Емоции 09

дома на Иван Вазов



















АР "Боженци"


с.Златолист



















Пожелавам си и през идната година такива страхотни емоции !!! да не забравя и хората които взеха участие ... Много целувки от мен за Вас !!!

Емоции 09

" Звуците на мълчанието "

“Мълчанието е най-чистото, защото то изтрива

мислите и освобождава от множеството,

следователно то довежда до корена, до единното.” /32/

Махатма Кумари Девараджа




Аз-ът търси себе си в мълчанието, защото е несъвършен. Всяко говорене има отношение към “осъществяването на Аз-а”, т.е.

отразява човешкото мислене, взаимодействие и живеене и не приема мълчанието в неговия онтологически смисъл. За едни и същи неща може да се говори по различен начин.
Езикът придава смислите и значенията на нещата и отразява конкретни следствени проявления на мълчанието, осъществявани от Аз-а.


В думите се влага различен смисъл – те не са точно огледало на действителността. Думите “тежат” със смисъла си, когато се говорят на място и отразяват същността на нещата, която “празното” говорене може да разруши. Словото със своята магическа сила преодолява заплашителната тишина и противостои на акта на метафизичното мълчанието.

В мълчанието човек е свободен от понятийността на нещата.

Мълчанието има митично-символно изображение, аксиологически смисъл и граници, наложени от различни табута.

Мистицизмът на мълчанието може да символизира различни противоположности:

безвремие, тишина, спокойствие и хаос, ужас; радост и виене, стон и плач; светлини и сенки; залез и изгрев; слънце и буря, цунами и огнена лава; хармония на цветовете, спокойна вода и величествена природа; жужене на пчели, птичи песни, грачене, ромолене и горски звуци.

Махатма Кумари

" Звуците на мълчанието "

Големият океан на Духа

Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.
Джеймс Бари


“Самореализацията означава осъзнаване на истинското - Себе като големия океан на Духа чрез разрушаване на илюзията, че сме това малко Его, това малко човешко тяло и тази Личност.” – (Парамаханса Йогананда).



Всеки човек е дошъл тук и е жив не за да живее безцелно, ленно и безсмислено, не за да извършва неморални постъпки и необмислени деяния, не за да живее инертно, причинно - следствено. Ние имаме висш дълг и трябва да осъществим и реализираме него чрез мислите, думите и делата си. Трябва да познаем правилното положение на нещата, а неправилното да отхвърлим и изчистим.

Социалното на света, в който живеем ни грабва и ни кара да забравим, че отвъд само видимите задължения в кармичния живот ние трябва да проявим своето висше съзнание, за което не мислим, но което е единственият ни път за истинското Освобождение от света на страданията.


В живота на всеки от нас има два вида мъдрост – светска и освобождаваща. Светската мъдрост е познанието, до което ни отвежда сетивността. Това е знанието, което ни поднася социалния живот. Това е мъдростта, която се отнася към всички външни и вътрешни явления или това е познанието, което натрупваме през своето съществуване и е свързано с видимия свят и преживяванията дошли като плод от него.



Човек е непрекъснато ангажиран в това познание и живее на това ниво, проявява се чрез него в живота си. Тук придобитите знания и умения могат да помогнат на нас да живеем добре, да сме подсигурени, защитени, нахранени … но само във видимия свят и само за малко. Светското носи временно удовлетворение.

Освобождаващата мъдрост е насочена към " самият Ум ". Придобита мъдростта на ума просветлява и никога не може да бъде изгубена. Осъзнаването е безгранично ясно пространство, то е необусловено и трайно...


Весело настроение , много Любов и внимавайте с Мъдростта ... !!!

Големият океан на Духа

Време за релакс

Винаги ще бъдете уверени и спокойни, независимо какво става наоколо ви, ако намерите време за релакс...

Можете да контролирате всичко, което се случва, съсредоточено, зряло и ангажирано. Защото все по-добре се научавате да контролирате собствения си живот. Вече няма да позволявате на други хора или на събития, или на страхове да ви притесняват или да ви причиняват стрес.

Вие се контролирате и това ви харесва. Ще бъдете спокойни, релаксирани, уверени и винаги ще се контролирате.
Учите се да релаксирате... да се освобождавате от всички тревоги, да не се безпокоите. Защото сега контролирате всички аспекти от живота си. Вече няма да позволите на тревогата, напрежението или нервността да ви спъват. Ще забележите, че всеки ден все повече релаксирате.

Ще усетите как ставате все по-спокойни и се контролирате повече отпреди...

Време за релакс

Хубав ден !!!

хубав ден !!!


Затворете очи и поемете дълбоко дъх, после издишайте до дъно, докато изпразните дробовете си. Изкарайте целия въздух от тях. Повторете действието. Просто се отпуснете и издишайте целия въздух.

Направете го трети път, но сега задръжте дъх, след като сте напълнили дробовете си с чист, освежаващ и успокояващ въздух. Задръжте. Не отваряйте очи.

Издишайте полека и почувствайте как напълно се отпускате.

Хубав ден !!!

библейски пророчества

На 70 км южно от Бейрут - столицата на Ливан, на малък полуостров, врязан в Средиземно море, се намира градът СИР. Той е населен от 8 000 души, предимно християни. Макар че бреговете са удобни за мореплаване и градът си има малко пристанище, тук кораби не акостират. Само закотвени рибарски лодки чакат часовете на нощта, за да излязат в открито море. Рибарите опъват мрежите си върху странни гранитни колони, подаващи се над водата, за да ги подсушат, закърпят и приготвят за вечерния лов. Както гранитните колони, така и каменните блокове, пръснати по брега, напомнят за древен град. На някои места могат да се видят цели зидове, били в далечно минало част от голямо пристанище.
Монотонният живот, лишен от каквото и да е разнообразие, люшканите от вятъра рибарски мрежи, вързани за останките на древния морски град, прибоят на вълните заедно с крясъка на птиците създават впечатлението, че тази местност е сякаш скована в прегръдката на някаква прокоба. Като че тук витае силата на някакво проклятие, което се надсмива над руините, говорещи за блясъка на отдавна отминала слава.

Точно на тази особеност градът дължи големия интерес от страна на западноевропейските държави. Тук по всяко време на годината идват туристи, за да видят, че...нищо не могат да видят!


