приказките

надеждни мисли - неразделна част от гещалтфилософията и съзнанието, че
това, което е, е.

Идеята - непозната за много хора въпреки нейната очевидност - съдържа в себе си три импликации, които ми се струва важно да отбележа: със знанието, че „това, което е, е" се подразбира приемането на това, че фактите, събитията и ситуациите са такива, каквито са.
Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде. Не е такава, каквато би трябвало да е. Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде. Не е такава, каквато беше. Не е такава, каквато ще бъде утре. Действителността около мен е такава, каквато е.
Пациенти и ученици, които ме слушат да повтарям тази мисъл, упорито търсят в нея нюанс на примирение, многозначителна поза, сваляне на гарда.
Струва ми се полезно да припомня, че промяната може да настъпи само когато осъзнаваме настоящата ситуация. Как бихме могли да начертаем пътя си до определено място , без да знаем в коя точка на Вселената се намираме?
(Докато пиша това, си представям разочарованието на четящия: „Това, което е, е!... Тази ли е истината?".)
букай

приказките

На кръстопът

Най-доброто нещо което е добре да направим през тази епоха- /като усетим енергийните въздействия в отрицателен аспект да се защитим от тях/игнорирайки ги/.

Можем да оценим състоянието на енергетиката на другите хора , да се научим да се освобождавате от патологични връзки... !? Важно е ...

Наистина сме направили много. Но пътя към свободата "от и за" далеч не е приключил. Може би и самите ние го чувстваме - сякаш има определен вътрешен дискомфорт...

Това значи, че е дошло време да продължим обучението си . Пред нас е нов етап. Сега е необходимо да се научим грамотно да формираме своите нови цели и да полагате вътре в себе си програми за успех, благополучие, късмет, здраве, увереност, хармония със света и свобода... Също вече ви е необходимо да започнете работа с кармата.




Нека се върнем сега към онова състояние, в което се намирате сега, а именно към известния вътрешен дискомфорт.

Ако до сега сме били на кръстопът, или да чувстваме, че сме загубили почвата под краката си и сякаш сме между небето и земята? По-рано всичко е било просто и ясно: накъде да се върви, какво да се прави и да се държи човек.

А сега много лесно се объркваме: Кой съм? Къде съм? Защо съм?И какво всъщност ми е нужно?... предстои всеки отделно за себе си да разбере...

На кръстопът