Да плуваме в своя поток

Всеки човек има свой поток, своя вълна, свое индивидуално движение, свои скорости и свои спирки. При това, по закона за фракталните определения, отрязъците от пътя са подобни един на друг. Но това подобие не е статично, еднозначно, а динамично.

Съхранява се някаква инвариантност (неизменност, постоянност): определено количество пикове и спадове, връзки между тях. Ако вземем два отрязъка от пътя и ги погледнем, то явно подобие можем и да не забележим, но инвариантността се съхранява. И тази инвариантност (вътрешно подобие, фрактална еднаквост на отрязъците) започва да се наблюдава след дълги опити на наблюдение на своето движение. Ако човек постоянно наблюдава своя живот, отбелязва съществените и несъществените събития, то в края на краищата ще почувства своята инвариантност.

В него ще се изработи нюх за това и ще може предварително да предвиди хода на събитията, опирайки се на чувството за своята инвариантност. Търсенето на своята инвариантност е задължително. По-лесно е да се намери при спокойно движение.

В сложните периоди, когато ни се струва, че едно събитие връхлита върху друго и няма никаква връзка между тях, инвариантността въпреки всичко се съхранява, макар и външните изменения да са значителни. В такива периоди само знанието за своята инвариантност позволява да се изберат тези дела, тези „свои” събития, в които трябва да се участва, за да се остане в потока. Когато човек остава в своя поток, той може да предугажда предстоящите обрати и да се вписва в тях.

Ако човек не чувства или слабо чувства своята инвариантност, той през цялото време от множеството събития ще избира не тези, които се намират на неговата вълна, в неговия поток, а други и ще губи безполезно своята енергия и време. Когато това се случва, всичко върви наопаки: нещата не вървят, времето не стига, каквото е намислил не се осъществява, губи пари и т.н. Понякога такъв човек може да е в своя поток (случайно попаднал), а понякога може да върви срещу него и всичко да му е наопаки. Това става в случая, когато неговата инвариантност му е непозната.

Инвариантността трябва да се издирва в спокойните моменти от живота, а не в бурните. А 2012 година може да се окаже бурна и да се излети от своя поток, ще бъде много лесно. А това означава, че в нужното време няма да се окажеш на нужното място.

"Има още един момент, който трябва да отчетем. Това е наличието на Земята на античовеци, зли сили, които могат и създават условия, за да изхвърлят човека от неговата вълна, да го изхвърлят от неговия поток. Тук ще помогне само собствената инвариантност, по-точно ясното усещане и умното възстановяване на загубеното равновесие."

Да плуваме в своя поток

Агнец - БЕЗКОРИСТИЕ

62. Ти трябва да станеш равнодушен към всички резултати на своите дела. Ако си вложил в тях усърдно усилие, без да мислиш за себе си, а само за другите, ти не губиш. Работата на другите спечелва. Кажи си: Това дело е Божие и аз не искам никаква награда, защото не съм я заслужил. Аз върша онова, което дължа другиму. И тъй, Божието дело - Богу принадлежи.

63. Защото знай: от деня в който потърсиш награда за стореното или поискаш заплата за работата на лозето Господно ще се намериш изоставен от ония, които помагат на искрените и безкористни работници.

64. Търси усилено случаи да жертвуваш: винаги можеш да ги откриеш. Малко са жертвуващите в сравнение с нуждаещите се. Да не ти дотягат хората, макар че смущават работата ти и отнемат времето ти. Но ти не прекарвай времето си в празни разговори с тях, а търси начин да им помогнеш, да ги научиш, да ги насочиш.

65. И хората да ти станат приятни по този начин. Тогава това чувство ще стане постоянно в тебе и никой не ще ти бъде неприятен. Казвай си: "Този човек ми е неприятен, но аз го съжалявам за неговото нещастие." И като видиш кое е неприятното в него, гледай на това нещо като на нещастие за този човек и се мъчи да разкриеш пътищата по които той може да се отърве от своето нещастие. Помогни му милосърдно за това.

66. Не изпускай никой срещнат без да му сториш какво да е добро. Защото ти си онзи, чрез когото Христос помага на света. Когато ти с такава работа заслужиш неговите милости, тогава чрез тебе Той ще напътва богатите сърца към благодатно милосърдие.

67. Медитирай върху това и резултатите ще дадат добро. Отвикни да работиш с корист. Когато вършиш какво да е, знай че го вършиш за Бога и гледай добре да бъде свършено. Защото Божият труд не може да бъде вършен как да е.

68. Пълни с благословени мисли своите дела в тяхната вътрешна атмосфера. Бог е създал за тебе земята, подредена за твоето развитие, c условия за да вървиш по своя път. Дал ти е наставници, милосърдна помощ, слово, примери, мисли на праведните.

