са като огледало,в което някои виждат надеждите и мечтите си,други завистта и омразата,а трети тайните помисли и
недoстойнитe си планове!
Показват се публикациите с етикет Едно цяло. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Едно цяло. Показване на всички публикации
05 февруари, 2012
дръзките
Днес различнитe,свободните,смелите,дръзките
са като огледало,в което някои виждат надеждите и мечтите си,други завистта и омразата,а трети тайните помисли и
недoстойнитe си планове!
са като огледало,в което някои виждат надеждите и мечтите си,други завистта и омразата,а трети тайните помисли и
недoстойнитe си планове!
17 декември, 2009
Да се изкачиш
- Що е най-тежкото бреме, " смелчаги "! - така пита издръжливият дух. - За да го поема и да се радвам на силата си?
Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?
Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?
ВСЯКА ЦЕННОСТ Е ВЕЧЕ СЪЗДАДЕНА И ВСЯКА СЪЗДАДЕНА ЦЕННОСТ - ТОВА СЪМ АЗ
Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?
Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?
ВСЯКА ЦЕННОСТ Е ВЕЧЕ СЪЗДАДЕНА И ВСЯКА СЪЗДАДЕНА ЦЕННОСТ - ТОВА СЪМ АЗ
10 ноември, 2009
Звездно пътуване
Сърце на пътешественик в гърдите ми се крие. Мечтите ми са винаги с разперени криле.
Душата ми - разтворена, готова да политне и тя към нови, непознати светове.
На път ли съм - живота ме изпълва цял.
Кипи енергия във жадните очи. И всяко кътче погледа ми завладява,
и в мислите ми... цветни спомени реди.
Дъхът ми секва. Сънища се губят.
Попивам ненаситно диви красоти. На път ли съм - животът ми си струва.
Защото там се сбъдват моите мечти.
неизвестен автор
Морето пее долно до,
Сърцето пее ре, Планината пее ми, Птиците пеят фа,
Слънцето пее сол, Луната е камертон – ла, Звездите пеят си,
Млечният път пее горно до... Ключът сол е изгревът на слънцето.
Надолу е океанът, нагоре е космосът.
Древните твърдят, че основният тон на природата е нотата фа – така пеят птиците.
Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма.
Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.
Душата ми - разтворена, готова да политне и тя към нови, непознати светове.
На път ли съм - живота ме изпълва цял.
Кипи енергия във жадните очи. И всяко кътче погледа ми завладява,
и в мислите ми... цветни спомени реди.
Дъхът ми секва. Сънища се губят.
Попивам ненаситно диви красоти. На път ли съм - животът ми си струва.
Защото там се сбъдват моите мечти.
неизвестен автор
Морето пее долно до,
Сърцето пее ре, Планината пее ми, Птиците пеят фа,
Слънцето пее сол, Луната е камертон – ла, Звездите пеят си,
Млечният път пее горно до... Ключът сол е изгревът на слънцето.
Надолу е океанът, нагоре е космосът.
Древните твърдят, че основният тон на природата е нотата фа – така пеят птиците.
Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма.
Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.
СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ
Нарича се Карл Милес. Момчето с ленените коси тръгва от Швеция за Париж с едничката цел да си купи билет за “Лувъра”. И да стои с часове пред статуята Нике Самотракийска – богинята на победата, открита на остров Самотраки, мястото с прочутите мистерии на Орфей. Там, в Париж, Милес чува за първи път името на Орфей.
Малкият Милес се запознава с Роден, който е ваял Орфей. Милес мечтае един ден сам да извае Орфей.
Бяга в Америка, става професор в Мичиган, вае фонтани, създава нова пластика във вид на летящи фигури. Заминава за Гърция, за да се докосне по-отблизо до митовете за Орфей. Това име го тегли като магнит. Цели десет години го мъчи мисълта за Орфей. Връща се от Америка в Стокхолм – вече забогатял. Купува си цяло възвишение, огражда го, никой да го не гледа, и създава прочутата Милесова градина. Не е посаждал дървета, а е издигал статуи. Пилоните са тънки и високи, а горе – летящи фигури. Извайва приказен свят от танцуващи слонове, момче, което държи за крилете орел, китка на човешка ръка, в която между палеца и показалеца поставя човешка фигура с поглед към океана. Човекът е в дланта на природата и е пред океана и космоса. Извайва танцьорки, птицечовеци, литнали хора.
