да мечтая повече

"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това к...олко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре -то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш." МАРКЕС

да мечтая повече

3-Д . M.Руис

.Четирите споразумения: Не прави предположения Третото споразумение е : Не прави предположения. Ние сме склонни да правим предположения за всичко. Проблемът с предположенията е, че вярваме в истинността им. Можем да се закълнем в тяхната реалност. Правим предположение за действията и мислите на другите – приемаме го лично – после ги обвиняваме и им изпращаме емоционална отрова чрез словото си. Затова винаги, когато правим предположения, си търсим белята. Правим предположение, разбираме нещо неправилно, приемаме го лично и в крайна сметка от нищо и никакво създаваме истинска драма.

Тъгата и нещастията, които сте преживели, са били резултат от правене на предположения, резултат от това, че приемате нещата лично. Помислете за момент колко истина има в това твърдение. Целият свят на контрол между хората е свързан с правенето на предположения и приемането на нещата лично. Целият ни сън за ада почива върху това. Именно ако правим предположения и приемаме нещата лично, ние създаваме много емоционална отрова, защото обикновено започваме да тръбим за предположенията си. Не забравяйте, клюкарстването е начинът, по който общуваме в съня за ада и предаваме отровата помежду си. Тъй ако се боим да поискаме изясняване на нещата, правим предположения и вярваме, че сме прави в заключенията си; после защитаваме предположенията си и се опитваме да изкараме другите виновни. Винаги е по-добре да задаваш въпроси, отколкото да правиш предположения, защото предположенията те обричат на страдание.... Дон Мигел Руис

3-Д . M.Руис

Успях

Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала.Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най - много съм искала...Научих се да прегръщам живота, да живея със страст, да губя с класа, да обичам и да продължавам със смелост, защото животът е за тези, които са смели!!! Най-тежко е да побеждаваш себе си..да казваш НЕ,когато всичко в теб крещи ДА.. да спираш сълзите, когато те сами се стичат..да се усмихваш,когато най-много те боли..:(((

A Щaстливитe хорa винaги имaт....Слънцe в джобa,Любов в сърцeто и Усмивкa в очитe!!!

Успях

Три са нещата в живота

Три са нещата в живота, три са те основните неща и смятам да ги изредя Вярата, Любовта и Страха! За Вярата не може да я нямаш, но колко ли е силна Тя...? Без нея Ти си като пламък изгасващ в житейската тъма. Със нея Ти си като огън, никога неугасим, светиш и

разпръскваш пламък в необятноста неотразим. За Любовта пък, просто нямам думи... Тя те кара да летиш, да прескочиш всяка пропаст, нов живот да сътвориш. А без нея си загубен, празен и студен, като някаква скъсана струна... от някакъв стар инструмент...

Грижи се за твоите мисли, защото те ще станат думи. Грижи се за думите си, защото те могат да станат действия. Грижи се за действията си, защото те стават навик. Грижи се навиците си, защото те говорят за характера ти. Грижи се за характера си, защото той формира съдбата ти.... ... защото Умът е като чадъра – за нищо не служи, ако не го отвориш.

Три са нещата в живота

Животът награждава

Животът награждава тези, които проявяват кураж и следват сърцето си. Съдбата ви подкрепя, стига да й се доверите и да я последвате, а начинът, по който ви говори тя, е чрез сърцето ви.

A Белезите - тe са напомняне, че си имал трудности...
Усмивката!? Е, тя е знак, че въпреки всичко си се справил...

Искате ли да направите истински подарък на някого - дайте му внимание, значение и време!

Не се страхувайте, че ще изгубите някого! Не може да изгубите тези, които са ви нужни за цял живот.

Губите онези, които са ви били изпратени, за да натрупате ОПИТ!

Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката , водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили своя начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любяща загриженост.

Красивите и добри хора не са красиви и добри просто по някаква случайност!

Животът награждава

мир,мир,мир и още нещо

Душевният мир започва от собствените ни мисли и се разпростира навън. Именно от спокойствието на нашия ум /причината/ произтича възприемането на света като спокойно място - /следствието/.

"Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света?