Защо? Защо толкова разходи и труд, за да се увериш, че няма какво да видиш? Защото това е една проверка на думите на Библията! Пустотата на това твърде оживено в древността място е потвърждение на библейско пророчество, записано 2600 години преди нашето време. В 586 г. пр. Хр. пророк Езекиил е изрекъл против тогавашния господар на моретата - града ТИР, думите:
"Ето, Аз съм против тебе, Тире! Ще повдигна против теб много народи, както морето повдига вълните си. И ще се сринат стените ти, и ще съборят кулите ти, и Аз ще изстържа пръстта ти и ще те направя гола скала .

библейски пророчества

Каузалната модалност

За каузалната модалност са характерни ежеминутност, актуалност, спонтанност, състояние "тук и сега". Осъзнаването идва по-късно. Вие седите зад кормилото на автомобила, някой ви отрязва, вие натискате клаксона или удряте спирачки, или шофирате - в този момент не мислите за това, какво означава протичащото с вас, вие не се занимавате с ментално моделиране. Вие действате. Ето това е събитие. За силното каузално активиране са характерни искреност и въвлеченост, тоест осмисляне в абстрактни категории на това, което става. С други думи, тук няма интерпретации, а има пряка реакция на непосредственото въздействие на обкръжаващия свят.
Ето защо аз не обичам (разбира се, с извинения) да чета лекции, аз обичам да пиша книги. Тук пред вас, от мен се изисква значително по-високо ниво на спонтанност, неочакваност, каузалност, отколкото на мен, видимо, ми е свойствено по природа. По принцип добрата лекция не е това, което се готви отрано, а след това се чете от хартията - в нейния ход през цялото време трябва да има импровизации. Има хора, на които това им се отдава твърде лесно, а има хора, които са по-систематични, те имат по-голям акцент на будхиалното тяло, при тях импровизациите стават по по-тежък начин.

Каузалната модалност

Интонация.

Гледайте театрално постановки – но само не от средно ниво – не ви разрушават. Гледайте актьори от висше ниво. И ходете не на кино, а на театър – там ще разберете, какво е това висш клас на будхиален план. Будхиалната интонация е интимна, дълбока, проникновена, доверителна, предразполагаща към това, да се открием, да поговорим действително, както се казва, полагайки ръка на сърцето, за това, което лежи на сърцето, под сърцето.
Физически жестове. Разстоянието до партньора тук е малко, за разлика от максималното отдалечаване в случая на атманическа модалност.

При това разстоянието се намалява според това, как събирателната точка се вкоренява на будхиален план.

Но физическите контакти тук са много ограничени и повърхностни. Може да се сложи ръка на рамото или на коляното на партньора, но позата е достатъчно статична – или много, много бавно, почти незабележимо движение. Ръка към сърцето, очи нагоре, жестовете са плавни, бавни, често закръглени. Никаква рязка жестикулация.
Временна пауза в случая на използване на будхиална модалност е необходима, тук трябва да има отлагане, възможно, нееднократно.

“Не сега, за това ще поговорим по-късно”. Наистина, има особена твърда интонация, когато вие дадете на човека отчетлив каузален отказ на тази фраза. Но интонацията на будхиалното отлагане е съвсем различна, много мека и спокойна: “Хайде да не говорим за това сега!” – това означава, че на вас ви е нужен определен потенциал, някакво време за това, да се подготвите ...

Интонация.

Да се изкачиш

- Що е най-тежкото бреме, " смелчаги "! - така пита издръжливият дух. - За да го поема и да се радвам на силата си?
Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?




Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?

ВСЯКА ЦЕННОСТ Е ВЕЧЕ СЪЗДАДЕНА И ВСЯКА СЪЗДАДЕНА ЦЕННОСТ - ТОВА СЪМ АЗ

Да се изкачиш

Весели празници

хубави емоции и добро настроение



старите спомени... Никой вече не вярваше, че Старецът от Лапландия съществува, че има дълга бяла брада или пък шейна, теглена от еленчета със светещи червени нослета. Напразно родителите се опитваха да убедят невръстните си дечица, че Дядо Коледа съществува и ги молеха преди празника да пишат в писмо какво искаха за подарък - всички бяха забравили традицията с писмата, в които уверяваха Добрия Старец, че са били послушни цялата година и заслужават подаръка си.



Какъв подарак ще Ви зарадва !?

Весели празници

Нправо към сърцата -Мария Магдалена

Настъпи дълго мълчание, преди Мария да се обади с по-спокоен глас:
— И аз разбирам, че новото учение трябва да има вътрешна структура и ред. Но не трябва да се превръща в една от онези странни религии, които имат за цел само да държат хората в подчинение.




Предполагам, че сте записали всичките му притчи, така както Симон Петър и другите ги помнят.
Те кимнаха.
— Моето мнение е, че в основата си те се отнасят до едно и също нещо, до свободата и отговорността на всеки отделен човек.

... И че няма никаква гаранция, че ще се докоснеш до Бога само ако спазваш всички закони и правила. Може да е точно обратното. Спомнете си за блудния син, за слугите, които работили само по няколко часа, а други - по цял ден.
Варнава се наведе към нея и каза енергично:
— Можеш ли да запишеш притчите му, така, както си ги спомняш?
— Ще се опитам.
Разредиха виното с вода и отпиха. Беше топло въпреки сянката в беседката.
Павел попита:
— Какво според теб е най-важното в учението му?
— Помирение и опрощение, за това говорихме вчера. Трябва да започнеш със себе си, да признаеш страха и егоизма си. Да съжаляваш за стореното и да си простиш. Щом направиш това, няма да имаш потребност да виниш другите.
— И преди си говорила за това и мисля, че имаш право — каза Павел. — Но това е трудно, почти невъзможно. Как можем да се помирим със злото, което сме сторили?
— С Божията помощ - каза Варнава.
— И чрез вярата в себе си, в царството небесно, което е в нас - добави Мария.
Симон Петър поклати глава.
— Царството небесно е сред вас и във вас. Той често го казваше, но аз не Го разбирах.
Мария енергично се наведе към Симон.
— Спомняш ли си веднъж, когато един от нас, мисля че беше Андрей, попита Исус къде се намира новото царство и кога ще настъпи. А Той отговори, че то вече се намира сред нас. И това е вярно, Симоне, толкова съм мислила за това, за любовта, която свързваше всички нас, които Го следвахме.
Разговорът беше прекъснат от Леонид, който се прибра в къщи от работа.
— Преча ли?
— Не — каза Павел. — Напротив, можеш дори да ни помогнеш да си изясним някои понятия.
Леонид поздрави Варнава, който набързо му предаде разговора им.
— Предполагам, че знаеш какво мисли Мария. Но не можеш да изградиш църква без ясни правила и послания.
Леонид поклати глава.
— Трудно е — отвърна той. — Следвах Исус през различни периоди и внимателно слушах всичко, което говореше. Беше поразително и то обърна наопаки представите ми за света. Тогава смятах, че неговото влияние обърква моето ясно и точно мислене на грък. Когато се връщах в Антиохия, се опитвах да го видя като земен човек, да го възприема като такъв.
Леонид се засмя и каза:
— Разбира се, не успях. Думите Му пуснаха корени в мен като синапеното зърно, за което проповадваше той. Беше дълъг процес. Не мисля, че някой може да разбере откровенията Му чрез учене.
— Тогава какво ще правим? - попита Варнава и към блясъка в очите му се прибави иронична усмивка.
— Ще направите онова, което трябва — каза Леонид и също се засмя.
За миг се замисли и продължи:
— Нагърбили сте се с почти невъзможна задача. Бедата при нас, хората, е, че не можем да мислим без модел и идеал. Безропотно затъваме в старите представи и чувстваме облекчение, защото вярваме, че сме ги разбрали.
— Искаш да кажеш, че човек може да мисли едновременно и по нов, и по стар начин? — попита Варнава.
— Исус успя. Той промени света и затова беше обявен за рушител на обществото. Разбирам свещениците в Йерусалим и техния ужас. Исус е опасен за еврейската общност. Равновесието между Синедриона и римляните беше много крехко и те не искаха да рискуват.

