най-лесният начин

Твърде често най-лесният начин да се освободим от някой Минус е да го превърнем в Плюс. Понякога ще откриете, че някои черти, които упорито се стремите да премахнете, впоследствие се връщат по някакъв начин. Но ако вършите подходящи неща, те ще се върнат по подходящ начин. А понякога точно тези склонности, които ненавиждате най-много, могат да се проявят във вярна светлина и в подходящо време и да ви спасят някак си живота. Ако това ви се е случвало някога, ще помислите два пъти, преди да решите напълно да се Самоотблъснете. А какво разбираме под Самоотблъскване?

По подобен начин вместо да се борим, за да изличим това, което обикновено наричат отрицателни чувства, можем да се научим да ги използваме в положителна насока. Можем да опишем този принцип ето така: докато удрянето по клавишите на пианото може и да вдига шум, то премахването им не спомага особено за създава¬нето на музика. А принципите на Музиката и Живота според нас не са чак толкова различни. - Не си ли съгласен, Пух? - Съгласен с какво? - попита Пух, като отвори очи. - Музиката и Животът... - Едно и също... - Каза Пух. Така си и мислехме. Прочие, вместо да ритаме срещу себе си, в много случаи трябва само да насочим слабости¬те и неприятните си склонности в друга посока. ..... Родените в неделя са считани за щастливци, тъй като първоначално получават заряд от слънчевата светлина. Деца, появили се на света в деня на Слънцето, имат невидима помощ и закрила, особено по време на болест. Мъката им е краткотрайна, а радостта продължителна.... наистина сме щастливци с мнооооооооооооооооооооооого късмет

най-лесният начин

Интересна история

Има моменти, в които изглежда, че си под постоянна атака – непрекъснат „обстрел“ от обстоятелства, връхлитат те накъдето и да се обърнеш. Има моменти, когато ти се струва, че няма безопасно място, на което можеш да се скриеш. Това е времето, в което…се нуждаеш от Трансформация...

ИМА една много интересна история ... историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост.

Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и "тежко " минало.


Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим - изцеление...

... Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи !

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска.

Преди няколко дни един приятел ме дари с един стих, който сега споделям с вас:

„А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

Интересна история

„града на учеността"

Книгата на Енох е обявена за апокрифна. Но какво е апокрнф ? Самата етимология на този термин показва, че това просто е съкровена книга, т.е. една от книгите в каталога на храмовите библиотеки, намиращи се под охрана на Йерофантите и Посветените свещенослужители, непредназначена за профана. Апокриф произлиза от глагола крипто, „да криеш". В течение на векове Enoichion, Книгата на Ясновидеца, се е пазела в „града на учеността" и тайните трудове - в древния Кириаф-Сефер, по-късно преименуван в Давир
Някои автори, които се интересуват от тази тема - особено масоните - се опитвали да отъждествят Енох с Тот от Мемфис, с гръцкия Хермес и даже с латинския Меркурий. Като индивидуалности всички те се различават помежду си; от гледна точка на професията - ако може да се използва тази дума, днес толкова ограничена по своя смисъл - всички те принадлежат към същата категория от свещени писатели, посветители и летописци на окултната и древната Мъдрост.

Тези, които в Корана колективно са наречени Идрис или „Просветени", Посветени, са носели в Египет името „Тот", изобретателя на изкуствата, науките, писмеността, музиката и астрономията. У евреите Идрис е станал „Енохим", който според Bar-Hebraeus е „бил първият изобретател на писмеността", книгите, изкуствата, науките и първият, който представил в система движението на планетите.

В Гърция са го наричали Орфей и така той променял името си, съобразно всяка народност. Тъй като числото седем принадлежало на всеки от тези първоначални посветители и било свързано с тях, както и числото 365 астрономически е свързано с броя на дните в годината, то е отъждествявало мисията, характера и свещеното назначение на тези хора, но разбира се, не и техните личности. Енох е седмият Патриарх. Орфей е притежателят на седмострунна лира (Phorminx), което обозначава седмичната тайна на Посвещението. Тот, със слънчевия диск със седем лъча над главата, плава в Слънчевата лодка (365 градуса), изскачайки от нея на всяка четвърта (високосна) година пс за един ден. Накрая Тот-Лунус - седмичният бог на седемте дни или седмицата.


Езотерично и духовно Enoichion означава „Духовиждаш на отвореното око" .
Разказът на Йосиф Флавий за Енох, за това, че той е скрил своите най-ценни свитъци или книги под стълбовете на Меркурий или Сет, е тъждествен на сказанието за Хермес, „Бащата на Мъдростта", скрил своите книги на Мъдростта под стълба и след това, отваряйки два каменни стълба, намерил изписаната върху тях наука. Йосиф Флавий - независимо от своите постоянни усилия за незаслужена похвала на Израил и от това, че той приписва тази наука (Мъдрост) на еврейския Енох - все пак дава исторически данни. Той твърди, че тези стълбове все още са съществували по негово време и съобщава, че те били построени от Сетх (Сит). Възможно е и така да е било. но не и от патриарха с това име, сина на Адам, и не от египетския Бог на Мъдростта-Тет, Сет, Тот, Сат (впоследствие Сат-ан) или Хермес, които всички са единни - а от „Синовете на Бога-Змей" или „Синовете на Дракона", име, под което Йерофантите на Египет и Вавилон били известни до Потопа, както и техните предци, атлантите...
Т.Д. Балватска

„града на учеността"

Емоции 09

дома на Иван Вазов



















АР "Боженци"


с.Златолист



















Пожелавам си и през идната година такива страхотни емоции !!! да не забравя и хората които взеха участие ... Много целувки от мен за Вас !!!

Емоции 09

" Звуците на мълчанието "

“Мълчанието е най-чистото, защото то изтрива

мислите и освобождава от множеството,

следователно то довежда до корена, до единното.” /32/

Махатма Кумари Девараджа




Аз-ът търси себе си в мълчанието, защото е несъвършен. Всяко говорене има отношение към “осъществяването на Аз-а”, т.е.

отразява човешкото мислене, взаимодействие и живеене и не приема мълчанието в неговия онтологически смисъл. За едни и същи неща може да се говори по различен начин.
Езикът придава смислите и значенията на нещата и отразява конкретни следствени проявления на мълчанието, осъществявани от Аз-а.


В думите се влага различен смисъл – те не са точно огледало на действителността. Думите “тежат” със смисъла си, когато се говорят на място и отразяват същността на нещата, която “празното” говорене може да разруши. Словото със своята магическа сила преодолява заплашителната тишина и противостои на акта на метафизичното мълчанието.

В мълчанието човек е свободен от понятийността на нещата.

Мълчанието има митично-символно изображение, аксиологически смисъл и граници, наложени от различни табута.

Мистицизмът на мълчанието може да символизира различни противоположности:

безвремие, тишина, спокойствие и хаос, ужас; радост и виене, стон и плач; светлини и сенки; залез и изгрев; слънце и буря, цунами и огнена лава; хармония на цветовете, спокойна вода и величествена природа; жужене на пчели, птичи песни, грачене, ромолене и горски звуци.

Махатма Кумари

" Звуците на мълчанието "