За " враговете " или "към себе си "

Добре е да благодарим за това ,че откриваме верния за нас път ..., защото

В сегашната действителност ...
Врагът е решен да ти навреди... дори и само да вземе от енергията ти...

"Той няма да те остави, дори ако Ти му обещаеш, че ще го оставиш "...

Ето какво съм научила от досегашният ми опит – не отстъпвай и сантиметър, защото "дяволът ще завладее километър "...

„Нито давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Когато той иска нещо от теб, каквото и да му дадеш, то никога няма да бъде достатъчно, нито ще е последното, което ще поиска. И това не е нищо лично – ти си просто си „пешка“ в бунта и омразата му към :

- себе си , другите и Бог. Неговата битка е с всичко Свято.

За нещастие или щастие , сърцата и живота на хората са мястото, което той избира за " да живее " ...

... Още Павел дава следния съвет:
„...да не би Злото да добие преимущество над Доброто; защото неговите замисли не са ни неизвестни.“ (2 Коринтяни 2:11).

Не бива да се изненадваш от подобни ситуации и преживявания.

Както опитният треньор проучва предишни игри на противниковия отбор, за да знае силните му страни и да ги избегне, а да се възползва от слабите, така врагът на душата ни изучава нашата лична история, за да се възползва от слабостите и крехките ни места...




!!! " Добре е да помислим

на кой се доверяваме !?...от кой вземаме пример , кой обсъждаме,

на кой и какво даваме ..." !!!

За " враговете " или "към себе си "

Интересна история

Има моменти, в които изглежда, че си под постоянна атака – непрекъснат „обстрел“ от обстоятелства, връхлитат те накъдето и да се обърнеш. Има моменти, когато ти се струва, че няма безопасно място, на което можеш да се скриеш. Това е времето, в което…се нуждаеш от Трансформация...

ИМА една много интересна история ... историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост.

Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и "тежко " минало.


Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим - изцеление...

... Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи !

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска.

Преди няколко дни един приятел ме дари с един стих, който сега споделям с вас:

„А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

Интересна история

ОТНОСНО ХАРАКТЕРА

НА ЧОВЕКА ТИП "Беглец "


.... ТОЙ тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал работа си , която не е искал... Отначало го
обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място.

Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби.

.... Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота.

Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл - смисъл за личното, собствено развитие на този човек...


Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. !!!

Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота.

Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:


Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота.


Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите през 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.

2 път
Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. !?

Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече.
...когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите , които нищо не ви дават в замяна

ОТНОСНО ХАРАКТЕРА

На кръстопът

Най-доброто нещо което е добре да направим през тази епоха- /като усетим енергийните въздействия в отрицателен аспект да се защитим от тях/игнорирайки ги/.

Можем да оценим състоянието на енергетиката на другите хора , да се научим да се освобождавате от патологични връзки... !? Важно е ...

Наистина сме направили много. Но пътя към свободата "от и за" далеч не е приключил. Може би и самите ние го чувстваме - сякаш има определен вътрешен дискомфорт...

Това значи, че е дошло време да продължим обучението си . Пред нас е нов етап. Сега е необходимо да се научим грамотно да формираме своите нови цели и да полагате вътре в себе си програми за успех, благополучие, късмет, здраве, увереност, хармония със света и свобода... Също вече ви е необходимо да започнете работа с кармата.




Нека се върнем сега към онова състояние, в което се намирате сега, а именно към известния вътрешен дискомфорт.

Ако до сега сме били на кръстопът, или да чувстваме, че сме загубили почвата под краката си и сякаш сме между небето и земята? По-рано всичко е било просто и ясно: накъде да се върви, какво да се прави и да се държи човек.

А сега много лесно се объркваме: Кой съм? Къде съм? Защо съм?И какво всъщност ми е нужно?... предстои всеки отделно за себе си да разбере...

На кръстопът

Безкрайно пътуване

Нежният ти бриз притваряше сънните ми клепачи и упоена от приспивната ти песен се отпусках в люлката от водорасли, която ти изплете за мен, за да ме поведеш към безкрайното пътуване.




Защото любовта е над всяко тайнство, над всяко знание.

Твоята нужда за мен бе толкова силна и истинска, че ме извика в съществуване, въпреки силите на мрака и човешката слабост. Защото любовта е милостива.
Откакто се родих, все към теб вървя.

Безкрайно пътуване

Път към себе си

Ако на дъното на Пъкала попаднеш
и изхода от там го няма,
стълба от Тъгата направи
от Пъкъла и Ада Ти се измъкни

Ако слънцето залязло е
и утрините не огрява,
Слънце от Мечтите направи
дните твои то да озари.

Ако в "Тунел " без изход се намираш
Светлината от Надеждата вземи
пътека от Мечтите ти си направи

Ако Земята под краката ти пропада
земя бетонна от сълзи направи
от Тъга и Мъка пътя си застопори
напред към Новото Начало продължи ...

Виктория Рахилова ТПГ "Н.Й.Вапцаров"

Път към себе си

Благодаря, благодаря- Чак сега

Песен, която остава във времето ...



как да не кажеш Благодаря Орлине !!!