И тогава преминава към фигурата на Орфей – но я извайва отделно, в центъра на Стокхолм.
Аз посетих тези места. Вървя из Стокхолм с два стиха от Нели Закс:
Когато камъкът избяга,
освободен като музика.
И търся паметника на Орфей от Карл Милес.
Най-сетне съм пред фонтана Орфей. Той е в центъра на Стокхолм – между Пазарния площад и Концертната зала.
Камбаните бият като музика. Фонтаните струят като музика. Светлините на Стокхолм трепкат като музика. И Орфей оживява с орфическа музика.
Крупна централна фигура – на Орфей – се издига в средата на фонтана. Орфей е обкръжен от 8 фигури – четири мъжки и четири женски. Той е вдигнал ръце към небето, държи лира и свири на нея. Милес го е представил в Ада, до нозете му е лютият Цербер, а около него са душите на умрелите, които пеят и танцуват. Ала Орфей сякаш не потъва в Ада, а се издига към небето и повлича и останалите фигури нагоре... Музиката му издига всичко нагоре към слънчевата светлина. Всички фигури около Орфей са стъпили на един крак върху поникнало цвете, което не се огъва...
Какъв символ: вдъхновението преодолява земното притегляне и човекът-певец може да ходи по цветчетата на крехките цветя и по вълните на водата.
Два гълъба се завъртяха над фонтана Орфей и кацнаха в двете вдигнати ръце на една жена от скулптурната композиция. Крилете на птиците затрептяха в дланите като в гнезда. Фигурите се оживиха заедно със струящата вода. Сякаш статуите летяха заедно с гълъбите. “Любовта движи нашето слънце и звездите!” – е казал някога Орфей. И Милес го е претворил. От Стокхолм към Родопите и обратно летеше музика. Не вражда, а песнопения свързват този свят с Орфеева обич.
Н.Гигов
Малкият Милес се запознава с Роден, който е ваял Орфей. Милес мечтае един ден сам да извае Орфей.
Бяга в Америка, става професор в Мичиган, вае фонтани, създава нова пластика във вид на летящи фигури. Заминава за Гърция, за да се докосне по-отблизо до митовете за Орфей. Това име го тегли като магнит. Цели десет години го мъчи мисълта за Орфей. Връща се от Америка в Стокхолм – вече забогатял. Купува си цяло възвишение, огражда го, никой да го не гледа, и създава прочутата Милесова градина. Не е посаждал дървета, а е издигал статуи. Пилоните са тънки и високи, а горе – летящи фигури. Извайва приказен свят от танцуващи слонове, момче, което държи за крилете орел, китка на човешка ръка, в която между палеца и показалеца поставя човешка фигура с поглед към океана. Човекът е в дланта на природата и е пред океана и космоса. Извайва танцьорки, птицечовеци, литнали хора.
И тогава преминава към фигурата на Орфей – но я извайва отделно, в центъра на Стокхолм.
Аз посетих тези места. Вървя из Стокхолм с два стиха от Нели Закс:
Когато камъкът избяга,
освободен като музика.
И търся паметника на Орфей от Карл Милес.
Най-сетне съм пред фонтана Орфей. Той е в центъра на Стокхолм – между Пазарния площад и Концертната зала.
Камбаните бият като музика. Фонтаните струят като музика. Светлините на Стокхолм трепкат като музика. И Орфей оживява с орфическа музика.
Крупна централна фигура – на Орфей – се издига в средата на фонтана. Орфей е обкръжен от 8 фигури – четири мъжки и четири женски. Той е вдигнал ръце към небето, държи лира и свири на нея. Милес го е представил в Ада, до нозете му е лютият Цербер, а около него са душите на умрелите, които пеят и танцуват. Ала Орфей сякаш не потъва в Ада, а се издига към небето и повлича и останалите фигури нагоре... Музиката му издига всичко нагоре към слънчевата светлина. Всички фигури около Орфей са стъпили на един крак върху поникнало цвете, което не се огъва...
Какъв символ: вдъхновението преодолява земното притегляне и човекът-певец може да ходи по цветчетата на крехките цветя и по вълните на водата.