Евреите, насядали около масата в беседката, затаиха дъх, но Леонид продължи спокойно:
— Прибавете към това и духа на времето, обременен с тежко наследство. Вие, евреите, с вашите канони и правила, ние, гърците, с наивната си вяра в логиката и разума. И накрая, не на последно място — римляните, които живеят със сляпата си вяра в римския ред и дисциплина.
Замисли се за миг и продължи:
— В този свят на закони, разум и дисциплина хората копнеят за чудеса. И съвсем естествено е, че все повече хора се обръщат към мистичните религии на Изтока.
Продължиха да седят мълчаливо. Накрая Леонид разпери примирително ръце.
— Понякога си мисля, че Исус подрани с идването си на този свят, който изобщо не е в състояние да го разбере. Боговете, които почитаме, са твърде далеч от нас. Докато богът на Исус е във всяко сърце, в живота, въпреки че не го признаваме.
Лицето на Павел се озари от усмивка. Толкова рядко се случваше.
— Май забрави думите си за синапеното зърно.
Както обикновено Мария изпрати гостите си през градината до портата. Павел спря за миг под голямата смокиня и й каза:
— Думите, които Той е казал за майка си и братята си, трябва да са наранили дори теб, която си била неговата избраница.
— Да. Дълго страдах. Едва когато дойде дъждовният период, разбрах и приех, че той не може да има избраници...

Тази нощ Мария спа дълбоко. Дългоочакваната прохлада най-после беше достигнала Антиохия. Събуди се както винаги преди зазоряване и се отдаде на спомените си.

Когато множеството нарастваше, Исус започваше да говори. Думите му достигаха до слушателите, до душите им, мислеше си Мария и най-после разбра защо Той винаги говори с притчи. Божието слово не може да се затвори в определения. То е многозначно и трябва да си пробива път до всекиго чрез притчи. Исус рисуваше понякога забавни, понякога тъжни, но винаги поразителни образи. И всеки оживяваше по своему в съзнанието на слушателите.
Той се обръща направо към сърцата, мислеше си Мария. И ние разбираме, че онова, което на пръв поглед изглежда безсмислено, е единственото смислено нещо.

Много често спяха в къщите на последователи на новия пророк. Първата нощ след пътуването до Тир се настаниха в две огромни стаи в къщата на един приятел на Левий. Мъжете сложиха постелките си в по-голямата стая, а жените в по-малката.
Исус и Мария Магдалена се събуждаха по-рано и излизаха на разходка из околността.
— Много мислих през нощта — каза Мария. — Може би Богът, за който говориш, още не се е родил в сърцата ни. Отишъл си далеч пред нас...
Той поклати глава.
— Във всеки мъж или жена, които поглеждам, виждам Бога. Най-ясно го виждам у нещастните и болните.
— Но ако не знаем къде се намира Бог, ще ни бъде много трудно да го търсим.
— Това е толкова тъжно, Мария. Но Той бавно израства у всяко човешко същество. Докато един ден стане готов за изкуплението.
— Което ще бъде мъчително?
— Да, трябва да се простим с всичко старо.

Внезапно потокът от спомени секна и Мария отново се озова в леглото си в Антиохия. Бяха ли стигнали до Тир? Не знаеше. Беше ли зърнала морето? Не помнеше.
Всички образи от пътуванията й бяха потънали в черното отчаяние, замъглило съзнанието й.

Както винаги се настаниха в беседката; беше хладен ден и те се насладиха на прохладата.
Павел каза:
— Според всички доказателства, които сме събрали, вие двамата често сте оставали насаме. Трябва да ти е казал нещо, което не е споменавал пред други.
Тя им разказа за кошмарите си през онази зима и за ужасните си страхове.
— На сутринта му разказвах сънищата си и се надявах да ми отговори, че кошмарите са сапунени мехури, които изчезват с изгрева на слънцето. Но той не го направи. Каза, че сънищата носят послание от най-съкровената ми същност и знаят повече за мен. Но и аз като повечето хора съм се изолирала от същността си, от мястото, където Бог обитава у всеки един от нас.


Павел даде знак на Марко, който записа тези думи, защото бяха важни.
По-късно на път за Тир го попитах дали е възможно същността, която спомена, да не се е оформила още у хората. И че Той може би е първият човек на земята, който притежава знанието за присъствието на Бога в собственото си сърце. Тогава Той ми отговори, че го вижда у всеки човек.

Нправо към сърцата -Мария Магдалена

Важността на емоционалния фон

Трите основни елемента, които на химично ниво поддържат нашия емоционален фон, са:



- Анандамид – веществото, което регулира предаването на нервния импулс, играе роля в механизмите на репродукцията, процесите на запомняне на информацията, формирането на усещането за болка, апетита, депресивните състояния.

- Серотонин – най-важният невромедиатор (биологически активно вещество, което участва в предаването на нервния импулс), хормон, който се образува от аминокиселината триптофан. Той също такат повишава двигателната активност, способства за подобряването на емоционалната нагласа и увеличава общителността.



