Холистично хранене: хранене на ума, тялото и душата

Холистично хранене: хранене на ума, тялото и душата
В момента, в който произнесем думата диета, стомашните ни мускули се свиват и в съзнанието ни се пораждат множество неприятни асоциации: контрол, ограничения, претегляне, лишаване, глад, болка, грижа. За нещастие обикновено свързваме диетата с чувство за вина и дискомфорт.
Думата диета идва от гръцки и означава начин на живот. Това включва поддържане на всеки елемент от съществуването ни. Първоначалната концепция за диета не е свързана само с тялото ни, но и със здравето на ума и духа ни.
Как тогава нашите собствени идеи са стигнали толкова далече от основния замисъл? Отговорът може да е в средата, която ни заобикаля, както и в това, което ядем. Мечтата на модерната технология беше да направи живота ни по-лесен, да ни даде повече спокойствие и време за почивка. За нещастие се случи точно обратното. Чудесата на съвремието доведоха със себе си неочаквани проблеми, които въздействаха върху всеки аспект от живота ни. Средствата за придвижване, комуникационните системи и производствените технологии продължават да ни променят по обезпокояващ и дезориентиращ начин. Тъй като скоростта на тяхното развитие непрекъснато се увеличава, естественият свят и човечеството не могат да се приспособят достатъчно бързо, за да бъдат в крак с промените. Това внася огромно напрежение в равновесието на жизнените ни системи.
Високото равнище на стреса, непълноценната диета, съставена от нездравословни бързи ястия, малкото физически упражнения, лошият живот и несъобразените работни условия, както и замърсяването на природата водят телата и умовете ни към критично състояние. Ние бързо губим контрола върху живота си и спешно се нуждаем от връщане на властта и отговорността за нашето съществуване.
За да можем да задоволим хранителните си нужди, трябва да скъсаме с вредните си навици и мисловни модели. Нужно е да осъзнаем своята индивидуалност, да увеличим амбицията си и да възобновим творческата си енергия...

Холистично хранене: хранене на ума, тялото и душата

Истината

Иска ми се повече хора да разберат думите

Истината

Свободата е избор

Свободата е избор
Истинската свобода се придобива само отвътре и се постига чрез избавяне от негативните постъпки, чувства и мисли. Колкото по-усърдно работим в тази насока, преобразявайки самите себе си, толкова по-чисти ставаме, толкова по-голяма е степента на придобитата от нас истинска свобода.
А колкото по-голяма е тази степен, толкова по-скоро откриваме, че придобиваме свобода на избора.
Доколкото в нашето съзнание твърдо са се вкоренили старите поведенчески програми, натрапващи цял комплект негативни качества, то в повечето случаи ние като роботи постъпваме по установените навици и принципи и позволяваме да ни управляват. А това вече не е избор, а автоматична функция.

Когато започнем да разбираме какво е това истинска свобода, ще открием, че тя е здраво свързана с - енергийте.
Всичко във Вселената по същността си е енергия, всичко в нас, около нас, всичко, което е свързано с нас – също е енергия. И ние постоянно правим избор с какви енергии да запълваме себе си – позитивни или негативни.
Какво избираме? Ако избираме истинската свобода, то трябва с особено внимание да се отнасяме към подобен избор, за да избираме от множеството мисли и чувства само позитивни, така че всички наши думи, постъпки и излъчваните от нас енергии да носят в себе си положителен заряд.

Колкото повече човека прави избор в полза на истинската свобода и позитивните енергии, толкова по-цялостен става той.