Благодаря, благодаря- Чак сега

ЧУВАЛЪТ НА СЪДБАТА

Човек от свойта участ недоволен,
отправил взор към чуждите съдби.
И ден, и нощ се чувствал като болен.
омръзнал и на господа с молби.

Поел го бог през облака крилат
и го завел в небесния си склад.
А там, завързани в торби, в чували,
човешките съдби стояли.

„Избирай! — рекъл Юпитер. Сега
съдбата ти е в твоята ръка.
Макар че аз — могъщ и вездесъщ —
съдби раздавам само по веднъж.
Пък ти със своя невъздържан нрав
не заслужаваш добрина, а гняв.

Но хайде…Право съм ти дал
да вземеш, който щеш, чувал.
Знай: колкото е по-щастлив човек,
чувалът му е толкова по-лек.
Грехът е тежък само —
превива той и силно рамо.“

„О, татко Юпитер, благодаря!
Дано да случа участ по-добра.“
Той грабва някакъв блестящ чувал,
блестящ, но цял от грижи напращял.

„О, не! Такава тежест би превила
дори човек с неизмерима сила!“
След туй към втория посяга,
ала ръката дръпва си веднага.
На властелините е той:
със жаждата за власт, с интригите безброй,
със колебания и страх,
дори
със замисли добри,
но претърпели крах.
„О, нека си го носи, кой го може,
а мене опази ме, боже!“

Опитва друг и друг, и друг…
Чувалите безчет са тук.
И всички със съдби човешки —
различни, а пък тежки.
Един — от притеснения и мисли черни,
друг — от амбиции безмерни.
От злоба — трети, тежък — ще се спука,
четвърти пък — от скука.

„О, праведно небе, нима е туй химера —
съдба по-лека да намеря:
Но не! Напразно се оплаквам аз.!?

Открих торба за мене — ето таз.
От всички тя изглежда ми най-лека.“


„Носи я — рече Юпитер — до века!
И без това ти сам избра торба
не с друга, а със твоята съдба.

Носи съдбата си, човече,
и никога не се оплаквай вече!“

ЧУВАЛЪТ НА СЪДБАТА

Басни 2

ПЧЕЛАТА И МУХАТА
ФРАНСОА ФЕНЕЛОН
1651–1715

Един ден Пчелата забеляза една Муха близо до кошера — Какво правиш тук? — запита я тя ядосано. — Наистина, много ти подхожда, просто животно, да се смесваш с цариците на въздуха!
— Имаш право — отговори хладно Мухата, — винаги греши този, който се приближава до един толкова раздразнителен народ като вашия.
— Никой не е по-мъдър от нас — каза Пчелата, — само ние имаме закони и добре устроена република, кацаме само на благоуханни цветя, произвеждаме само превъзходен мед, който може да се сравни с божествения нектар. Освободи ме от присъствието си, долна и безсрамна Муха, която само бръмчи и търси храната си по бунищата!
— Живеем както можем — отговори Мухата, — бедността не е порок, но голям порок е гневът.

Вие правите мед, който е сладък, но сърцето ви е винаги горчиво; мъдри сте в законите, но невъздържани в поведението. Гневът ви, който жили враговете, причинява вашата смърт, а бясната ви жестокост носи повече зло на вас, отколкото на другите. По-добре е да притежаваш не толкова ярки добродетели, но да си по-сдържан.



ЛИСИЦАТА И ЩЪРКЕЛЪТ

На никого недей вреди! Обидиш ли човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла, напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“

Басни 2

Басни

КОСТЕНУРКА И ЗАЕК

Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането.

Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.



ПЪТНИЦИ И МЕЧКА

Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:
— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.
Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.

Басни

„града на учеността"

Книгата на Енох е обявена за апокрифна. Но какво е апокрнф ? Самата етимология на този термин показва, че това просто е съкровена книга, т.е. една от книгите в каталога на храмовите библиотеки, намиращи се под охрана на Йерофантите и Посветените свещенослужители, непредназначена за профана. Апокриф произлиза от глагола крипто, „да криеш". В течение на векове Enoichion, Книгата на Ясновидеца, се е пазела в „града на учеността" и тайните трудове - в древния Кириаф-Сефер, по-късно преименуван в Давир
Някои автори, които се интересуват от тази тема - особено масоните - се опитвали да отъждествят Енох с Тот от Мемфис, с гръцкия Хермес и даже с латинския Меркурий. Като индивидуалности всички те се различават помежду си; от гледна точка на професията - ако може да се използва тази дума, днес толкова ограничена по своя смисъл - всички те принадлежат към същата категория от свещени писатели, посветители и летописци на окултната и древната Мъдрост.

Тези, които в Корана колективно са наречени Идрис или „Просветени", Посветени, са носели в Египет името „Тот", изобретателя на изкуствата, науките, писмеността, музиката и астрономията. У евреите Идрис е станал „Енохим", който според Bar-Hebraeus е „бил първият изобретател на писмеността", книгите, изкуствата, науките и първият, който представил в система движението на планетите.

