" Звуците на мълчанието "

“Мълчанието е най-чистото, защото то изтрива

мислите и освобождава от множеството,

следователно то довежда до корена, до единното.” /32/

Махатма Кумари Девараджа




Аз-ът търси себе си в мълчанието, защото е несъвършен. Всяко говорене има отношение към “осъществяването на Аз-а”, т.е.

отразява човешкото мислене, взаимодействие и живеене и не приема мълчанието в неговия онтологически смисъл. За едни и същи неща може да се говори по различен начин.
Езикът придава смислите и значенията на нещата и отразява конкретни следствени проявления на мълчанието, осъществявани от Аз-а.


В думите се влага различен смисъл – те не са точно огледало на действителността. Думите “тежат” със смисъла си, когато се говорят на място и отразяват същността на нещата, която “празното” говорене може да разруши. Словото със своята магическа сила преодолява заплашителната тишина и противостои на акта на метафизичното мълчанието.

В мълчанието човек е свободен от понятийността на нещата.

Мълчанието има митично-символно изображение, аксиологически смисъл и граници, наложени от различни табута.

Мистицизмът на мълчанието може да символизира различни противоположности:

безвремие, тишина, спокойствие и хаос, ужас; радост и виене, стон и плач; светлини и сенки; залез и изгрев; слънце и буря, цунами и огнена лава; хармония на цветовете, спокойна вода и величествена природа; жужене на пчели, птичи песни, грачене, ромолене и горски звуци.

Махатма Кумари

" Звуците на мълчанието "