието съществуват само понятия за клонките, то единственото, за което можем да се досетим, с цел подобряване на своя живот, това е да се устремим да прекроим короната на дървото.
И всеки път, присъждайки на някой гръмкото име на велик “ботаник”, а още и под някакъв номер, ... дружно от различни страни на обширно разрасналото се уродливо дърво, под водителството на великите “ботаници” се устремявате да изменяте короната на дървото, както на нас ни се струва ...
При това съставяйки предварително с гласове премъдри програмата на поредния мащабен проект под названието " преобразувания всевъзможни ".
Стараем се съгласно предписанията човешки да отсечем всичко, което от гледната ни точка, е по-некачествено.
Но на дървото некачествено от самия корен, всички клони без изключение растат по същия този принцип...
Целият наш опит
Не е достатъчно само да се философства
Има един невидим свят, който ни окръжава и в който се движим. Виждането на този свят ще дойде. Това е въпрос само на време. А сега трябва да изучим това, което е на Земята. Хората на науката в последните си открития вече се доближават до невидимия свят.
Не е достатъчно само да се философства, но и да се има реално общение с невидимия свят. Един ден, когато изгрее Слънцето, всеки лъч, който ще влиза в очите ви, ще ви говори. Наоколо си ще чувате най-хубавия говор, който някога сте слушали. Едно цвете ще ти каже: “Добре дошъл, братко”. Хората мислят, че познават живота. Ние едва сме надзърнали в него. Когато погледнете небето, ще видите всички възможности, които то крие в себе си - всички тези светове. Виждате една мъглявост, а тя е един свят като нашата вселена”.
В човека ще се формира ново сетиво - специална мрежа, чрез която човек ще може да възприема приказния свят на пространството. Има известна светлинна енергия, която е извън нашия сетивен регистър. Новата мисъл, която ще дойде през тази култура, не би могла да бъде обхваната без помощта на тази светлина.
Не е достатъчно само да се философства
МИШЕТО
през 6 раса у човека ще се формира ново сетиво - специална мрежа, чрез която човек ще може да възприема приказния свят на пространството. Има известна светлинна енергия, която е извън нашия сетивен регистър. Новата мисъл, която ще дойде през тази култура, не би могла да бъде обхваната без помощта на тази светлина... “Когато се образува тази мрежа, ще се възприема от човешкото съзнание втората октава на цветовете.
За възприемане на новата светлина трябва да бъдем готови. Старата светлина е само преддверие на новата светлина.”.
МИШЕТО
03 февруари, 2010
Делфини- релакс-природа
„Ако два звука с еднакво напрежение съвпадат, те произвеждат четири пъти по-силен звук, отколкото е напрежението на всеки от тях поотделно, докато тяхната интерференция произвежда абсолютно мълчание."
Делфини- релакс-природа
Наблюдател на природата
Природата" е само „прекрасна майка"; това е вярно само ако се отнася до външната физическа Природа , а вътрешната ни природа, какво място заема.
За повърхностния наблюдател тя е само една огромна бездна.
Напълно естествено е песимистично настроеният , убедил се в многобройните недостатъци и несполуки на Природата да си въобрази, че това е най-доброто доказателство за отсъствието в Природата на Божество in abscondito, както и на каквото и да е божествено в самата нея.
Можем ли да приемем такова нещо !?
Наблюдател на природата
02 февруари, 2010
Стълба , по която се изкачваш
Само една пътека извежда на Пътя и само в края на този Път може да бъде чут Гласът на Безмълвието. Стълбата, по която се изкачва устременият, е изградена от стъплата на страданието и скръбта; само гласът на светостта може да ги утеши. Горко ни, ако донесем и един порок със себе си, ако не си го оставил долу. Стълбата ще се разруши и ти ще бъдеш низвергнат. Нейното подножие се крепи в дълбоката тиня на твоите заблуждениея и определени грехове ... Балватска
Стълба , по която се изкачваш
БЕЗМЪЛВИЕ
Умът е великият творец на Реалното.
Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единния, вътрешния звук, който гради външния.
Тогава само - не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка.
Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
БЕЗМЪЛВИЕ
24 януари, 2010
За " враговете " или "към себе си "
Добре е да благодарим за това ,че откриваме верния за нас път ..., защото
В сегашната действителност ...
Врагът е решен да ти навреди... дори и само да вземе от енергията ти...
"Той няма да те остави, дори ако Ти му обещаеш, че ще го оставиш "...
Ето какво съм научила от досегашният ми опит – не отстъпвай и сантиметър, защото "дяволът ще завладее километър "...
„Нито давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Когато той иска нещо от теб, каквото и да му дадеш, то никога няма да бъде достатъчно, нито ще е последното, което ще поиска. И това не е нищо лично – ти си просто си „пешка“ в бунта и омразата му към :
- себе си , другите и Бог. Неговата битка е с всичко Свято.
За нещастие или щастие , сърцата и живота на хората са мястото, което той избира за " да живее " ...
... Още Павел дава следния съвет:
„...да не би Злото да добие преимущество над Доброто; защото неговите замисли не са ни неизвестни.“ (2 Коринтяни 2:11).
Не бива да се изненадваш от подобни ситуации и преживявания.
Както опитният треньор проучва предишни игри на противниковия отбор, за да знае силните му страни и да ги избегне, а да се възползва от слабите, така врагът на душата ни изучава нашата лична история, за да се възползва от слабостите и крехките ни места...
!!! " Добре е да помислим
на кой се доверяваме !?...от кой вземаме пример , кой обсъждаме,
на кой и какво даваме ..." !!!
За " враговете " или "към себе си "
Интересна история
Има моменти, в които изглежда, че си под постоянна атака – непрекъснат „обстрел“ от обстоятелства, връхлитат те накъдето и да се обърнеш. Има моменти, когато ти се струва, че няма безопасно място, на което можеш да се скриеш. Това е времето, в което…се нуждаеш от Трансформация...
ИМА една много интересна история ... историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост.
Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и "тежко " минало.
Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим - изцеление...
... Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи !
Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска.
Преди няколко дни един приятел ме дари с един стих, който сега споделям с вас:
„А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.
Интересна история
21 януари, 2010
ОТНОСНО ХАРАКТЕРА
НА ЧОВЕКА ТИП "Беглец "
.... ТОЙ тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал работа си , която не е искал... Отначало го
обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място.
Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби.
.... Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота.
Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл - смисъл за личното, собствено развитие на този човек...
Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. !!!
Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота.
Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:
Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота.
Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите през 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.
2 път
Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. !?
Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече.
...когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите , които нищо не ви дават в замяна
.... ТОЙ тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал работа си , която не е искал... Отначало го
обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място.
Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби.
.... Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота.
Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл - смисъл за личното, собствено развитие на този човек...
Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. !!!
Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота.
Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:
Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота.
Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите през 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.
2 път
Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. !?
Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече.
...когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите , които нищо не ви дават в замяна
ОТНОСНО ХАРАКТЕРА
20 януари, 2010
На кръстопът
Най-доброто нещо което е добре да направим през тази епоха- /като усетим енергийните въздействия в отрицателен аспект да се защитим от тях/игнорирайки ги/.
Можем да оценим състоянието на енергетиката на другите хора , да се научим да се освобождавате от патологични връзки... !? Важно е ...
Наистина сме направили много. Но пътя към свободата "от и за" далеч не е приключил. Може би и самите ние го чувстваме - сякаш има определен вътрешен дискомфорт...
Това значи, че е дошло време да продължим обучението си . Пред нас е нов етап. Сега е необходимо да се научим грамотно да формираме своите нови цели и да полагате вътре в себе си програми за успех, благополучие, късмет, здраве, увереност, хармония със света и свобода... Също вече ви е необходимо да започнете работа с кармата.
Нека се върнем сега към онова състояние, в което се намирате сега, а именно към известния вътрешен дискомфорт.
Ако до сега сме били на кръстопът, или да чувстваме, че сме загубили почвата под краката си и сякаш сме между небето и земята? По-рано всичко е било просто и ясно: накъде да се върви, какво да се прави и да се държи човек.