мир,мир,мир и още нещо

.... зa стoйнoсттa

Дa oбичaш и цениш себе си – нaй-тpуднoтo oт всички пpедизвикaтелствa. От децa сa ни учили, че дa живеем зa себе си, е aмopaлнo, дa пoстaвяме себе си нa пъpвo мястo - егoистичнo. Ho нимa oбичтa към дpугите не зaпoчвa с oбичтa към себе си? Къде минaвa тънкaтa гpaницa между сaмoувaжениетo и егoизмa?
.....дa paзсъждaвaме зaеднo зa стoйнoсттa нa сaмoувaжениетo, зa пaгубнoтo влияние нa стpaxa, зa смaзвaщoтo бpеме нa винaтa, зa силaтa дa oтстoявaме себе си.

От самоуважението до егоизма Х Букай


Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си...

.... зa стoйнoсттa

Басни 2

ПЧЕЛАТА И МУХАТА
ФРАНСОА ФЕНЕЛОН
1651–1715

Един ден Пчелата забеляза една Муха близо до кошера — Какво правиш тук? — запита я тя ядосано. — Наистина, много ти подхожда, просто животно, да се смесваш с цариците на въздуха!
— Имаш право — отговори хладно Мухата, — винаги греши този, който се приближава до един толкова раздразнителен народ като вашия.
— Никой не е по-мъдър от нас — каза Пчелата, — само ние имаме закони и добре устроена република, кацаме само на благоуханни цветя, произвеждаме само превъзходен мед, който може да се сравни с божествения нектар. Освободи ме от присъствието си, долна и безсрамна Муха, която само бръмчи и търси храната си по бунищата!
— Живеем както можем — отговори Мухата, — бедността не е порок, но голям порок е гневът.

Вие правите мед, който е сладък, но сърцето ви е винаги горчиво; мъдри сте в законите, но невъздържани в поведението. Гневът ви, който жили враговете, причинява вашата смърт, а бясната ви жестокост носи повече зло на вас, отколкото на другите. По-добре е да притежаваш не толкова ярки добродетели, но да си по-сдържан.



ЛИСИЦАТА И ЩЪРКЕЛЪТ

На никого недей вреди! Обидиш ли човека, знай: ти същото ще претърпиш!
Че е така, разбира се от баснята:
Разправят, лиса щъркела поканила на обед. В плитко блюдо сипала храна.
Със клюна дълъг гозбата така и не опитал гостът. После той лисицата
поканил. Ядене й надробил в гърне високо, тясно. Щъркът всичко си изял,
а лиса нищичко да хапне не могла, напразно ближела гърненцето. Тогаз
й рекъл щъркелът: „Това да понесеш
е справедливо, дето сторил си на друг!“

Басни 2

УРОЦИТЕ

САМО ОТ НАС ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ И ПРЕКАРАМЕ ВРЕМЕТО СИ




Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.

Да се научим да моделираме живота в зависимост от собствения си избор и желания.

Време е да поемем отговорност,да използваме правилно свободата, смелостта, енергията и да разберем че живота е приключение.


Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.

Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.

Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.

Всичко, което трябва да направи;, е да поеме; дълбоко въздух и да пристъпи; към действие.


Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.

Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.

Приключение: "Животът е - смела авантюра, приключение или нищо." Хелън Келер"Ако

Да не допускаме :
Живота да нr предлага само съжеление... Пропуснати възможности ,а ние да се "Възползваме " от тях

Можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.

"Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм."
Всеки се ражда с приключенски дух.
Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесно преживяване , зависи единствено от нас.

ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАМЕ НУЖДА, СА У НАС САМИТЕ

Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.

Непрекъснато получаваме "съобщения или указания " от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.

Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътуването през живота.

Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.

Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.

Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.

През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.

Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.

Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.


ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ

Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.


Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.

Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.

Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.

Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.

Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си.

Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.


Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.

Вярвам в Слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в Любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.

Мъдрост: "Мъдростта не се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да ни замести или да ни пожали." Марсел Пруст.


Мъдростта не значи винаги да сме интелигентни и да действаме така ...
Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията.
Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.


Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие.
Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание.

Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.



Нека и през новата 2010 незабравяме тези проверени във времето истини ...

УРОЦИТЕ

12 ВИДА ЛЮБОВ

Повечето от нашите сложни емоционални потребности могат да се обобщят като необходимост от любов. При мъжете и жените съществуват шест вида потребности от любов, които са еднакво важни.
1.
Поначало мъжете се нуждаят от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчение.
2.
От своя страна жените се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност.