Два гълъба се завъртяха над фонтана Орфей и кацнаха в двете вдигнати ръце на една жена от скулптурната композиция. Крилете на птиците затрептяха в дланите като в гнезда. Фигурите се оживиха заедно със струящата вода. Сякаш статуите летяха заедно с гълъбите. “Любовта движи нашето слънце и звездите!” – е казал някога Орфей. И Милес го е претворил. От Стокхолм към Родопите и обратно летеше музика. Не вражда, а песнопения свързват този свят с Орфеева обич.
Н.Гигов
Емоции и още нещо
И умът, и сърцето, имат двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може.
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда ... Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.
Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надделеее. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш друго. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.
Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във нас тъй, както и в самата природа и ние трябва да го проучваме – нищо повече. Сега ние минавате между тия два свята , между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и в нас, там седи красотата на живота Тази линия е линията на живота.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може.
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда ... Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.
Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надделеее. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш друго. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.
Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във нас тъй, както и в самата природа и ние трябва да го проучваме – нищо повече. Сега ние минавате между тия два свята , между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и в нас, там седи красотата на живота Тази линия е линията на живота.
07 ноември, 2009
Мисъл и действия
Да осъзнаем отговорността за мисълта. Най-напред е хубаво да сме отговорни за действията си , после за значението на думите, сега е време да осъзнаем пожара на мислите и който те предизвикват ...
Не само чрез действията, но и чрез мисленето си човечеството натрупва тежка карма. Заради мисълта страдания придобива духът, тъй като няма разлика между дума и мисъл.
Ако мисълта в миналия век е била около човека или магнетизмът се е разпространявал на малки разстояния, то в Новия век мисълта е безгранична.
Не мозъчното вещество мисли, а мисълта се ражда в огнените центрове.
Мисълта е не само неразрушима, но тя и нараства в пространството.
Има само две наслаждения за хората - мисленето и екстазът на красотата. Само при тях може да се придвижи човек към високите сфери. Затова е нелепо да се говори за мъките на мислителя или твореца. Те не се измъчват, а се радват !!!
Но за някои радостта е в безумието и безделието...
А при Теб как е ...!?
Не само чрез действията, но и чрез мисленето си човечеството натрупва тежка карма. Заради мисълта страдания придобива духът, тъй като няма разлика между дума и мисъл.
Ако мисълта в миналия век е била около човека или магнетизмът се е разпространявал на малки разстояния, то в Новия век мисълта е безгранична.
Не мозъчното вещество мисли, а мисълта се ражда в огнените центрове.
Мисълта е не само неразрушима, но тя и нараства в пространството.
Има само две наслаждения за хората - мисленето и екстазът на красотата. Само при тях може да се придвижи човек към високите сфери. Затова е нелепо да се говори за мъките на мислителя или твореца. Те не се измъчват, а се радват !!!
Но за някои радостта е в безумието и безделието...
А при Теб как е ...!?
05 ноември, 2009
Ще се усмихнеш ли ?
Щом живота подложи ти крак,
казваш така ми е писано.
Щом от нулата почваме пак,
казваш така сме орисани.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма.
Усмихни се, на целия свят усмихни се.
Живей го, този живот престраши се.
Има толкова, толкова много любов.
И толкова малко време.
Не разбирам, защо те е страх.
На живота това му е чара.
Днес затваря едната врата,
утре две нови отваря.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма...
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Предатели, а не очи!
Защо така личи им, че блестят?
Когато си наблизо ти дори през тъмните
ми очила.
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
И кожата ми става враг!
Защо изтръпва щом до мен си ти?
И как ли да го скрия?Как?
И кожата предаде ме.Уви!
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
казваш така ми е писано.
Щом от нулата почваме пак,
казваш така сме орисани.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма.
Усмихни се, на целия свят усмихни се.
Живей го, този живот престраши се.
Има толкова, толкова много любов.
И толкова малко време.
Не разбирам, защо те е страх.
На живота това му е чара.
Днес затваря едната врата,
утре две нови отваря.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма...
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Предатели, а не очи!
Защо така личи им, че блестят?
Когато си наблизо ти дори през тъмните
ми очила.
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
И кожата ми става враг!
Защо изтръпва щом до мен си ти?
И как ли да го скрия?Как?
И кожата предаде ме.Уви!
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Ах , тези пари ....
Приятел те наричам, такъв ли си едва ли.
Не стана точно както си бяхме обещали
Богати безразлични, смехът ни се загуби.