Свободата е избор

Нужна е Мъдрост, за да оплодотворим Знанието с Любов и Добро.
Мъдростта е този жизнен сок, който подсигурява със стабилност и равновесие всичко, което се създава от мъдрото трудолюбие на човешката Мисъл.
Когато обикнете така, истински без да се надявате на нищо в замяна , тогава Мъдростта ще върви ръка за ръка със Знанието и Светлината на Просветлението ще озари вашето Сърце.
Думите, които не са подкрепени с дела, не могат да помръднат от мястото им камъни и планини. Да твориш велики дела можеш само ако им се отдадеш без никакви ограничения, условия и уговорки.
Само с упорита работа , съпроводена с намаляване на слабостите на несъвършеното тяло, ние ще можем да стигнем до разбирането за самия себе си, а чрез познаването на самия себе си – и до познаването на Бог.
Научете се да бъдете смирени в Духа и чисти в Сърцето. Бог живее и твори в този, който е способен да пожертва собственото си тленно тяло и лични желания в този, който самоотвержено и смело Му служи, без страх, че ще изгуби всички Илюзии на този свят. А ако Бог живее и твори във вас, нима може да става дума за нищета, нима може да изчезне това, което е безсмъртно? Различавайте положителните и отрицателните сили, да определяте действителната полезност и абсолютната безполезност на нещата.
Така може да излезете от съня на Илюзиите, които въвличат вашето съществувание във водовъртежа на престъпленията, насилието.

