Индиго

Индиговата аура е най-новата аура от цветовите аури, появила се на планетата. Индиговите имат нова енергия, ново съзнание, и са носители на нова ера на мир и хармония. Те чувстват, че за да се спаси планетата,е необходимо да се образоват масите и да се подобри начина на живот.
Индиговите са тук, за да живеят като примери за ново високо съзнание.

Когато пиша това по-голямата част от хората с индигова аура са деца, въпреки че са налице няколко с индигова аура, които са дошли като предшественици.

Думите, използвани за описване на хората с индигова аура включват честност, силна интуиция, душевност/ психологически/ медиумни способности, независимост, смелост, силна воля, и чувствителност.

Индиговите са стари души, които знаят кои са те и къде идват. Някои смятат индиговите за странни, особени, чудати и ексцентрични. Тези настоятелни и уверени индивиди се раждат със своите цялостни духовни спомени. Много родители съобщават, че техните деца с индигова аура възхитяват с ярки подробности за минал живот или скорошни срещи с духовни същества. Родителите също така съобщават, че тези деца могат да четат техните умове и изглежда имат невероятни психически способности. Родителите често не знаят как да „повдигнат” в развитието им тези невероятни малки същества.

Една необикновена характеристика на индиговите е, че те често се появяват двуполови. Често е трудно да се каже дали индиговите са мъжки или женски, или, а сексуални. Това е, когато, ако индиговите имат и двете (Ин и Ян – мъжко и женско), мъжки и женски качества в тях. Тяхната сексуалност не е основната им загриженост, обаче, тя е в тяхната духовност.


Червен пласт на аурата.

Хората не се раждат с червен пласт на аурата. Червения цвят обикновено се добавя като външна лента в началото на живота, защото личността чувства нужда от защита. Червеното покритие може да предложи защита, но също може да се превърне в ужасно бреме за носене.

Двете най-прости индикации, че личността носи червено покритие са чувствата на силен гняв и ярост, или непрекъсната борба и само саботаж. Ако тези хора евентуално не премахнат Червеното покритие от тяхната аура, техните защитни щитове, вероятно ще се превърнат техен затвор.

Хората обикновено се сдобиват с Червено покритие на аурата поради една или повече от следните причини:

Те са имали застрашаващи живота им преживявания при раждане или когато са били млади, което е причина за тях да смятат, че те могат да умрат или че светът не е безопасно място. Примери за живото-застрашаващи ситуации могат да включват усложнения при раждане, тежко заболяване, задушаване или преживява опасност от удавяне.

Много хора не помнят тези ситуации / инциденти и така източника на гнева им или агресивността остава загадка за тях самите. Те често имат чувство на страх, безпокоят се или имат усещане за предстоящото бедствие поради неизвестни за тях причини.

Хората също могат да добавят червено покритие на аурата си, ако те са физически, емоционално или умствено изоставени или отхвърлени.

Червеното покритие често се появява при хора, които са били нежелани деца, приети или разделени от родителите, когато са били още малки. Това може да се отнася и за децата, които се чувстват емоционално изоставени от майка си, дори и когато майка им е физически около тях...

Индиго

Храна за Душата - добродетелите

1.ДОБРОТО.

Това е непоклатима канара, здрава основа, върху която се гради какъвто и да е разумен живот.
Съграденото върху доброто е ненарушимо. Това, което се руши, не е добро.Доброто свързва човека с неизчерпаемия източник на сили.
Силата на доброто прави човека крепък, канара при всички мъчнотии и препятствия. Прави го силен да устои, да преодолее всичко и да победи.

2.СПРАВЕДЛИВОСТ.

Тя е хубавото разпределение на светлината, топлината, силата, на всички блага, с които Природата тъй щедро дарява. Те са дар за всички.
Всяко същество, което идва на Земята, има право на живот, на слънце, на всички блага. Справедливостта е условие за правилен растеж и процъфтяване. Тя дава условията на растежа.
Само там, дето има справедливост, може да има правилен растеж, естествен развой и възход.
3.РАЗУМНОСТ.
Това е целесъобразно употребление на светлината, топлината, силата и на всички други блага.
Само там, дето цари разумността, има плодове. Само в царството на разумността зреят плодовете.
С други думи, само там, където е тя, има трайни, благодатни резултати.
В разумността влиза великата Мъдрост, великото Знание, което разкрива силите, законите и методите за работа.
Това е дълбокото разбиране на Природата, на самия човек и на неговия път. Разумността е израз на хармоничното съчетание на Любовта и Мъдростта.