А сега много лесно се объркваме: Кой съм? Къде съм? Защо съм?И какво всъщност ми е нужно?... предстои всеки отделно за себе си да разбере...
На кръстопът
19 януари, 2010
Безкрайно пътуване
Нежният ти бриз притваряше сънните ми клепачи и упоена от приспивната ти песен се отпусках в люлката от водорасли, която ти изплете за мен, за да ме поведеш към безкрайното пътуване.
Защото любовта е над всяко тайнство, над всяко знание.
Твоята нужда за мен бе толкова силна и истинска, че ме извика в съществуване, въпреки силите на мрака и човешката слабост. Защото любовта е милостива.
Откакто се родих, все към теб вървя.
Безкрайно пътуване
17 януари, 2010
Път към себе си
Ако на дъното на Пъкала попаднеш
и изхода от там го няма,
стълба от Тъгата направи
от Пъкъла и Ада Ти се измъкни
Ако слънцето залязло е
и утрините не огрява,
Слънце от Мечтите направи
дните твои то да озари.
Ако в "Тунел " без изход се намираш
Светлината от Надеждата вземи
пътека от Мечтите ти си направи
Ако Земята под краката ти пропада
земя бетонна от сълзи направи
от Тъга и Мъка пътя си застопори
напред към Новото Начало продължи ...
Виктория Рахилова ТПГ "Н.Й.Вапцаров"
Път към себе си
Благодаря, благодаря- Чак сега
Песен, която остава във времето ...
как да не кажеш Благодаря Орлине !!!
как да не кажеш Благодаря Орлине !!!
Благодаря, благодаря- Чак сега
15 януари, 2010
ЧУВАЛЪТ НА СЪДБАТА
Човек от свойта участ недоволен,
отправил взор към чуждите съдби.
И ден, и нощ се чувствал като болен.
омръзнал и на господа с молби.
Поел го бог през облака крилат
и го завел в небесния си склад.
А там, завързани в торби, в чували,
човешките съдби стояли.
„Избирай! — рекъл Юпитер. Сега
съдбата ти е в твоята ръка.
Макар че аз — могъщ и вездесъщ —
съдби раздавам само по веднъж.
Пък ти със своя невъздържан нрав
не заслужаваш добрина, а гняв.
Но хайде…Право съм ти дал
да вземеш, който щеш, чувал.
Знай: колкото е по-щастлив човек,
чувалът му е толкова по-лек.
Грехът е тежък само —
превива той и силно рамо.“
„О, татко Юпитер, благодаря!
Дано да случа участ по-добра.“
Той грабва някакъв блестящ чувал,
блестящ, но цял от грижи напращял.
„О, не! Такава тежест би превила
дори човек с неизмерима сила!“
След туй към втория посяга,
ала ръката дръпва си веднага.
На властелините е той:
със жаждата за власт, с интригите безброй,
със колебания и страх,
дори
със замисли добри,
но претърпели крах.
„О, нека си го носи, кой го може,
а мене опази ме, боже!“
Опитва друг и друг, и друг…
Чувалите безчет са тук.
И всички със съдби човешки —
различни, а пък тежки.
Един — от притеснения и мисли черни,
друг — от амбиции безмерни.
От злоба — трети, тежък — ще се спука,
четвърти пък — от скука.
„О, праведно небе, нима е туй химера —
съдба по-лека да намеря:
Но не! Напразно се оплаквам аз.!?
Открих торба за мене — ето таз.
От всички тя изглежда ми най-лека.“
„Носи я — рече Юпитер — до века!
И без това ти сам избра торба
не с друга, а със твоята съдба.
Носи съдбата си, човече,
и никога не се оплаквай вече!“
ЧУВАЛЪТ НА СЪДБАТА
Басни 2
ПЧЕЛАТА И МУХАТА
ФРАНСОА ФЕНЕЛОН
1651–1715
Един ден Пчелата забеляза една Муха близо до кошера — Какво правиш тук? — запита я тя ядосано. — Наистина, много ти подхожда, просто животно, да се смесваш с цариците на въздуха!
