приказките

надеждни мисли - неразделна част от гещалтфилософията и съзнанието, че
това, което е, е.

Идеята - непозната за много хора въпреки нейната очевидност - съдържа в себе си три импликации, които ми се струва важно да отбележа: със знанието, че „това, което е, е" се подразбира приемането на това, че фактите, събитията и ситуациите са такива, каквито са.
Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде. Не е такава, каквато би трябвало да е. Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде. Не е такава, каквато беше. Не е такава, каквато ще бъде утре. Действителността около мен е такава, каквато е.
Пациенти и ученици, които ме слушат да повтарям тази мисъл, упорито търсят в нея нюанс на примирение, многозначителна поза, сваляне на гарда.
Струва ми се полезно да припомня, че промяната може да настъпи само когато осъзнаваме настоящата ситуация. Как бихме могли да начертаем пътя си до определено място , без да знаем в коя точка на Вселената се намираме?
(Докато пиша това, си представям разочарованието на четящия: „Това, което е, е!... Тази ли е истината?".)
букай

приказките

Делфини- релакс-природа

„Ако два звука с еднакво напрежение съвпадат, те произвеждат четири пъти по-силен звук, отколкото е напрежението на всеки от тях поотделно, докато тяхната интерференция произвежда абсолютно мълчание."

Делфини- релакс-природа

Наблюдател на природата

Природата" е само „прекрасна майка"; това е вярно само ако се отнася до външната физическа Природа , а вътрешната ни природа, какво място заема.

За повърхностния наблюдател тя е само една огромна бездна.

Напълно естествено е песимистично настроеният , убедил се в многобройните недостатъци и несполуки на Природата да си въобрази, че това е най-доброто доказателство за отсъствието в Природата на Божество in abscondito, както и на каквото и да е божествено в самата нея.

Можем ли да приемем такова нещо !?

Наблюдател на природата

Рано или късно ще победим

Рано или късно трябва да победим страховете си, защото духовното израстване се осъществява чрез всекидневното проявление на Любовта.
Монахът Томас Мертън е казал: "Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаш не значи да сторим някому добро, да му помагаме или да го закриляме. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния само като обект, а себе си — като великодушни и мъдри хора. Това няма нищо общо с любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш в него Божията искра".
Нека плачът на Пилар на брега на река Пиедра да ни води по пътя към това приобщаване.
Паулу Коелю

* * *

— Искам да говоря за друг вид любов.
Ръцете му докоснаха лицето ми.
Благодарение на виното нещата му се струваха по-лесни. На мен също.
— Защо спря изведнъж? Защо не искаш да говориш за Бог, за Светата Дева, за духовния свят?
— Искам да говоря за друг вид любов — настоя той. — За любовта между мъжа и жената, в която също се случват чудеса.
Хванах ръцете му. Ако и да познаваше великите тайнства на Богинята, той знаеше за любовта толкова, колкото и аз. Независимо от това, че бе пътувал толкова много.
И затова трябваше да плати някаква цена: инициативата. Защото жената плаща най-високата цена: отдаването.