4.ХАРМОНИЯ.

Когато всички струни на един музикален инструмент са нагласени хармонично, могат да се изсвирят красиви мелодии с него. Само тогава гениалният виртуоз може да прояви чрез него своята сила, своята мощ, своя замах.


Когато инструментите на един оркестър са нагласени хармонично, тогава диригентът може да вдигне палката и да изрази чрез него великата идея, която го озарява и вдъхновява.
Всички същества представляват велик космичен оркестър. И когато между тях има хармония, тогава великият Диригент ще изпълни чрез този оркестър музиката на разумния Живот, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъл, на своята велика любов.


Всички народи са органи на един космически организъм и както всеки орган си има свое място, свое предназначение, своя мисия, тъй и всеки народ.
Тая идея изгрява в съзнанието на човечеството в днешната епоха.


5.СВОБОДА.

Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света с всичката си красота, блясък и размах."

Храна за Душата - добродетелите

Детето Индиго

Името “индигово дете” идва от цвета на душата – индигов, който е белег за напреднала душа, която служи като учител или лечител. Всяко индигово дете ще поеме тази мисия, да учи или да лекува, по някакъв начин, често просто като бъде този, който е.



"Кристалните" деца започват да се раждат около 2000 година. Призванието им е да ускорят човешката еволюция, като разкрият на хората техните духовни сили и божествен произход, ръководени от "Закона на единството".

Изследователката Дорийн Вирту първа проучва същността на феномена и разкрива удивителните послания на индиговите и кристални деца. Названията им произтичат от цветовете на аурата и енергията, която излъчват. Аурата (астралното тяло) на индиговите деца е с мастиленосин (индигов) цвят.

Това е цветът на чакрата, която екстрасенсите наричат "трето око" и представлява енергиен център в средата на челото. Тази чакра регулира ясновидските дарби за проникване в незримото и контакти с форми на материя и енергия отвъд познатите ни измерения. Кристалните деца имат прекрасна многоцветна аура в пастелни тонове, напомняща на огрян от слънчевите лъчи кристал. И двете генерации се отличават с висока чувствителност и свръхестествени дарби.

Индиговите деца са по-стара генерация и сега се проявяват най-вече във възрастовия диапазон от 7 до 37 години. Със своя астрален "детектор на лъжата" те безпогрешно усещат лъжата, безчестието и авторитарността. Индиговите деца са неспособни да бъдат лицемерни или да симулират толерантност към злобата и нетърпимостта в средата, която ги заобикаля.

Тъй като тяхната колективна цел е да съборят стария световен ред, те са по-войнствени и енергични от по-късната генерация на кристалните деца. Те са тук, за да разрушат или реформират правителствените, образователни и законодателни системи, които възпрепятстват обединението на човечеството. За да осъществят своите намерения, те се нуждаят от изключителна непоколебимост и завладяваща решителност.


Черти на характера

1. Решителен и настойчив, когато има вътрешно усещане за това.

2. Роден след 1972 год. (именно през тази година са започнали да се раждат първите деца не със златиста, а със синьо-виолетова аура).

3. Проявява се като творческа натура, има склонност към музиката и поезията

4. Склонен е към вредни навици.

5. "Древна душа", чувства се така, като че ли не е на 13, а вече на 43.

6. Интуитивен, способен е да взема правилни решения като се основава изцяло на интуицията си.

7. Независим и горд, даже в унизителни ситуации.

8. В случай, че се натъкне на непреодолима стена от равнодушие и лъжи, е способен на ярост и жестокост.

9. Имат склонност към безсъние, неспокоен сън, нощни кошмари, често заспива трудно или се страхува да заспи.

10. Гори от желание да помогне на целия свят в някакво велико начинание.

11. Отличава се с висока самооценка.

12. В пубертета не са редки периодите на депресия, случвало се е да мисли за самоубийство.

13. Търси истинска, и искрена дружба, има остра нужда от безусловната любов на близките хора, изисква да му се обръща голямо внимание.

14. Често изпитва привързаност към растенията или животните. Някои Индиго дотолкова са влюбени в природата, че разбират езика на птиците и растенията, страдат и преживяват заедно с тях.

15. Детето категорично отказва да върши някои неща: например да стои на опашка. Всички Индиго въобще не могат да търпят да ги заставят да вършат нещо на принципа "аз така ти казвам" или "така трябва", или "всички така правят". !?