69. Нима ти и всичко друго не принадлежите еднакво Нему? Не трябва ли Нему да принадлежат делата на твоите дни?

70. Когато видиш страдащ, не се крий несмело под покрива на своето благо и личност, а помогни! За помощ сме родени. Не се плаши от вопъл и вик, раните на душата да не ти внушават отвращение.

71. Ти си церител на болящите духом и това е твоят радостен дълг. Не чакай да се втвърди от скръб сърцето на чужденеца. Открий му дверите на милостта си. Нека равнодушие стои върху лицето ти, а милосърдие - в душата ти. Който се отвращава и не помага, за него няма дял в Царството Божие. Помощта да идва от милосърдно сърце. И след всяко добро дело, побеждавай чувството на доволство, което треперливо пърха там в душата ти. Защото твоята личност е доволна, че не е "като онзи митар".

73. Колкото е горещо сърцето ти когато помага - толкова студено да бъде след помощта. И след това - събери се в себе си отново, проникни в просветлената Вътрешна глъбина, за да се просветиш сам.

74. Защото в мига на милостта небето се отваря и ти не можеш да видиш Бога там. Небето е вътре в тебе.

75. Избягвай похвали - рязко ги отхвърляй и затваряй устата на ласкателя еднакво, както и на онзи, който говори правдиво, щом те похваля.

76. И кога застанеш като ръководител начело на малцина или мнозина, не хвали, а бъди строг, както са били строги с тебе през твоите първи стъпки.

77. Не осъждай хората. Съди и осъждай само нереалното в тях, както го осъждаш и вън от тях. Твоята воля нека постоянно работи, безспирно и безвъзмездно.

78. Умът ти постоянно да пази своето спокойствие и нетревожност. Духът ти да бъде светъл и прозрачен вътрешно, да замени при твоите дела гласа и чувството.

79. Ако навикнеш да пазиш духа си бодър, той ще бъде едно с Бога, а дадеш ли му да заспи, ти си изгубен. Зъл враг ще покрие с плевели нивата на Господаря.

80. Бъди въздържан, прост по начина на живот. Но помни, че не постите и молитвите издигат, а всъщност онзи, който пости и се моли вътре в теб.

81. Не ще свършиш, братко мой, Христовата наченка, ако победиш своите грехове. След това иде животът, проповедта и делата. Победилият трябва да се състезава с враговете на Правдата и да носи смело Кръста си.

82. Отхвърли спора и възможността за какъвто и да е спор. Не разнищвай вечните и малотрайни форми и не буди в себе си ума на личността, който трябва да бъде пресушен до извора из дъно.

83. Кажи: "Не, брате мой, аз зная само това, що съм чул и не мога да убеждавам." Защото спорещите служат на Сатан, тоест на разединението.
...

Жертвата трябва да стане Път за търсещия. Това знаят всички, които са намерили Пътя.
... Еднакво не се плаши от неуспех и не търси сполука.

Господнята работа със сигурност е спечелила, въпреки твоя неуспех. Знай, че не губи никога Делото, губи само личността, която трябва от своя страна да надживява себе си и всичко свое, за да го отхвърли един ден изцяло като товар.

Когато те мъчи трудността да отхвърлиш светските притежания, спомни си бедуина, който оставял по пясъците на пустинята своето злато, изморен и капнал от жажда. Той хвърлял елмазите, за да открие вода.

Нима не сме по-нещастни ние, запленени в заветните огнени пътища към Вечните Извори на жива вода.

... Работи чисто и безкористно и тогава леко ще ти се види бремето Христово и радостен - Пътят на Самоотричането.

Агнец - БЕЗКОРИСТИЕ

От Полярната звезда - през Южния Кръст

"От Полярната звезда - през Южния Кръст - към Слънцето!"

1. Пътят е един за Изтока и Запада. Неговото име е РАЗЛИЧАВАНЕ.

2. Веднъж попитаха Господаря на Смокиновото дърво: "Как се постига различаване?" "С взиране" - отговори той. "Взира се онзи, който има чисти Очи. И тъй, братя, пазете чистотата на Очите си. Пазете очите на Сърцето си от Кал, Прах и Сенки. Пазете ги от Мрежа, Вихър и Отражения."

3. Попитаха Пазителя на Скрижалите: "Какво е това, Господи? Не можем да разберем словата на Твоята Мъдрост! Обясни ни смисъла на тия загадки!"

4. И рече тогава Пазителят на Скрижалите: "Калта е видимото, Прахът е създаденото отвън, Сенките са създаденото отвътре."