ЗА ЗЛИЯ ЧОВЕК, КОЙТО СТАНА ДОБЪР

В един град живеел зъл човек. Той не бил красив, та нали той никога не се усмихвал. А когато идвал някой насреща му, то той се старае да мине покрай него. Нима с намръщен човек е приятно да се говори? А и да дружи с него никой не искал. Злият човек нищо не можел да направи. Той не разбирал, защо никой не искал да дружи с него и бил много самотен.
Но веднъж, в една студена дъждовна вечер, някой почукал на вратата. “ Няма да отида да отварям! – разсърдил се злия човек. – Никой не идваше при мен когато беше топло. А сега нека да се мокри под дъжда”. Но на вратата продължавали да чукат настоятелно и злия човек отворил. На вратата стояли три фигури със залепнали по телата мокри рокли.
- Ах, как завиждам, че тук е топло и сухо, - казала слабата , с дълъг остър нос и тънки, криви крака.
- Тогава да влезем! – отговорила другата, низка и дебела, и грубо отмествайки стопанина, нахлула в къщата.
От изненада и възмущение той не могъл да каже нито дума. Когато всички влезли в къщата третата гостенка, която приличала на пребита баба от пазара, с присвити очи, произнесла с умоляващ, почти умиращ глас:
- Стопанино, не отказвай на три бедни страннички топлина и спокойствие, а ние ще
ти се отплатим за услугата.
Злият човек свил рамене и намръщен отишъл да спи, решавайки, че не би могъл да се избави от неканените гостенки.
Сутринта гостите нахално тропали със съдовете в кухнята и злия човек се намръщил още повече.
- Хайде да се запознаем, - миролюбиво предложила тази, която първа се втурнала вечерта в къщата. – Аз съм Грубостта, - и тя заскимтяла от удоволствие, произнасяйки името си.
- Аз съм Завистта, - застанала отпред втората. – Ах, как бих искала да имам такъв дом, такива перденца на прозорците,такива тенджерки, такава...
- Аз съм Лъжата, - прекъснала я третата. Тя огледала злия човек от главата до петите, свила устни, присвила очи и изведнъж съвсем неочаквано предложила:
- Хайде да дружим!
При тези думи Завистта запляскала с ръце и заскачала със своите криви тънки крачета. А Грубостта подскочила към злия човек и радостно мрънкайки, болезнено го ущипала по рамото. Лъжата, скръстила ръце на гърдите си, хитро се подсмивала, гледайки на учуденото лице на новия приятел.
Всички седнали да закусват. Но през гърлото на злия човек залък не минавал, той мислел само за това, как да натрие носа на тези, които не искали с него да дружат. След закуската новоизлюпените приятели тръгнали на разходка.
Слънчевото утро разтворило обятията си. Капчиците роса преливали от искри върху освежената през нощта зеленина. Чуруликането на птиците приканвало топлината и светлината да се радват. Но злия човек нищо не забелязвал. Той много бързал да срещне някой на пътя и да се похвали с новите си приятели. А те се мръщели и стараели да стоят на сянка, по-далече от слънчевите лъчи. Първо видели едно дете да играе в пясъка.
- Ей,- му викнал злия човек, - погледни, аз също имам приятели!
- Не виждам никого, - учудило се детето.
Злият човек се огледал. Лъжата, Завистта и Грубостта били до него.
- Как така,ето ги. Нима не ги виждаш?
- Аз виждам само три сиви мъгляви петна до теб, - отговорило момчето.
“Навярно, той е много малък, - помислил злия човек. – Ще отида при хлебаря. Ето той отваря магазина си”.
Зачервеният хлебар си тананикал весела песничка:
Всяка вечер съм до пещта
Пека повече гевречета
И кифлички, и питчици.
Когато видял злия човек неговото кръгло лице малко се удължило, но той вежливо го поздравил.
- Аз също имам приятели! – предизвикателно казал злия човек.
- Много се радвам за вас! – възкликнал хлебаря. – И къде са те?
- Ето ги! – едва не заплакал от досада злия човек. – Нима не ги виждаш?
- До теб има само сиви петна, - недоумявал хлебаря.
Злият човек тревожно побягнал нататък. Лъжата, Завистта и Грубостта бягали по петите му. На когото и да говорил злия човек за своите приятели, никой не ги виждал. Но той ги виждал много ясно, а и те не изоставали от него ни на крачка. Вече късно през нощта четиримата се върнали в къщи. Злият човек бил сърдит повече от когато и да било.
- Не се разстройвай, - потупала го по рамото Грубостта. – Ние ще ги набием и те ще започнат да дружат с теб.
- Не преживявай, - успокоявала го Завистта. – Те пък нямат нито такъв дом, нито такива перденца, нито такива тенджерки...
- Стига приказки, - прекъснала я Лъжата. – Знам, какво трябва да направим: ние ще ги излъжем.
На другата сутрин злия човек заедно със Завистта, Грубостта и Лъжата пак тръгнали към града. Трите приятелки хитро се подсмихвали, а злият човек никой не могъл да го познае: какво е станало с него за една нощ. На лицето му имало...усмивка, но някак си странна, хитра и нежива. А и каква усмивка би могла да измисли Лъжата?
Виждайки новото лице на злия човек, детето което играело в пясъка се разплакало, а зечервения хлебар възкликнал:
- Защо си сложил тази маска? Аз те познах по сивия облак, който те е обкръжил, както и вчера.
Всички в града говорили:
- Ние те познахме, зли човече, по сивата мъгла, която те съпровожда.
И тогава злия човек се обърнал към трите приятелки:
- Отдръпнете се от мен! На мен не ми помага вашата маска когато сте до мен.
- О, не, - отговорила от името на всички Лъжата, - така просто няма да се отстраним. Ти си зъл, а злобата винаги ни е привличала. Ние ще бъдем вечни приятели.
Злият човек започнал гневно да тропа с крака но и това не помогнало. Трите приятелки не го оставяли.
Неочаквано, към злия човек се приближило малко момиченце и го хванала за ръката.
- Не трябва да се сърдиш, - казало то. – Искаш ли, аз ще ти подаря своята най-любима кукла?
На злия човек изведнъж му прилошало и започнал трудно да диша. Той махнал от себе си лъжливата маска и от очите му потекли сълзи. Червенобузия хлебар приближил към него и му дал меденка, във формата на сърце.
- Благодаря, - с огромно усилие изрекъл злия човек, та нали от толкова отдавна не е произнасял тези думи. А когато цветарката му връчила една прекрасна роза, той вдишал аромата й и ... се усмихнал.
- Ой-ой-ой, - започнали да викат Грубостта, Завистта и Лъжата. – Не прави така, ние сега ще се разтопим! – те не можели да търпят приятелски усмивки и сълзи от благодарност.
И сивата мъгла около злия човек изчезнала. А и самият зъл човек вече го нямало. Вместо него стоял друг, не зъл човек. Той смутено се усмихвал и тихо благодарил на всеки, който бързал да го поздрави с промяната в живота му.
- Аз обезателно ще се науча да върша добри дела и ще заслужа за себе си друго име! – казал той на обкръжилите го усмихващи се хора. И изведнъж в гърдите му нещо трепнало, и той се хванал за сърцето.
- Не бой се, - му казал хлебаря. Тази доброта разтвори вратите на твоето сърце. Пази я и не я заменяй на зло. Но и не я дръж заключена с катинар – дари я на хората.
От тогава добрият човек започнал да прави добри дела.

