На базата на своя 30-годишен опит като практикуващ лечител д-р Блекбърн ни предлага една нова, духовна перспектива, за да разберем по-добре нашите деца и да им помогнем в техния път.
Децата на новото време – кристалните деца, децата индиго и звездните деца – са носители на ново съзнание. Те представляват скок в развитието на човечеството. Много от тях имат необикновени дарби: общуват телепатично, помнят миналите си животи и мисията си на земята.
реклама
Децата разговарят с ангели, с духовните си наставници и със същества от други светове. Разказите им включват пътувания извън тялото до Атлантида, до звездни системи в паралелни вселени и други измерения. Новите деца повдигат завесата, която разделя нашата реалност от другите светове, и отговарят на въпроси, които живо интересуват човечеството:
* Каква е истинската цел на човешкото съществуване и как можем да я постигнем.
* Има ли светове отвъд нашия. Как изглеждат те.
* Бог, войната, животът и смъртта през очите на децата.
* Как да лекуваме тялото и духа си.
* Какви промени ще настъпят през 2012-а. Какво бъдеще очаква човечеството.
Навлизаме в нова епоха, когато на карта е заложено оцеляването на човечеството. Новото поколение деца носи промяната, от която се нуждаем. Те имат знания и мъдрост, които биха искали да споделят с възрастните. Ще чуем ли техния глас?
...
Избиране на живот сега и в миналото
Откъде сме дошли? Какво е било, когато сме погледнали от рая и сме решили кога да дойдем и какви искаме да бъдем? Дали се е протегнала една голяма ръка и се е чул глас: “Ти! Отиваш там!”. Или просто сме се появили? Материализирали сме се с раждането си?
От другата страна на борда Децата на новото време, независимо дали са Кристални, Звездни или Индиго, често се подготвят и сами избират идването си на този свят.
Много от децата, с които съм разговаряла, си спомнят точно как са избрали родителите си, най-вече заради предизвикателствата, пред които ще ги изправи това семейство. Някои от децата, знаейки, че в този си живот ще бъдат различни, са се спрели на родители, които ще имат възможността и желанието да се грижат за тях. Освен това си спомнят и как са влезли в телата си и как са се родили. Обикновено тези спомени изчезват след шестата или седмата година, но това невинаги е така.
Децата често говорят за миналите си животи. Подробностите в много от случаите са стряскащи, а понякога, с малко проучвания, и проверими. В “Децата на новото време” разказах за едно момченце, което казало на баща си, че иска да взима уроци по китайски. Не че не го знаело, просто имало нужда от малко помощ, за да си го припомни. Било на 6 години. Спомняло си толкова много подробности, че родителите му се поровили в историята на Китай и действително успели да установят кой точно е бил тяхното дете.
За целите на настоящата книга реших да разпитам децата какво си спомнят. След всеки отговор не спирах да се удивлявам как те затвърждаваха със спомените си различните категории, в които попадаха. Звездните деца например често говорят за планети в далечни галактики. И това не са просто измислици. Хора с такива спомени има навсякъде.
Ето въпросите, които зададох на всяко от децата:
В.: Какво е да дойдеш в този живот? Наистина ли е въпрос на избор? Спомняш ли си как реши да дойдеш? Как беше? Спомняш ли си откъде идваш? Спомняш ли си други свои прераждания или дори първоизточника на целия живот?
А ето и техните отговори:
Баба Чандра: Беше ми много трудно, тъй като знаех, че ще бъда инвалид.
В.: Наистина ли сама си го избра?
Баба Чандра: Да, сама си го избрах. Знаех, че трябва да свърша “Работата”.
В.: Спомняш ли си кога реши да дойдеш?
Баба Чандра: Да, реших го, когато двете с майка ми бяхме на планетата Малдек, преди да бъде разрушена и да се превърне в астероиден пояс.
В.: И как беше?
Баба Чандра: Все още ми беше много трудно, тъй като знаех, че няма да мога да използвам триизмерното си тяло. Навъртах се около родителите си около 10 години, преди да се реша да дойда (да бъда родена), тъй като знаех, че баща ми ще умре и на майка ми ще й се наложи да ме отглежда сама.