- Допамин – хормон-невромедиатор, който се отделя при изпитване на някакво удоволствие (например по време на ядене, при полов акт и т.н.)

Според специалистите, недостигът на тези три вещества води до понижаване на настроението, тревога и депресия.

Как да попълним необходимите запаси от „хормони на щастието”.

Важността на емоционалния фон

Съзвездието - Coma Berenices

Косите на Вероника е отделено като съзвездие в ІІІ-ти век пр.Хр. от
астронома-математик Конон, приятел на Архимед, който му е дал това поетично име.


По предложение на Тихо Брахе то е прието за отделно съзвездие около 1602 година.
Косите на Вероника е едно от малкото съзвездия, на което името е свързано с историческа личност.

Легендата за това съзвездие и днес вълнува с възвишените чувства на съпружеска любов и вярност, разказани в нея.

А ето и самата легенда :
През ІІІ-ти век пр.Хр. фараон на Египет бил Птолемей ІІІ Евергет. Неговата съпруга Вероника се славела с божествена красота. Това, което я правело приказно прелестна, били нейните коси. Като златиста река с леки вълнички, косите на Вероника блестели и будели възторг у всеки, който имал щастието да ги види. От далечни страни идвали царе, царедворци и жреци да видят и да се насладят на това най-прекрасно чудо. Поети възпявали косите на Вероника и нейната удивителна прелест в прочувствени поеми. Радост изпълвала сърцето на фараона Птолемей ІІІ и той се чувствал безкрайно щастлив. Погледът му не се откъсвал от сияещите коси на неговата съпруга. Но щастието му не продължило дълго. Птолемей ІІІ заминал с войските си да воюва с враговете...
Минавали дни, месеци, години. .., но Птолемей не се връщал.Потънала в дълбока скръб по него, Вероника отишла в храма на Афродита и развълнувана отправила гореща молба към нея: да закриля съпруга й, да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Обещала да й пренесе в жертва своите коси.
Не минало много време и вестоносец дошъл в двореца при Вероника. Предал й много поздрави от нейния съпруг и съобщил радостната вест, че Птолемей е победил и си идва. Скоро ще бъде в двореца при нея.
Изслушала радостната вест Вероника и вярна на обещанието си , веднага отишла в храма на Афродита, отрязала косите си и ги оставила на жертвеника.
Пристигнал Птолемей ІІІ. Двореца устроили приказно пиршество за ознаменуване на победата му. Всички ликували. Прегърнала го Вероника. ..,но вместо радост в дълбока скръб потънал Птолемей, щом видял, че ги няма прекрасните й коси. Разказала му тя ,че ги е принесла в жертва на богиня Афродита, за да му помогне да победи и да се върне по-скоро. Поискал Птолемей да види косите на Вероника в храма на Афродита, но ... през време на тържеството те изчезнали от храма. Още по-голяма скръб обзела Птолемей и сълзи потекли от очите му. В този тежък миг при него дошъл придворният му астроном, математикът Конон и му казал:
- Не тъжи, господарю мой! Погледни на небето, там, гдето сияе Арктур... виждаш ли слабите звездички?
Това са косите на Вероника.
Утешавайки натъжения Птолемей ІІІ,астрономът Конон му разказал, че косите на неговата Вероника са отнесени на небето от богинята на любовта Афродита. Там по волята на боговете те ще блестят като съзвездие през нощите. Хората ще ги гледат и ще се наслаждават на тяхната божествена прелест.
Утешил ли се е Птолемей ІІІ Евергет от думите на придворния астроном Конон, легендата не казва. Ясно е само това, че астрономът Конон е ограничил съзвездие, на което дал името Косите на Вероника.



Съзвездието Косите на Вероника се намира в Северното небесно полукълбо и най-добре се вижда през нощите от април до август. Заема площ 386,5 кв.градуса, което го отвежда на 42 място от общо 88 съвременни съзвездия и съдържа 64 звезди, видими с просто око, от които 50 са по-ярки от шеста звездна величина. Заобиколено е от съзвездията Воловар, Дева, Лъв и Ловджийските кучета. Поради това, че се намира до съзвездието Лъв, първоначално Косите на Вероника се е смятало за снопчето косми в края на Лъвската опашка. Това съзвездие е известно с това, че съдържа голямо количество галактики, които принадлежат едновременно и на Косите на Вероника, и на Дева. Тук се намира и звездният куп Кома.
Съзвездието не е особено ярко – няма звезди по-ярки от четвърта звездна величина. В ясни и безлунни нощи в Косите на Вероника могат да се видят около 50 звезди. В това съзвездие най-ярката е β Comae Berenices със звездна величина 4.26m . Гледайки на нея, може да получим представата, как изглежда Слънцето на разстояние 27 светл. години.
Съзвездието Косите на Вероника няма определена геометрична фигура, която да го характеризира. При добра видимост в горния десен край на съзвездието се вижда една по-компактна група от слаби звезди, а в останалата част от него хаотично са “разпръснати” съвсем слаби звездички. С по-голямо усилие на въображението в тях би могло да се видят разпилени от вятъра буйни коси на жена, каквито са нарисувани в старинните звездни карти и атласи.

Съзвездието - Coma Berenices

АМУР И ПСИХЕЯ

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар.

Всички поданици на царството се тълпели около нея, за да й се възхищават, и дори създали култ към нея, забравяйки проявите на благоговение, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна завист и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея любов към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата девойка. Бил така поразен от нейната красота, че се влюбил в нея и не изпълнил заповедите на божествената си майка.

Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата девойка не се решавала да избере никой от кандидатите. Много загрижен, нейният баща — царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един хълм, където една грозна змия щяла да дойде да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си царят изпълнил заповедите на бога и изоставил там Психея. Тогава полъхнал нежен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава сред уханна, мека ливада, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се намирала във вълшебната градина на прекрасен дворец, направен от злато и сребро, украсен със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се приближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и сред разкошните зали открила приготвена баня, богата вечеря и великолепно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя си дала сметка за нечие присъствие до нея и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този нежен и влюбен съпруг помолил Психея да не се опитва да го види. Освен това девойката скоро получила разрешение да се върне за няколко дни у дома си и да се срещне с родителите си. Но нейните сестри, виждайки я толкова щастлива, се опитали да събудят съмнение в сърцето й и заявили, че в мрака на нощта тя сигурно се е свързала с някакво чудовище.

