аз те обичам

Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях: - Защо искаш да се въплътиш? - Искам да се науча да прощавам. - На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш. Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам! Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала: - Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш. Приближила се друга Душа и казала: - Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш. Още една Душа се приближила и казала: - Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава. Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили. Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!

аз те обичам

ОТНОСНО ХАРАКТЕРА

НА ЧОВЕКА ТИП "Беглец "


.... ТОЙ тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал работа си , която не е искал... Отначало го
обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място.

Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби.

.... Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота.

Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл - смисъл за личното, собствено развитие на този човек...


Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. !!!

Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота.

Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:


Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота.


Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите през 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.

2 път
Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. !?

Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече.
...когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите , които нищо не ви дават в замяна

ОТНОСНО ХАРАКТЕРА

Арт- смисъл да пътуваме в себе си 2

Всичко се постига с желание, труд, креативност, талант… все неща, които са изтъркани до баналност, но зависи как ги комбинираш и развиваш в себе си.







И въпреки това, успехът е шанс и той за всеки е различен. Понякога това се определя от средата и местоживеенето.

Друг път е късмет - да си на точното място, в точното време, както се казва. Но в основата на нещата стои развитието на това, с което се занимаваш. Щом си работил и си усвоил дадено ниво, ти вече си готов да вървиш към следващото.






За да развиваш себе си е е нобходимо най-вече много упоритост, защото колкото повече работиш над себе си, самообучавайки се, толкова повече неща откриваш и развиваш.

Развивайки ги, вече имаш рутината да оформиш стила си, да разработиш твоя технология на действие, позовавайки се на основните правила...

Арт- смисъл да пътуваме в себе си 2

КЛАСИКА

Чудесата които прави с нас , вечната МУЗИКА...




Нека и се насладим !

ХУБАВО НАСТРОЕНИЕ !

КЛАСИКА

Агнец - БЕЗКОРИСТИЕ

62. Ти трябва да станеш равнодушен към всички резултати на своите дела. Ако си вложил в тях усърдно усилие, без да мислиш за себе си, а само за другите, ти не губиш. Работата на другите спечелва. Кажи си: Това дело е Божие и аз не искам никаква награда, защото не съм я заслужил. Аз върша онова, което дължа другиму. И тъй, Божието дело - Богу принадлежи.

63. Защото знай: от деня в който потърсиш награда за стореното или поискаш заплата за работата на лозето Господно ще се намериш изоставен от ония, които помагат на искрените и безкористни работници.

64. Търси усилено случаи да жертвуваш: винаги можеш да ги откриеш. Малко са жертвуващите в сравнение с нуждаещите се. Да не ти дотягат хората, макар че смущават работата ти и отнемат времето ти. Но ти не прекарвай времето си в празни разговори с тях, а търси начин да им помогнеш, да ги научиш, да ги насочиш.

65. И хората да ти станат приятни по този начин. Тогава това чувство ще стане постоянно в тебе и никой не ще ти бъде неприятен. Казвай си: "Този човек ми е неприятен, но аз го съжалявам за неговото нещастие." И като видиш кое е неприятното в него, гледай на това нещо като на нещастие за този човек и се мъчи да разкриеш пътищата по които той може да се отърве от своето нещастие. Помогни му милосърдно за това.

66. Не изпускай никой срещнат без да му сториш какво да е добро. Защото ти си онзи, чрез когото Христос помага на света. Когато ти с такава работа заслужиш неговите милости, тогава чрез тебе Той ще напътва богатите сърца към благодатно милосърдие.

67. Медитирай върху това и резултатите ще дадат добро. Отвикни да работиш с корист. Когато вършиш какво да е, знай че го вършиш за Бога и гледай добре да бъде свършено. Защото Божият труд не може да бъде вършен как да е.

68. Пълни с благословени мисли своите дела в тяхната вътрешна атмосфера. Бог е създал за тебе земята, подредена за твоето развитие, c условия за да вървиш по своя път. Дал ти е наставници, милосърдна помощ, слово, примери, мисли на праведните.

69. Нима ти и всичко друго не принадлежите еднакво Нему? Не трябва ли Нему да принадлежат делата на твоите дни?

70. Когато видиш страдащ, не се крий несмело под покрива на своето благо и личност, а помогни! За помощ сме родени. Не се плаши от вопъл и вик, раните на душата да не ти внушават отвращение.

