Символично за Луната

Смеем се на тази приказка, но — както повечето народни приказки и легенди — тя съдържа една важна истина. Заключението на равините, че се нуждаем от светлината на Луната повече, защото тя свети, когато е тъмно, през нощта, е метафора за подсъзнателното.
Макар да е научен абсурд, заключението на равините разкрива една дълбока психологическа истина за човека — а именно, че в нашия забързан живот (логически, рационален), ориентиран почти изключително към Слънцето, всъщност не успяваме да поддържаме хармонията.
Символично Луната олицетворява по-малко осъзнатата страна на човешкото съществуване и понякога точно в нейната разсеяна светлина виждаме по-ясно, отколкото в ослепителния блясък на следобедното слънце.
Наричали са Луната "душа на Живота". Без нея бихме имали само механичната и неизтощима работоспособност, която в края на краищата е бездуховна.
Без Луната не бихме имали поезия, литература, изкуство, музика, танци и мечти. Художниците са прочути със своята "мечтателност", пък и всички ние мечтаем вечер, когато тя властвува над нас.
Онази друга половина от живота, която не се вижда в светлината на деня, оживява в нас нощем, щом тайнственото светило разпръсне нежните си лъчи. Тогава вратите се отварят към магическото царство на въображението и човешката съзидателност. Тогава за нас се открива чудният свят на душата. Проведете този експеримент, за да се убедите сами:
Изберете час на деня — например, от три до четири следобед, седнете спокойно сам в стая и не се разсейвате. Забележете какво си спомняте, как се чувствувате, какво мислите, какви са усещанията ви.
След това повторете експеримента в същия час, но през нощта. Забележете разликата. Ако сте в съзвучие с космоса, вие ще почувствувате лунните сили, защото те не са само "някъде наоколо" — те са в самите вас!
Луната се ражда символично всеки месец, давайки си сама живот. Отначало тя е тъмна и невидима — както оплоденото яйце в утробата е незнайно дори за майката, след това расте, както напредва бремеността — до пълна луна, и накрая бавно "умира", като постепенно изтънява и избледнява. Тя става невидима за нас, за да се "прероди", появявайки се отново през следващия месец като крехък, сияещ лунен сърп. А колко е вълнуваща гледката на новата луна!
Луната се променя постоянно, циклично.
Животът е ритмичен и точен като приливите и отливите. Лунната терминология се разпространява навсякъде в езика ни. Влюбените се разхождат на лунна светлина, сякаш загубили ума си. Поетите "лунясват". Умопобърканите са луна¬тици. Лунната светлина и розите извикват романтично настроение. Хиляди песни възпяват Луната — можете ли да си спомните загла¬вие на песен, в което участвува Слънцето? Сигурно няма човек, на когото да не е въздействувала нейната магическа сила, дали новоизгряла и още червена в средиземноморското небе, дали увиснала ог¬ромна и златна при пълнолуние, или посребрила снега в зимна нощ. За разлика от яркото Слънце дори най-силната светлина на пълната Луна само блещука. Всъщност по този начин тя въздействува и на вас.
Астрологичното картинно изображение (глиф) на Луната — полукръг, представя крайното и оче¬видното. Всеки ден Луната поглъща лъчите на Слънцето, за да ни ги върне през нощта. Така тя символизира възприемчивостта в човешката природа — подсъзнателното, емоциите, поведенческите инстинкти. Луната представлява класическата майчинско-женствена страна на личността (която, разбира се, съществува както при мъжете, така и при жените). Тя е ин (пасивното начало в космоса на китайската философия) спрямо слънчевия янг (противоположното — активно начало) — възприемаща, чувствуваща, грижлива. Нейният глас звучи от най-дълбокото, най-тъмното и съкровено място, където се зачева дете или творба на изкуството.
Човек се свързва интимно с друго човешко същество по много причини — за да осъществи прекрасното, което е било в детството му (опитвайки се механично да го възпроизвежда, както всекидневното готвене на майката), или поради безнадежден стремеж да получи онова, което му е липсвало. Ние винаги търсим отзвука, взаимността.