— Имаш право — отговори хладно Мухата, — винаги греши този, който се приближава до един толкова раздразнителен народ като вашия.
— Никой не е по-мъдър от нас — каза Пчелата, — само ние имаме закони и добре устроена република, кацаме само на благоуханни цветя, произвеждаме само превъзходен мед, който може да се сравни с божествения нектар. Освободи ме от присъствието си, долна и безсрамна Муха, която само бръмчи и търси храната си по бунищата!
— Живеем както можем — отговори Мухата, — бедността не е порок, но голям порок е гневът.
Вие правите мед, който е сладък, но сърцето ви е винаги горчиво; мъдри сте в законите, но невъздържани в поведението. Гневът ви, който жили враговете, причинява вашата смърт, а бясната ви жестокост носи повече зло на вас, отколкото на другите. По-добре е да притежаваш не толкова ярки добродетели, но да си по-сдържан.
ЛИСИЦАТА И ЩЪРКЕЛЪТ
На никого недей вреди! Обидиш ли човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла, напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“
Басни 2
Басни
КОСТЕНУРКА И ЗАЕК
Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането.
Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.
ПЪТНИЦИ И МЕЧКА
Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:
— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.
Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.
Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането.
Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.
ПЪТНИЦИ И МЕЧКА
Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:
— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.
Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.
Басни
11 януари, 2010
„града на учеността"
Книгата на Енох е обявена за апокрифна. Но какво е апокрнф ? Самата етимология на този термин показва, че това просто е съкровена книга, т.е. една от книгите в каталога на храмовите библиотеки, намиращи се под охрана на Йерофантите и Посветените свещенослужители, непредназначена за профана. Апокриф произлиза от глагола крипто, „да криеш". В течение на векове Enoichion, Книгата на Ясновидеца, се е пазела в „града на учеността" и тайните трудове - в древния Кириаф-Сефер, по-късно преименуван в Давир
Някои автори, които се интересуват от тази тема - особено масоните - се опитвали да отъждествят Енох с Тот от Мемфис, с гръцкия Хермес и даже с латинския Меркурий. Като индивидуалности всички те се различават помежду си; от гледна точка на професията - ако може да се използва тази дума, днес толкова ограничена по своя смисъл - всички те принадлежат към същата категория от свещени писатели, посветители и летописци на окултната и древната Мъдрост.
Тези, които в Корана колективно са наречени Идрис или „Просветени", Посветени, са носели в Египет името „Тот", изобретателя на изкуствата, науките, писмеността, музиката и астрономията. У евреите Идрис е станал „Енохим", който според Bar-Hebraeus е „бил първият изобретател на писмеността", книгите, изкуствата, науките и първият, който представил в система движението на планетите.
В Гърция са го наричали Орфей и така той променял името си, съобразно всяка народност. Тъй като числото седем принадлежало на всеки от тези първоначални посветители и било свързано с тях, както и числото 365 астрономически е свързано с броя на дните в годината, то е отъждествявало мисията, характера и свещеното назначение на тези хора, но разбира се, не и техните личности. Енох е седмият Патриарх. Орфей е притежателят на седмострунна лира (Phorminx), което обозначава седмичната тайна на Посвещението. Тот, със слънчевия диск със седем лъча над главата, плава в Слънчевата лодка (365 градуса), изскачайки от нея на всяка четвърта (високосна) година пс за един ден. Накрая Тот-Лунус - седмичният бог на седемте дни или седмицата.
Езотерично и духовно Enoichion означава „Духовиждаш на отвореното око" .
