Звездния принц

Звездния принц

История от Малкия принц 3

... Когато човек иска да бъде остроумен, случва се неволно да поукраси истината. Не бях съвсем честен, когато ви разказвах за уличните фенерджии. Има опасност онези, които не познават нашата планета, да получат невярна представа за нея. Хората заемат съвсем малко място на Земята.
Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, застанат прави и малко сгъстени, като на митинг, спокойно биха се сместили на градски площад, трийсет километра дълъг и трийсет километра широк. Цялото човечество може да бъде струпано върху най-малкото островче в Тихия океан.
Разбира се, възрастните няма да ви повярват. Те си въобразяват, че заемат много място.
Чувстват се значителни като баобабите. Затова ги посъветвайте да го пресметнат. Те обожават цифрите, ще им хареса. Но не си губете времето с това ученическо наказание. Безполезно е. Вие имате доверие в мен.
Щом стъпи на Земята, малкият принц бе много изненадан, че не вижда никого. Вече се страхуваше, че е сбъркал планетата, когато в пясъка мръдна колелце с лунен цвят.
- Добър вечер - каза за всеки случай малкият принц.
- Добър вечер - каза змията.
- На коя планета съм паднал? - попита малкият принц.
- На Земята, в Африка - отговори змията.
- Ах!... Значи на Земята няма никой?
- Тук е пустиня. В пустините няма никой. Земята е голяма - обясни змията.
Малкият принц седна на един камък и вдигна поглед към небето:
- Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!
- Хубава е - каза змията. - За какво си дошъл тук?
- Имах неприятности с едно цвете - отвърна малкият принц.
- Ах! - рече змията.
И млъкнаха.
- Къде са хората? - обади се най-сетне малкият принц. - В пустинята човек се чувства малко самотен...
- Човек е самотен и сред хората - отговори змията.
Малкият принц я гледа дълго:
- Ти си странно животно - каза й накрая той. - Тънка колкото един пръст...
- Но съм по-могъща от пръста на крал - рече змията.
- Малкият принц се усмихна:
- Не си толкова могъща... дори нямаш крака... дори не можеш да пътешестваш...
- Мога да те отнеса по-далече от всеки кораб - каза змията.
Тя се нави около глезена на малкия принц като златна гривна:
- Връщам всеки, когото докосна, на земята, от която е произлязъл - добави тя. - Но ти си чист и идваш от звезда...
Малкият принц не отговори.
- Жал ми е за теб, толкова си слаб върху тази Земя от гранит. Някой ден, ако много затъжиш за твоята планета, мога да ти помогна. Мога...
- О! Разбрах те чудесно - каза, - но защо винаги говориш със загадки?
- Аз разрешавам всички загадки - отговори змията.
И млъкнаха.

История от Малкия принц 3

Когато бях на шест години, видях в една книга за Девствената гора със заглавие "Преживени случки" великолепна картина. Тя представляваше змия боа, която гълта диво животно.

В книгата се казваше: "Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я дъвчат. След това не могат да се движат и спят шест месеца, докато храната им се смели."
Тогава дълго мислих за приключенията в джунглата и също успях да направя с цветен молив първата си рисунка.

Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали рисунката им вдъхва страх.
Те ми отговориха: "Защо една шапка да вдъхва страх?"
Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше змия боа, която смила слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. Те винаги имат нужда от обяснения.

Възрастните ме посъветваха да оставя настрана рисунките на змиите боа, отвън и отвътре, и да обърна повече внимание на географията, историята, смятането и граматиката.
Ето как още шестгодишен изоставих прекрасната професия на художник. Бях обезсърчен от неуспеха на рисунката си номер 1 и на рисунката си номер 2. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Така че трябваше да избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде по света. И наистина, географията много ми помогна. От пръв поглед можех да различа Китай от Аризона. Много е полезно, ако човек се заблуди нощем.
През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.Срещнех ли възрастен, който ми се струваше малко по-прозорлив, го проверявах с моята рисунка , която бях запазил. Исках да видя дали наистина разбира.
Но винаги ми отговаряше: "Това е шапка." Тогава не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният оставаше много доволен, че се е запознал със също така разумен човек.

До каква степен сме разумни в днешни дни !
До каква ли степен може да се заблуждаваме !