71. Ти си церител на болящите духом и това е твоят радостен дълг. Не чакай да се втвърди от скръб сърцето на чужденеца. Открий му дверите на милостта си. Нека равнодушие стои върху лицето ти, а милосърдие - в душата ти. Който се отвращава и не помага, за него няма дял в Царството Божие. Помощта да идва от милосърдно сърце. И след всяко добро дело, побеждавай чувството на доволство, което треперливо пърха там в душата ти. Защото твоята личност е доволна, че не е "като онзи митар".

73. Колкото е горещо сърцето ти когато помага - толкова студено да бъде след помощта. И след това - събери се в себе си отново, проникни в просветлената Вътрешна глъбина, за да се просветиш сам.

74. Защото в мига на милостта небето се отваря и ти не можеш да видиш Бога там. Небето е вътре в тебе.

75. Избягвай похвали - рязко ги отхвърляй и затваряй устата на ласкателя еднакво, както и на онзи, който говори правдиво, щом те похваля.

76. И кога застанеш като ръководител начело на малцина или мнозина, не хвали, а бъди строг, както са били строги с тебе през твоите първи стъпки.

77. Не осъждай хората. Съди и осъждай само нереалното в тях, както го осъждаш и вън от тях. Твоята воля нека постоянно работи, безспирно и безвъзмездно.

78. Умът ти постоянно да пази своето спокойствие и нетревожност. Духът ти да бъде светъл и прозрачен вътрешно, да замени при твоите дела гласа и чувството.

79. Ако навикнеш да пазиш духа си бодър, той ще бъде едно с Бога, а дадеш ли му да заспи, ти си изгубен. Зъл враг ще покрие с плевели нивата на Господаря.

80. Бъди въздържан, прост по начина на живот. Но помни, че не постите и молитвите издигат, а всъщност онзи, който пости и се моли вътре в теб.

81. Не ще свършиш, братко мой, Христовата наченка, ако победиш своите грехове. След това иде животът, проповедта и делата. Победилият трябва да се състезава с враговете на Правдата и да носи смело Кръста си.

82. Отхвърли спора и възможността за какъвто и да е спор. Не разнищвай вечните и малотрайни форми и не буди в себе си ума на личността, който трябва да бъде пресушен до извора из дъно.

83. Кажи: "Не, брате мой, аз зная само това, що съм чул и не мога да убеждавам." Защото спорещите служат на Сатан, тоест на разединението.
...

Жертвата трябва да стане Път за търсещия. Това знаят всички, които са намерили Пътя.
... Еднакво не се плаши от неуспех и не търси сполука.

Господнята работа със сигурност е спечелила, въпреки твоя неуспех. Знай, че не губи никога Делото, губи само личността, която трябва от своя страна да надживява себе си и всичко свое, за да го отхвърли един ден изцяло като товар.

Когато те мъчи трудността да отхвърлиш светските притежания, спомни си бедуина, който оставял по пясъците на пустинята своето злато, изморен и капнал от жажда. Той хвърлял елмазите, за да открие вода.

Нима не сме по-нещастни ние, запленени в заветните огнени пътища към Вечните Извори на жива вода.

... Работи чисто и безкористно и тогава леко ще ти се види бремето Христово и радостен - Пътят на Самоотричането.

Агнец - БЕЗКОРИСТИЕ

От Полярната звезда - през Южния Кръст

"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето!"

1. Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е РАЗЛИЧАВАНЕ.

2. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти Очи. И тъй, братя, пазете чистотата на Очите си. Пазете очите на Сърцето си от Кал, Прах и Сенки. Пазете ги от Мрежа, Вихър и Отражения."

3. Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята Мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!"

4. И рече тогава Пазителят на Скрижалите: "Калта е видимото, Прахът е създаденото отвън, Сенките са създаденото отвътре."

"Мрежата е изкушението, Вихърът е Грехът, Отраженията са формите на долните области. А Сърцето да стои над всички Области."

5. "Ние чухме Господаря на смокиновото дърво и получихме откровение от Пазителя на скрижалите. Бяхме тринадесет души. Сега сме седмина. Защото другите погинаха. Пазете се от погиване, братя мои!"

6. Лесно е да кажеш: "Търси Пътя"! Мъчно е да укажеш Пътя.

