Никога не хвърляй кал в очите на другите!Улучиш или не,ръцете ти остават мръсни!!!!!
Показват се публикациите с етикет просто бъди за любовта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет просто бъди за любовта. Показване на всички публикации
06 февруари, 2012
05 февруари, 2012
дръзките
22 април, 2010
Мег Лоузи - за децата
Дфн, е авторка на няколко книги на духовна тематика и води свое радиопредаване, излъчвано по интернет радиото към сайта на Шърли Маклейн. Мег Блекбърн е консултант на “Добро утро, Америка”, води лекции и семинари по цял свят и има дългогодишна лечителска практика.
На базата на своя 30-годишен опит като практикуващ лечител д-р Блекбърн ни предлага една нова, духовна перспектива, за да разберем по-добре нашите деца и да им помогнем в техния път.
Децата на новото време – кристалните деца, децата индиго и звездните деца – са носители на ново съзнание. Те представляват скок в развитието на човечеството. Много от тях имат необикновени дарби: общуват телепатично, помнят миналите си животи и мисията си на земята.
реклама
Децата разговарят с ангели, с духовните си наставници и със същества от други светове. Разказите им включват пътувания извън тялото до Атлантида, до звездни системи в паралелни вселени и други измерения. Новите деца повдигат завесата, която разделя нашата реалност от другите светове, и отговарят на въпроси, които живо интересуват човечеството:
* Каква е истинската цел на човешкото съществуване и как можем да я постигнем.
* Има ли светове отвъд нашия. Как изглеждат те.
* Бог, войната, животът и смъртта през очите на децата.
* Как да лекуваме тялото и духа си.
* Какви промени ще настъпят през 2012-а. Какво бъдеще очаква човечеството.
Навлизаме в нова епоха, когато на карта е заложено оцеляването на човечеството. Новото поколение деца носи промяната, от която се нуждаем. Те имат знания и мъдрост, които биха искали да споделят с възрастните. Ще чуем ли техния глас?
...
Избиране на живот сега и в миналото
Откъде сме дошли? Какво е било, когато сме погледнали от рая и сме решили кога да дойдем и какви искаме да бъдем? Дали се е протегнала една голяма ръка и се е чул глас: “Ти! Отиваш там!”. Или просто сме се появили? Материализирали сме се с раждането си?
От другата страна на борда Децата на новото време, независимо дали са Кристални, Звездни или Индиго, често се подготвят и сами избират идването си на този свят.
Много от децата, с които съм разговаряла, си спомнят точно как са избрали родителите си, най-вече заради предизвикателствата, пред които ще ги изправи това семейство. Някои от децата, знаейки, че в този си живот ще бъдат различни, са се спрели на родители, които ще имат възможността и желанието да се грижат за тях. Освен това си спомнят и как са влезли в телата си и как са се родили. Обикновено тези спомени изчезват след шестата или седмата година, но това невинаги е така.
Децата често говорят за миналите си животи. Подробностите в много от случаите са стряскащи, а понякога, с малко проучвания, и проверими. В “Децата на новото време” разказах за едно момченце, което казало на баща си, че иска да взима уроци по китайски. Не че не го знаело, просто имало нужда от малко помощ, за да си го припомни. Било на 6 години. Спомняло си толкова много подробности, че родителите му се поровили в историята на Китай и действително успели да установят кой точно е бил тяхното дете.
За целите на настоящата книга реших да разпитам децата какво си спомнят. След всеки отговор не спирах да се удивлявам как те затвърждаваха със спомените си различните категории, в които попадаха. Звездните деца например често говорят за планети в далечни галактики. И това не са просто измислици. Хора с такива спомени има навсякъде.
Ето въпросите, които зададох на всяко от децата:
В.: Какво е да дойдеш в този живот? Наистина ли е въпрос на избор? Спомняш ли си как реши да дойдеш? Как беше? Спомняш ли си откъде идваш? Спомняш ли си други свои прераждания или дори първоизточника на целия живот?
А ето и техните отговори:
Баба Чандра: Беше ми много трудно, тъй като знаех, че ще бъда инвалид.
В.: Наистина ли сама си го избра?
Баба Чандра: Да, сама си го избрах. Знаех, че трябва да свърша “Работата”.
В.: Спомняш ли си кога реши да дойдеш?
Баба Чандра: Да, реших го, когато двете с майка ми бяхме на планетата Малдек, преди да бъде разрушена и да се превърне в астероиден пояс.
В.: И как беше?
Баба Чандра: Все още ми беше много трудно, тъй като знаех, че няма да мога да използвам триизмерното си тяло. Навъртах се около родителите си около 10 години, преди да се реша да дойда (да бъда родена), тъй като знаех, че баща ми ще умре и на майка ми ще й се наложи да ме отглежда сама.
В.: Спомняш ли си откъде идваш? Кой е твоят източник?
Баба Чандра: Да, но не мога да кажа това на никого.
В.: Какво си спомняш от другите ти прераждания?
Баба Чандра: Всеки от нас има милиони прераждания зад гърба си. Последният ми земен живот беше в Лемурия.
В.: Спомняш ли си Източника на живота?
Баба Чандра: Да, спомням си как дойдох от Източника на всичко живо.
В.: Ами ти, Джуд?
Джуд: Трудно! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми. Оглеждам се наоколо и виждам хора, които си правят пластични операции и какво ли още не, и това се разминава с усещането ми за целта на нашето съществуване. В този свят има прекалено много материализъм, а не в това е смисълът и причината да сме тук.
Понякога се спирам и гледам как хората преминават покрай мен с автомобилите си. Мисля си, че всички те си имат семейства, имат къде да отидат. Всеки се движи толкова бързо, че не вижда онова, което е пред очите му.
Съзнавам, че разрушаваме Майката Земя, на която живеем, и си мисля какво мога да направя, за да стане тя по-добро място. И точно това ме затруднява. Изключително трудно е да предадеш посланието си, въпреки че медиите предоставят доста възможности. Не е лесно да бъдеш приет от масите, когато имаш да кажеш някаква истина. Трудно е.