ЗА ЗЛИЯ ЧОВЕК, КОЙТО СТАНА ДОБЪР

Ленът
От Ханс Кристиян Андерсен
(1849)
Ленът беше разцъфнал, имаше малки сини цветчета нежни като крилата на нощна пеперуда, а даже и по-нежни. Слънцето го огряваше, а дъждовете го обливаха; и за лена
това беше каквото е за детето да бъде изкъпано и след това целунато от своята майка. За него те изглежаха най-прекрасното нещо,а прекрасен изглеждаше и ленът.
„Хората казват, че изглеждам извънредно добре,” каза ленът, „че съм толкова фин и висок, че ще направя красиви ленени платна. Какъв късметлия съм; това ме прави толкова щастлив, удоволствие е да знам, че от мен може да се направи нещо. Слънцето ме обгрижва, колко е хубаво, и колко е сладък и освежаващ дъждът; щастието напълно ме е завладяло, никой на света не може да се чувства доволен колкото съм аз сега. „Така е наистина” каза папратът, „но ти още не познаваш света така добре както аз, моите вейки вече са започнали да изсъхват.” И тогава той изпя доста тъжна песен:
“Snip, snap, snurre,
Basse lurre: The song is ended.”
„Не, не е края”, каза ленът. „Утре пак слънцето ще грее или дъждът ще вали. Усещам, че раста. Усещам, че съм в разцвета на силите си. Аз съм най-щасливото от всички същества.” Докато един ден някакви хора дойдоха, които изкорениха лена, това беше болезнено, тогава го поставиха във вода, така че да потъне целият и после го поставиха близо до огъня сякаш искаха да го изпекат, всичко беше доста шокиращо. „Не можем да очакваме винаги да сме щастливи” каза ленът; „ като минаваме през лошо и добро ние ставаме по-мъдри.” Със сигурност за ленът имаше доста неприятни изживявания. Той беше мокрен, сушен, чупен и ресан; в действителност той едва разбра какво му се случи. И накрая ленът беше сложен на вретено и „въррр, въррр”колелото се завъртя толкова бързо, че ленът не можа да си събере мислите. „Е бях наистина щаслив”, помисли той докато болката го държеше изцяло,”и трябва да сам доволен със миналото си”. И той остана доволен докато не го поставиха на тъкачния стан, където се превърна в красиво парче бял лен. Целият лен до последното стъбло беше използван за направата на едно парче плат. „ това е удивително, не мога да повярвам, че съдбата е толкова благосклонна към мен. Папрата не беше прав със своята песен
"Snip, snap, snurre,
Basse lurre.’
Но песента не свършва тук, сигурен съм, че това е само началото. Колко изумително е че след като страдах толкова много, бях превърнат в нещо друг. Аз съм най-щастливият в целия свят – толкова силен и фин; и каква белота и каква дължина! Различно е от това да бъдеш просто растение, красиви цветове. Тогава не получавах такова внимание, нито вода освен ако не вали, сега ме перат и се грижат за мен. Всяка сутрин девойката ме обръща и а вечер ме облива с вода от коритото. Да, а съпругата на свещеника ме забеляза и каза, че съм най-хубавото парче лен в цялата енория. Не мога да бъда по щастлив от сега.”
След известно време, ленът беше занесен в къщата, и беше нарязан и накъсан на парчета, а след това набоден с игла. Със сигурност това не беше приятно изживяване но накрая беше направен на 12 чифта дрехи, които хората не обичат да назовават но всеки трябва да носи. „Виж ти”, каза ленът, „Превърнах се в нещо значимо, това е била съдбата ми и това е благословия. Сега ще бъда полезен на света както всеки трябва да бъде, това е единствения начин да бъдеш щастлив.сега съм разделен на 12 парчета но все още ние сме едно цяло. Това е изключително добра съдба.
Минаха години и ленът вече беше толкова износен, че трудно можеше да остане цял.” Скоро ще се разпаднем, казаха парчетата по между си, „с удоволствие бихме се задържали заедно още малко, но е безполезно да очакваме невъзможното” и те останах дълго време като дрипи и парцали, мислейки, че с тях вече е свършено. После те бяха разкъсани на парченца натопени във вода, и изсушени, не знаейки какво ги очаква после. Докато не откриха, че са се превърнали в красива бяла хартия. „това е изненада, възхитителна изненада” каза хартията. Сега съм по-фин от всякога и ще бъда изписан и кой може да каже какви прекрасни неща ще бъдат написани върху мен. Това е чудесен късмет!” И разбира се скоро най- красивите истории и поезия бяха написани на него и имаше само едно петънце, което беше голямо щастие. После хората чуха историите и прочетоха поезията и това ги направи по-мъдри и по-добри, защото написаното имаше добро и важно значение, и каква благословия , че се съдържаше в думите написани на този лист.