Човек като печели - не знае колко губи
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
Бутилката е празна, поръчвам и готово.
Сърцето ми е празно Къде продават много?
Сърцето ми е болно - ни мрази,нито люби.
Човек като печели - не знае колко губи.
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
Не стана точно както си бяхме обещали
Богати безразлични, смехът ни се загуби.
Човек като печели - не знае колко губи
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
Бутилката е празна, поръчвам и готово.
Сърцето ми е празно Къде продават много?
Сърцето ми е болно - ни мрази,нито люби.
Човек като печели - не знае колко губи.
За какво са ни всичките тези пари,
щом приятели нямаме вече?
За какво са ни всичките тези пари,
щом сънят подминава ни вечер?
Погубваме вярност,любов и дори
а самотни през сълзи се смеем.
За какво са ни всичките тези пари,
от бедняци по тъжно живеем.
Аз съм с теб
Знам трябва да ... ,зная че те боли
аз може да плача, но ти се усмихни
друг свят те очаква, други пътища
не няма раздяла казва се "съдба"
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога и не мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
Чуй даже да паднеш, ще ти дам ръка
и рани да имаш ще им спра кръвта. .
Не, не искам да плачеш я се усмихни
дай да те прегърна, а сега върви!
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
аз може да плача, но ти се усмихни
друг свят те очаква, други пътища
не няма раздяла казва се "съдба"
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога и не мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
Чуй даже да паднеш, ще ти дам ръка
и рани да имаш ще им спра кръвта. .
Не, не искам да плачеш я се усмихни
дай да те прегърна, а сега върви!
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
Безумна цена
Плащах за всичко безумна цена,
за всяка усмивка и за всяка сълза.
Приятелства плащах с горчиви сълзи,
предателства срещах от всички страни.
Плащах за всичко безумна цена,
за всяка усмивка, за всяка сълза.
Уморих се от думи, от фалш и лъжи,
уморих се от бедни и празни души.
За всяка моя сълза
плащах аз безумна цена.
За всяка моя дума добра
усещах ножа в гърба.
Пак ще обичам и пак ще простя,
даже да струва безумна цена.
И даже живота да е само лъжа,
не мога да мразя, ще продължа...
Знам трябва ... ,зная че те боли
аз може да плача, но ти се усмихни
друг свят те очаква, други пътища
не няма раздяла казва се "съдба"
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога и не мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
Чуй даже да паднеш, ще ти дам ръка
и рани да имаш ще им спра кръвта. .
Не, не искам да плачеш я се усмихни
дай да те прегърна, а сега върви!
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
за всяка усмивка и за всяка сълза.
Приятелства плащах с горчиви сълзи,
предателства срещах от всички страни.
Плащах за всичко безумна цена,
за всяка усмивка, за всяка сълза.
Уморих се от думи, от фалш и лъжи,
уморих се от бедни и празни души.
За всяка моя сълза
плащах аз безумна цена.
За всяка моя дума добра
усещах ножа в гърба.
Пак ще обичам и пак ще простя,
даже да струва безумна цена.
И даже живота да е само лъжа,
не мога да мразя, ще продължа...
Знам трябва ... ,зная че те боли
аз може да плача, но ти се усмихни
друг свят те очаква, други пътища
не няма раздяла казва се "съдба"
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога и не мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
Чуй даже да паднеш, ще ти дам ръка
и рани да имаш ще им спра кръвта. .
Не, не искам да плачеш я се усмихни
дай да те прегърна, а сега върви!
Аз съм с теб, аз съм с теб
част от мен си ти
близо ще ме чувстваш, където и да си!
И към дъното да тръгнеш дори
ще съм с теб, чуваш ли?
и лицето твое над водата ще държа,
за да не потънеш никога!
Дори живота да те промени
ще те обичам чуваш ли?
И каквото мога ще ти дам,
няма никога да те предам!
03 ноември, 2009
МИСЪЛТА
Мисълта е рефлекс на духа и затова движёнието на мисълта е неимоверно бързо. Само след много степени по скалата за бързина започва изчисляването на скоростта на светлината.
Мисълта може да бъде видяна и измерена. Като духовна същност тя не може да бъде унищожена, но може да и бъде противопоставена подобна на нея с по-голям потенциал.