В.: Спомняш ли си дали идването ти тук бе въпрос на личен избор?
Джуд: Честно казано, зная, че да дойда тук е мое решение, както и да се връщам отново и отново. Виждам, че има много души, които чакат реда си, за да станат човеци. Опашката е ужасно дълга, макар че на Земята вече има милиарди хора.
Не си спомням решението си да се върна, при все че с всеки изминал ден осъзнавам все по-ясно причината за избора ми. В търсене на тези отговори се свързах с една жена – световноизвестен мистик. Тя ми помогна да осъзная, че сам съм взел решението да се върна тук. Наскоро пак ми прави тълкувание, в което се казваше, че душата ми е много древна, още отпреди да се появи Земята, и че съм решил да дойда тук, за да предам интергалактическо послание на хората. Това бе потвърждението, от което се нуждаех, защото от самото начало знаех тези неща.
Един инцидент силно разтърси душата ми. Случи се, когато бях на 19 години, и представляваше преживяване извън тялото. Умрях и се върнах отново. Именно тогава осъзнах, че сам съм избрал да дойда тук, когато съм се родил, а после да се върна, след като умрях. Имаше причина да съществувам. Оттогава насам живеех само за да я открия.
В.: А какво ще кажеш за Източника, за мястото, откъдето си дошъл в самото начало. Спомняш ли си го?
Джуд: Зная, че енергията на душата ми не идва от Земята. От известно време проучвам произхода й. Очевидно е, че се е появила от мислите на Създателя, но знам обаче, че има още много неща, които на този етап не съм в състояние да разбера.
Мястото, откъдето идва енергията на душата ми, е съществувало преди Земята и дори преди Слънчевата система. Това е всичко, което зная засега, макар че търся и ще продължавам да търся, докато не намеря отговора. Откакто се върнах към живота, след като бях умрял, започнах да разплитам дългата нишка на пътуванията на моята душа. Също така започнах да гледам с други очи на необяснимите парадокси на живота. Един от най-големите е времето и пространството.
В.: Ами миналите ти животи? Какво можеш да кажеш за тях?
Джуд: Вече зная, че всички минали животи се случват едновременно, но в измерения с малко по-висока или по-ниска честота. Те наподобяват Земята, каквато е СЕГА, но постоянно нарастват в своето време и извън времето, откъдето идва и парадоксът. Тогава ми стана ясно, че мога да използвам способностите и талантите от миналите си прераждания СЕГА. От този момент започнах истински да се пробуждам и да настройвам душата и целта на живота си към настоящото прераждане.../ Откъс от глава 2 /
“Разговори с децата на новото време” – Мег Блекбърн Лоузи
На базата на своя 30-годишен опит като практикуващ лечител д-р Блекбърн ни предлага една нова, духовна перспектива, за да разберем по-добре нашите деца и да им помогнем в техния път.
Децата на новото време – кристалните деца, децата индиго и звездните деца – са носители на ново съзнание. Те представляват скок в развитието на човечеството. Много от тях имат необикновени дарби: общуват телепатично, помнят миналите си животи и мисията си на земята.
реклама
Децата разговарят с ангели, с духовните си наставници и със същества от други светове. Разказите им включват пътувания извън тялото до Атлантида, до звездни системи в паралелни вселени и други измерения. Новите деца повдигат завесата, която разделя нашата реалност от другите светове, и отговарят на въпроси, които живо интересуват човечеството:
* Каква е истинската цел на човешкото съществуване и как можем да я постигнем.
* Има ли светове отвъд нашия. Как изглеждат те.
* Бог, войната, животът и смъртта през очите на децата.
* Как да лекуваме тялото и духа си.
* Какви промени ще настъпят през 2012-а. Какво бъдеще очаква човечеството.
Навлизаме в нова епоха, когато на карта е заложено оцеляването на човечеството. Новото поколение деца носи промяната, от която се нуждаем. Те имат знания и мъдрост, които биха искали да споделят с възрастните. Ще чуем ли техния глас?
...
Избиране на живот сега и в миналото
Откъде сме дошли? Какво е било, когато сме погледнали от рая и сме решили кога да дойдем и какви искаме да бъдем? Дали се е протегнала една голяма ръка и се е чул глас: “Ти! Отиваш там!”. Или просто сме се появили? Материализирали сме се с раждането си?
От другата страна на борда Децата на новото време, независимо дали са Кристални, Звездни или Индиго, често се подготвят и сами избират идването си на този свят.
Много от децата, с които съм разговаряла, си спомнят точно как са избрали родителите си, най-вече заради предизвикателствата, пред които ще ги изправи това семейство. Някои от децата, знаейки, че в този си живот ще бъдат различни, са се спрели на родители, които ще имат възможността и желанието да се грижат за тях. Освен това си спомнят и как са влезли в телата си и как са се родили. Обикновено тези спомени изчезват след шестата или седмата година, но това невинаги е така.
Децата често говорят за миналите си животи. Подробностите в много от случаите са стряскащи, а понякога, с малко проучвания, и проверими. В “Децата на новото време” разказах за едно момченце, което казало на баща си, че иска да взима уроци по китайски. Не че не го знаело, просто имало нужда от малко помощ, за да си го припомни. Било на 6 години. Спомняло си толкова много подробности, че родителите му се поровили в историята на Китай и действително успели да установят кой точно е бил тяхното дете.
За целите на настоящата книга реших да разпитам децата какво си спомнят. След всеки отговор не спирах да се удивлявам как те затвърждаваха със спомените си различните категории, в които попадаха. Звездните деца например често говорят за планети в далечни галактики. И това не са просто измислици. Хора с такива спомени има навсякъде.
Ето въпросите, които зададох на всяко от децата:
В.: Какво е да дойдеш в този живот? Наистина ли е въпрос на избор? Спомняш ли си как реши да дойдеш? Как беше? Спомняш ли си откъде идваш? Спомняш ли си други свои прераждания или дори първоизточника на целия живот?
А ето и техните отговори:
Баба Чандра: Беше ми много трудно, тъй като знаех, че ще бъда инвалид.
