Философия в изкуството 2

Музея на Алфонс Муха в Карлови Вари




Ар Нуво е стил в изящните изкуства, архитектурата и приложните изкуства. В различните страни той се нарича още Модерн стайл (Modern Style), Модернизъм (Modernisme), стил Либерти (Stile Liberty) или Виенски сецесион

Ар нуво достига своя връх през 90-те години на 19 век (особено периода 1890–1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството...

Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми — ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение.


Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите кантилеври), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример — Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор...


Ар нуво е движение, което е много широко в обхвата си. За много европейци то обхваща един цял начин на живот. Възможно е да се живее в къща, вдъхновена от Ар нуво, с Ар нуво гарнитура, прибори, съдове, пепелници и т.н.


Движението Ар нуво си поставя за цел да направи изкуството част от всекидневния живот, както и да прекъсне всички връзки с класическите времена и да разруши бариерите между изящните и приложните изкуства. В основите на Ар нуво лежи един специфичен начин на мислене относно модерното общество и новите методи на продукция, с опит да се предефинира значението и естеството на работата в изкуството, така че изкуството да не пренебрегва който и да било ежедневен обект, без значение на неговото приложение...

от нета

Философия в изкуството 2

Философия в изкуството

Роб Гонсалес


Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след 1 - та световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си.
Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им. Дадаизмът се заражда като реакция срещу буржоазно-националистичните и колониални интереси, които създателите му считат за причини за избухване на войната, както и като протест срещу културния и интелектуален конформизъм... Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти)изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.

Действително дадаизмът стига до крайности, както и всяко течение, възникнало като реакция срещу определени социални, културни и морални нагласи.



Рене Магрит

Но се счита, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма, и че всъщност именно дада поставя началото на постмодернизма. Смята се също, че стилове и течения в изкуството като авангард, попарт, флуксус са повлияни от дадаизма...
...френската дума "dada" - децата наричали дървено конче-играчка.
Много от дадаистите искат да изразят своето пълно отрицание на изопачената реалност и световния ред, който я е допуснал.

от Укипедия

Философия в изкуството