Дълго държахме ръцете си. Четях в очите му старите страхове, които истинската любов поставя пред нас като препятствия, които трябва да преодоляваме. Прочетох спомена за това как го бях отблъснала предишната нощ, за дългата ни раздяла, за годините, прекарани в манастира в търсене на един свят, където подобни неща не се случват.
Прочетох в очите му как хиляди пъти си е представял този момент, обстановката около нас, прическата ми, цвета на дрехите ми... Исках да му кажа "да", а също и че ще бъде добре дошъл в моя живот, че сърцето ми е победило в битката. Исках да му кажа колко силно го обичам, колко силно го желая в този момент.
Но продължавах да мълча. Сякаш насън станах свидетел на вътрешната му борба. Видях, че пред него стои моето "не", страхът да не ме загуби, неприятните думи, които са му отправяли в подобни моменти — защото всички ние минаваме през това и то оставя белези.
Очите му заблестяха. Знаех, че в този момент той се опитва да преодолее всички прегради.
И тогава освободих едната си ръка, взех чашата си и я поставих на ръба на масата.
— Ще падне! — каза гой.
— Точно така! Искам да я събориш!
— Искаш да счупя чашата?
Да, да счупи чашата. Толкова прост на пръв поглед жест, а в същото време съдържаше в себе си страхове, които никога няма да успеем да си обясним. Какво лошо има в това да счупим някаква евтина чаша, след като всеки от нас го е правил неволно!
— Искаш да счупя чашата? — повтори той. — Защо?
— Мога да дам някакво обяснение, но в действителност искам да я счупиш просто така.
— Заради теб?
— Не, разбира се!
Той гледаше стъклената чаша на ръба на масата и се боеше, че ще падне.
"Това е временен ритуал, както ти би се изразил — прииска ми се да му кажа. — Това е забранено. Чаши не се чупят нарочно. Когато сме на ресторант или вкъщи, внимаваме чашите да не се окажат на ръба на масата. Нашият вътрешен свят изисква да внимаваме чашите да не паднат на пода.
В същото време — продължавах да си мисля аз, — когато ги счупим, без да искаме, разбираме, че не било толкова страшно. Келнерът казва: "Няма нищо", а и никога през живота си не съм виждала ресторант, в който да включват счупена чаша в сметката. Да се чупят чаши е нещо съвсем естествено и с това не ощетяваме нито себе си, нито ближния, нито ресторанта."
Блъснах масата. чашата се разклати, но не падна.
— Внимавай! — каза той инстинктивно.
— Счупи чашата! — настоях аз.
"Счупи чашата — мислех си, — защото това е символичен жест. Опитай се да разбереш, че аз самата съм счупила вътре в себе си много по-важни неща от една чаша и поради това съм щастлива. Съсредоточи се върху собствената си вътрешна борба и счупи тази чаша!
Защото нашите родители са ни учили да пазим чашите, а също и телата си. Учили са ни, че детската любов не може да просъществува, че не трябва да отклоняваме мъжете от свещеническия сан, че хората не вършат чудеса и никой не предприема пътуване, без да знае къде отива.
Счупи чашата, моля те, и ни освободи от всички тези проклети предразсъдъци, от манията да обясняваме всичко и да правим само това, което другите одобряват."
— Счупи тази чаша! — помолих го още веднъж.
Той прикова очите си в моите. После бавно плъзна ръката си по повърхността на масата, докосна чашата. И с бързо движение я събори на земята.
Шумът от счупеното стъкло привлече вниманието на всички. Вместо да оправдае жеста си с някакво извинение, той ме гледаше и се усмихваше, аз също се усмихвах.
— Няма нищо — извика момчето, което обслужваше масите.
Но той не го чу. Бе станал, галеше косата ми и ме целуваше.

Край река Пиедра седнах и заплаках

Рано или късно ще победим

12 ВИДА ЛЮБОВ

Повечето от нашите сложни емоционални потребности могат да се обобщят като необходимост от любов. При мъжете и жените съществуват шест вида потребности от любов, които са еднакво важни.
1.
Поначало мъжете се нуждаят от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчение.
2.
От своя страна жените се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност.

Наглед непосилната задача да разберем потребностите на партньора си се опростява много, ако разберем тези дванадесет различни вида любов.
Като видите списъка по-долу , лесно ще разберете защо партньорът ви може да сметне, че не го обичате. И което е по-важно, той може да ви даде представа как да подобрите взаимоотношенията си с другия пол, когато сте в безизходица.
Основните любовни потребности на жените и мъжете

Да повторим

Жената се нуждае от:
1. Внимание
2. Разбиране
3. Уважение
4. Преданост
5. Утвърждаване
6. Увереност
Мъжът се нуждае от:
1. Доверие
2. Приемане
3. Признание
4. Възхищение
5. Одобрение
6. Насърчаване


Разбира се, всеки мъж и жена се нуждаят от всичките дванадесет вида любов. Признаването на шестте вида любов, от които преди всичко се нуждаят жените, не означава, че мъжете нямат потребност от тях. Те също се нуждаят от внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност. "Основна потребност" означава, че първо трябва да се удовлетвори тази потребност, преди човек да може да приеме и оцени другите видове любов.
Необходимо е да удовлетворите основната си потребност, преди да можете напълно да приемете и оцените другите видове любов.
Мъжът може да приеме и оцени напълно шестте вида любов, от които се нуждае жената /внимание, разбиране, уважение, преданост, утвърждаване и увереност/ едва след като първо са удовлетворени неговите основни потребности. По същия начин жената се нуждае от доверие, приемане, признание, възхищение, одобрение и насърчаване. Но преди да може истински да оцени тези видове любов, първо трябва да бъдат удовлетворени основните й потребности.
Разбирането на основните видове любов, от които се нуждае нашият партньор, е тайната за подобряване на отношенията между мъжете и жените на Земята. Помнете, че мъжете са от Марс, и това ще ви помогне да си спомните и да приемете, че мъжете имат различни основни любовни потребности.
За жената е лесно да даде онова, от което тя самата се нуждае, и да забрави, че любимият й марсианец се нуждае от други неща. По същия начин мъжете са склонни да се съсредоточават върху своите потребности и да забравят, че любовта, от която се нуждаят, не винаги в подходяща за тяхната любима венерианка.
Най-силната и практична страна на това ново разбиране за любовта е взаимната връзка между тези различни видове любов. Например когато марсианецът прояви внимание и разбиране, венерианката автоматично му отвръща с доверие и го приема такъв, какъвто е - нещо, от което той най-много се нуждае. Същото става и когато венерианката проявява доверие - марсианецът автоматично ще започне да й отговаря с вниманието, което тя желае.
Сега ще определим практически дванадесетте вида любов и ще разкрием тяхната реципрочност.