7. Лесно е да изречеш: "Прави това и онова". Мъчно е да помогнеш.

8. Първото ми слово, братя мои: "Ако не помогнете, не ще ви помогнат."

"Растете като помагате на другите, оплодявайте жената във вас, синове на Неплодието. Множете се в излияния на Милостта и разливане на Благодат!"

9. Не се излага Пътя в имена и догми. Не е спасила догмата никого още.

10. Не търсете правила и не възхвалявайте продавачите на норми. Лесно се говори, мъчно се пояснява.

11. Aз излагам само как се върви, вие сами знаете къде...

12. Само два стадия има: Този, що търси Пътя и този, що живее Пътя. Единият се казва Послушник, а другият - Ученик на Пътя. Единият слуша, а другият - изпълнява.

13. Но слушане без изпълнение е мъртво. И изпълнение, неподчинено на Слушане, не дава плод.

14. За да минеш първото голямо стъпало, трябва да се научиш да слушаш Вътрешния си Глас, да намериш Себе си.

15. Вътрешният Глас винаги говори, защото е един за всички.

16. Затова трябва да изчистиш онова, което пречи на внимателния ученик да слуша Вътрешния Глас.

17. Щом премахнеш онова, което пречи, тогава Гласът стига до Вътрешните уши. И Неговите звуци са чаровни.

18. Премахни звуците, които идват отвън, за да чуеш Вътрешното.

19. Премахни влиянията (лъчите), идващи от телесното и предметното, за да видиш Светлия вид на Безплътното, което има за предмет само Вечната Неръкотворна Светлина.

20. Измамните звуци и лъчи (влияния) са от Сатан, който е баща на формите и архонт на всичко създадено земно. Те се преграждат с отричане от света и славата му, с отричане един път завинаги от тях.

21. Послушникът трябва да преодолее Сатан и тогава последният ще му се покори и ще му служи. Първата победа над Сатан става, като се победят Стъпките му. Те се наричат на наш език - Желание.

22. Учи се да познаваш широките пътища на човешкото страдание и ти ще разбереш, че страданията се раждат от Желанието. Страдаме, когато желаем и не постигаме желанoто. Страдаме, защото не знаем какво желаем.

23. А откажем ли се да желаем, не страдаме вече.

24. Страданието ражда нови желания, а желанията раждат връзки. Връзките отдалечават крайния миг на нашето освобождение...

От Полярната звезда - през Южния Кръст

Трансформацията

Слънце:
Трансформация на индивидуалността и форма на изразяване на
творческата енергия.

Луна:
Трансформация на самочувствието и доколко личността се чувст-
ва комфортно със себе си.

Меркурий:
Трансформация на начина на мислене и възприятия и начинът, по
който личността изразява интелекта си.

Венера:
Трансформация на емоционалните ценности и методът на изразя-
ване и разбиране на нуждата от близост.

Марс:
Трансформация на способността личността да утвърди своята воля
и да знае какво действително иска.

Юпитер:
Трансформация на убежденията, стремежите и дългосрочните
планове за бъдещето – обещаващи някакъв вид подобрение.

Сатурн:
Трансформация на амбициите на личността, приоритетите
и работната структура.

Уран:
Трансформация на чувството за свобода, индивидуалното
предназначение и персоналната уникалност.

Нептун:
Трансформация на духовните и/или социални идеали на
личността.

Плутон:
Трансформация на използуването на вътрешните сили и
ресурси, особено разумът и силата на волята.

В много древни култури, планетите са били считани или за действителни небесни божества, или най-малко за въплъщения на духовните сили. В някои течения на индуизма към планетите са се отнасяли като към “Властители”, които Върховният Властител е назначил да управляват различни области на вселената и да определят нашата карма.
Ако можем действително да считаме “божеството” за въплъщение на божествената сила или на универсалния закон, тогава по-лесно ще направим следващата стъпка в разглеждането на планетите от изгодната позиция на древните: т.е. като символи или отражения на различните универсални закони, принципи и сили, които могат да бъдат, разбира се, - съдейки по тяхната сила в нашия живот – наречени божествени.
Най-полезното нещо, което можем да направим в психологичното анализиране на ранния живот на индивида от астрологична перспектива, е да осъзнаем, че нашата конкретна настройка, карма и модели на самоизява, неизбежно ще предизвикат определени реакции у другите, особено у онези, с които живеем съвместно всеки ден. В крайна сметка родителите не могат да се считат виновни за всеки наш проблем, няма конструктивна цел за такава проекция на собствената ни отговорност към другите.