Наглед непосилната задача да разберем потребностите на партньора си се опростява много, ако разберем тези дванадесет различни вида любов.
Като видите списъка по-долу , лесно ще разберете защо партньорът ви може да сметне, че не го обичате. И което е по-важно, той може да ви даде представа как да подобрите взаимоотношенията си с другия пол, когато сте в безизходица.
Основните любовни потребности на жените и мъжете

Да повторим

Жената се нуждае от:
1. Внимание
2. Разбиране
3. Уважение
4. Преданост
5. Утвърждаване
6. Увереност
Мъжът се нуждае от:
1. Доверие
2. Приемане
3. Признание
4. Възхищение
5. Одобрение
6. Насърчаване


Разбира се, всеки мъж и жена се нуждаят от всичките дванадесет вида любов. Признаването на шестте вида любов, от които преди всичко се нуждаят жените, не означава, че мъжете нямат потребност от тях. Те също се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност. "Основна потребност" означава, че първо трябва да се удовлетвори тази потребност, преди човек да може да приеме и оцени другите видове любов.
Необходимо е да удовлетворите основната си потребност, преди да можете напълно да приемете и оцените другите видове любов.
Мъжът може да приеме и оцени напълно шестте вида любов, от които се нуждае жената /внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност/ едва след като първо са удовлетворени неговите основни потребности. По същия начин жената се нуждае от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчаване. Но преди да може истински да оцени тези видове любов, първо трябва да бъдат удовлетворени основните й потребности.
Разбирането на основните видове любов, от които се нуждае нашият партньор, е тайната за подобряване на отношенията между мъжете и жените на Земята. Помнете, че мъжете са от Марс, и това ще ви помогне да си спомните и да приемете, че мъжете имат различни основни любовни потребности.
За жената е лесно да даде онова, от което тя самата се нуждае, и да забрави, че любимият й марсианец се нуждае от други неща. По същия начин мъжете са склонни да се съсредоточават върху своите потребности и да забравят, че любовта, от която се нуждаят, не винаги в подходяща за тяхната любима венерианка.
Най-силната и практична страна на това ново разбиране за любовта е взаимната връзка между тези различни видове любов. Например когато марсианецът прояви внимание и разбиране, венерианката автоматично му отвръща с доверие и го приема такъв, какъвто е - нещо, от което той най-много се нуждае. Същото става и когато венерианката проявява доверие - марсианецът автоматично ще започне да й отговаря с вниманието, което тя желае.
Сега ще определим практически дванадесетте вида любов и ще разкрием тяхната реципрочност.

1. Тя се нуждае от внимание, а той - от доверие
Когато мъжът прояви интерес към чувствата на жената и сърдечна загриженост, тя чувства обичта и закрилата му. Като я накара да почувства, че за него тя е единствена, той успява да удовлетвори основната й потребност. Доверието й към него естествено се увеличава. Ако повярва на някого, жената става по-искрена и отзивчива към него.
Когато жената проявява искреност и отзивчивост към мъжа, той получава усещането, че тя му вярва, Вярата в мъжа означава увереност, че той прави всичко възможно и че се стреми да направи най-доброто за своята партньорка. Когато жената показва положително отношение към способностите и намеренията на мъжа, неговата основна любовна потребност е удовлетворена. Той автоматично става по-внимателен и грижовен към нейните чувства и потребности.

2. Тя се нуждае от разбиране, а той - от приемане
Когато мъжът изслушва жената с внимание и съпричастност към проблемите й, без да дава преценки, тя чувства, че той я чува и разбира. Отношението на разбиране не предполага, че вече се познават мислите и чувствата на другия; на този етап само се набира информация и се потвърждава посланието. Колкото по-удовлетворена е потребността на жената да бъде чута и разбрана, толкова по-лесно е за нея да даде на мъжа това. от което той се нуждае - чувството, че го приема.
Когато жената приеме мъжа с обич такъв, какъвто е, без да се опитва да го промени, той й вярва, че е искрена. Това нейно отношение към него потвърждава факта, че той е приет благосклонно, но не означава, че жената го смята за съвършен. То само показва, че тя не се опитва да го направи по-добър и му вярва, че ще извърши сам положителните промени у себе си. Когато мъжът чувства, че го приемат, за него става много по-лесно да изслуша жената и да й даде разбирането, от което тя се нуждае и което заслужава.