1. Тя се нуждае от внимание, а той - от доверие
Когато мъжът прояви интерес към чувствата на жената и сърдечна загриженост, тя чувства обичта и закрилата му. Като я накара да почувства, че за него тя е единствена, той успява да удовлетвори основната й потребност. Доверието й към него естествено се увеличава. Ако повярва на някого, жената става по-искрена и отзивчива към него.
Когато жената проявява искреност и отзивчивост към мъжа, той получава усещането, че тя му вярва, Вярата в мъжа означава увереност, че той прави всичко възможно и че се стреми да направи най-доброто за своята партньорка. Когато жената показва положително отношение към способностите и намеренията на мъжа, неговата основна любовна потребност е удовлетворена. Той автоматично става по-внимателен и грижовен към нейните чувства и потребности.

2. Тя се нуждае от разбиране, а той - от приемане
Когато мъжът изслушва жената с внимание и съпричастност към проблемите й, без да дава преценки, тя чувства, че той я чува и разбира. Отношението на разбиране не предполага, че вече се познават мислите и чувствата на другия; на този етап само се набира информация и се потвърждава посланието. Колкото по-удовлетворена е потребността на жената да бъде чута и разбрана, толкова по-лесно е за нея да даде на мъжа това. от което той се нуждае - чувството, че го приема.
Когато жената приеме мъжа с обич такъв, какъвто е, без да се опитва да го промени, той й вярва, че е искрена. Това нейно отношение към него потвърждава факта, че той е приет благосклонно, но не означава, че жената го смята за съвършен. То само показва, че тя не се опитва да го направи по-добър и му вярва, че ще извърши сам положителните промени у себе си. Когато мъжът чувства, че го приемат, за него става много по-лесно да изслуша жената и да й даде разбирането, от което тя се нуждае и което заслужава.

3. Тя се нуждае от уважение, а той - от признание
Когато отношението на мъжа към жената показва, че той приема и дава приоритет на правата, желанията и потребностите й, тя чувства уважението му. Ако чрез поведението си той й покаже, че отчита нейните мисли и чувства, тя със сигурност ще се почувства уважавана. Конкретните прояви на уважение, като поднасянето на цветя и отбелязването на личните празници, са от съществено значение за удовлетворяване на третата основна любовна потребност на жената. Когато тя чувства, че мъжът я уважава, за нея става много по-лесно да му даде признанието, което той заслужава.
Когато жената признае, че е получила лични придобивки и е извлякла полза от усилията на мъжа, той се чувства признат и оценен. Признанието е естествената реакция на подкрепата, която мъжът оказва на жената. Когато мъжът получи признание, той разбира, че усилията му не са били напразни, и това го стимулира да даде още повече. Щом се почувства оценен, той автоматично получава насърчението и мотивацията да уважава още повече партньорката си.

4. Тя се нуждае от преданост, а той - от възхищение
Когато мъжът дава приоритет на потребностите на жената и гордо поема задължението да я закриля и да изпълнява желанията й, той удовлетворява четвъртата й основна любовна потребност. Жената разцъфва, когато се чувства обичана и единствена. Мъжът удовлетворява потребността й да бъде обичана, като дава приоритет на нейните чувства и потребности пред другите свои интереси, като работа, учение и почивка. Щом жената почувства, че заема основно място в живота на мъжа, тя съвсем естествено започва да му се възхищава.
Тъй както жената има нужда да почувства предаността на мъжа, така и мъжът изпитва основна потребност да усеща възхищението на жената. Да се възхищавате на мъжа означава да го приемате с удивление, наслада и радостно одобрение. Мъжът чувства, че жената му се възхищава, когато е удивена от уникалните му способности и таланти - чувство за хумор, сила, упоритост, почтеност, честност, романтизъм, доброта, любов, разбиране и други старомодни добродетели. Когато мъжът усеща възхищението на жената, той чувства достатъчно сигурност, за да й се посвети изцяло и да я обожава.