16. Въобще не му действат предишните приоми на възпитанието. Той изобщо не реагира на строгите "възпитателни мерки", например наказание, заплахи или унижение.

17. Детето прави впечатление на необщително, освен ако не се намира в компания на себеподобни.

Най-разпространените качества на децата Индиго:

1. Идват на този свят с усещането за своята царственост (а и често се държат по подобен начин).

2. Те чувстват, че "са заслужили да бъдат тук", и са доста удивени от факта, че другите не винаги споделят това мнение.

3. Те не се съмняват в своята значимост. Често съобщават на родителите си "кои са те".

4. При тях няма абсолютни авторитети, не считат за нужно да обясняват своите постъпки и признават свободата на избора.

5. Те се объркват когато се сблъскват с консервативни системи, където, вместо да се проявява творческата мисъл, строго се съблюдават традициите.

6. В училище или вкъщи, те често виждат по-рационален начин да направят нещо, обаче околните възприемат това като "нарушение на правилата" или за нежелание да се приспособят към съществуващата система.

7. Изглеждат некомуникативни, ако не са в компанията на себеподобни. Ако около тях няма никой с подобен манталитет, те се затварят в себе си и имат чувството, че на този свят никой не ги разбира.
....

От гледна точка на науката - децата Индиго не съществуват. Или по-точно, чертите, които ги отличават от останалите, в известна степен са присъщи (били присъщи) на всяка личност на определен етап от нейното развитие, но с изключение на едно - "цветът на аурата".
Само че, в нито една научна общност в света не е регистриран някакъв вид измервателно устройство, който да регистрира "дължината на вълните на аурата" на човека (макар и да има подобни експерименти – например Ефектът на Кирлиан).

В света има множество нелепи хипотези за удивителните вродени способности на подобни хора, както и за техният произход. В конкретния случай, съществува мнение, че това са деца, родени здрави, но от родители, болни от заразни смъртоносни болести като СПИН, хепатит С, или деца, които са се появили на белия свят в резултат на изкуствено оплождане. Някои псевдоучени сочат като признак (макар и не главен) едно от качествата на децата Индиго – ярко изразената кинестезия (усещанията за движение на частите на тялото едни спрямо други, които се получават чрез рецепторите разположени в ставните капсули, специфичната обратна връзка, която позволява да се регулират амплитудата и скоростта на движение на частите на тялото – б. пр. ) или кинестетична модулация.

Детето Индиго

Персепол -легенда или истина

Версията за буйния пир в Персепол, където възлюблената на Птолемей атинянка Таис грабва факел и призовава да се унищожи Персепол като отмъщение за гибелта на Атина, и Александър, подчинявайки се на общото настроение, пръв хвърля факела в каменната гора на тронната зала, изглежда като драматичен апокриф. Александър е пресметлив и въздържан. Всичко, което върши до деня на пожара, говори за това, че е прав Диодор Сицилийски, който уверява в предварително взето решение от Александър. Иначе защо е заповядал няколко дни преди пожара да се превози от Персепол в Суза цялата съкровищница на персийските царе, защо предоставя на войниците си града на пълно разграбване, въпреки че се е предал без бой? И в момента на пожара градът бил празен, мъртъв и пуст.
Така или иначе, дворците изгорели. Пожарът приключил сутринта. Срутили се покривите на тронните зали, изгорели заобикалящите ги постройки и само мъртвата гора от колони останала сред пепелището.
И макар че оттогава изминали повече от хиляда години, гората от колони, оредяла от времето, все още стои. И останките от барелефите те карат да се спреш пред ужасния строй от войници и пленници, крачещи в неизвестността, крачещи хилядолетия, макар че няма нито армии, нито дворци. Античните истории разказват, че Дарий, умирайки от ръката на своя сатрап, в последните минути на живота си могъл да открие сред заобикалящите го само едно лице, трогнато от съчувствие - лицето на настигналия го най-после Александър Македонски. И именно към него се обърнал умиращият Дарий с молба да се погрижи за семейството му.
Александър покрил тялото на царя на царете с плаща си и заповядал да го погребат в изгорения Персепол.
Наистина съществува и друга версия: че Александър закъснял. Когато настигнал царския керван, Дарий вече бил мъртъв..