В.: Наистина ли сама си го избра?
Баба Чандра: Да, сама си го избрах. Знаех, че трябва да свърша “Работата”.
В.: Спомняш ли си кога реши да дойдеш?
Баба Чандра: Да, реших го, когато двете с майка ми бяхме на планетата Малдек, преди да бъде разрушена и да се превърне в астероиден пояс.
В.: И как беше?
Баба Чандра: Все още ми беше много трудно, тъй като знаех, че няма да мога да използвам триизмерното си тяло. Навъртах се около родителите си около 10 години, преди да се реша да дойда (да бъда родена), тъй като знаех, че баща ми ще умре и на майка ми ще й се наложи да ме отглежда сама.
В.: Спомняш ли си откъде идваш? Кой е твоят източник?
Баба Чандра: Да, но не мога да кажа това на никого.
В.: Какво си спомняш от другите ти прераждания?
Баба Чандра: Всеки от нас има милиони прераждания зад гърба си. Последният ми земен живот беше в Лемурия.
В.: Спомняш ли си Източника на живота?
Баба Чандра: Да, спомням си как дойдох от Източника на всичко живо.
В.: Ами ти, Джуд?
Джуд: Трудно! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми. Оглеждам се наоколо и виждам хора, които си правят пластични операции и какво ли още не, и това се разминава с усещането ми за целта на нашето съществуване. В този свят има прекалено много материализъм, а не в това е смисълът и причината да сме тук.
Понякога се спирам и гледам как хората преминават покрай мен с автомобилите си. Мисля си, че всички те си имат семейства, имат къде да отидат. Всеки се движи толкова бързо, че не вижда онова, което е пред очите му.
Съзнавам, че разрушаваме Майката Земя, на която живеем, и си мисля какво мога да направя, за да стане тя по-добро място. И точно това ме затруднява. Изключително трудно е да предадеш посланието си, въпреки че медиите предоставят доста възможности. Не е лесно да бъдеш приет от масите, когато имаш да кажеш някаква истина. Трудно е.
В.: Спомняш ли си дали идването ти тук бе въпрос на личен избор?
Джуд: Честно казано, зная, че да дойда тук е мое решение, както и да се връщам отново и отново. Виждам, че има много души, които чакат реда си, за да станат човеци. Опашката е ужасно дълга, макар че на Земята вече има милиарди хора.
Не си спомням решението си да се върна, при все че с всеки изминал ден осъзнавам все по-ясно причината за избора ми. В търсене на тези отговори се свързах с една жена – световноизвестен мистик. Тя ми помогна да осъзная, че сам съм взел решението да се върна тук. Наскоро пак ми прави тълкувание, в което се казваше, че душата ми е много древна, още отпреди да се появи Земята, и че съм решил да дойда тук, за да предам интергалактическо послание на хората. Това бе потвърждението, от което се нуждаех, защото от самото начало знаех тези неща.
Един инцидент силно разтърси душата ми. Случи се, когато бях на 19 години, и представляваше преживяване извън тялото. Умрях и се върнах отново. Именно тогава осъзнах, че сам съм избрал да дойда тук, когато съм се родил, а после да се върна, след като умрях. Имаше причина да съществувам. Оттогава насам живеех само за да я открия.
В.: А какво ще кажеш за Източника, за мястото, откъдето си дошъл в самото начало. Спомняш ли си го?
Джуд: Зная, че енергията на душата ми не идва от Земята. От известно време проучвам произхода й. Очевидно е, че се е появила от мислите на Създателя, но знам обаче, че има още много неща, които на този етап не съм в състояние да разбера.
Мястото, откъдето идва енергията на душата ми, е съществувало преди Земята и дори преди Слънчевата система. Това е всичко, което зная засега, макар че търся и ще продължавам да търся, докато не намеря отговора. Откакто се върнах към живота, след като бях умрял, започнах да разплитам дългата нишка на пътуванията на моята душа. Също така започнах да гледам с други очи на необяснимите парадокси на живота. Един от най-големите е времето и пространството.
В.: Ами миналите ти животи? Какво можеш да кажеш за тях?
Джуд: Вече зная, че всички минали животи се случват едновременно, но в измерения с малко по-висока или по-ниска честота. Те наподобяват Земята, каквато е СЕГА, но постоянно нарастват в своето време и извън времето, откъдето идва и парадоксът. Тогава ми стана ясно, че мога да използвам способностите и талантите от миналите си прераждания СЕГА. От този момент започнах истински да се пробуждам и да настройвам душата и целта на живота си към настоящото прераждане.../ Откъс от глава 2 /
“Разговори с децата на новото време” – Мег Блекбърн Лоузи
20 януари, 2010
На кръстопът
Най-доброто нещо което е добре да направим през тази епоха- /като усетим енергийните въздействия в отрицателен аспект да се защитим от тях/игнорирайки ги/.
Можем да оценим състоянието на енергетиката на другите хора , да се научим да се освобождавате от патологични връзки... !? Важно е ...
Наистина сме направили много. Но пътя към свободата "от и за" далеч не е приключил. Може би и самите ние го чувстваме - сякаш има определен вътрешен дискомфорт...
Това значи, че е дошло време да продължим обучението си . Пред нас е нов етап. Сега е необходимо да се научим грамотно да формираме своите нови цели и да полагате вътре в себе си програми за успех, благополучие, късмет, здраве, увереност, хармония със света и свобода... Също вече ви е необходимо да започнете работа с кармата.
Нека се върнем сега към онова състояние, в което се намирате сега, а именно към известния вътрешен дискомфорт.
Ако до сега сме били на кръстопът, или да чувстваме, че сме загубили почвата под краката си и сякаш сме между небето и земята? По-рано всичко е било просто и ясно: накъде да се върви, какво да се прави и да се държи човек.
А сега много лесно се объркваме: Кой съм? Къде съм? Защо съм?И какво всъщност ми е нужно?... предстои всеки отделно за себе си да разбере...