5. Тя се нуждае от утвърждаване, а той - от одобрение
Когато мъжът не се противопоставя и не оспорва чувствата и желанията на жената, а ги приема и уважава, жената се чувства обичана, тъй като е удовлетворена петата й основна потребност. Това отношение на мъжа потвърждава правото й да се чувства така, както всъщност се чувства. /Важно е да помним, че можем да приемем правото й на собствена гледна точка дори когато нашата е различна./ Когато мъжът се научи как да накара жената да чувства неговото утвърждаващо отношение, той със сигурност ще получи одобрението, от което се нуждае.
Дълбоко в себе си всеки мъж иска да бъде герой или рицар в блестящи доспехи в очите на жената. Признакът, че той е издържал изпита, е нейното одобрение. Одобрителното отношение на жената признава доброто у мъжа и изразява цялостно удовлетворение от него. /Помнете, че проявата на одобрение към мъжа не означава винаги да сте съгласна с него./ Отношението на одобрение признава или търси добрите подбуди за неговите действия. Когато той получи одобрението, от което се нуждае, за него става по-лесно да признае значението на чувствата й.

6. Тя се нуждае от увереност, а той - от насърчаване
Когато мъжът неколкократно прояви внимание, разбиране, уважение, утвърждаващо отношение и преданост към партньорката си, той удовлетворява основната й потребност от сигурност. Подобно отношение показва на жената, че чувствата му на обич са трайни. Обикновено мъжът погрешно смята, че щом веднъж е удовлетворил всички основни любовни потребности на жената и е създал у нея чувство на щастие и сигурност, тя трябва да разбере веднъж завинаги, че той я обича. Това не е така. За да удовлетвори шестата й основна любовна потребност, той трябва да помни, че е необходимо многократно да я уверява в чувствата си.
По същия начин мъжът има нужда да бъде окуражаван. Проявата на доверие в неговите способности и характер дава на мъжа надежда и кураж. Когато отношението на жената изразява доверие, приемане, признание, възхищение и одобрение, то стимулира мъжа да покаже най-доброто от себе си. Насърчаването й го кара да й даде уверението за обич, от което тя се нуждае.
Мъжът проявява най-добрите си страни, когато получи удовлетворение на шестте си основни любовни потребности. Когато обаче жената не знае кои са неговите основни потребности и му дава грижовната си обич вместо обич на доверие, тя може несъзнателно да влоши отношенията помежду им...

Джон Грей

12 ВИДА ЛЮБОВ

Емоционалните потребности

Откриване и различаване

В повечето случаи мъжете и жените не съзнават, че имат различни емоционални потребности. Те не долавят инстинктивно как биха могли да се подкрепят взаимно. Във взаимоотношенията си с жените мъжете дават това, което биха искали да получат. Същото правят и жените.

И жената, и мъжът погрешно приемат, че другият има същите желания и потребности като своите. В резултат на това и двете страни са неудовлетворени и недоволни от отношенията помежду си.
И мъжете, и жените смятат, че само дават, а не получават нищо в замяна. Чувстват се така, сякаш любовта им е непризната и неоценена. Всъщност и двете страни дават любов, но по начин, който не би могъл да бъде възприет от партньора им.
Например, жената смята, че проявява обич, като задава загрижено множество Въпроси и изразява безпокойството си. Вече се убедихме, че това може много да подразни мъжа. Той може да се почувства под контрол и да поиска повече свобода. Тогава жената се обърква, защото ако на нея й предложат подобна подкрепа, тя би я приела. В най-добрия случай проявите й на обич се пренебрегват, а в най-лошия - дразнят партньора й.
От своя страна мъжете смятат, че проявяват обич, но начинът, по който го правят, не убеждава жената, че разбират чувствата й и я подкрепят. Например когато жената е потисната, мъжът проявява обичта и подкрепата си, като прави забележки, които омаловажават значението на проблемите й. Той може да каже: "Не се тревожи, не е толкова важно." Или напълно да я пренебрегне, като приеме, че й дава достатъчно .пространство" и възможност да се уедини в своята "пещера". Това, което според него е подкрепа, за жената е омаловажаване на проблемите й, липса на обич и пренебрежение.
Вече се убедихме, че когато жената е разстроена, трябва да бъде изслушана и разбрана. Без това прозрение за различните потребности на мъжете и жените, мъжът не може да разбере защо опитите му да помогне пропадат...