3. Тя се нуждае от уважение, а той - от признание
Когато отношението на мъжа към жената показва, че той приема и дава приоритет на правата, желанията и потребностите й, тя чувства уважението му. Ако чрез поведението си той й покаже, че отчита нейните мисли и чувства, тя със сигурност ще се почувства уважавана. Конкретните прояви на уважение, като поднасянето на цветя и отбелязването на личните празници, са от съществено значение за удовлетворяване на третата основна любовна потребност на жената. Когато тя чувства, че мъжът я уважава, за нея става много по-лесно да му даде признанието, което той заслужава.
Когато жената признае, че е получила лични придобивки и е извлякла полза от усилията на мъжа, той се чувства признат и оценен. Признанието е естествената реакция на подкрепата, която мъжът оказва на жената. Когато мъжът получи признание, той разбира, че усилията му не са били напразни, и това го стимулира да даде още повече. Щом се почувства оценен, той автоматично получава насърчението и мотивацията да уважава още повече партньорката си.

4. Тя се нуждае от преданост, а той - от възхищение
Когато мъжът дава приоритет на потребностите на жената и гордо поема задължението да я закриля и да изпълнява желанията й, той удовлетворява четвъртата й основна любовна потребност. Жената разцъфва, когато се чувства обичана и единствена. Мъжът удовлетворява потребността й да бъде обичана, като дава приоритет на нейните чувства и потребности пред другите свои интереси, като работа, учение и почивка. Щом жената почувства, че заема основно място в живота на мъжа, тя съвсем естествено започва да му се възхищава.
Тъй както жената има нужда да почувства предаността на мъжа, така и мъжът изпитва основна потребност да усеща възхищението на жената. Да се възхищавате на мъжа означава да го приемате с удивление, наслада и радостно одобрение. Мъжът чувства, че жената му се възхищава, когато е удивена от уникалните му способности и таланти - чувство за хумор, сила, упоритост, почтеност, честност, романтизъм, доброта, любов, разбиране и други старомодни добродетели. Когато мъжът усеща възхищението на жената, той чувства достатъчно сигурност, за да й се посвети изцяло и да я обожава.

5. Тя се нуждае от утвърждаване, а той - от одобрение
Когато мъжът не се противопоставя и не оспорва чувствата и желанията на жената, а ги приема и уважава, жената се чувства обичана, тъй като е удовлетворена петата й основна потребност. Това отношение на мъжа потвърждава правото й да се чувства така, както всъщност се чувства. /Важно е да помним, че можем да приемем правото й на собствена гледна точка дори когато нашата е различна./ Когато мъжът се научи как да накара жената да чувства неговото утвърждаващо отношение, той със сигурност ще получи одобрението, от което се нуждае.
Дълбоко в себе си всеки мъж иска да бъде герой или рицар в блестящи доспехи в очите на жената. Признакът, че той е издържал изпита, е нейното одобрение. Одобрителното отношение на жената признава доброто у мъжа и изразява цялостно удовлетворение от него. /Помнете, че проявата на одобрение към мъжа не означава винаги да сте съгласна с него./ Отношението на одобрение признава или търси добрите подбуди за неговите действия. Когато той получи одобрението, от което се нуждае, за него става по-лесно да признае значението на чувствата й.

6. Тя се нуждае от увереност, а той - от насърчаване
Когато мъжът неколкократно прояви внимание, разбиране, уважение, утвърждаващо отношение и преданост към партньорката си, той удовлетворява основната й потребност от сигурност. Подобно отношение показва на жената, че чувствата му на обич са трайни. Обикновено мъжът погрешно смята, че щом веднъж е удовлетворил всички основни любовни потребности на жената и е създал у нея чувство на щастие и сигурност, тя трябва да разбере веднъж завинаги, че той я обича. Това не е така. За да удовлетвори шестата й основна любовна потребност, той трябва да помни, че е необходимо многократно да я уверява в чувствата си.
По същия начин мъжът има нужда да бъде окуражаван. Проявата на доверие в неговите способности и характер дава на мъжа надежда и кураж. Когато отношението на жената изразява доверие, приемане, признание, възхищение и одобрение, то стимулира мъжа да покаже най-доброто от себе си. Насърчаването й го кара да й даде уверението за обич, от което тя се нуждае.
Мъжът проявява най-добрите си страни, когато получи удовлетворение на шестте си основни любовни потребности. Когато обаче жената не знае кои са неговите основни потребности и му дава грижовната си обич вместо обич на доверие, тя може несъзнателно да влоши отношенията помежду им...