Персепол -легенда или истина

Персепол

В ахеменидска Персия се трудили много художници и занаятчии, събрани от всички краища на света. Когато Александър Велики стигнал до Персепол, видял край пътя огромна тълпа осакатени хора - това били пленени от персите гръцки художници, скулптори, резбари. За да не избягат, ги осакатявали жестоко: лишавали ги от част от тялото или лицето, която не била необходима за работата. На едни художници били отсечени левите ръце, на други - стъпалата на краката, носовете, ушите. Осакатените гръцки майстори в Персепол били повече от осемстотин. Но освен тях на строежа на двореца работели египтяни, мидийци, вавилонци, юдеи, набатейци, арменци - всички племена и народи, чиято съдба била прекършена от персийското завоевание. Но едва ли ще се намери друг дворец в света, в който така точно и последователно да се е прокарвала централната идея - идеята за персийското могъщество. Тук волята на художниците чужденци била окончателно смазана от главната задача и не е трудно да си представим, че освен физически мъки осакатените художници са изпитвали и морални мъки - на клиента и господаря били необходими само техническото им умение и занаят, но не и творческото начало. Резултатът от това били колони и стени на стълби, украсени с безкрайни, майсторски и точно изработени, еднообразни барелефи, които повтарят в общи черти един и същ мотив: царят на царете на трон и върволица от еднакви воини, еднакви данъкоплатци, еднакви поданици. Дори по това, което се е запазило от Персепол, е очевидно пълното тържество на чинопочитанието, редът и войнишкият строй.
Последователността на идеята най-силно се проявява в главните сгради на съоръженията на Персепол - залата за приемите - ападана - и тронната зала.
Ападаната е квадратна зала, толкова огромна, че по време на тържествени аудиенции в нея се побирали десет хиляди души. Покривът на залата, намиращ се на недостижимата височина на седеметажна сграда, се поддържал от седемдесет и две колони. Те били изобретение на ахеменидските архитекти - Египет или Елада не познават подобни. Това са отвесни каменни стълбове, израстващи от високи, леко закръглени пиедестали и завършващи в горната си част с капители с възглавнички във вид на лъвски фигури или фигури на бик, съединени в гърбовете си. Колоните не отстъпвали встрани, както е прието, за да открият перспективата на пространствения обем. Те стоели равномерно из цялата зала като гора, заради което се губела перспективата и се получавала замръзнала вкаменена гора, която придавала допълнителна статичност на двореца, където времето трябвало послушно да спре в краката на властелина на света.
Не е чудно, че археолозите досега не могат да намерят отговор на елементарния сякаш въпрос: а къде е мястото на царския трон в тази зала? Тя е еднаква от всички страни, сама за себе си е свят без край и начало, тронът би могъл да бъде навсякъде и никъде. Изказвали се дори предположения, че залите на Персепол са съкровищници, нещо като музеи на заграбеното и докарано от целия свят имущество.
Дарий не довършил постройката на персеполския дворец. Строителството било продължено от Ксеркс и Артаксеркс, за което тези царе оставили съответни надписи. То заело няколко десетилетия. Като не се задоволили със залата на Дарий, Ксеркс и Артаксеркс пристроили до нея втора. Но с изключение на големия размер на залата и няколко по-различни барелефи, нищо не било изменено. Идеята тържествувала.
По това време, когато разноплеменните майстори одялвали еднообразните стволове на колоните за мъртвата гора и изрязвали еднакви барелефи, повелителят на персийската държава Ксеркс, опитвайки се да завоюва Елада и да я ощастливи с принадлежността си към света на реда, опожарил Атина. Това се случило през 480 година пр.н.е. Гърция не могла да бъде покорена - персийската флота загинала при Саламин и Ксеркс отстъпил, но унищожението на Атина се пазило толкова трайно в паметта на гърците, че гибелта на Персепол се свързва почти без изключение от всички антични автори именно с това събитие.
За елините борбата с Персия на Ахеменидите приела характер на принципен конфликт. Това не било просто война, каквито доста много са се случвали в съдбата на Гърция, това бил смъртоносен конфликт между два свята. Споменът за опожаряването на Атина бил жив и след столетие и половина, когато Александър Македонски се прехвърлял на азиатския бряг, за да унищожи армиите на поредния Дарий, поредния цар на царете на застиналата, каменна, но изтощена и вече нежизненоспособна ахеменидска държава. Възможно е конфликтът, чието описание е достигнало до нас през призмата на гръцкото възприятие, да го идеализираме, но когато Диодор Сицилийски пише, че Александър решил да унищожи напълно Персепол, то това намерение е свързано в нашето въображение с драматичната сцена на срещата на Александър с осемстотинте художници; Александър искрено отказвал правото на съществуване на града с казармените барелефи, който осакатява художници. Не вярвам в случайността на пожара и гибелта на Персепол, макар че много автори, види се, пазейки репутацията на великия човек, подчертават случайността в разказите за последния ден на ахеменидската столица...