19 януари, 2010
Безкрайно пътуване
Нежният ти бриз притваряше сънните ми клепачи и упоена от приспивната ти песен се отпусках в люлката от водорасли, която ти изплете за мен, за да ме поведеш към безкрайното пътуване.
Защото любовта е над всяко тайнство, над всяко знание.
Твоята нужда за мен бе толкова силна и истинска, че ме извика в съществуване, въпреки силите на мрака и човешката слабост. Защото любовта е милостива.
Откакто се родих, все към теб вървя.
15 януари, 2010
Басни
КОСТЕНУРКА И ЗАЕК
Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането.
Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.
ПЪТНИЦИ И МЕЧКА
Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:
— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.
Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.
Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането.
Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Баснята показва, че често човек с труда си побеждава другиго, който нехае, разчитайки на природните си дарования.
ПЪТНИЦИ И МЕЧКА
Двама приятели вървели заедно. Но изпречила им се мечка. Единият успял да се покачи на едно дърво и там се скрил. Другият, в момента, когато да бъде уловен, паднал на земята и се престорил на умрял. Мечката приближила муцуната си до него и го задушила. Той задържал дъха си — нали казват, че животното не се доближава до труп. Когато мечката се отдалечила, приятелят слязъл от дървото и го запитал какво му е прошепнала на ухото мечката. А той отговорил:
— В бъдеще недей тръгва на път с приятели, които при опасност те изоставят.
Баснята говори, че истинските приятели се познават в бедите.
04 януари, 2010
УРОЦИТЕ
САМО ОТ НАС ЗАВИСИ КАК ЩЕ ИЗЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ И ПРЕКАРАМЕ ВРЕМЕТО СИ
Всеки човек сам гради своята реалност. Всеки притежава авторското право върху живота си.
Да се научим да моделираме живота в зависимост от собствения си избор и желания.
Време е да поемем отговорност,да използваме правилно свободата, смелостта, енергията и да разберем че живота е приключение.
Отговорност: "Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." Елизабет Кюблер-Рос.
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освобождаване: "Научете се да давате свобода. Това е ключът към щастието." Буда.
Нещото може да бъде предмет, ситуация или човек. Най-често това са собствените ни навици или собственото ни минало. Позволи им да си отидат и ще бъдеш свободен.
Смелост: "Смелостта е определената от живота цена на покоя." Амелия Ерхард.
Всичко, което трябва да направи;, е да поеме; дълбоко въздух и да пристъпи; към действие.
Енергия: "Няма човек, който да не е в състояние да постигне повече от това, което си мисли, че може." Хенри Форд.
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Приключение: "Животът е - смела авантюра, приключение или нищо." Хелън Келер"Ако
Да не допускаме :
Живота да нr предлага само съжеление... Пропуснати възможности ,а ние да се "Възползваме " от тях
Можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го. В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
"Приключението е резултат от готовността да изживееш живота си с неизчерпаем ентусиазъм."
Всеки се ражда с приключенски дух.
Искрата угасва с порастването ни. Дали животът ни ще бъде банално ежедневие или чудесно преживяване , зависи единствено от нас.
ОТГОВОРИТЕ, ОТ КОИТО ИМАМЕ НУЖДА, СА У НАС САМИТЕ
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме "съобщения или указания " от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот.
Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътуването през живота.
Вслушване: "Съзнанието не е нищо друго, освен разбиране - съчетание от всичко, на което обръщаме внимание." Дийпак Чопра.
Урокът се състои в това, да се настроиш на честотата на излъчване на собствената си духовна ДНК. Това, което ти се предава чрез нея, е най-доброто за теб.
Доверие: "Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." Ралф Уолдо Емерсън.
През целия ти живот са те учили да не вярваш на себе си. Сега ти трябва да преодолееш този навик, защото доверието в себе си е връщане към собствените ти инстинкти, които са в пълно съзвучие със собствените ти интереси.
Вдъхновение: "Сред делника трябва да намерим духовната храна за творческото начало в душите си." Сарк.
Вдъхновението е мигът на докосване и освобождаване на духа. Нещо запалва пламъка на вдъхновението и предизвиква послание, което отново ни напомня, че всички отговори вече са в нас.
ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ
Не можем да обичаме или мразим нещо у някого,
освен ако в него не виждаме отразено онова,
което обичаме или мразим у себе си.
Толерантност: "Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг ;
"Живейте и оставете другите също да живеят." Съвременен фолклор.
Яснота: "Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." Джери Гарсия.
Яснотата е умението да виждаш бистро и се постига в моментите на вътрешно съзерцание. Трябва само да се преориентираш отвън навътре, да престанеш да се занимаваш с другите и да се вгледаш в себе си.
Изцеление: "Изцелението е въпрос на време, но понякога и на възможност." Хипократ.
Изцелението е възстановяване на състоянието на цялост и изцяло зависи от собственото ти желание.
Подкрепа: "Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ, или да си отразяващото я огледало." Едит Уортън.
Да подкрепиш някого означава да му помогнеш да се изправи на крака в труден за него момент, като с готовност и желание му вливаш сили, жизненост и енергия. Тайната е в това, че когато помагаш на другите, ти всъщност подкрепяш себе си.
Неприемането на външна помощ е най-сигурният индикатор, че отказваш да си помогнеш сам.
Вяра: "Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." Томас Мор.
Вярвам в Слънцето - дори когато не свети.
Вярвам в Любовта - дори когато не е проявена.
Вярвам в Бога - дори когато мълчи.
Жертва на Холокоста.
Мъдрост: "Мъдростта не се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да ни замести или да ни пожали." Марсел Пруст.
Мъдростта не значи винаги да сме интелигентни и да действаме така ...
Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията.
Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Безграничност: "Така нареченият резултат, всъщност е само начало." Ралф Уолдо Емерсън.
Безграничността е усещането, че пред теб няма предел; че можеш да постигнеш всичко; че можеш да бъдеш всичко. Еволюцията никога не свършва и всеки от нас притежава безкраен потенциал за развитие.
Няма предел за твоето състрадание, за твоите желания, за твоето отдаване, за твоята толерантност, за всяко твое придобито знание.
Ти имаш позволението безкрайно силно да обичаш, да израстваш и да си припомниш цялата своя мъдрост.