Потресена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си съпруг и го осветила с лампа. Вместо чудовище, тя съзряла Купидон, най-красивия и най-милия от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния божествен съпруг. Събуждайки се стреснат, той упрекнал Психея за недоверието й и изчезнал. Заедно с него изчезнал и прекрасният дворец. Обезумяла от мъка, нещастницата се скитала да го търси и накрая се обърнала към Венера.

Много щастлива, че ще си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала смелост и издръжливост на младата жена и никаква задача не й се струвала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. Донесла златната вълна от свирепите овце, с помощта на един орел успяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недостъпен. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от красотата на Царицата на сенките, съпругата на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина.
Но нейното любопитството щяло да я погуби за втори път. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната красота обаче, там бил само мъртвият сън и тя заспала дълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от любов към красивата Психея до деня, в който успял да излети през един от прозорците на двореца. Когато открил своята съпруга, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към такава силна любов. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с безсмъртие. Така тя вече завинаги могла да остане свързана с Любовта (Амур).

Смисълът на приказката е ясен: Психея е символ на човешката душа, която пречистена чрез страсти и нещастия, е подготвена да се наслаждава на вечно щастие в любовта.

В античното изкуство Амур и Психея олицетворявали душата и любовта. В символиката на ранното християнство образите на Амур и Психея въплъщавали пълнотата и радостта, която изпитва душата , когато във вечността общува с Бог и която Йоан нарича Любов.
Тази легенда разказва Апулей -- "Метаморфози".

АМУР И ПСИХЕЯ

Рано или късно ще победим

Рано или късно трябва да победим страховете си, защото духовното израстване се осъществява чрез всекидневното проявление на Любовта.
Монахът Томас Мертън е казал: "Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаш не значи да сторим някому добро, да му помагаме или да го закриляме. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния само като обект, а себе си — като великодушни и мъдри хора. Това няма нищо общо с любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш в него Божията искра".
Нека плачът на Пилар на брега на река Пиедра да ни води по пътя към това приобщаване.
Паулу Коелю

* * *

— Искам да говоря за друг вид любов.
Ръцете му докоснаха лицето ми.
Благодарение на виното нещата му се струваха по-лесни. На мен също.
— Защо спря изведнъж? Защо не искаш да говориш за Бог, за Светата Дева, за духовния свят?
— Искам да говоря за друг вид любов — настоя той. — За любовта между мъжа и жената, в която също се случват чудеса.
Хванах ръцете му. Ако и да познаваше великите тайнства на Богинята, той знаеше за любовта толкова, колкото и аз. Независимо от това, че бе пътувал толкова много.
И затова трябваше да плати някаква цена: инициативата. Защото жената плаща най-високата цена: отдаването.



Дълго държахме ръцете си. Четях в очите му старите страхове, които истинската любов поставя пред нас като препятствия, които трябва да преодоляваме. Прочетох спомена за това как го бях отблъснала предишната нощ, за дългата ни раздяла, за годините, прекарани в манастира в търсене на един свят, където подобни неща не се случват.
Прочетох в очите му как хиляди пъти си е представял този момент, обстановката около нас, прическата ми, цвета на дрехите ми... Исках да му кажа "да", а също и че ще бъде добре дошъл в моя живот, че сърцето ми е победило в битката. Исках да му кажа колко силно го обичам, колко силно го желая в този момент.
Но продължавах да мълча. Сякаш насън станах свидетел на вътрешната му борба. Видях, че пред него стои моето "не", страхът да не ме загуби, неприятните думи, които са му отправяли в подобни моменти — защото всички ние минаваме през това и то оставя белези.
Очите му заблестяха. Знаех, че в този момент той се опитва да преодолее всички прегради.
И тогава освободих едната си ръка, взех чашата си и я поставих на ръба на масата.
— Ще падне! — каза гой.
— Точно така! Искам да я събориш!
— Искаш да счупя чашата?
Да, да счупи чашата. Толкова прост на пръв поглед жест, а в същото време съдържаше в себе си страхове, които никога няма да успеем да си обясним. Какво лошо има в това да счупим някаква евтина чаша, след като всеки от нас го е правил неволно!
— Искаш да счупя чашата? — повтори той. — Защо?
— Мога да дам някакво обяснение, но в действителност искам да я счупиш просто така.
— Заради теб?
— Не, разбира се!
Той гледаше стъклената чаша на ръба на масата и се боеше, че ще падне.
"Това е временен ритуал, както ти би се изразил — прииска ми се да му кажа. — Това е забранено. Чаши не се чупят нарочно. Когато сме на ресторант или вкъщи, внимаваме чашите да не се окажат на ръба на масата. Нашият вътрешен свят изисква да внимаваме чашите да не паднат на пода.
В същото време — продължавах да си мисля аз, — когато ги счупим, без да искаме, разбираме, че не било толкова страшно. Келнерът казва: "Няма нищо", а и никога през живота си не съм виждала ресторант, в който да включват счупена чаша в сметката. Да се чупят чаши е нещо съвсем естествено и с това не ощетяваме нито себе си, нито ближния, нито ресторанта."
Блъснах масата. чашата се разклати, но не падна.
— Внимавай! — каза той инстинктивно.
— Счупи чашата! — настоях аз.
"Счупи чашата — мислех си, — защото това е символичен жест. Опитай се да разбереш, че аз самата съм счупила вътре в себе си много по-важни неща от една чаша и поради това съм щастлива. Съсредоточи се върху собствената си вътрешна борба и счупи тази чаша!
Защото нашите родители са ни учили да пазим чашите, а също и телата си. Учили са ни, че детската любов не може да просъществува, че не трябва да отклоняваме мъжете от свещеническия сан, че хората не вършат чудеса и никой не предприема пътуване, без да знае къде отива.
Счупи чашата, моля те, и ни освободи от всички тези проклети предразсъдъци, от манията да обясняваме всичко и да правим само това, което другите одобряват."
— Счупи тази чаша! — помолих го още веднъж.
Той прикова очите си в моите. После бавно плъзна ръката си по повърхността на масата, докосна чашата. И с бързо движение я събори на земята.
Шумът от счупеното стъкло привлече вниманието на всички. Вместо да оправдае жеста си с някакво извинение, той ме гледаше и се усмихваше, аз също се усмихвах.
— Няма нищо — извика момчето, което обслужваше масите.
Но той не го чу. Бе станал, галеше косата ми и ме целуваше.