Персепол

ПЕРСЕПОЛ Гората от колони

Ако Бехистунският надпис е паметник на апотеоза на персийската държава на Ахеменидите, то драматичните събития, свързани с Персепол, бележат края не само на тази държава, но и на този древен свят, възникнал на бреговете на Нил и Ефрат, който бавно и високо се издигнал в пирамидите и храмовете на Карнак, Ниневия и Вавилон и се разпаднал под яростния удар на малката армия на македонския пълководец. Ще доживява века си Вавилон и ще се сменят владетелите на египетския трон (от съратниците на същия този Александър), но огънят, който погълнал персеполския дворец, отбелязал не само пълното унищожаване на този великолепен паметник на архитектурата. Тогава, както пише английският археолог Мортимър Уилър, "загинала цялата средноизточна цивилизация, за която отминало времето на творчески порив..."
Персеполският дворец е връстник на Бехистунския надпис. През същите години, когато Дарий се домогнал до безгранична власт в Ахеменидската империя, като унищожил съперниците си, отлично съзнавайки важността на парадното оформяне на властта и обединената благодарение само на военната сила държава, разпростряла се от Кавказките планини до Египет, си поставил за цел и създаването на достоен център на империята.
Суза, столицата на империята, макар и да бил голям и богат град, отстъпвала несъмнено и на Вавилон, и на Тива, и възможно и на някои елински градове като Ефес или Милет. Обаче за Дарий не бил толкова важен размерът на града, колкото съответствието на центъра на империята на всесилието на властелините й. Затова като образец за новата столица той не взел съществуващите градове, а тръгнал по стъпките на предшественика си Кир II, който намислил строителство на мемориал в Пасаргади в чест на победата си над индийците - решаващата битка за господство над Близкия Изток. Там и бил погребан Кир, който загинал през 530 година пр.н.е.
Несъмнено Пасаргади не бил предназначен за постоянно пребиваване на царя и на двора. Разкопките на хълма открили грамадна каменна платформа, към която от долината се издигат две широки стълби. В подножието на хълма са намерени останки от малък дворец и кула, известна в тези места под името "Затворът на Соломон" (още едно свидетелство за стремежа да се приписва всичко неясно на известни имена). На юг от Пасаргади, сред пустинна равнина, се намира проста каменна постройка върху терасовиден фундамент. Това е гробницата на Кир.
Останките от двореца в Пасаргади говорят, че градът бил временно жилище. По-точно Кир възнамерявал да построи там истински дворец, но от войни и походи нямал време. Синът му Камбиз покорявал Египет, гледал да запази империята на баща си и също нямал време да достроява Пасаргади. Като се домогнал до властта, Дарий отначало обърнал внимание на Пасаргади и започнал там строителство, но след като построил временен дворец от сурови тухли, изоставил работата.
Изминали няколко години, преди Дарий да открие друго място за двореца: величествени тераси, спускащи се от планината Рахмед към река Пулвар на петдесет километра от днешния Шираз.
Там се намирал храмът, а може би и малък град, основан от Кир. Гърците нарекли новата столица с името "Персепол" - град на персите, което ни е известно от записките на Клитарх, историк на Александър Македонски. Персите са го наричали Парса.
Древният персийски обичай да се издигат светилища върху хълмове е спазен и в Персепол. Терасите, на които е разположен градът-дворец, градът-светилище на живия бог - царя на царете, са укрепени с грамадни каменни блокове, изравнени, павирани и съединени с широки мраморни полирани стълби, от двете страни на които имало стени с барелефи - еднообразни, скучни, но величествени. Тук всичко е подчинено на една цел - да се подтисне зрителят не само с богатството и могъществото на царя на царете, но и с организираността, с реда в тази държава, където всичко е подчинено на единен план, на единна воля...