Разказът на Йосиф Флавий за Енох, за това, че той е скрил своите най-ценни свитъци или книги под стълбовете на Меркурий или Сет, е тъждествен на сказанието за Хермес, „Бащата на Мъдростта", скрил своите книги на Мъдростта под стълба и след това, отваряйки два каменни стълба, намерил изписаната върху тях наука. Йосиф Флавий - независимо от своите постоянни усилия за незаслужена похвала на Израил и от това, че той приписва тази наука (Мъдрост) на еврейския Енох - все пак дава исторически данни. Той твърди, че тези стълбове все още са съществували по негово време и съобщава, че те били построени от Сетх (Сит). Възможно е и така да е било. но не и от патриарха с това име, сина на Адам, и не от египетския Бог на Мъдростта-Тет, Сет, Тот, Сат (впоследствие Сат-ан) или Хермес, които всички са единни - а от „Синовете на Бога-Змей" или „Синовете на Дракона", име, под което Йерофантите на Египет и Вавилон били известни до Потопа, както и техните предци, атлантите...
Т.Д. Балватска
„града на учеността"
стимулиращи вани
Вечерна успокояваща и сънотворна вана:
лайково масло - 2 капки
лавандулово масло - 5 капки
етерично масло от портокалови кори - 2 капки
Разтоварваща и освежаваща вана:
етерично масло от лимонови кори - 5 капки
здравцово масло - 2 капки
сок от половин лимон
Укрепваща защитните сили и стимулираща кръвообръщението вана:
лавандулово масло - 5 капки
хвойново масло - 3 капки
ментово масло - 2 капки
Вана "Афродита":
жасмнново масло - 2 капки
санталово масло - 8 капки
илангилангово масло - 2 капки
стимулиращи вани
06 януари, 2010
билкови рецепти 3
билкова рецепта за вана:
корени от валериана (Rad. Valerianae off.) - 20 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 20 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г
билкова рецепта за вана:
цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 30 г
цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.). - 30 г
шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г
стръкове от босилек (Hb. Оcimmi basil.) - 20 г
листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г
билкови рецепти 3
Билкови рецепти
билкова рецепта за вана (за деца с неспокоен сън):
стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 20 г
цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 10 г
билкова рецепта за вана 2 :
листа от градински чай (Fоl. Salviae off.) - 30 г
цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 20 г
пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 20 г
цветове от вратига (Fl. Tanaceti vulg.) - 10 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г
Билкови рецепти
Релакс и спокойствие
билкова рецепта за вана (с общоуспокоително действие):
листа от малина (Fol. Rubi id.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 20 г
листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 10 г
пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 10 г
билкова рецепта за вана (с общотонизиращо действие):
цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.) - 20 г
стръкове от жълт кантарион (Hb. Hyperici perf.) - 30 г
коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 20 г
Релакс и спокойствие
04 януари, 2010
УРОЦИТЕ
САМО ОТ НАС ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ И ПРЕКАРАМЕ ВРЕМЕТО СИ
Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Да се научим да моделираме живота в зависимост от собствения си избор и желания.
Време е да поемем отговорност,да използваме правилно свободата, смелостта, енергията и да разберем че живота е приключение.
Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.
Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направи;, е да поеме; дълбоко въздух и да пристъпи; към действие.
Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е - смела авантюра, приключение или нищо." Хелън Келер"Ако
Да не допускаме :
Живота да нr предлага само съжеление... Пропуснати възможности ,а ние да се "Възползваме " от тях
Можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
"Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм."
Всеки се ражда с приключенски дух.
Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесно преживяване , зависи единствено от нас.
ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАМЕ НУЖДА, СА У НАС САМИТЕ
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме "съобщения или указания " от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътуването през живота.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.
Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.
Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.
ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ
Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.
Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.
Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.
Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си.
Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.
Вярвам в Слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в Любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.
Мъдрост: "Мъдростта не се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да ни замести или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи винаги да сме интелигентни и да действаме така ...
Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията.
Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие.
Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание.
Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.
Нека и през новата 2010 незабравяме тези проверени във времето истини ...
УРОЦИТЕ
01 януари, 2010
Щастлива наричат ме Нова Година
Безименна идвам.
Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте ми избор !
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.
Щастлива наричат ме Нова Година
Абонамент за:
Публикации (Atom)
послание
- hristova_dh
- Не си поставяйте цели спрямо това, което другите хора мислят за важно. Само ти знаеш, кое е най-добро за теб! Не позволявай на Живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето. Живея пълноценно всеки Ден, Направете го и Вие за да бъде пълноценен и вашия Живот!