Край река Пиедра седнах и заплаках

Рано или късно ще победим

Синтетичен, Качествен и Предметен свят

Кой населява Синтетичния свят, как изглежда той?

Него го съставят на първо място имената и други синтетични, тоест завършени, пълни образи на различни обекти. Качественият свят се различава с това, че в него има различни атрибути, свойства, качества, склонности, тенденции но няма никакви отделени обекти.


Например, там има добро, но няма източник на това добро, както има магнитно поле, но няма магнитен заряд.
В Качествения свят може да има противоречия, даже антагонизми, но няма обекти, по които те да се материализират: последните се намират в Предметния свят.

Ако се обърнем към езика, то ще открием, че всички висши архетипи (и всички висши абстрактни философски концепции, ако те се намират в някаква степен разумни) имат пряко изражение в него.
Към Синтетичния свят се отнася този завършен обект, който в речта се характеризира с подлога и обикновено се изразява с име или местоимение.
Когато ние наричаме човека по име (Васко Петров), ние по този начин формираме неговия подсъзнателен синтетичен образ, който обединява в себе си неговата индивидуалност изцяло.


Когато говорим за Качествения свят, ние употребяваме описание: ние казваме: красив, безобразен, добър, зъл, ревнува.
Всички думи, които се обединяват като граматическите категории глагол, прилагателно и причастие, се отнасят към Качествения свят.


Към характеристиките на Качествения свят се отнася сказуемото, а също всички епитети, отнасящи се към подлога. В Качествения свят няма форми, но има цветове, в него няма музикални инструменти, но има ноти. Те с нещо напомнят света на рисуваните филми: обектът на Качествения свят може да се разтегли, може да се сплеска и, при това не става нищо с него. Тук няма граници.

Синтетичен, Качествен и Предметен свят

Моралните и социални предразсъдъци

Колкото и далеч да се държим от всякакви морални и социални предразсъдъци, изпитваме ги върху себе си отчасти и според най-добрите (има добри и лоши предразсъдъци) устройваме живота си.

За да говорим ясно в рамките на моята надежда, на моето безпокойство за една естествена за мен истина, за един начин да съществуваш или да твориш, в рамките, в които подреждам своя живот и доказвам с това, че предполагам смисъл в него, аз си създавам прегради, в които затварям своя живот.

Постъпвам като всички чиновници по дух и по сърце, които само могат да ме отвратят и които, сега го осъзнавам, просто приемат като нещо сериозно свободата на човека.
Абсурдът ми изяснява този въпрос: утрешен ден не съществува. Това и ще бъде условието за моята дълбока свобода. Вземам тук две сравнения. Най-напред мистиците, които откриват свобода за себе си. Разтваряйки се в своя бог, съгласявайки се с правилата му, на свой ред те стават потайно свободни...


ДНЕС , ТУК И СЕГА

Моралните и социални предразсъдъци

Оценяваме ли своите възможности !?

Преди да срещне действителността /абсурда /, човек живее със своите цели, с грижата за бъдещето или оправданието (няма значение от страна на кого или на какво).
Той оценява своите възможности, разчита на това, което ще му се случи по-късно, на работата , на възможностите .
Вярва, че нещо в неговия живот може да бъде направлявано. Всъщност той действува, сякаш е свободен, ако ще всички факти да се обединяват, опровергавайки тази свобода.

Действителността разклаща всичко из основи.
Представата, че "Аз съм", моят начин да действувам, като че ли всичко има смисъл (дори в случаите, когато казвам, че нищо няма смисъл), всичко това се опровергава по невероятен начин от безсмислието в ежедневието !?

Оценяваме ли своите възможности !?

"Свободата в себе си"

Всичко несъвместимо и страстно в едно човешко сърце ги раздвижва в противовес на неговия живот.

Човек през 21 век може само да изчерпи и да се самоизчерпи. Абсурдът е неговото най-крайно самовглъбяване, което той непрестанно поддържа в самотно усилие, защото знае, че със съзнанието и ежедневния бунт той доказва единствената си истина — предизвикателството. Това е първото заключение.
Ако поддържам обмислената позиция, която се състои в това да извлека всички последици (и нищо друго освен тях), които предизвиква всяка открита идея, аз се озовавам пред един втори парадокс. За да остана верен на този метод, няма какво да правя с проблема за метафизическата свобода. ...Аз мога да изпитам само собствената си свобода.

Проблемът за "свободата в себе си" има смисъл , ако го осъзнаваме. Той е свързан по съвсем друг начин с проблема за Бог.

Съзнание и бунт — са отрицания обратни на отстъплението.

"Свободата в себе си"

ИЗРАСТВАНЕ

"Колкото повече израствам, обръщам по малко внимание на това какво хората казват. Аз просто наблюдавам какво те правят" Андрю Карнеги



"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си" Паулу Коелю

Вие успявате ли !?
Знаете ли нещата наистина се получават... Формулата действа !!!








"Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него" Конфуций

ИЗРАСТВАНЕ

подкрепата

Реакцията на любов е да позволим на всеки да бъде себе си. Ако това означава другият да прекарва някакво време без вас, трябва не само да го позволите, но и да го подкрепите с любов.
Вкопчването в другия, натоварено с ревност и страх, е свойствено на хора, които смятат, че имат правото да налагат на другия какъв да бъде.
Робърт Фрост казва : „Любимите неща обичаме, защото са това, което са".

Толкова е просто, но за мнозина е много трудно да го осъществят в ежедневието си.

Помнете, че връзките ви с другите са в собствения ви ум, а не в това, което те мислят или правят. Нуждата ви от лично пространство ще носи любов, а не заплаха, когато станете духовно същество.
Ще цените времето, което прекарвате сами, и ще бъдете благодарни за общуването си с човек, който ви насърчава за това

. От своя страна вие ще направите всичко, за да осигурите на партньора си достатъчно такова пространство, без присъди и заплахи от ваша страна.

подкрепата

За звездите

Някой беше казал, че звездите са много високо, но имало хора, умеещи да стигнат до тях... Да разтворят шепи и да потопят пръсти в светлината им – набързо, като неуловим повей от криле на пеперуда... и да гребнат малко от заряда им... А после – да стиснат нежно длани и да погалят тайно душата си, вливайки й сияйни искри...



Искри от звездите, които са толкова високо в небето, че виждат всички истини – и явни, и скрити. И са пълни с толкова мъдрост, че са готови да раздават щедро на всеки, осмелил се да стигне до тях.

