Ти си ....настояще

Отношението към настоящето и бъдещето
Личностният растеж винаги се изгражда в перспективата на бъдещето. Сега нямаме нужното, но ако предприемем нещо в тази насока, то ще се появи. В личностното развитие сме насочени и живеем за утрешния ден. И най-големият проблем при такъв начин на живот е обезценяването на мига, на настоящето. Затова при личностното развитие настоящето не е ценност.



При духовното развитие отношението спрямо времето е друго. Бъдещето и миналото не са актуални, има го само настоящето и то е най-ценното, което имаме. Вниманието изцяло се насочва към осъзнаването на всеки момент от живота. Нищо не трябва да се притежава, всичко вече е в нас, трябва само да го видим. А. Пимм

Ти си ....настояще

мир,мир,мир и още нещо

Душевният мир започва от собствените ни мисли и се разпростира навън. Именно от спокойствието на нашия ум /причината/ произтича възприемането на света като спокойно място - /следствието/.

"Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света?

мир,мир,мир и още нещо

промяна

Нужна е огромна промяна в съзнанието ни, за да включи то универсалния принцип на целостта. Когато я направим и започнем да схващаме цялото човечество като красива хармонична песен, и в индивидуалния ни живот ще настъпят възхитителни промени. За да я направите обаче, трябва да елиминирате убежденията, възникващи от тясната перспектива на личната жизнена история, и вместо това да започнете да мислите за себе си в отношение с всички останали, споделящи тази планета заедно с нас, с всички тези, които са били преди нас, и - което е още по-изумително - с онези, които ще бъдат в бъдеще.
wd

промяна

приказките

надеждни мисли - неразделна част от гещалтфилософията и съзнанието, че
това, което е, е.

Идеята - непозната за много хора въпреки нейната очевидност - съдържа в себе си три импликации, които ми се струва важно да отбележа: със знанието, че „това, което е, е" се подразбира приемането на това, че фактите, събитията и ситуациите са такива, каквито са.
Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде. Не е такава, каквато би трябвало да е. Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде. Не е такава, каквато беше. Не е такава, каквато ще бъде утре. Действителността около мен е такава, каквато е.
Пациенти и ученици, които ме слушат да повтарям тази мисъл, упорито търсят в нея нюанс на примирение, многозначителна поза, сваляне на гарда.
Струва ми се полезно да припомня, че промяната може да настъпи само когато осъзнаваме настоящата ситуация. Как бихме могли да начертаем пътя си до определено място , без да знаем в коя точка на Вселената се намираме?
(Докато пиша това, си представям разочарованието на четящия: „Това, което е, е!... Тази ли е истината?".)
букай

приказките

.... зa стoйнoсттa

Дa oбичaш и цениш себе си – нaй-тpуднoтo oт всички пpедизвикaтелствa. От децa сa ни учили, че дa живеем зa себе си, е aмopaлнo, дa пoстaвяме себе си нa пъpвo мястo - егoистичнo. Ho нимa oбичтa към дpугите не зaпoчвa с oбичтa към себе си? Къде минaвa тънкaтa гpaницa между сaмoувaжениетo и егoизмa?
.....дa paзсъждaвaме зaеднo зa стoйнoсттa нa сaмoувaжениетo, зa пaгубнoтo влияние нa стpaxa, зa смaзвaщoтo бpеме нa винaтa, зa силaтa дa oтстoявaме себе си.

От самоуважението до егоизма Х Букай


Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си...

.... зa стoйнoсттa

Ще мина по този път само веднъж ,следователно не бива да пренебрегвам моите усещания и цели ....


Никога не хвърляй кал в очите на другите!Улучиш или не,ръцете ти остават мръсни!!!!!

Приемането носи хармония и душевен мир. То ти носи усещането, че Вселената се грижи за теб и че всичко става за твое най-голямо добро. Приемането е висша форма на доверие в Света, в себе си и доброто. Приемането те кара да се радваш на всеки миг от живота си и да извличаш полза и от най-тежката ситуация.
Да приемеш, значи да си гъвкав и вместо да робуваш на обстоятелствата, да ги използваш.

дръзките

Днес различнитe,свободните,смелите,дръзките

са като огледало,в което някои виждат надеждите и мечтите си,други завистта и омразата,а трети тайните помисли и
недoстойнитe си планове!

дръзките

... от любовта

Мисълта е съзнателна сила. Ако мислиш, че можеш да го направиш - ти можеш!

Не чакай перфектния момент - вземи момента и го направи перфектен!





„Щастието не идва отвън. То идва от любовта, която извира от самите вас. Да осъзнаете, че никой друг не може да ви направи щастливи и че щастието е резултат от вашата любов, това се превръща в най-великото изкуство на тoлтеките – умението да обичаш.” Дон Мигел Руис

... от любовта