Символично за Луната

индивидуалния хороскоп

При интерпретацията на индивидуалния хороскоп, Слънцето е съществен елемент, защото представя същината на личността. Като генератор на живота, то показва как човек изразява основната си жизнена сила, потенциално заложена при раждането. Това е силата на мотивацията, предопределяща действията, собственото Аз. Това е съзидателната сила за израстване и развитие на индивида.
Тя носи информация за пътя, по който ще достигнете до житейските истини , знакът според Луната е по-ясен в детските години, когато постепенно израствате под влиянието на вашето Слънце, докато напълно съзреете.
Една от причините да изучите - вашето Слънце е да откриете как действуват собствените ви сили. Това е първото условие в себепознаването, основата за изграждането на добри отношения. Луната, Венера, Марс и асцендентът също така играят голяма роля.
Според езотеричната теория, чиито последователи са повечето астролози, Слънцето показва степента на развитие, представена от настоящото въплъщение на личността, показва и уроците, които трябва да се овладеят. Слънцето в звездната ви карта представя или символизира вашата осъзната цел в живота — това, за което чувствувате, че сте дошли на земята, което сте предопределен да постигнете.
Тъй като вашето Слънце - е израз на това как виждате живота от гледна точка на "собственото си съзнание", то символизира отношението, което имате към света.
Естествено това може да влияе върху взаимоотношенията ви с всички хора.
Несъвместимите знаци по Слънце имат много различни представи за живота — затова може да се каже, че различните им сили се вливат в морето на житейските сблъсъци.
Един пример: Г-н и г-жа Хикс получават съвсем неочаквано известие за голямо парично наследство. Той е Стрелец, а тя — Овен .
В началото, развълнувани и щастливи от това, което изглежда като дар от боговете, те го отпразнуват с бутилка шампанско и хубава вечеря в скъп, избран от нея ресторант. Уикенда прекарват в известен курорт — негова идея. Няколко дни двамата се носят на крилете на взаимното щастие, но върнали се към всекидневието, те започват сериозен спор за това как да използуват парите. Седят в уютната гостна, обзаведена със солидни мебели " последен писък", (избрани от нея) и украсена (от него) с рекламни плакати за пътувания в екзотични страни, които някой ден трябва да посетят. Тя току-що е поднесла кана горещо какао и домашни сладки и двамата пристъпват към вземането на важни решения. Какво ще кажеш за околосветското пътешествие, което винаги съм искал да направим? — казва възбудено той, вече полетял към далечни страни. Погледът му е мечтателен, сякаш вижда вълнуващите гледки.
Ок — казва тя — нека го осъществиме.
Мила, това е нашият шанс в живота! Нека да не чакаме, за да видим как изглеждат всички тези прекрасни места — — Мачу Пикчу и Хавайските острови, Египет, Мароко.
Зная, скъпи — казва тя, потупва ръката му и долива чашата му с какао, — имаме достатъчно пари за подобно пътешествие
Предполагам, че мислиш за някакъв вид капиталовложение,-казва той — нали я познава добре -и за момент се примирява с идеята за дълга и тягостна дискусия, непоносима за него.
Правилно! — отвръща ентусиазирано тя. Мисля, че трябва да купим някакъв имот —къща или дори сграда, която ще ни носи приходи. Та това е нашият шанс да попътуваме, да видим света, да разширим кръгозора си, да научим нови неща.
И да изпуснем единствената си възможност за сигурно бъдеще!
Защо никога не искаш да опиташ нещо наистина ново?
Както виждате, недоразумението връхлита върху иначе щастливия им дом и случаят създава сериозна пукнатина в семейството. Неочакваното наследство им е дало възможност да поразбудят разбиранията си за живота — но становищата им са драматично различни!

В своите разбирания за света тя дава най-голямо предимство на спокойствието и стабилността; смисълът на нейния живот е да запази това, което цени.
Той отдава най-голямо значение на приключенията и познанието; целта на живота му е да пътува, да открива други култури.

Е, това зависи от други фактори в звездните им карти, зависи дали техните Луни, Венери, Марсове и асценденти подсилват основните им различия, или ги облекчават. говори за всичко споменато дотук — посочва се как тези разнообразни фактори могат да влияят персонално на основния знак по Слънце и как последователно въздействуват на взаимоотношенията.
По-долу са изброени някои ключови думи за дванадесетте зодиакални знака. Чрез тях Слънцето изразява вътрешното многообразие на личността:

СЛЪНЦЕ в ОВЕН изразява личността чрез ДЕЙСТВИЕ
СЛЪНЦЕ в ТЕЛЕЦ изразява личността чрез ПОСТОЯНСТВО
СЛЪНЦЕ в БЛИЗНАЦИ изразява личността чрез РАЗУМ
СЛЪНЦЕ в РАК изразява личността чрез ЧУВСТВА
СЛЪНЦЕ в ЛЪВ изразява личността чрез ТВОРЧЕСТВО
СЛЪНЦЕ в ДЕВА изразява личността чрез ПРАКТИЧНОСТ
СЛЪНЦЕ във ВЕЗНИ изразява личността чрез ОБЕДИНЯВАНЕ
СЛЪНЦЕ в СКОРПИОН изразява личността чрез ЖЕЛАНИЯ
СЛЪНЦЕ в СТРЕЛЕЦ изразява личността чрез ПОЗНАНИЯ
СЛЪНЦЕ в КОЗИРОГ изразява личността чрез ПОЛЕЗНОСТ
СЛЪНЦЕ във ВОДОЛЕЙ изразява личността чрез ЧОВЕЧНОСТ
СЛЪНЦЕ в РИБИ изразява личността чрез ВЪОБРАЖЕНИЕ

индивидуалния хороскоп

Даването

Един млад човек, който искал да разбере смисъла на живота , се срещнал със свещеник в манастира в Сцета.
"Цяла година давайте пари на всички, които ви оскърбяват" - казал отецът.
Дванадесет месеца младият човек раздавал пари всеки път, когато го ругали. В края на годината той се върнал в манастира, за да узнае каква трябва да бъде следващата стъпка. "Вървете в глада и ми купете храна" - казал отчето. Щом човекът излязъл, падрето се замаскирал като бедняк и по най-краткия път стигнал до градските врати. Когато се приближил младият човек, отчето започнал да го оскърбява.
"Това е вече прекалено!" - казал човекът на лъжливия бедняк. - Цяла година аз бях длъжен да плащам на всеки, който ме оскърбява, а сега мога да бъда наруган безплатно, без да харча нито цент". Като чул това падрето свалил своята маскировка. "Вие сте готов за следващата стъпка, тъй като се научихте да се смеете в лицето на вашите проблеми" - казал той.

Даването

"Любовта въпреки всичко съществува винаги."

Милтън Ериксон е автор на нов психологически тренинг, който завладял хиляди практикуващи в САЩ. Когато бил на 12 години той се разболял от полиомиелит. След 10 месеца той чул че лекарят казва на родителите му: "Вашият син няма да преживее тази нощ".
Ериксон чул плача на майка си. "Кой знае, може би, ако аз оживея тази нощ, тя няма да страда толкова" - помислил си той. И решил да не спи, докато не започне следващият ден. Когато слънцето започнало да се издига, той завикал майка си: "Ей, аз все още съм жив!"
Радостта в къщата била толкова голяма, че той решил, че винаги ще се опитва да не спи през нощта, за да отсрочи семейната мъка. Той умрял на 75 години през 1990 година, оставяйки множество важни книги за огромните възможности на човека при преодоляване на собствените ограничения.


Има моменти, когато ние много искаме да помогнем някому, но нищо не можем да направим. Или обстоятелствата не ни позволяват да се притечем на помощ, или този човек не е възприемчив към каквито и да било прояви на грижа и подкрепа.
"Любовта въпреки всичко съществува винаги."
"Дори тогава, когато ние остро чувстваме своята безполезност, ние все още можем да обикнем - без да чакаме награда, промяна или благодарност.
Ако обикнем, и даваме Любов - енергията на любовта започва да променя Вселената около нас. Когато се появи тази енергия , тя винаги върши своето дело".

"Любовта въпреки всичко съществува винаги."

Три феи

Три феи били поканени на кръщавката на принц. Първата дала на принца дар да намери своята любов. Втората му дала толкова пари, че да може да прави всичко, което си поиска. Третата му дала красота. Но както се случва във всички приказки, появила се вещицата. Тя била бясна от това, че не са я поканили и произнесла проклятие: "Понеже ти вече имаш всичко, аз искам да ти дам още малко. Ти ще бъдеш талантлив във всичко, каквото и да правиш". Принцът раснал красив, богат и обичан. Но той никога не можел да завърши своята мисия на Земята. Бил отличен художник, скулптор, музикант, математик - но никога не можел да завърши делото си, понеже бързо се отвличал и искал да се превключи на нещо друго.
"Всички пътища водят до едно и също място. Но ние избираме на къде да вървим Хубаво би било да е докрай. Не се опитвайте да вървите по всички пътища".