"Мрежата е изкушението, Вихърът е Грехът, Отраженията са формите на долните области. А Сърцето да стои над всички Области."

5. "Ние чухме Господаря на смокиновото дърво и получихме откровение от Пазителя на скрижалите. Бяхме тринадесет души. Сега сме седмина. Защото другите погинаха. Пазете се от погиване, братя мои!"

6. Лесно е да кажеш: "Търси Пътя"! Мъчно е да укажеш Пътя.

7. Лесно е да изречеш: "Прави това и онова". Мъчно е да помогнеш.

8. Първото ми слово, братя мои: "Ако не помогнете, не ще ви помогнат."

"Растете като помагате на другите, оплодявайте жената във вас, синове на Неплодието. Множете се в излияния на Милостта и разливане на Благодат!"

9. Не се излага Пътя в имена и догми. Не е спасила догмата никого още.

10. Не търсете правила и не възхвалявайте продавачите на норми. Лесно се говори, мъчно се пояснява.

11. Aз излагам само как се върви, вие сами знаете къде...

12. Само два стадия има: Този, що търси Пътя и този, що живее Пътя. Единият се казва Послушник, а другият - Ученик на Пътя. Единият слуша, а другият - изпълнява.

13. Но слушане без изпълнение е мъртво. И изпълнение, неподчинено на Слушане, не дава плод.

14. За да минеш първото голямо стъпало, трябва да се научиш да слушаш Вътрешния си Глас, да намериш Себе си.

15. Вътрешният Глас винаги говори, защото е един за всички.

16. Затова трябва да изчистиш онова, което пречи на внимателния ученик да слуша Вътрешния Глас.

17. Щом премахнеш онова, което пречи, тогава Гласът стига до Вътрешните уши. И Неговите звуци са чаровни.

18. Премахни звуците, които идват отвън, за да чуеш Вътрешното.

19. Премахни влиянията (лъчите), идващи от телесното и предметното, за да видиш Светлия вид на Безплътното, което има за предмет само Вечната Неръкотворна Светлина.

20. Измамните звуци и лъчи (влияния) са от Сатан, който е баща на формите и архонт на всичко създадено земно. Те се преграждат с отричане от света и славата му, с отричане един път завинаги от тях.

21. Послушникът трябва да преодолее Сатан и тогава последният ще му се покори и ще му служи. Първата победа над Сатан става, като се победят Стъпките му. Те се наричат на наш език - Желание.

22. Учи се да познаваш широките пътища на човешкото страдание и ти ще разбереш, че страданията се раждат от Желанието. Страдаме, когато желаем и не постигаме желанoто. Страдаме, защото не знаем какво желаем.

23. А откажем ли се да желаем, не страдаме вече.

24. Страданието ражда нови желания, а желанията раждат връзки. Връзките отдалечават крайния миг на нашето освобождение...

От Полярната звезда - през Южния Кръст

Трансформацията

Слънце:
Трансформация на индивидуалността и форма на изразяване на
творческата енергия.

Луна:
Трансформация на самочувствието и доколко личността се чувст-
ва комфортно със себе си.

Меркурий:
Трансформация на начина на мислене и възприятия и начинът, по
който личността изразява интелекта си.

Венера:
Трансформация на емоционалните ценности и методът на изразя-
ване и разбиране на нуждата от близост.

Марс:
Трансформация на способността личността да утвърди своята воля
и да знае какво действително иска.

Юпитер:
Трансформация на убежденията, стремежите и дългосрочните
планове за бъдещето – обещаващи някакъв вид подобрение.

Сатурн:
Трансформация на амбициите на личността, приоритетите
и работната структура.

Уран:
Трансформация на чувството за свобода, индивидуалното
предназначение и персоналната уникалност.

Нептун:
Трансформация на духовните и/или социални идеали на
личността.

Плутон:
Трансформация на използуването на вътрешните сили и
ресурси, особено разумът и силата на волята.

В много древни култури, планетите са били считани или за действителни небесни божества, или най-малко за въплъщения на духовните сили. В някои течения на индуизма към планетите са се отнасяли като към “Властители”, които Върховният Властител е назначил да управляват различни области на вселената и да определят нашата карма.
Ако можем действително да считаме “божеството” за въплъщение на божествената сила или на универсалния закон, тогава по-лесно ще направим следващата стъпка в разглеждането на планетите от изгодната позиция на древните: т.е. като символи или отражения на различните универсални закони, принципи и сили, които могат да бъдат, разбира се, - съдейки по тяхната сила в нашия живот – наречени божествени.
Най-полезното нещо, което можем да направим в психологичното анализиране на ранния живот на индивида от астрологична перспектива, е да осъзнаем, че нашата конкретна настройка, карма и модели на самоизява, неизбежно ще предизвикат определени реакции у другите, особено у онези, с които живеем съвместно всеки ден. В крайна сметка родителите не могат да се считат виновни за всеки наш проблем, няма конструктивна цел за такава проекция на собствената ни отговорност към другите.

