За " враговете " или "към себе си "

Добре е да благодарим за това ,че откриваме верния за нас път ..., защото

В сегашната действителност ...
Врагът е решен да ти навреди... дори и само да вземе от енергията ти...

"Той няма да те остави, дори ако Ти му обещаеш, че ще го оставиш "...

Ето какво съм научила от досегашният ми опит – не отстъпвай и сантиметър, защото "дяволът ще завладее километър "...

„Нито давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Когато той иска нещо от теб, каквото и да му дадеш, то никога няма да бъде достатъчно, нито ще е последното, което ще поиска. И това не е нищо лично – ти си просто си „пешка“ в бунта и омразата му към :

- себе си , другите и Бог. Неговата битка е с всичко Свято.

За нещастие или щастие , сърцата и живота на хората са мястото, което той избира за " да живее " ...

... Още Павел дава следния съвет:
„...да не би Злото да добие преимущество над Доброто; защото неговите замисли не са ни неизвестни.“ (2 Коринтяни 2:11).

Не бива да се изненадваш от подобни ситуации и преживявания.

Както опитният треньор проучва предишни игри на противниковия отбор, за да знае силните му страни и да ги избегне, а да се възползва от слабите, така врагът на душата ни изучава нашата лична история, за да се възползва от слабостите и крехките ни места...




!!! " Добре е да помислим

на кой се доверяваме !?...от кой вземаме пример , кой обсъждаме,

на кой и какво даваме ..." !!!

За " враговете " или "към себе си "

Интересна история

Има моменти, в които изглежда, че си под постоянна атака – непрекъснат „обстрел“ от обстоятелства, връхлитат те накъдето и да се обърнеш. Има моменти, когато ти се струва, че няма безопасно място, на което можеш да се скриеш. Това е времето, в което…се нуждаеш от Трансформация...

ИМА една много интересна история ... историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост.

Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и "тежко " минало.


Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим - изцеление...

... Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи !

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска.

Преди няколко дни един приятел ме дари с един стих, който сега споделям с вас:

„А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

Интересна история

ОТНОСНО ХАРАКТЕРА

НА ЧОВЕКА ТИП "Беглец "


.... ТОЙ тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал работа си , която не е искал... Отначало го
обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място.

Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби.

.... Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота.

Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл - смисъл за личното, собствено развитие на този човек...


Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. !!!

Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота.

Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:


Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота.


Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите през 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.

2 път
Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. !?

Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече.
...когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите , които нищо не ви дават в замяна

ОТНОСНО ХАРАКТЕРА

На кръстопът

Най-доброто нещо което е добре да направим през тази епоха- /като усетим енергийните въздействия в отрицателен аспект да се защитим от тях/игнорирайки ги/.

Можем да оценим състоянието на енергетиката на другите хора , да се научим да се освобождавате от патологични връзки... !? Важно е ...

Наистина сме направили много. Но пътя към свободата "от и за" далеч не е приключил. Може би и самите ние го чувстваме - сякаш има определен вътрешен дискомфорт...

Това значи, че е дошло време да продължим обучението си . Пред нас е нов етап. Сега е необходимо да се научим грамотно да формираме своите нови цели и да полагате вътре в себе си програми за успех, благополучие, късмет, здраве, увереност, хармония със света и свобода... Също вече ви е необходимо да започнете работа с кармата.




Нека се върнем сега към онова състояние, в което се намирате сега, а именно към известния вътрешен дискомфорт.

Ако до сега сме били на кръстопът, или да чувстваме, че сме загубили почвата под краката си и сякаш сме между небето и земята? По-рано всичко е било просто и ясно: накъде да се върви, какво да се прави и да се държи човек.

А сега много лесно се объркваме: Кой съм? Къде съм? Защо съм?И какво всъщност ми е нужно?... предстои всеки отделно за себе си да разбере...

На кръстопът

Безкрайно пътуване

Нежният ти бриз притваряше сънните ми клепачи и упоена от приспивната ти песен се отпусках в люлката от водорасли, която ти изплете за мен, за да ме поведеш към безкрайното пътуване.




Защото любовта е над всяко тайнство, над всяко знание.

Твоята нужда за мен бе толкова силна и истинска, че ме извика в съществуване, въпреки силите на мрака и човешката слабост. Защото любовта е милостива.
Откакто се родих, все към теб вървя.