Трансформацията

Божия план в земните активности

Психологичното правило казва, че когато вътрешната ситуация не е съзнателна, това се случва отвън като съдба. Тоест, когато индивидът... не съзнава своите вътрешни противоречия, светът трябва по необходимост да разработи конфликт и да се разкъса на противоположни половини.


Колкото по-силни са препятствията във физическото тяло, толкова по-голяма възможност има за душата да изплати кармичните си дългове и да постигне по-бърз духовен растеж. Препятствията представляват “пътечка наредена от камъни”, ако успешно се преодоляват, и душата, която е в човешкото тяло бодро посреща и преодолява физическите препятствия, расте по-бързо от друга, която по земните стандарти, изглежда има всичко в живота. Наградата не е физическата форма, а духовното развитие, и колкото повече препятствия се преодолеят във физическия живот, толкова по-рядко ще е необходимо на душата впоследствие да се връща във физическата форма, за да изглади грубите черти на своя характер...



Следователно, изглежда, ще бъде вярно да се каже, че предаността на себеразвитието и себепознанието не само предлага перспектива за помощ на индивида да бъде цялостна, щастлива и просветена душа в бъдеще, но също, че такава стъпка обикновено започва да смекчава значителна част от страданията в настоящето, когато първоначалният смут и упадък на духа бъдат преодолени.
Понеже, както е заложено от самото начало: планетите, звездите дадени за знаците, сезоните и годините; много могат да намерят своята най-близка връзка в съзерцаване на вселената. Понеже човекът е бил създаден като съавтор на божеството. Не това, че човек е бил добър или лош в съответствие с положението на звездите; но положението на звездите показва, какво индивидуалната същност е направила по отношение на Божия план в земните активности, през периодите, когато на човека е била дадена възможност да влезе в материалната изява.

... рождената карта ни показва творческото използване или неправилното употребяване на нашите сили в миналото. Ако приемем идеята за силата на ума и волята на индивида, тогава трябва да приемем също и идеята, че сме отговорни за своята съдба и проблемите, както е показано в рождената карта. Тогава можем дори да кажем, че тя показва само кармата. Можем да предположим, че всичко в картата произтича от нашите минали действия, постижения и желания. Въпреки, че само Сатурн се нарича “планета на кармата”, това е прекалено опростяване. Действително, астрологията може законно да се нарече “наука за кармата” – т.е. начин за точно осъзнаване и приемане на своите отговорности...

Божия план в земните активности

част от вселената

Айнщайн някога е казал: “Откриването на нова теория е като изкачването на планина, когато пред погледа се открива нова и по-широка панорама”. Именно това се случва с вас при четенето на материали за самоусъвършенстване.

Много скоро, когато откриете вашите истински възможности, вашето мислено “изкачване” ще бъде възнаградено.

През 1979 г. Робърт Дж. Джан, декан на Школата за технически и приложни науки на Принстънския университет, разработил програма по изучаването на “ролята на съзнанието в изявите на материалната действителност”. Провеждайки хиляди експерименти, Джан и неговите помощници публикували своите открития, откривайки, че имат всички основания да твърдят, че мозъкът може непосредствено да влияе и влияе върху материалната действителност.

През 1994 г. водещи учени и педагози от цял свят се събрали за да обсъдят как може да се развие тази поразителна теория и да се приложи на практика в конкретни области на науката.
Това откритие действително е необичайно, затова опитите да бъде приложено на практика неизбежно са свързани с многобройни съмнения и колебания.
Взаимодействието между съзнанието и материалния свят вече не изглежда фантастично: съзнанието е енергия в нейната най-фина и динамична форма. Това помага да се разбере, защо нашите фантазии, мислени образи,желания и страхове оказват влияние върху реални събития и обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.

Подобни открития, засягащи същността на реалността, могат да станат движеща сила за нашето по-нататъшно усъвършенстване и растеж. Осъзнавайки, че е открита и динамична част от вселената и че неговия мозък играе решаваща роля в създаването на реалността, човек може да развие по-творчески и активен подход към живота. Сега вече няма да му е нужно да седи в покрайнините и да наблюдава това, което се случва отстрани, новите открития позволяват да се разбере, че покрайнина няма и никога не е имало. Всичко е основано на взаимни влияния. Където и да отидем, каквото и да правим, нашите мисли творят обкръжаваща ни действителност.