Емоционалните потребности

Светът е като балонче

В пътуването на душата през времето и пространството, от този живот в следващия, целта е да й се дават нови и нови възможности да изразява онова, което оправдава хората в отношенията помежду им — милосърдие, любов, търпеливост, дълготърпение, обич" ...

Светът е като балонче в ръцете на дете. Един ден детето пораства, хвърля играчката си и престава да се интересува от нея. Така и ние сме се превърнали в хора, населяващи една захвърлена планета.
А е имало време, когато сме познавали аромата на земята и лекотата на семето, когато сме вдишвали вятъра, когато чертозите на тялото ни са се нуждаели от морската сол, когато сме оста¬ни ли дъжда да мие кожата и съзнанието ни.

Понякога ни е обземала почуда, че Земята е звезда, че гя е красива, топла и вечна в безкрая на вселената и че именно на нас, обикновените смъртни, ни е дадено да ходим по нея. Тя облагородявала нашите стъпки. Тя била нашето щастие и нашата съдба.
Това е било времето, когато сме били способни да чуваме света. Ние сме знаели, че някъде в безкрая съществува един глас, който ни говори. Ние сме разбирали, че птицата, прелитаща по небето, ни носи някакво послание.

Ние внимателно сме се вслушвали в тайните и загадките.
Между тялото и съзнанието ни царувала хармония и между тях се движели изтоци от информация, чийто смисъл сме разбирали.
Тогава сме знаели, че присъствието на другия ни е необходимо. Той бил подобен на нас и ако все пак сме се стремели да го докоснем, да влезем в контакт с него, то е било именно заради това, че е различен от нас... А за да може този сблъсък да бъде плодотворен, е било необходимо да се вслушаме в човека отсреща, в този друг. Тогава ние сме знаели как да правим това.

...Очевидно онова, което ни липсва, не е варварството, всекидневното наси¬лие, невежеството. Не, единственото нещо от това време, за което наистина съжаляваме, е онзи тих, нежен и близък глас, който ни говореше за света, за самите нас. Глас, който загубихме...

нека не забравяме че по време на дългото ни пътуване през вековете онова, което би ни помогнало да живеем днес.

Пробуждането на паметта обаче би било безполезно и безсмислено, ако останем все така глухи за гласовете, които ни обкръжават - гласовете на Земята, гласовете на нашето тяло и гласовете на себеподобните ни.
Аз искам да се боря срещу глухотата на хората.!?


... а вие !?

Светът е като балонче

Любовта преобразява

Любовта винаги е подарък и тя преобразява всичко, до което се докосне.

Любовта е единствената енергия, която лекува раните в душата
Любовта е прекрачване на границите
Любовта е надникване извън себе си
Любовта е поглед върху цялото
Любовта е готовност по всяко време да се поставиш под съмнение

Любовта е поведение (например: показвам ти се такъв, какъвто съм в действителност)
Любовта е зачитане на чуждото съществувание
Любовта е приемане на другия и с недостатъците му
Любовта е цвят
воля и звук и сила



Любовта винаги е подарък и тя преобразява всичко, до което се докосне.








Тя няма нищо общо с това да си:
влюбен
мил
възпитан
учтив
сдържан
готов да се притечеш на помощ.

Къде любовта може да се срещне рядко (или никога)?
Където не е разрешено да се критикува.

Където не бива да се дава израз на отрицателни чувства.
Където никой не показва проблемите си.

Където се предотвратява близостта.
Където се поделя вина.

Където има конкуренция.
Където всичко се дели на добро и лошо.

Където единият ограничава себе си и другия, включително и като самоизява.
Където се властва.


Съществуват ли отличителни белези на любовта?
ДА

Когато обичаш самият ти:
Ставаш по-светъл, по-топъл, по-открит, по-смел, по-съзидателен, по-красив, по-заинтересован.
Възгледите ти за живота се променят и светът те отразява с различните признаци на любовта (жестове, погледи и т. н.).



Когато те обича някой друг:
Той засиява, разхубавява се, разцъфтява във всяко едно отношение.



Любовта включва - тя не изключва.
Любовта винаги се съпътства от учене.
Където има любов, има свобода,
има лекота и доброволност,
будност и пълнота.

Любовта преобразява