Безкрайно пътуване

Път към себе си

Ако на дъното на Пъкала попаднеш
и изхода от там го няма,
стълба от Тъгата направи
от Пъкъла и Ада Ти се измъкни

Ако слънцето залязло е
и утрините не огрява,
Слънце от Мечтите направи
дните твои то да озари.

Ако в "Тунел " без изход се намираш
Светлината от Надеждата вземи
пътека от Мечтите ти си направи

Ако Земята под краката ти пропада
земя бетонна от сълзи направи
от Тъга и Мъка пътя си застопори
напред към Новото Начало продължи ...

Виктория Рахилова ТПГ "Н.Й.Вапцаров"

Път към себе си

Благодаря, благодаря- Чак сега

Песен, която остава във времето ...



как да не кажеш Благодаря Орлине !!!

Благодаря, благодаря- Чак сега

ЧУВАЛЪТ НА СЪДБАТА

Човек от свойта участ недоволен,
отправил взор към чуждите съдби.
И ден, и нощ се чувствал като болен.
омръзнал и на господа с молби.

Поел го бог през облака крилат
и го завел в небесния си склад.
А там, завързани в торби, в чували,
човешките съдби стояли.

„Избирай! — рекъл Юпитер. Сега
съдбата ти е в твоята ръка.
Макар че аз — могъщ и вездесъщ —
съдби раздавам само по веднъж.
Пък ти със своя невъздържан нрав
не заслужаваш добрина, а гняв.

Но хайде…Право съм ти дал
да вземеш, който щеш, чувал.
Знай: колкото е по-щастлив човек,
чувалът му е толкова по-лек.
Грехът е тежък само —
превива той и силно рамо.“

„О, татко Юпитер, благодаря!
Дано да случа участ по-добра.“
Той грабва някакъв блестящ чувал,
блестящ, но цял от грижи напращял.

„О, не! Такава тежест би превила
дори човек с неизмерима сила!“
След туй към втория посяга,
ала ръката дръпва си веднага.
На властелините е той:
със жаждата за власт, с интригите безброй,
със колебания и страх,
дори
със замисли добри,
но претърпели крах.
„О, нека си го носи, кой го може,
а мене опази ме, боже!“

Опитва друг и друг, и друг…
Чувалите безчет са тук.
И всички със съдби човешки —
различни, а пък тежки.
Един — от притеснения и мисли черни,
друг — от амбиции безмерни.
От злоба — трети, тежък — ще се спука,
четвърти пък — от скука.

„О, праведно небе, нима е туй химера —
съдба по-лека да намеря:
Но не! Напразно се оплаквам аз.!?

Открих торба за мене — ето таз.
От всички тя изглежда ми най-лека.“


„Носи я — рече Юпитер — до века!
И без това ти сам избра торба
не с друга, а със твоята съдба.

Носи съдбата си, човече,
и никога не се оплаквай вече!“

ЧУВАЛЪТ НА СЪДБАТА

Басни 2

ПЧЕЛАТА И МУХАТА
ФРАНСОА ФЕНЕЛОН
1651–1715

Един ден Пчелата забеляза една Муха близо до кошера — Какво правиш тук? — запита я тя ядосано. — Наистина, много ти подхожда, просто животно, да се смесваш с цариците на въздуха!
— Имаш право — отговори хладно Мухата, — винаги греши този, който се приближава до един толкова раздразнителен народ като вашия.
— Никой не е по-мъдър от нас — каза Пчелата, — само ние имаме закони и добре устроена република, кацаме само на благоуханни цветя, произвеждаме само превъзходен мед, който може да се сравни с божествения нектар. Освободи ме от присъствието си, долна и безсрамна Муха, която само бръмчи и търси храната си по бунищата!
— Живеем както можем — отговори Мухата, — бедността не е порок, но голям порок е гневът.

Вие правите мед, който е сладък, но сърцето ви е винаги горчиво; мъдри сте в законите, но невъздържани в поведението. Гневът ви, който жили враговете, причинява вашата смърт, а бясната ви жестокост носи повече зло на вас, отколкото на другите. По-добре е да притежаваш не толкова ярки добродетели, но да си по-сдържан.



ЛИСИЦАТА И ЩЪРКЕЛЪТ

На никого недей вреди! Обидиш ли човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла, напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“

Басни 2