част от вселената

Невидимото психическо пътуване

Невидимото пътуване означава да се освободите от някои силни заблуди и да придобиете нови „знания". Със своето ново съзнание вие ще замените:

• Убеждението, че сте ограничени, със знанието, че действителността и собствените ви възможности са безпределни.
• Убеждението, че ви управляват наследствеността, средата и свръхестествени сили, със знанието, че създавате сами своята реалност и че вродените и божествени сили действат по-скоро съвместно с вас, отколкото независимо от вас.
• Убеждението, че човешкото съществуване е изпълнено с опасности и зло, със съзнанието, че всичко изживяно е благословено и подчинено на нещо по-добро.
• Убеждението, че някои хора имат повече късмет от други, със знанието, че можете сами да създавате късмета си и че във всичко преживяно се съдържа ценна поука.
• Убеждението, че в живота цари хаос, със знанието, че в хаоса има ред и че няма нищо случайно в една вселена, която е в съвършен порядък.
Знам, че това, което съм написала, ще се стори шокиращо на някои хора и мнозина ще го отхвърлят.
Така да бъде. То е истина, която съм изживяла, и тя идва от сърцето ми.
Аз знам, че в тази вселена съществува божествен ред - от най-мъничката клетка до пределите на Галактиката и отвъд тях. Това удивително съзнание е наше изконно право, то е част от всеки от нас.

Невидимото психическо пътуване

ХИТЪР ПЕТЪР НЕ СЕ КЛАНЯ ПРЕД БОГАТАШИ

Един богаташин рекъл на Хитър Петра:
- Ти защо не ме поздравяваш бре?
- Е, защо да те поздравявам? - попитал Хитър Петър.
- Защото имам хиляда жълтици! - казал богатият.
- Е, като ги имаш, твои са си!
- Мои са си, ама може да ти дам петстотин! - казал богатият.
Хитър Петър се засмял и казал:
- Па ако ми дадеш петстотин жълтици, ти ще имаш петстотин, и аз ще имам петстотин. Защо тогава да ти правя поклон?
- А може да ми е омръзнало да съм богат и да ти ги дам всичките!
Хитър Петър се изсмял:
- Ако ми дадеш всичките си жълтици, още по-харно! Аз ще имам тогава хиляда, а ти нищо! Защо тогава да ти се кланям?
И тъй богатият не можал да наддума Хитър Петра и да го накара да го поздравява.

ХИТЪР ПЕТЪР НЕ СЕ КЛАНЯ ПРЕД БОГАТАШИ

ХИТЪР ПЕТЪР НАДМИНАЛ МАЙСТОРА СИ

Още в младите си години Хитър Петър се отличавал със своите хитрини и сръчност.
Като слушал за него един изкусен майстор крадец, пожелал да му предаде и своя занаят, та пратил да го повикат.
Хитър Петър, като помислил, че човек трябва всичко да знае за различни случаи, се съгласил и отишел да се учи при майстора крадец.
Като го изучил на всички тънкости в кражбата, крадецът намислил най-сетне да му покаже - как може да се открадне и яйце под птичка, която мъти в гнездото си.
Отишли двамата в гората и се покачили на едно високо дърво, дето имало птиче гнездо. Започнал крадецът да изважда едно по едно яйцата изпод птичката и да ги слага в джоба си. А Хитър Петър, който бил по-отдолу, успявал ловко - докато крадецът сложи в джоба си яйцето, да го измъква оттам и да го слага в торбичката си. А накрая успял да му смъкне и гащите!
Като слезли долу, майсторът, зарадван от сполуката си, тъкмо искал да се похвали на Хитър Петър, останал слисан, като видял, че е без гащи! Разбрал тогава каква е работата и казал на Петра:
- Хайде, върви си вече, синко! Стига ти тая майстория, която си имаш! Пък и аз нямам нужда от такива чираци, които знаят повече от майстора си! Ха върви си по живо, по здраво! Дето поминеш, всеки ще те познае, че си Хитър Петър!

ХИТЪР ПЕТЪР НАДМИНАЛ МАЙСТОРА СИ