Три феи

На Тайната вечеря Иисус обвинил - с едни и същи думи и с еднаква сериозност двама от своите апостоли.
Двамата ще извършат престъпленията, предвидени от Иисус. Юда Искариотски ще се стресне и ще осъди себе си. Петър също ще се стресне след като три пъти отхвърли всичко, в което е вярвал.
Но в решаващия момент Петър ще разбере истинското значение на Христовото послание. Той ще помоли прошка и унижен, ще продължи да проповядва. Той би могъл да избере самоубийството, но вместо това той ще се срещне с апостолите и ще каже: "За моята грешка ще се знае до края на човешкия род.
Но ми позволете да я поправя". Петър ще разбере, че Любовта прощава. Юда няма да разбере нищо.
.... до нас е достигнало следното предание ...
Иисус гледал масата пред себе си, обмисляйки какво от това, което било там, ще бъде най-добрият символ на неговото идване на Земята.
На масата имало нар от Галилея, подправки от пустинята на юг, сухи плодове от Сирия и египетски фурми. Той трябвало да протегне ръка, за да освети едно нещо от всичко там, когато изведнъж си спомнил за посланието, което бе донесъл на всички хора. И че е възможно нар и фурми да няма в някои части на света. Той търсел това нещо и друга мисъл му дошла на ум: В нара и фурмите, в плодовете, чудото на създанието се виждало без всяко взаимодействие с хората. Така че той вдигнал хляба, разчупил го, поблагодарил на Господа и подал на учениците си с думите: "Вземете и яжте, всички вие, понеже това е Моето тяло". Тъй като хляб имало навсякъде. И хлябът, в сравнение с фурмите, нара и сирийските плодове бил най-добрият знак по пътя към Бога. Хлябът бил плод на земята и на човешкия труд.

Човешката природа

Немският философ Фридрих Ницше веднъж казал: "Няма смисъл да се прекарва времето в постоянно обсъждане на всичко на света, да прави грешки от време на време е част от човешката природа.
Ние знаем че "Има хора, които настояват, че са прави дори в дреболиите. Често пъти те не си разрешават да грешат. Всичко, което те постигат по този начин, е страх от движение напред. Страхът от допускане на грешка е вратата, която ни затваря в замъка на посредствеността. Ако ние преодолеем този страх, ще направим важна стъпка в посока към нашата свобода".

Будисткият учител пътешествал пешком със своите ученици, когато забелязал, че те обсъждат кой сред тях е най-добрият. "Аз медитирам в продължение на петнадесет години" - казал един. "Аз съм милосърден от момента, когато напуснах дома на родителите ми" - казал друг. "Аз винаги съм следвал наставленията на Буда" - съобщил третият. По обяд те се спряли под едно ябълково дърво за почивка. Клоните на дървото били така обсипани с ябълки, че увиснали под тежестта им, докосвали земята. "Когато дървото е претоварено с плод, неговите клони се навеждат до самата земя.
Истински мъдър е скромният. Когато дървото не носи никакъв плод, неговите клони са високомерни и надменни.
Глупавият човек винаги вярва, че е по-добър от другите".

Човешката природа

Преди да замине на дълго пътуване, бизнесмен се сбогува с жена си. "Ти никога не си ми подарявал подаръка, който заслужавам" - казала тя. "Ти си неблагодарна жена, всичко, което ти дадох, ми костваше много години работа - отговорил мъжът. - Какво още мога да ти дам?" "Нещо, което е толкова красиво, колкото съм и аз". Цели две години жената чакала своя подарък.

Най-накрая мъжът й се върнал. "Аз намерих нещо, което е също така красиво, колкото си и ти - казал той. - Аз плаках от твоята неблагодарност, но реших, че трябва да направя, както ти ме помоли. През цялото време си мислех, че нищо не може да се сравни с твоята красота, но намерих нещичко". И и подал едно огледало.

Светът може да се развива

В едни научно-фантастичен разказ се описва общество, където почти всички се раждат готови да изпълнят някаква функция: техници, инженери или механици. Само малко се раждат без способности: тях ги пращат в лудница, защото само лудите не са в състояние да внесат принос в обществото. Един от ненормалните се разбунтувал. В приюта имало библиотека, където той се опитал да научи всичко за изкуството и науките. Когато той почувствал, че е научил достатъчно, решил да избяга, но го хванали и го предали на научно-изследоветелския център извън чертите на града. "Добре дошъл" - му казал един от хората, ръководещи центъра. - Това е този случай, при който човек е длъжен да върви по пътя в който вярва , от който се възхищаваме повече от всичко.

От днес Вие можете да постъпвате както си искате, тъй като благодарение на хора, подобни на Вас, светът може да се развива". НЕЗАБРАВЯЙТЕ ДОБРИТЕ НАМЕРЕНИЯ !!!

Светът може да се развива