Джон Грей

12 ВИДА ЛЮБОВ

От дневника на Мария

...Срещнах един мъж и се влюбих в него. Позволих си да се влюбя поради една много проста причина: не очаквам нищо...
В момента пиша една история ... Достатъчно ми е, че го обичам, че съм с него в мислите си и украсявам този толкова красив град с неговите стъпки, думи, нежност...

Всичко останало, което преживях тук, всички трудни моменти, през които преминах, ще бъдат нищо в сравнение с тeзи изживяни усещания.
Много бих искала да направя за него това, което той направи за мен.

Дълго размишлявах и открих, че няма нищо случайно; най-важните срещи са били уговорени от душите ни преди още телата да са се видели.

Обикновено такива срещи стават или когато искаме да се възродим духовно. Срещите ни очакват — в повечето случаи обаче ние ги избягваме. Но ако сме много отчаяни, ако нямаме нищо повече за губене или пък сме въодушевени от живота, тогава неизвестното се проявява и нашият свят поема по друг път.


Всички умеят да обичат, тъй като са се родили с тази дарба. Някои умеят да се възползват по рождение от нея, но на повечето им се налага да се научат отново, да си спомнят как се обича и всички - без изключение — трябва да изгорят на кладата на отминалите си чувства, да изживеят отново някои радости и болки, падения и възходи, докато съзрат водещата нишка, криеща се зад всяка нова среща; да, съществува една нишка.
И тогава телата се научават да говорят на езика на душата, това се нарича секс, това е, което давам на мъжа, който ми върна душата, макар той дори да не подозира колко важна роля играе в живота ми. Именно това поиска той от мен, това и ще му давам; искам да бъде щастлив.

...

Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Когато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва необходимото уважение, единият свят унищожава другия.
...
Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко. Когато престанах да бъда тази, която бях, открих самата себе си.
Когато разбрах какво е унижение и пълно подчинение, се почувствах свободна. Не знам дали не съм болна, дали всичко това не беше само сън, не знам дали се случва само веднъж. Знам, че мога да живея без него, но бих искала да го срещна отново, да преживея същото, да стигна още по-далеч.
Болката малко ме плашеше, но не беше толкова силна - тя беше само претекст. В момента, в който изпитах първия оргазъм от много месеци насам въпреки многото мъже и многото и различни неща, които те правеха с тялото ми, се почувствах - но нима това е възможно? - по-близо до Бога. Спомних си това, което той разказа за черната чума, за момента, в който самобичуващите се, опитвайки се да спасят човечеството чрез своята болка, откривали в нея удоволствието.

Аз не исках да спася човечеството, нито него, нито себе си. Просто бях там.
Сексът, това е изкуството да контролираш неконтролируемото.


книги които е хубаво да прочетем - " 11 минути " Куелю

От дневника на Мария

Митът за пещерата

В разговор с Главкон Сократ гради следната представа: Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи.



Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили...

Митът за пещерата

Храна за Душата - добродетелите

1.ДОБРОТО.

Това е непоклатима канара, здрава основа, върху която се гради какъвто и да е разумен живот.
Съграденото върху доброто е ненарушимо. Това, което се руши, не е добро.Доброто свързва човека с неизчерпаемия източник на сили.
Силата на доброто прави човека крепък, канара при всички мъчнотии и препятствия. Прави го силен да устои, да преодолее всичко и да победи.

2.СПРАВЕДЛИВОСТ.

Тя е хубавото разпределение на светлината, топлината, силата, на всички блага, с които Природата тъй щедро дарява. Те са дар за всички.
Всяко същество, което идва на Земята, има право на живот, на слънце, на всички блага. Справедливостта е условие за правилен растеж и процъфтяване. Тя дава условията на растежа.
Само там, дето има справедливост, може да има правилен растеж, естествен развой и възход.
3.РАЗУМНОСТ.
Това е целесъобразно употребление на светлината, топлината, силата и на всички други блага.
Само там, дето цари разумността, има плодове. Само в царството на разумността зреят плодовете.
С други думи, само там, където е тя, има трайни, благодатни резултати.
В разумността влиза великата Мъдрост, великото Знание, което разкрива силите, законите и методите за работа.
Това е дълбокото разбиране на Природата, на самия човек и на неговия път. Разумността е израз на хармоничното съчетание на Любовта и Мъдростта.

4.ХАРМОНИЯ.