За звездите

LOVE_LOVE_RELAKS

LOVE_LOVE_RELAKS

"Котви" 3

Ако сте в силно състояние – независимо дали добро или лошо – когато влезете в контакт с дразнител, има голяма вероятност той да се превърне в котва.

Настойчивостта на един дразнител е много мощен закотвящ инструмент.

Ако чувате нещо достатъчно често(например рекламен лозунг), вероятността то да се запечати в нервната ви система, е голяма.

Хубавото е, че всеки може да се научи да регулира този закотвящ процес.

От историята е известно, че изявените лидери са умеели да използват културните котви около тях. Когато политик се “наметне с националното знаме”, той използва силата на тази котва.

Той се опитва да свърже своята личност с всички положителни емоции, които знамето отключва. В добрия случай този процес може да създаде здрава обща връзка от патриотизъм и съгласия. В най-лошия случай такова закотвяне може да предизвика плашеща демонстрация на колективна заплаха. ... Хитлер е бил гений в това отношение. Той е свързвал особени състояния на ума и чувствата с пречупения кръст, маршируващите войски и многолюдните митинги. Той е довеждал хората до напрегнато състояние и когато вече го е постигал, непрекъснато е наблягал на специфични и уникални импулси...



Закотвянето не се ограничава само до най-дълбоките чувства и преживявания. Артистите са майстори на закотвянето...

Отвъд Ириса


Днес нашите лидери и медии използват тези отрицателни "Котви" нека се освободим от тях...

"Котви" 3

"Котвите " 2

Как се създават котвите ?

Когато човек е в напрегнато състояние, когато умът и тялото му са обсебени от него и даден специфичен дразнител постоянно се проявявва във връхната точка на състоянието, дразнителят и състоянието се свързват неврологияно. Тогава всеки път, когато се задейства дразнителят, автоматично се появява и съответното състояние.

Живеем в свят, изпълнен с дразнители-реакции, в който големият дял от човешкото поведение се дължи на несъзнателно програмирани реакции.

Например много хора в стресово състояние незабавно търсят цигара, алкохол или дори наркотици. Те не мислят за това, а действат точно като кучетата на Павлов. Всъщност повечето от тези хора биха искали да променят поведението си. Те чувстват, че поведението им е несъзнателно и неконтролируемо.

Ключът е в това, да се осъзнае процесът така, че ако " котвите " не са от полза, да можете да ги премахнете от себе си или у другите,

...да ги заместите с нови връзки с дразнители, които автоматично да осъществяват промяната към желаното състояние - и промяна в положителна посока ...

"Котвите " 2

Състоянието- "котва"

Можем да променим нашите вътрешни представи или нашата физиология за един миг и да получим други резултати, като тези промени изискват съзнателно осмисляне.

Със закотването може да се създаде един постоянен пусков механизъм, който автоматично да кара съответния човек да създава състоянието, което желае във всяка ситуация, без дори да се замиосля за това.



Ако се прикрепим към нещо достатъчно ефективно, то ще бъде там, когато ни потрябва.Всички ние се опитваме да постигнем най-доброто с това, което имаме.

Всички се опитваме да направим максималното с ресурсите, с които разполагаме.

Състоянието- "котва"

“Котва”

“Котва” e един сетивен дразнител,

свързан със специфична комбинация от състояния...процесът, чрез който всяка представа(вътрешна или външна) се свързва и изтрелва в една последователна нишка от представи и реакции.

Тя води до промяна в състоянието на индвида.

Котва може да бъде дума, фраза, усещане или предмет.

Това може да е нещо, което виждаме, чуваме, чувстваме, можем да вкусим или помиришем.

"Котвите имат голяма сила, защото могат мигновено да предизвикат продуктивни състояния. Именно това се случва, когато видите н.р. - знамето.

Закотването е начин да се придаде трайност на преживяването...

“Котва”

12 ВИДА ЛЮБОВ

Повечето от нашите сложни емоционални потребности могат да се обобщят като необходимост от любов. При мъжете и жените съществуват шест вида потребности от любов, които са еднакво важни.
1.
Поначало мъжете се нуждаят от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчение.
2.
От своя страна жените се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност.

Наглед непосилната задача да разберем потребностите на партньора си се опростява много, ако разберем тези дванадесет различни вида любов.
Като видите списъка по-долу , лесно ще разберете защо партньорът ви може да сметне, че не го обичате. И което е по-важно, той може да ви даде представа как да подобрите взаимоотношенията си с другия пол, когато сте в безизходица.
Основните любовни потребности на жените и мъжете

Да повторим

Жената се нуждае от:
1. Внимание
2. Разбиране
3. Уважение
4. Преданост
5. Утвърждаване
6. Увереност
Мъжът се нуждае от:
1. Доверие
2. Приемане
3. Признание
4. Възхищение
5. Одобрение
6. Насърчаване


Разбира се, всеки мъж и жена се нуждаят от всичките дванадесет вида любов. Признаването на шестте вида любов, от които преди всичко се нуждаят жените, не означава, че мъжете нямат потребност от тях. Те също се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност. "Основна потребност" означава, че първо трябва да се удовлетвори тази потребност, преди човек да може да приеме и оцени другите видове любов.
Необходимо е да удовлетворите основната си потребност, преди да можете напълно да приемете и оцените другите видове любов.
Мъжът може да приеме и оцени напълно шестте вида любов, от които се нуждае жената /внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност/ едва след като първо са удовлетворени неговите основни потребности. По същия начин жената се нуждае от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчаване. Но преди да може истински да оцени тези видове любов, първо трябва да бъдат удовлетворени основните й потребности.
Разбирането на основните видове любов, от които се нуждае нашият партньор, е тайната за подобряване на отношенията между мъжете и жените на Земята. Помнете, че мъжете са от Марс, и това ще ви помогне да си спомните и да приемете, че мъжете имат различни основни любовни потребности.
За жената е лесно да даде онова, от което тя самата се нуждае, и да забрави, че любимият й марсианец се нуждае от други неща. По същия начин мъжете са склонни да се съсредоточават върху своите потребности и да забравят, че любовта, от която се нуждаят, не винаги в подходяща за тяхната любима венерианка.
Най-силната и практична страна на това ново разбиране за любовта е взаимната връзка между тези различни видове любов. Например когато марсианецът прояви внимание и разбиране, венерианката автоматично му отвръща с доверие и го приема такъв, какъвто е - нещо, от което той най-много се нуждае. Същото става и когато венерианката проявява доверие - марсианецът автоматично ще започне да й отговаря с вниманието, което тя желае.
Сега ще определим практически дванадесетте вида любов и ще разкрием тяхната реципрочност.