В.: Спомняш ли си откъде идваш? Кой е твоят източник?
Баба Чандра: Да, но не мога да кажа това на никого.
В.: Какво си спомняш от другите ти прераждания?
Баба Чандра: Всеки от нас има милиони прераждания зад гърба си. Последният ми земен живот беше в Лемурия.
В.: Спомняш ли си Източника на живота?
Баба Чандра: Да, спомням си как дойдох от Източника на всичко живо.
В.: Ами ти, Джуд?
Джуд: Трудно! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми. Оглеждам се наоколо и виждам хора, които си правят пластични операции и какво ли още не, и това се разминава с усещането ми за целта на нашето съществуване. В този свят има прекалено много материализъм, а не в това е смисълът и причината да сме тук.
Понякога се спирам и гледам как хората преминават покрай мен с автомобилите си. Мисля си, че всички те си имат семейства, имат къде да отидат. Всеки се движи толкова бързо, че не вижда онова, което е пред очите му.
Съзнавам, че разрушаваме Майката Земя, на която живеем, и си мисля какво мога да направя, за да стане тя по-добро място. И точно това ме затруднява. Изключително трудно е да предадеш посланието си, въпреки че медиите предоставят доста възможности. Не е лесно да бъдеш приет от масите, когато имаш да кажеш някаква истина. Трудно е.
В.: Спомняш ли си дали идването ти тук бе въпрос на личен избор?
Джуд: Честно казано, зная, че да дойда тук е мое решение, както и да се връщам отново и отново. Виждам, че има много души, които чакат реда си, за да станат човеци. Опашката е ужасно дълга, макар че на Земята вече има милиарди хора.
Не си спомням решението си да се върна, при все че с всеки изминал ден осъзнавам все по-ясно причината за избора ми. В търсене на тези отговори се свързах с една жена – световноизвестен мистик. Тя ми помогна да осъзная, че сам съм взел решението да се върна тук. Наскоро пак ми прави тълкувание, в което се казваше, че душата ми е много древна, още отпреди да се появи Земята, и че съм решил да дойда тук, за да предам интергалактическо послание на хората. Това бе потвърждението, от което се нуждаех, защото от самото начало знаех тези неща.
Един инцидент силно разтърси душата ми. Случи се, когато бях на 19 години, и представляваше преживяване извън тялото. Умрях и се върнах отново. Именно тогава осъзнах, че сам съм избрал да дойда тук, когато съм се родил, а после да се върна, след като умрях. Имаше причина да съществувам. Оттогава насам живеех само за да я открия.
В.: А какво ще кажеш за Източника, за мястото, откъдето си дошъл в самото начало. Спомняш ли си го?
Джуд: Зная, че енергията на душата ми не идва от Земята. От известно време проучвам произхода й. Очевидно е, че се е появила от мислите на Създателя, но знам обаче, че има още много неща, които на този етап не съм в състояние да разбера.
Мястото, откъдето идва енергията на душата ми, е съществувало преди Земята и дори преди Слънчевата система. Това е всичко, което зная засега, макар че търся и ще продължавам да търся, докато не намеря отговора. Откакто се върнах към живота, след като бях умрял, започнах да разплитам дългата нишка на пътуванията на моята душа. Също така започнах да гледам с други очи на необяснимите парадокси на живота. Един от най-големите е времето и пространството.
В.: Ами миналите ти животи? Какво можеш да кажеш за тях?
Джуд: Вече зная, че всички минали животи се случват едновременно, но в измерения с малко по-висока или по-ниска честота. Те наподобяват Земята, каквато е СЕГА, но постоянно нарастват в своето време и извън времето, откъдето идва и парадоксът. Тогава ми стана ясно, че мога да използвам способностите и талантите от миналите си прераждания СЕГА. От този момент започнах истински да се пробуждам и да настройвам душата и целта на живота си към настоящото прераждане.../ Откъс от глава 2 /
“Разговори с децата на новото време” – Мег Блекбърн Лоузи