Нека и през новата 2010 незабравяме тези проверени във времето истини ...
10 декември, 2009
Оценяваме ли своите възможности !?
Преди да срещне действителността /абсурда /, човек живее със своите цели, с грижата за бъдещето или оправданието (няма значение от страна на кого или на какво).
Той оценява своите възможности, разчита на това, което ще му се случи по-късно, на работата , на възможностите .
Вярва, че нещо в неговия живот може да бъде направлявано. Всъщност той действува, сякаш е свободен, ако ще всички факти да се обединяват, опровергавайки тази свобода.
Действителността разклаща всичко из основи.
Представата, че "Аз съм", моят начин да действувам, като че ли всичко има смисъл (дори в случаите, когато казвам, че нищо няма смисъл), всичко това се опровергава по невероятен начин от безсмислието в ежедневието !?
06 декември, 2009
ИЗРАСТВАНЕ
"Колкото повече израствам, обръщам по малко внимание на това какво хората казват. Аз просто наблюдавам какво те правят" Андрю Карнеги
"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си" Паулу Коелю
Вие успявате ли !?
Знаете ли нещата наистина се получават... Формулата действа !!!
"Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него" Конфуций
03 декември, 2009
29 ноември, 2009
ЖИВОТЪТ НА МАРС
Марсианците ценят силата, компетентността, резултатността и постиженията. Те винаги вършат нещо, за да докажат себе си и да развият силата и уменията си. Изпитват удовлетворение главно от успехите и постиженията си.
Самочувствието на мьжа се определя от способността му да постига резултати.
Всичко на Марс е отражение на тези ценности. Дори облеклото им е подбрано така, че да отразява уменията и компетентността им. Полицаи, войници, бизнесмени, учени, шофьори на таксита, техници и готвачи - всички те носят униформи или поне шапки, които отразяват техните умения и власт над другите.
Те не четат списания като "Сайколоджи тудей", "Селф" или "Пиипъл" Повече ги привличат дейности на открито като лов, риболов или състезателните коли. Интересуват се от новините, времето и спорта и най-малко от любовни романи и самоучителй.
Занимават ги повече "предметите" и "нещата", отколкото хората и чувствата. Дори днес на Земята, докато жените фантазират за любов, мъжете мечтаят за мощни коли, по-бързи компютри, различни технически нововъведения и висши технологии. Мъжете са заети с "нещата", които могат да им помогнат да изразят силата си, да постигнат резултати и да осъществят целите си.
За марсианеца постигането на целите е много важно.То е средство да докаже компетентността си и така да се почувства добре. А за да се почувства добре, той трябва да постигне сам целите си. Никой друг не може да го направи вместо него. Марсианците се гордеят, че правят всичко сами. Самостоятелността при тях е символ на ефективност, сила и компетентност.
Осъзнаването от жените на тази марсианска черта може да им помогне,да разберат защо мъжете толкова се съпротивляват, когато някой поиска да ги поправи или да им каже какво да правят.
Да се предлага на мъж съвет, за който той не е молил, означава да се приеме, че той не знае какво да прави или че не може да го направи сам. Мъжете са много докачливи по този въпрос, защото въпросът за компетентността е много важен за тях.
Тъй като сам се справя с проблемите си, марсианецът рядко говори за тях, освен ако не се нуждае от експертен съвет. Той размишлява така: "Защо да занимавам някой друг с проблемите си, когато мога и сам да ги реша?" Не споделя проблемите си, освен ако не му е нужна помощта на някой друг, за да намери решение. Да моли за помощ, когато може и сам да се справи, се възприема като признак за слабост.
Ако обаче наистина се нуждае от помощ, намирането й се счита за мъдрост. В такъв случай той ще намери някой, когото уважава, и ще сподели с него проблема си. Да се започне разговор по някакъв проблем, на Марс това е покана за съвет. Другият марсианец възприема предоставената му възможност за голяма чест.
Той автоматично си слага шапката "Оправи го", слуша известно време и след това предлага няколко умни съвета...
Този марсиански навик е една от причините, поради които мъжете инстинктивно предлагат решения, щом жените заговорят за проблемите си. Когато жената невинно споделя притесненията си или разсъждава на глас за проблемите си през изминалия ден, мъжът погрешно допуска, че тя търси някакъв експертен съвет. Той си слага шапката "Оправи го" и започва да дава съвети, като по този начин показва любовта си и се опитва да й помогне.
Той иска да й помогне да се почувства по-добре, като реши проблемите й. Иска да й бъде полезен. Чувства, че може да бъде оценен и така да заслужи любовта й, като използва способностите си да реши проблемите й.
След като й предложи решение обаче, а тя продължава да е потисната, за него става все по-трудно да я слуша, тъй като неговото решение е отхвърлено и той се чувства ненужен. Мъжът не предполага, че може да помогне просто като слуша с участие и интерес.
Не знае, че на Венера разговорите за проблемите не са покана за предлагане на решение...
Джон Грей Мъжете са от Марс, жените - от Венера
Самочувствието на мьжа се определя от способността му да постига резултати.
Всичко на Марс е отражение на тези ценности. Дори облеклото им е подбрано така, че да отразява уменията и компетентността им. Полицаи, войници, бизнесмени, учени, шофьори на таксита, техници и готвачи - всички те носят униформи или поне шапки, които отразяват техните умения и власт над другите.
Те не четат списания като "Сайколоджи тудей", "Селф" или "Пиипъл" Повече ги привличат дейности на открито като лов, риболов или състезателните коли. Интересуват се от новините, времето и спорта и най-малко от любовни романи и самоучителй.
Занимават ги повече "предметите" и "нещата", отколкото хората и чувствата. Дори днес на Земята, докато жените фантазират за любов, мъжете мечтаят за мощни коли, по-бързи компютри, различни технически нововъведения и висши технологии. Мъжете са заети с "нещата", които могат да им помогнат да изразят силата си, да постигнат резултати и да осъществят целите си.