„Никога не съм си представял нещо подобно,” каза хартията, „когато бях само малко синьо цвете, растящо полето. Как можех да си помисля, че някога ще нося знание и радост на човека? Аз самата не мога да проумея но това е така. Небесата знаят, че аз нищо не сам направила, със своята малка сила единствено опитах да съхраня себе си, и все пак бях воден от една радост и чест към друга. Всеки път си мислех, че песента е свършила, а започваше нещо по висше и по добро за мен. Предполагам, че сега ще бъда изпратен на пътешествие по света, така че хората да могат да ме четат. Не може да е по друг начин, всъщност е повече от вероятно, заради великолепните мисли написани върху мен, по-прекрасни и от красивите цветчета, които имах в отминалите времена.. Аз съм по щастлива от всякога.”
Но хартията не отиде на пътешествие; тя беше изпратена в печатница и там всички думи, които бяха написани на листа, бяха напечатани на машина за да се направи книга, или по правилно хиляди книги. Така много повече хора можеха да получат удоволствието и полезността от тези напечатани книги, вместо от написания лист, защото ако той беше изпратен по света щеше да скъса преди да и минал и през половината от своето пътешествие.
„Със сигурност това е най-мъдрия план” каза написания лист, „не се бях замисли за това. Трябва да си остана вкъщи почитан, като някой стар дядо, какъвто наистина съм за тези нови книги.те ще направят добро, не се съмнявам , че ще направят. А този, който написа всичко това все още ме гледа, как всяка дума се лее написана от неговото перо върху мен. Аз съм най-честит от всички.” А после листът беше завързан на куп с други листа и хвърлен във кофа, която стои в килера.
„След работа е добре да се почине”,каза листът, „и е добра възможност да си събереш мислите. Сега съм наистина способен да помисля за положението си, за да опознаеш себе си трябва да се движиш и променяш. Какво ще направят от мен утре чудя се? Няма съмнение, ще продължа напред. Досега винаги съм продължавал, знам това добре”.
И ето че се случи, веднъж, цялата хартия от кофата беше извадена и отнесена на огнището за да бъде изгорена. Хората казаха, че не може да бъде продадена в магазина за да се увива с нея маслото и захарта, защото на нея е било писано. Децата в къщата стояха около печката, защото искаха да видят как гори хартията. Тя гори толкова красиво, а след това в пепелта, толкова много малки искри се, бягат една след друга тук и там бързи като вятъра. Казват че приличат на деца излизащи от училище, а последната искра е учителят. Те често мислят, че последната искра е излязла и някой може да извика „ето го учителя”, но в следващия момент се появява друга искра и блести толкова красиво. Как желаят да зная децата къде отиват тези искри! Може би ще узнаем някои ден, но сега не знаем. Цялата купчина листове беше поставена в огъня и запалена. „Ох”, извика хартията, като се превърна в ярък пламък, „ох”. Със сигурност не беше приятно да гориш., но когато всичко беше обгърнато от пламъци, пламъците се издигнаха във въздуха по-високо отколкото някога ленът беше издигал своите малки сини цветчета и блестяха толкова колкото белия ленен плат никога не може да блести. Всички написани букви станаха съвсем червени и всички думи и мисли за миг се превърнаха в огън.
„Сега се издигам право на горе към слънцето” каза глас идващ от пламъците и сякаш хиляди гласчета повториха като ехо думите и огънят се устреми нагоре през комина и излезе на върха. И тогава толкова на брой малки същества, колкото бяха цветчетата на лена, невидими за човешки очи се понесоха на него. Те бяха по-леки и по-деликатни от цветчтата, от които бяха родени. И когато пламъците угаснаха и от хартията не остана нищо освен черната пепел, тези малки същества затанцуваха над нея, и всеки път когато я докосваха се появяваха искри.
„Учениците излязоха от училището, учителят беше последн” каза едно от децата. Беше забавно и те запяха на пепелта “Snip, snap, snurre,
Basse lure: The song is ended.”
Но малките невидими същества казаха” песента няма край, на красивото предстои да се случи”. Но децата не могат нито да ги чуят или разберат, нито трябва. Децата не трябва да знаят всичко.