В Гърция са го наричали Орфей и така той променял името си, съобразно всяка народност. Тъй като числото седем принадлежало на всеки от тези първоначални посветители и било свързано с тях, както и числото 365 астрономически е свързано с броя на дните в годината, то е отъждествявало мисията, характера и свещеното назначение на тези хора, но разбира се, не и техните личности. Енох е седмият Патриарх. Орфей е притежателят на седмострунна лира (Phorminx), което обозначава седмичната тайна на Посвещението. Тот, със слънчевия диск със седем лъча над главата, плава в Слънчевата лодка (365 градуса), изскачайки от нея на всяка четвърта (високосна) година пс за един ден. Накрая Тот-Лунус - седмичният бог на седемте дни или седмицата.


Езотерично и духовно Enoichion означава „Духовиждаш на отвореното око" .
Разказът на Йосиф Флавий за Енох, за това, че той е скрил своите най-ценни свитъци или книги под стълбовете на Меркурий или Сет, е тъждествен на сказанието за Хермес, „Бащата на Мъдростта", скрил своите книги на Мъдростта под стълба и след това, отваряйки два каменни стълба, намерил изписаната върху тях наука. Йосиф Флавий - независимо от своите постоянни усилия за незаслужена похвала на Израил и от това, че той приписва тази наука (Мъдрост) на еврейския Енох - все пак дава исторически данни. Той твърди, че тези стълбове все още са съществували по негово време и съобщава, че те били построени от Сетх (Сит). Възможно е и така да е било. но не и от патриарха с това име, сина на Адам, и не от египетския Бог на Мъдростта-Тет, Сет, Тот, Сат (впоследствие Сат-ан) или Хермес, които всички са единни - а от „Синовете на Бога-Змей" или „Синовете на Дракона", име, под което Йерофантите на Египет и Вавилон били известни до Потопа, както и техните предци, атлантите...
Т.Д. Балватска

„града на учеността"

стимулиращи вани

Вечерна успокояваща и сънотворна вана:

лайково масло - 2 капки
лавандулово масло - 5 капки
етерично масло от портокалови кори - 2 капки
Разтоварваща и освежаваща вана:
етерично масло от лимонови кори - 5 капки
здравцово масло - 2 капки
сок от половин лимон

Укрепваща защитните сили и стимулираща кръвообръщението вана:

лавандулово масло - 5 капки
хвойново масло - 3 капки
ментово масло - 2 капки
Вана "Афродита":
жасмнново масло - 2 капки
санталово масло - 8 капки
илангилангово масло - 2 капки

стимулиращи вани

билкови рецепти 3

билкова рецепта за вана:

корени от валериана (Rad. Valerianae off.) - 20 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 20 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г


билкова рецепта за вана:

цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 30 г
цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.). - 30 г
шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г
стръкове от босилек (Hb. Оcimmi basil.) - 20 г
листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г

билкови рецепти 3

Билкови рецепти

билкова рецепта за вана (за деца с неспокоен сън):

стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 20 г
цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 10 г


билкова рецепта за вана 2 :

листа от градински чай (Fоl. Salviae off.) - 30 г
цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 20 г
пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 20 г
цветове от вратига (Fl. Tanaceti vulg.) - 10 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г

Билкови рецепти

Релакс и спокойствие

билкова рецепта за вана (с общоуспокоително действие):
листа от малина (Fol. Rubi id.) - 30 г
стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г
листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 20 г
листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 10 г
пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 10 г


билкова рецепта за вана (с общотонизиращо действие):
цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.) - 20 г
стръкове от жълт кантарион (Hb. Hyperici perf.) - 30 г
коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 20 г

Релакс и спокойствие

УРОЦИТЕ

САМО ОТ НАС ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ И ПРЕКАРАМЕ ВРЕМЕТО СИ




Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.

Да се научим да моделираме живота в зависимост от собствения си избор и желания.

Време е да поемем отговорност,да използваме правилно свободата, смелостта, енергията и да разберем че живота е приключение.


Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.

Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.

Всичко, което трябва да направи;, е да поеме; дълбоко въздух и да пристъпи; към действие.


Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.

Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Животът е - смела авантюра, приключение или нищо." Хелън Келер"Ако

Да не допускаме :
Живота да нr предлага само съжеление... Пропуснати възможности ,а ние да се "Възползваме " от тях

Можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.

"Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм."
Всеки се ражда с приключенски дух.
Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесно преживяване , зависи единствено от нас.

ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАМЕ НУЖДА, СА У НАС САМИТЕ

Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.

Непрекъснато получаваме "съобщения или указания " от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.

Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътуването през живота.

Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.

Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.

През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.

Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.


ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.


Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.

Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си.

Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.


Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.

Вярвам в Слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в Любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта не се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да ни замести или да ни пожали." Марсел Пруст.


Мъдростта не значи винаги да сме интелигентни и да действаме така ...
Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията.
Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.


Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие.
Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание.

Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.



Нека и през новата 2010 незабравяме тези проверени във времето истини ...

УРОЦИТЕ

Щастлива наричат ме Нова Година

Безименна идвам.


Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте ми избор !
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие във своя живот.



Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.

От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в мойто корито
се крий златен пясък за смели ръце.

Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.

Щастлива наричат ме Нова Година