Когато всички струни на един музикален инструмент са нагласени хармонично, могат да се изсвирят красиви мелодии с него. Само тогава гениалният виртуоз може да прояви чрез него своята сила, своята мощ, своя замах.


Когато инструментите на един оркестър са нагласени хармонично, тогава диригентът може да вдигне палката и да изрази чрез него великата идея, която го озарява и вдъхновява.
Всички същества представляват велик космичен оркестър. И когато между тях има хармония, тогава великият Диригент ще изпълни чрез този оркестър музиката на разумния Живот, ще изяви своето величие, красотата на своята мисъл, на своята велика любов.


Всички народи са органи на един космически организъм и както всеки орган си има свое място, свое предназначение, своя мисия, тъй и всеки народ.
Тая идея изгрява в съзнанието на човечеството в днешната епоха.


5.СВОБОДА.

Свободата е премахване на всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божественото естество на човека да се изяви в света с всичката си красота, блясък и размах."

Храна за Душата - добродетелите

Звездния принц

Звездния принц

За славянските учители

Честит празник.

Да си припомним част от историята

Кирил и Методий живели във времето на цар Михаил Иконоборец. Родили се в град Солун от баща по име Лъв, високопоставен, богат и добродетелен човек. Свети Методий станал славянски или български войвода и научил славянски език. След десет години оставил военната служба и приел монашески чин. Свети Кирил бил по-млад Методиев брат, после учил философия в Цариград заедно с малкия цар Михаил, Теофилов син, и бил отличен и славен философ в Цариград. По съвета на своя брат Методий оставил света, приел и той монашески чин и водил свет живот.

Във времето, когато в България царувал Муртагон, Методий дошъл в Търново, понеже тогава цар Муртагон поискал иконописец да му изпише дворците. Методий познавал това дело. Повече дошъл за това, за да може да научи и привлече българите към християнската вяра. Когато цар Муртагон му заповядал да нарисува в онзи дворец животни, птици и картини на лов, свети Методий изобразил пришествието Христово много умело и страшно. Когато видял тая картина, царят се изплашил и изпаднал в чуство на умиление.
Тогава Методий улучил удобно време, говорил на царя, поучавал го да приеме християнската вяра и обърнал Муртагона към нея. Изпратил до царица Теодора и дошъл от Цариград епископ, изпратен от царицата, и кръстил цар Муртагона, нарекли му име Михаил. И многоброен български народ се покръстил в това време, понеже Методий им говорел и ги учел на български език. След това, убедени от царицата и от други българи, Методий и Кирил възприели епископски сан да идат и учат българите и останалите славяни на християнска вяра и ги нарекли български апостоли.

Свети Кирил постил 40 дни, съставил 38 букви и съчинил писмо на славянски език. Най-напред написали евангелието на Йоана "В началото бе словото" и го показали на царя и на другите, и на патриарх Йгнатий. И те много похвалили това и им казали да учат българите и славяните на техния език и да превеждат от гръцките книги на славянски. И те отишли в Охрид при архиепис коп Климент. Той бил родом българи, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария - това се всичките свети пет учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховете. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги. Предали го първо на българите и книгите били наречени български, както и досега гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Ерусалим, Синая, Света гора - всички говорят българска или воргарска книга, а не сербска или словенска.

Но свети Кирил и Методий по-късно били поставени за епископи на славяните в Морава, не сръбската Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при Окиан-море, което се нарича Балтинско море, при Брандибур. Оттам най-напред са излезли българите, а ония, които са останали там, се наричат славени.
Там няколко време Кирил и Методий епископствували и учели тия славени на християнка вяра. И така по-късно поради тоя народ нарекли писмото и книгите словенски. И така, който народ и да чете тия книги, те изобщо се наричат словенски. Но гърците, понеже знаели отначало, казват и досега български книги, а не иначе. Така от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщение.

При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидателство. Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват в кое време българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ - в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години. Като нямали книги на своя език, четели и писали на латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на петия събот самостоятелен архиепископ, защото цар Юстиниан бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. На Петия вселенски събор цар Юстиниан помолил светите отци и поставил самостоятелен архиепископ - никой патриарх да не му заповяда. И оградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение.

И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живеели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845 г. Муртагон, или Михаил, а не Болгарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра...

За славянските учители

КРАСОТА

Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.

Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.

Има ли те?






“Течението на нещата е управляемо, от действието на човека зависи дали те ще му се сторят хаотичен шум или музика…”

КРАСОТА