ПЕРСЕПОЛ Гората от колони

МОРКОВ, ЯЙЦЕ И ЧАША КАФЕ

ИНТЕРЕСНА ИСТОРИЯ ПРОЧЕТИ Я
от господин Николай Колев мой приятел в Нетлог

Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе... Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума. След десетина минути загаси огъня, отцеди морковите и ги сложи в купа, извади яйцата и тях сложи в купа, а най-накрая изля кафето в чаша. После се обърна се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?" „Моркови, яйца и кафе" – бил отговорът на момичето.
Тогава майката й каза да се приближи до морковите. Когато момичето го направи, забеляза, че морковите са меки. След това майката я помоли да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направи то установи, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помоли дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихна с и с удоволствие опита от богатия аромат на кафето, а после попита: "Но, какво всъщност означава това, мамо?" Тогава майка й й обясни, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин. Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби. После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда. Единствено смляните кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили. „Ти от кои си? - попита майката. Когато нещастието тропа на твоята врата как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?" Спомни си за това:"Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка?
Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат. Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно? Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?
Не е задължително най-щастливите хора да са непременно най-добрите.
Това, което правят те, е да извадят най-доброто от себе си, когато животът постави препятствие на пътя им. Най-светлото бъдеще винаги ще е базирано на преодоляното минало. Ти не би могла да вървиш напред в живота, ако не загърбиш раните и неприятностите в миналото. Може би искаш да изпратиш това съобщение на хора, които са важни за теб; на такива, които са докоснали по един или друг начин живота ти; на тези, които те карат да се усмихнеш, точно когато имаш нужда; на тези, които ти показват хубавата страна на нещата, когато се чувстваш смазан; на тези, които са оценили приятелството; на тези, които означават много в твоя живот. Ако не го изпратиш, просто ще пропуснеш възможността с това писмо да направиш деня на някого по-светъл и приятен. Нека всички бъдем кафени зърна ...


Тази история ще стигне до много хора .
Пожелавам Ви същото не пропускайте възможността с това писмо да направите деня на някого по-светъл и приятен.
Нека всички бъдем кафени зърна

МОРКОВ, ЯЙЦЕ И ЧАША КАФЕ

Факирът и Кобрата

Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. Факирът си задал въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога.
Той си казал:

- Бог създаде и детето, и кобрата. Той сам мисли за него. При това, не зная какво да направя, за да изпълня Волята Божия.

Като разсъждавал така, той не се подвижил и оставил на Бога, сам да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето, и то умряло. Факирът си казал:

Такава е била Волята Божия.

Напразно прекарал той трийсет години в размишление – не разбрал смисъла на Живота.

Като заминал за онзи свят, Бог го извикал да го пита защо не спасил детето на вдовицата.

– Не знаех, каква е Твоята Воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да запазиш детето.

Бог му отговорил:

– Моята Воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос? За наказание, ще те изпратя пак на земята, да прекараш още хиляда години в мъчнотии, да познаваш каква е моята воля и да я изпълняваш.



Много хора и до днес още седят като този факир, неподвижни и в размишление върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили. До тях се приближават приятелите им, преследвани от кобри, но те не се подвижват, не искат да вдигнат ръка, да убият кобрата. Те си казват: "Бог е направил и човека, и кобрата; ако трябва, Той сам ще спаси човека." Кобрата представлява лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Ще кажете, че светът е такъв. Не е такъв светът. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък. За да видите какво, всъщност, е светът, трябва да имате свободен билет да го обиколите. Само така ще имате ясна представа за него. Но само онзи може да се ползва от такъв билет, който е готов да учи и да работи с Любов. Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление.

Факирът и Кобрата

Майстори на любовта 2

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия.

На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия.

Обичам те без причина, без никакви оправдания.

ОБИЧАМ ТЕ ТАКЪВ КАКЪВТО СИ И ТИ ДАВАМ СВОБОДАТА ДА БЪДЕШ ТАКЪВ. АКО НЕ ТЕ ОБИЧАМ ТАКЪВ, ТОГАВА ПО-ДОБРЕ ДА БЪДА С НЯКОЙ ДРУГ, КОЙТО ОТГОВАРЯ НА МОИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. НЯМАМЕ ПРАВО ДА ПРОМЕНЯМЕ, КОГОТО И ДА БИЛО И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ПРОМЕНЯ НАС.

Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.
Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка.

А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем.

Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.

На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка,
плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка.
На пътя на страха няма справедливост.
Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения в ада, защото те са на пътя на страха.

Любовта винаги е мила, страхът не е.

Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате... !?
И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време

И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам.

Майстори на любовта 2