Трансформацията

Божия план в земните активности

Психологичното правило казва, че когато вътрешната ситуация не е съзнателна, това се случва отвън като съдба. Тоест, когато индивидът... не съзнава своите вътрешни противоречия, светът трябва по необходимост да разработи конфликт и да се разкъса на противоположни половини.


Колкото по-силни са препятствията във физическото тяло, толкова по-голяма възможност има за душата да изплати кармичните си дългове и да постигне по-бърз духовен растеж. Препятствията представляват “пътечка наредена от камъни”, ако успешно се преодоляват, и душата, която е в човешкото тяло бодро посреща и преодолява физическите препятствия, расте по-бързо от друга, която по земните стандарти, изглежда има всичко в живота. Наградата не е физическата форма, а духовното развитие, и колкото повече препятствия се преодолеят във физическия живот, толкова по-рядко ще е необходимо на душата впоследствие да се връща във физическата форма, за да изглади грубите черти на своя характер...



Следователно, изглежда, ще бъде вярно да се каже, че предаността на себеразвитието и себепознанието не само предлага перспектива за помощ на индивида да бъде цялостна, щастлива и просветена душа в бъдеще, но също, че такава стъпка обикновено започва да смекчава значителна част от страданията в настоящето, когато първоначалният смут и упадък на духа бъдат преодолени.
Понеже, както е заложено от самото начало: планетите, звездите дадени за знаците, сезоните и годините; много могат да намерят своята най-близка връзка в съзерцаване на вселената. Понеже човекът е бил създаден като съавтор на божеството. Не това, че човек е бил добър или лош в съответствие с положението на звездите; но положението на звездите показва, какво индивидуалната същност е направила по отношение на Божия план в земните активности, през периодите, когато на човека е била дадена възможност да влезе в материалната изява.

... рождената карта ни показва творческото използване или неправилното употребяване на нашите сили в миналото. Ако приемем идеята за силата на ума и волята на индивида, тогава трябва да приемем също и идеята, че сме отговорни за своята съдба и проблемите, както е показано в рождената карта. Тогава можем дори да кажем, че тя показва само кармата. Можем да предположим, че всичко в картата произтича от нашите минали действия, постижения и желания. Въпреки, че само Сатурн се нарича “планета на кармата”, това е прекалено опростяване. Действително, астрологията може законно да се нарече “наука за кармата” – т.е. начин за точно осъзнаване и приемане на своите отговорности...

Божия план в земните активности

част от вселената

Айнщайн някога е казал: “Откриването на нова теория е като изкачването на планина, когато пред погледа се открива нова и по-широка панорама”. Именно това се случва с вас при четенето на материали за самоусъвършенстване.

Много скоро, когато откриете вашите истински възможности, вашето мислено “изкачване” ще бъде възнаградено.

През 1979 г. Робърт Дж. Джан, декан на Школата за технически и приложни науки на Принстънския университет, разработил програма по изучаването на “ролята на съзнанието в изявите на материалната действителност”. Провеждайки хиляди експерименти, Джан и неговите помощници публикували своите открития, откривайки, че имат всички основания да твърдят, че мозъкът може непосредствено да влияе и влияе върху материалната действителност.

През 1994 г. водещи учени и педагози от цял свят се събрали за да обсъдят как може да се развие тази поразителна теория и да се приложи на практика в конкретни области на науката.
Това откритие действително е необичайно, затова опитите да бъде приложено на практика неизбежно са свързани с многобройни съмнения и колебания.
Взаимодействието между съзнанието и материалния свят вече не изглежда фантастично: съзнанието е енергия в нейната най-фина и динамична форма. Това помага да се разбере, защо нашите фантазии, мислени образи,желания и страхове оказват влияние върху реални събития и обяснява как се материализира създадения от мозъка образ.

Подобни открития, засягащи същността на реалността, могат да станат движеща сила за нашето по-нататъшно усъвършенстване и растеж. Осъзнавайки, че е открита и динамична част от вселената и че неговия мозък играе решаваща роля в създаването на реалността, човек може да развие по-творчески и активен подход към живота. Сега вече няма да му е нужно да седи в покрайнините и да наблюдава това, което се случва отстрани, новите открития позволяват да се разбере, че покрайнина няма и никога не е имало. Всичко е основано на взаимни влияния. Където и да отидем, каквото и да правим, нашите мисли творят обкръжаваща ни действителност.

част от вселената