СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ

Нарича се Карл Милес. Момчето с ленените коси тръгва от Швеция за Париж с едничката цел да си купи билет за “Лувъра”. И да стои с часове пред статуята Нике Самотракийска – богинята на победата, открита на остров Самотраки, мястото с прочутите мистерии на Орфей. Там, в Париж, Милес чува за първи път името на Орфей.
Малкият Милес се запознава с Роден, който е ваял Орфей. Милес мечтае един ден сам да извае Орфей.
Бяга в Америка, става професор в Мичиган, вае фонтани, създава нова пластика във вид на летящи фигури. Заминава за Гърция, за да се докосне по-отблизо до митовете за Орфей. Това име го тегли като магнит. Цели десет години го мъчи мисълта за Орфей. Връща се от Америка в Стокхолм – вече забогатял. Купува си цяло възвишение, огражда го, никой да го не гледа, и създава прочутата Милесова градина. Не е посаждал дървета, а е издигал статуи. Пилоните са тънки и високи, а горе – летящи фигури. Извайва приказен свят от танцуващи слонове, момче, което държи за крилете орел, китка на човешка ръка, в която между палеца и показалеца поставя човешка фигура с поглед към океана. Човекът е в дланта на природата и е пред океана и космоса. Извайва танцьорки, птицечовеци, литнали хора.
И тогава преминава към фигурата на Орфей – но я извайва отделно, в центъра на Стокхолм.
Аз посетих тези места. Вървя из Стокхолм с два стиха от Нели Закс:
Когато камъкът избяга,
освободен като музика.
И търся паметника на Орфей от Карл Милес.
Най-сетне съм пред фонтана Орфей. Той е в центъра на Стокхолм – между Пазарния площад и Концертната зала.
Камбаните бият като музика. Фонтаните струят като музика. Светлините на Стокхолм трепкат като музика. И Орфей оживява с орфическа музика.
Крупна централна фигура – на Орфей – се издига в средата на фонтана. Орфей е обкръжен от 8 фигури – четири мъжки и четири женски. Той е вдигнал ръце към небето, държи лира и свири на нея. Милес го е представил в Ада, до нозете му е лютият Цербер, а около него са душите на умрелите, които пеят и танцуват. Ала Орфей сякаш не потъва в Ада, а се издига към небето и повлича и останалите фигури нагоре... Музиката му издига всичко нагоре към слънчевата светлина. Всички фигури около Орфей са стъпили на един крак върху поникнало цвете, което не се огъва...
Какъв символ: вдъхновението преодолява земното притегляне и човекът-певец може да ходи по цветчетата на крехките цветя и по вълните на водата.


Два гълъба се завъртяха над фонтана Орфей и кацнаха в двете вдигнати ръце на една жена от скулптурната композиция. Крилете на птиците затрептяха в дланите като в гнезда. Фигурите се оживиха заедно със струящата вода. Сякаш статуите летяха заедно с гълъбите. “Любовта движи нашето слънце и звездите!” – е казал някога Орфей. И Милес го е претворил. От Стокхолм към Родопите и обратно летеше музика. Не вражда, а песнопения свързват този свят с Орфеева обич.
Н.Гигов

СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