За марсианеца постигането на целите е много важно.То е средство да докаже компетентността си и така да се почувства добре. А за да се почувства добре, той трябва да постигне сам целите си. Никой друг не може да го направи вместо него. Марсианците се гордеят, че правят всичко сами. Самостоятелността при тях е символ на ефективност, сила и компетентност.
Осъзнаването от жените на тази марсианска черта може да им помогне,да разберат защо мъжете толкова се съпротивляват, когато някой поиска да ги поправи или да им каже какво да правят.
Да се предлага на мъж съвет, за който той не е молил, означава да се приеме, че той не знае какво да прави или че не може да го направи сам. Мъжете са много докачливи по този въпрос, защото въпросът за компетентността е много важен за тях.
Тъй като сам се справя с проблемите си, марсианецът рядко говори за тях, освен ако не се нуждае от експертен съвет. Той размишлява така: "Защо да занимавам някой друг с проблемите си, когато мога и сам да ги реша?" Не споделя проблемите си, освен ако не му е нужна помощта на някой друг, за да намери решение. Да моли за помощ, когато може и сам да се справи, се възприема като признак за слабост.
Ако обаче наистина се нуждае от помощ, намирането й се счита за мъдрост. В такъв случай той ще намери някой, когото уважава, и ще сподели с него проблема си. Да се започне разговор по някакъв проблем, на Марс това е покана за съвет. Другият марсианец възприема предоставената му възможност за голяма чест.
Той автоматично си слага шапката "Оправи го", слуша известно време и след това предлага няколко умни съвета...
Този марсиански навик е една от причините, поради които мъжете инстинктивно предлагат решения, щом жените заговорят за проблемите си. Когато жената невинно споделя притесненията си или разсъждава на глас за проблемите си през изминалия ден, мъжът погрешно допуска, че тя търси някакъв експертен съвет. Той си слага шапката "Оправи го" и започва да дава съвети, като по този начин показва любовта си и се опитва да й помогне.
Той иска да й помогне да се почувства по-добре, като реши проблемите й. Иска да й бъде полезен. Чувства, че може да бъде оценен и така да заслужи любовта й, като използва способностите си да реши проблемите й.
След като й предложи решение обаче, а тя продължава да е потисната, за него става все по-трудно да я слуша, тъй като неговото решение е отхвърлено и той се чувства ненужен. Мъжът не предполага, че може да помогне просто като слуша с участие и интерес.
Не знае, че на Венера разговорите за проблемите не са покана за предлагане на решение...
Джон Грей Мъжете са от Марс, жените - от Венера
ЖИВОТЪТ НА ВЕНЕРА
...
Венерианките имат различни ценности. Те ценят любовта, общуването, красотата и отношенията си с другите. Прекарват много от времето си, като се подкрепят, помагат си и се грижат една за друга. Самочувствието им се определя от чувствата и качеството на взаимоотношенията им. Осъществяват се, като споделят чувствата си и общуват с другите.
Всичко на Венера отразява тези ценности. Вместо да строят магистрали и високи сгради, венерианките искат да живеят в хармония, в една общност и в едно проникнато от обич сътрудничество. За тях взаимоотношенията са по-важни от работата и технологиите. Техният свят като цяло е противоположност на света на Марс.
Те не носят униформи като марсианците /за да доказват компетентността си/. Напротив, доставя им удоволствие да сменят премяната си всеки ден, според настроението си. За тях е много важно да изразят своята личност и особено чувствата си. Могат да сменят дрехите си по няколко пъти дневно, щом се променя и настроението им.
Общуването е от първостепенна важност за тях. Да споделят личните си чувства е много по-важно, отколкото да постигнат някакви цели или успехи в живота си. Разговорите и общуването са източник на огромно удовлетворение за тях.
За мъжа е трудно да разбере всичко това. Той може да се доближи до преживяванията на жените при споделянето на чувствата им и общуването им с другите, като ги сравни с удовлетворението, което изпитва, когато спечели надбягване, постигне някаква цел или реши някакъв проблем.
Вместо към цели жените са ориентирани към взаимоотношения. За тях е по-важно да изразят загриженост, доброта и любов. Двама марсианци обядват заедно, за да обсъдят някакъв проект или целта си в някакъв бизнес; те трябва да решат някакъв проблем. Освен това марсианците разглеждат обяда в ресторант като ефикасен подход към храненето: без пазаруване, без готвене и миене на чинии. За венерианките един обяд е възможност за създаване на взаимоотношения, за оказване на помощ и за получаване на подкрепа от приятел. Разговорът между жени в ресторант може да бъде много откровен и интимен, почти като диалог между лекар и пациент.
На Венера всички учат психология и имат някаква научна степен по даване на консултации. Те са твърде погълнати от личното израстване, от духовността и от всичко, което може да даде живот, здраве и растеж. Венера е покрита с паркове, градини, търговски центрове и ресторанти.
Венерианките са много интуитивни. Развили са тази способност, след като са предусещали потребностите на другите в продължение на векове. Гордеят се, че са съпричастни към потребностите и чувствата на другите. Ако една венерианка предложи помощ и съдействие на друга венерианка, без да е била помолена, това се смята за знак за голяма любов.
Тъй като на Венера доказването на нечия компетентност не е от голямо значение, предлагането на помощ не е обидно и нуждата от помощ не е признак на слабост. Мъжът обаче може да се почувства обиден, когато жената му предлага съвет, защото смята, че тя не вярва в способността му да свърши всичко сам.
Жената няма никаква представа за тази чисто мъжка чувствителност, тъй като за нея е добре дошло, ако някой й предложи помощта си. Това я кара да се чувства обичана и ценена. Но отправено към мъж, предложението за помощ може да го накара да се чувства некомпетентен, слаб и дори нелюбим.
На Венера съветите и предложенията се смятат за признак на обич. Венерианките непоколебимо вярват, че ако нещо има ефект, този ефект може да се подобри. Характерно за тях е желанието им да подобрят нещата. Когато обичат някого, те открито му казват какво може да подобри и му предлагат как да го направи. При тях съветите и конструктивната критика са акт на любов.