Когато прочетете тази приказка , потърсете дълбокия смисъл, който стои зад нея. Помислете си кога настъпва пролетта във вашия живот и какво се променя около вас тогава. Спомнете си как е минавал всеки ваш ден преди да откриете отново радостта на един спонтанен момент.

• „Когато искаш да удариш в целта, цели се малко над нея; на всяка стрела, която лети и влияе земното притегляне.“
• "Всички творим съдбата си, живеейки между стените, оградени от времето."
Хенри Лонгфелоу


“Любовта е като мистично преживяване. Всеки разказва истории за духове, но малко са тези, които действително са ги виждали.”

“Любовта е като живак върху дланта. Дръж си пръстите отворени и ще го задържиш. Стисни юмрук и той ще се разхвърчи на всички страни.”
Дороти Паркър

“У жената състраданието поражда любов,
при мъжа любовта поражда състрадание.”


“Трудно е да разбереш кога започва любовта,
по-лесно е да разбереш, че е започнала.”
Хенри Лонгфелоу

Паралелни пространства...
Няма пресечки – докосване,
има усещане.
Няма сън – всеотдаване,
има пътуване.
Сега се гоним във времето.
Сега. В този момент...
А как ще бъде в една друга реалност
в прегръдка на нежно безвремие?
Не знам, но те моля,
не тръгвай в обратна посока,
защото ще се отдалечим
безвъзвратно...

Приздрачни видения и размисли
по време на едно дълго пътуване... от нета

ЗА СОБСТВЕНА ГОЛЯМА ИЗНЕНАДА РАЗБИРАМЕ , ЧЕ АКО ПЪРВОТО НИ ИМЕ Е ЧОВЕК, ТО ВТОРОТО НИ ИМЕ Е ТВОРЕЦ.


... И започваме да ТЪРСИМ кои сме, каква е същноста и дори Мисията ни. научавайки все нови и нови истини И разбраме , че само човек, който създава, е истински човек.
"И Човек разбра, че светът, в който живее, е различен от света на другите хора и че не съществува Обективна истина. Всеки има своя истина, всеки взема част от света и го прави своя лична територия. И всеки има власт над тази територия, за някои тя е кошмар и ад, а за други рай."
Тогава Ние решаваме да направим от собствения си живот и свят произведение на изкуството и място, в което да ни е приятно и уютно. Използваме /в зависимост от светогледа/ всичките си таланти и умения, влагаме творчество и чувствителност и така разбраме следващото си име, а то е Художник.




Животът изгражда душата.
Тя е утвърждение на чистия Аз.
Необходимо е да работим за живота и за осъзнаването на чистотата.
Оставете всички предразсъдъци - мислете свободно.
Не излизайте от живота, вървете по успешния път.Разберете , какво точно желаете!
УСПЕХ