1. Тя се нуждае от внимание, а той - от доверие
Когато мъжът прояви интерес към чувствата на жената и сърдечна загриженост, тя чувства обичта и закрилата му. Като я накара да почувства, че за него тя е единствена, той успява да удовлетвори основната й потребност. Доверието й към него естествено се увеличава. Ако повярва на някого, жената става по-искрена и отзивчива към него.
Когато жената проявява искреност и отзивчивост към мъжа, той получава усещането, че тя му вярва, Вярата в мъжа означава увереност, че той прави всичко възможно и че се стреми да направи най-доброто за своята партньорка. Когато жената показва положително отношение към способностите и намеренията на мъжа, неговата основна любовна потребност е удовлетворена. Той автоматично става по-внимателен и грижовен към нейните чувства и потребности.

2. Тя се нуждае от разбиране, а той - от приемане
Когато мъжът изслушва жената с внимание и съпричастност към проблемите й, без да дава преценки, тя чувства, че той я чува и разбира. Отношението на разбиране не предполага, че вече се познават мислите и чувствата на другия; на този етап само се набира информация и се потвърждава посланието. Колкото по-удовлетворена е потребността на жената да бъде чута и разбрана, толкова по-лесно е за нея да даде на мъжа това. от което той се нуждае - чувството, че го приема.
Когато жената приеме мъжа с обич такъв, какъвто е, без да се опитва да го промени, той й вярва, че е искрена. Това нейно отношение към него потвърждава факта, че той е приет благосклонно, но не означава, че жената го смята за съвършен. То само показва, че тя не се опитва да го направи по-добър и му вярва, че ще извърши сам положителните промени у себе си. Когато мъжът чувства, че го приемат, за него става много по-лесно да изслуша жената и да й даде разбирането, от което тя се нуждае и което заслужава.

3. Тя се нуждае от уважение, а той - от признание
Когато отношението на мъжа към жената показва, че той приема и дава приоритет на правата, желанията и потребностите й, тя чувства уважението му. Ако чрез поведението си той й покаже, че отчита нейните мисли и чувства, тя със сигурност ще се почувства уважавана. Конкретните прояви на уважение, като поднасянето на цветя и отбелязването на личните празници, са от съществено значение за удовлетворяване на третата основна любовна потребност на жената. Когато тя чувства, че мъжът я уважава, за нея става много по-лесно да му даде признанието, което той заслужава.
Когато жената признае, че е получила лични придобивки и е извлякла полза от усилията на мъжа, той се чувства признат и оценен. Признанието е естествената реакция на подкрепата, която мъжът оказва на жената. Когато мъжът получи признание, той разбира, че усилията му не са били напразни, и това го стимулира да даде още повече. Щом се почувства оценен, той автоматично получава насърчението и мотивацията да уважава още повече партньорката си.

4. Тя се нуждае от преданост, а той - от възхищение
Когато мъжът дава приоритет на потребностите на жената и гордо поема задължението да я закриля и да изпълнява желанията й, той удовлетворява четвъртата й основна любовна потребност. Жената разцъфва, когато се чувства обичана и единствена. Мъжът удовлетворява потребността й да бъде обичана, като дава приоритет на нейните чувства и потребности пред другите свои интереси, като работа, учение и почивка. Щом жената почувства, че заема основно място в живота на мъжа, тя съвсем естествено започва да му се възхищава.
Тъй както жената има нужда да почувства предаността на мъжа, така и мъжът изпитва основна потребност да усеща възхищението на жената. Да се възхищавате на мъжа означава да го приемате с удивление, наслада и радостно одобрение. Мъжът чувства, че жената му се възхищава, когато е удивена от уникалните му способности и таланти - чувство за хумор, сила, упоритост, почтеност, честност, романтизъм, доброта, любов, разбиране и други старомодни добродетели. Когато мъжът усеща възхищението на жената, той чувства достатъчно сигурност, за да й се посвети изцяло и да я обожава.

5. Тя се нуждае от утвърждаване, а той - от одобрение
Когато мъжът не се противопоставя и не оспорва чувствата и желанията на жената, а ги приема и уважава, жената се чувства обичана, тъй като е удовлетворена петата й основна потребност. Това отношение на мъжа потвърждава правото й да се чувства така, както всъщност се чувства. /Важно е да помним, че можем да приемем правото й на собствена гледна точка дори когато нашата е различна./ Когато мъжът се научи как да накара жената да чувства неговото утвърждаващо отношение, той със сигурност ще получи одобрението, от което се нуждае.
Дълбоко в себе си всеки мъж иска да бъде герой или рицар в блестящи доспехи в очите на жената. Признакът, че той е издържал изпита, е нейното одобрение. Одобрителното отношение на жената признава доброто у мъжа и изразява цялостно удовлетворение от него. /Помнете, че проявата на одобрение към мъжа не означава винаги да сте съгласна с него./ Отношението на одобрение признава или търси добрите подбуди за неговите действия. Когато той получи одобрението, от което се нуждае, за него става по-лесно да признае значението на чувствата й.

6. Тя се нуждае от увереност, а той - от насърчаване
Когато мъжът неколкократно прояви внимание, разбиране, уважение, утвърждаващо отношение и преданост към партньорката си, той удовлетворява основната й потребност от сигурност. Подобно отношение показва на жената, че чувствата му на обич са трайни. Обикновено мъжът погрешно смята, че щом веднъж е удовлетворил всички основни любовни потребности на жената и е създал у нея чувство на щастие и сигурност, тя трябва да разбере веднъж завинаги, че той я обича. Това не е така. За да удовлетвори шестата й основна любовна потребност, той трябва да помни, че е необходимо многократно да я уверява в чувствата си.
По същия начин мъжът има нужда да бъде окуражаван. Проявата на доверие в неговите способности и характер дава на мъжа надежда и кураж. Когато отношението на жената изразява доверие, приемане, признание, възхищение и одобрение, то стимулира мъжа да покаже най-доброто от себе си. Насърчаването й го кара да й даде уверението за обич, от което тя се нуждае.
Мъжът проявява най-добрите си страни, когато получи удовлетворение на шестте си основни любовни потребности. Когато обаче жената не знае кои са неговите основни потребности и му дава грижовната си обич вместо обич на доверие, тя може несъзнателно да влоши отношенията помежду им...

Джон Грей

12 ВИДА ЛЮБОВ