Марс е много различен. Марсианците са ориентирани преди всичко към намирането на решения. Ако нещо дава ефект, тяхното мото е: .Не го променяй". Инстинктът им ги кара да не се намесват, ако то действа. "Не го поправяй, ако не е счупено" е често срещан израз при тях.
Когато жената се опитва да подобри нещо у мъжа, той чувства, че тя се опитва да го "поправи". Той получава посланието, че нещо у него не е наред. А тя дори не съзнава, че любвеобилните й опити да му помогне могат да го унижат. И погрешно смята, че му помага да израсне...
" Мъжете са от Марс жените от Венера "
Венерианките имат различни ценности. Те ценят любовта, общуването, красотата и отношенията си с другите. Прекарват много от времето си, като се подкрепят, помагат си и се грижат една за друга. Самочувствието им се определя от чувствата и качеството на взаимоотношенията им. Осъществяват се, като споделят чувствата си и общуват с другите.
Всичко на Венера отразява тези ценности. Вместо да строят магистрали и високи сгради, венерианките искат да живеят в хармония, в една общност и в едно проникнато от обич сътрудничество. За тях взаимоотношенията са по-важни от работата и технологиите. Техният свят като цяло е противоположност на света на Марс.
Те не носят униформи като марсианците /за да доказват компетентността си/. Напротив, доставя им удоволствие да сменят премяната си всеки ден, според настроението си. За тях е много важно да изразят своята личност и особено чувствата си. Могат да сменят дрехите си по няколко пъти дневно, щом се променя и настроението им.
Общуването е от първостепенна важност за тях. Да споделят личните си чувства е много по-важно, отколкото да постигнат някакви цели или успехи в живота си. Разговорите и общуването са източник на огромно удовлетворение за тях.
За мъжа е трудно да разбере всичко това. Той може да се доближи до преживяванията на жените при споделянето на чувствата им и общуването им с другите, като ги сравни с удовлетворението, което изпитва, когато спечели надбягване, постигне някаква цел или реши някакъв проблем.
Вместо към цели жените са ориентирани към взаимоотношения. За тях е по-важно да изразят загриженост, доброта и любов. Двама марсианци обядват заедно, за да обсъдят някакъв проект или целта си в някакъв бизнес; те трябва да решат някакъв проблем. Освен това марсианците разглеждат обяда в ресторант като ефикасен подход към храненето: без пазаруване, без готвене и миене на чинии. За венерианките един обяд е възможност за създаване на взаимоотношения, за оказване на помощ и за получаване на подкрепа от приятел. Разговорът между жени в ресторант може да бъде много откровен и интимен, почти като диалог между лекар и пациент.
На Венера всички учат психология и имат някаква научна степен по даване на консултации. Те са твърде погълнати от личното израстване, от духовността и от всичко, което може да даде живот, здраве и растеж. Венера е покрита с паркове, градини, търговски центрове и ресторанти.
Венерианките са много интуитивни. Развили са тази способност, след като са предусещали потребностите на другите в продължение на векове. Гордеят се, че са съпричастни към потребностите и чувствата на другите. Ако една венерианка предложи помощ и съдействие на друга венерианка, без да е била помолена, това се смята за знак за голяма любов.
Тъй като на Венера доказването на нечия компетентност не е от голямо значение, предлагането на помощ не е обидно и нуждата от помощ не е признак на слабост. Мъжът обаче може да се почувства обиден, когато жената му предлага съвет, защото смята, че тя не вярва в способността му да свърши всичко сам.
Жената няма никаква представа за тази чисто мъжка чувствителност, тъй като за нея е добре дошло, ако някой й предложи помощта си. Това я кара да се чувства обичана и ценена. Но отправено към мъж, предложението за помощ може да го накара да се чувства некомпетентен, слаб и дори нелюбим.
На Венера съветите и предложенията се смятат за признак на обич. Венерианките непоколебимо вярват, че ако нещо има ефект, този ефект може да се подобри. Характерно за тях е желанието им да подобрят нещата. Когато обичат някого, те открито му казват какво може да подобри и му предлагат как да го направи. При тях съветите и конструктивната критика са акт на любов.
Марс е много различен. Марсианците са ориентирани преди всичко към намирането на решения. Ако нещо дава ефект, тяхното мото е: .Не го променяй". Инстинктът им ги кара да не се намесват, ако то действа. "Не го поправяй, ако не е счупено" е често срещан израз при тях.
Когато жената се опитва да подобри нещо у мъжа, той чувства, че тя се опитва да го "поправи". Той получава посланието, че нещо у него не е наред. А тя дори не съзнава, че любвеобилните й опити да му помогне могат да го унижат. И погрешно смята, че му помага да израсне...
" Мъжете са от Марс жените от Венера "
08 ноември, 2009
07 ноември, 2009
05 ноември, 2009
Ще се усмихнеш ли ?
Щом живота подложи ти крак,
казваш така ми е писано.
Щом от нулата почваме пак,
казваш така сме орисани.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма.
Усмихни се, на целия свят усмихни се.
Живей го, този живот престраши се.
Има толкова, толкова много любов.
И толкова малко време.
Не разбирам, защо те е страх.
На живота това му е чара.
Днес затваря едната врата,
утре две нови отваря.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма...
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Предатели, а не очи!
Защо така личи им, че блестят?
Когато си наблизо ти дори през тъмните
ми очила.
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
И кожата ми става враг!
Защо изтръпва щом до мен си ти?
И как ли да го скрия?Как?
И кожата предаде ме.Уви!
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
казваш така ми е писано.
Щом от нулата почваме пак,
казваш така сме орисани.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма.
Усмихни се, на целия свят усмихни се.
Живей го, този живот престраши се.
Има толкова, толкова много любов.
И толкова малко време.
Не разбирам, защо те е страх.
На живота това му е чара.
Днес затваря едната врата,
утре две нови отваря.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма...
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Предатели, а не очи!
Защо така личи им, че блестят?
Когато си наблизо ти дори през тъмните
ми очила.
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
И кожата ми става враг!
Защо изтръпва щом до мен си ти?
