Емоции и още нещо

И умът, и сърцето, имат двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може.



И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда ... Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.

Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.

Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надделеее. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш друго. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.

Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във нас тъй, както и в самата природа и ние трябва да го проучваме – нищо повече. Сега ние минавате между тия два свята , между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и в нас, там седи красотата на живота Тази линия е линията на живота.

Емоции и още нещо