И как ли да го скрия?Как?
И кожата предаде ме.Уви!
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Ах , тези пари ....
Приятел те наричам, такъв ли си едва ли.
Не стана точно както си бяхме обещали
Богати безразлични, смехът ни се загуби.
Човек като печели - не знае колко губи
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
Бутилката е празна, поръчвам и готово.
Сърцето ми е празно Къде продават много?
Сърцето ми е болно - ни мрази,нито люби.
Човек като печели - не знае колко губи.
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
Не стана точно както си бяхме обещали
Богати безразлични, смехът ни се загуби.
Човек като печели - не знае колко губи
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
Бутилката е празна, поръчвам и готово.
Сърцето ми е празно Къде продават много?
Сърцето ми е болно - ни мрази,нито люби.
Човек като печели - не знае колко губи.
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
26 октомври, 2009
08 септември, 2009
Кришнамурти
От нереалното води ме към Реалното,
от тъмнината ме води към Светлината
и от смъртта води ме към безсмъртие.
Това не са мои думи, това са думи на учителя Без него аз нищо не бих могъл да сторя: с негова помощ аз встъпих в Пътя. Ти също желаеш да тръгнеш по този път и думите, които Той каза на мен, ще помогнат и на тебе, стига да ги следваш. Не е достатъчно само да се каже, че те са истинни и прекрасни: който иска да сполучи, трябва да постъпва точно както е казано тук. Ако гладният види храна и си каже: „Добра е", с това няма да се насити: той трябва да протегне ръка, да вземе храната и да яде. Също тъй не е достатъчно само да чуеш словата : трябва да вършиш, каквото Той казва - внимателен към всяка негова дума, възприемчив за всяко загатване. Ако някое загатване не се схване, ако някоя дума се пропусне, те са изгубени завинаги, защото Той не говори два пъти...
* * *
Четири са качествата, които човек трябва да притежава, за да встъпи в Пътя:
Различаване.
Отсъствие на желания.
Добро поведение. Любов.
Ще се опитам да изложа тук онова, което Учителят ми каза за всяко от тях.
Първото качество е различаване - онова различаване на реалното от нереалното, което въвежда човека в Пътя. За това различаване става дума, но то е и нещо много повече, и чак трябва да се практикува не само в началото на Пътя, но и на всяка стъпка по него, всеки ден, до края.
Окултизмът не допуска никакви компромиси, когато става дума за добро и зло. Ти трябва да вършиш добро при всички обстоятелства. Не бива да вършиш зло независимо от това, какво ще каже или помисли невежият. Изучи основно скритите закони на природата и щом ги опознаеш, подреди живота си според тях, като се ръководиш винаги от разума и от здравия смисъл.
Трябва да различаваш важното от неважното Бъди, твърд като скала когато трябва да отделни доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите.
Защото ти трябва да бъдеш винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна свобода, каквато желаеш за себе си.
Ти встъпваш в Пътя, защото си узнал, че само по него може да се намерят онези неща, които заслужават да бъдат придобити. Несведущите работят, за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са ценни само за един живот, следователно са недействителни. Има по-велики неща от тях - неща реални и трайни: видиш ли ги веднъж, вече не ще можеш да възжелаеш други...
07 септември, 2009
Приказка за 3 ореха.
Дар от Сърце.
Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.
Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?
– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.
Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.
Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:
– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.
Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.
– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.
Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:
– Какви са печалбите?
– Добри са – отговорил средният брат.
– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.
Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.
– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.
Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.
– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.
– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.
Другите двама избухнали:
– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.
Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.
– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!
Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.
Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.
Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.
Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.
Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.
– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.
Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.
– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.
Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.
Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце!
Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.
Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?
– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.
Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.
Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:
– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.
Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.
– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.
Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:
– Какви са печалбите?
– Добри са – отговорил средният брат.
– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.
Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.
– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.
Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.
– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.
– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.
Другите двама избухнали:
– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.
Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.
– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!
Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.
Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.
Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.
Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.
Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.
– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.
Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.
– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.
Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.
Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце!
30 август, 2009
Любовта е потока на Енергията
Там, където има любов и невъзможното става възможно,
а там, където няма и възможното става невъзможно!
Любовта - превъзходство на Душата над ума!
Страхът е господство на ума над Душата.
Тя е енергийно същество! Натрупва Енергия U -
Той също е енергийно същество с натрупан съответен енергиен потенциал.U +
Събирайки се, Енергиите им ще се стремят да си изравнят потенциалите си и ще предизвикат у нас емоции и чувства! Нека не слагаме "кранчета", R = 0! Така, всяко едно изменение на Енергията, ще води до раздвижване на потока и то ще бъде като ласка. Няма да се натрупва никъде нищо... Потокът ще тече през нас... И ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ЛЮБОВ...
Любовта е потока на Енергията, течащ през нас и одухотворяващ тялото ни!
ЗАЩОТО ЦЕЛИЯТ ЗАКОН СЕ ИЗПЪЛНЯВА В ЕДНА ДУМА, ИМЕННО В: ВЪЗЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ, КАКТО СЕБЕ СИ.
Послание на св. ап. Павел до Галатяни. глава 5, стих 14
Любовта разкрива Вечното в нас! Тя е вътрешен процес, който не се манипулира отвън. Тя е умението ни да регулираме "кранчетата" така, че потокът на Енергията да тече през нас към другите.
Любовта е откровение! R = 0!
Ограничаването на потока на любовта води до страх, претенции, агресия и други състояния на негативни взаимоотношения…
Страхът - ограничава Енергийния поток, а любовта - позволява да мине през теб, през домът ти... и да предизвика най-чудесните изживявания!
Свободното преминаване ( R = 0) на Енергията през нас, ни позволява да се изпълним с Любов и да изживеем предопределеното щастливо. Усещанията ни за тези щастливи изживявания обогатяват Душата ни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
послание
- hristova_dh
- Не си поставяйте цели спрямо това, което другите хора мислят за важно. Само ти знаеш, кое е най-добро за теб! Не позволявай на Живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето. Живея пълноценно всеки Ден, Направете го и Вие за да бъде пълноценен и вашия Живот!
.jpg)