Мисълта не умира в пространството. Няма предел за нейното разпространение. Там тя се превръща в енергия, чист огьн, от който възниква нова съзидателна мисъл, която отново се приобщава към огъня. Такъв е кръговратът на енергията. Нека в сърцето си човек прецени каква мисъл ще му бъде пристойна.
Мислената енергия живее в пространството и никой не знае предела на нейното разпространение. Но болшинството земни мисли са слаби и вяли, и затова те се разтварят в пространството по-лесно, отколкото съсредоточените мисли. Човек може да няма нищо против някои негови мисли да станат общо достояние, но много свои помисли желае да съхрани в тайна. Затова той трябва да се грижи за чистотата на мисленето си, което ще бъде действие за благото на човечеството и може да приближи сроковете на еволюцията. Ако всички мисли на човечеството в сегашното му състояние оставаха да живеят в пространството, каква опасна бъркотия на енергиите би се получила.
Мисълта не изчезва в пространството, но има разлика между мислите, излетели без предназначение и мисълта, изпратена с определена цел. Мисълта звучи в пространството и това не трябва да се разбира символично, а в буквален смисъл.
мисли позитивно това внася хармония в живота Ти...
Мисълта може да бъде видяна и измерена. Като духовна същност тя не може да бъде унищожена, но може да и бъде противопоставена подобна на нея с по-голям потенциал.
Мисълта не умира в пространството. Няма предел за нейното разпространение. Там тя се превръща в енергия, чист огьн, от който възниква нова съзидателна мисъл, която отново се приобщава към огъня. Такъв е кръговратът на енергията. Нека в сърцето си човек прецени каква мисъл ще му бъде пристойна.
Мислената енергия живее в пространството и никой не знае предела на нейното разпространение. Но болшинството земни мисли са слаби и вяли, и затова те се разтварят в пространството по-лесно, отколкото съсредоточените мисли. Човек може да няма нищо против някои негови мисли да станат общо достояние, но много свои помисли желае да съхрани в тайна. Затова той трябва да се грижи за чистотата на мисленето си, което ще бъде действие за благото на човечеството и може да приближи сроковете на еволюцията. Ако всички мисли на човечеството в сегашното му състояние оставаха да живеят в пространството, каква опасна бъркотия на енергиите би се получила.
Мисълта не изчезва в пространството, но има разлика между мислите, излетели без предназначение и мисълта, изпратена с определена цел. Мисълта звучи в пространството и това не трябва да се разбира символично, а в буквален смисъл.
мисли позитивно това внася хармония в живота Ти...
31 октомври, 2009
ДУХОВНО ПРЕЧИСТВАНЕ
Позитивно мислене означава да мислите и да говорите за нещата, които искате, а не за тези, които не искате. Негативно мислене е да мислите и да говорите за нещата, които не искате. Всеки път, когато казвате „не мога" или „не искам", използвате негативната мисъл: мислите точно обратното на това, което искате. Негативната мисъл е като негатив на снимка - точно обратното на позитивното изображение, което искате. Избягвайте фрази като: „Това ме съсипва", „Не мога да се справя", „Измъчва ме", „Причинява ми главоболие", „Нямам време" и т. н. Тези фрази създават представи за това, което не искаме. Ако случайно използвате подобна фраза, кажете „невалидно, невалидно" и заместете негатива с позитив - едно положително твър¬дение и една положителна мисловна картина на целите ви. Използвайте тази фраза, като че ли тя е бутонът, който ви напомня постиженията ви да програмирате и да си мислите за нещата, които искате. Това може да промени съществено живо¬та ви.
ВЯРА
Вярата се състои от желание, убеждение и очакване. Желанието е движеща сила, силата, която ни тласка към целите ни. Без желание никога не бихте започнали някое начинание. За да увели¬чите силата на желанието ви, повторете наум или на глас това, което искате и напишете всички причини, заради които искате да успеете във вашето начинание. След това навлезте във вашето ниво и си помислете за още причини. Когато имате двойно повече причини, ще имате двойно по-голямо желание. Желанието, което е една подтикваща, движеща сила, принадлежи на физическото изменение...
А знаеш ли че...
Ако си много изнервен е нужно само да поставиш 2 капки масло от портокал на дланите си, да ги разтъркаш добре и да полегнеш със затворени очи за една-две минути.
Напрежението ще изчезне мигновено!
27 октомври, 2009
За любовта
Щом обичаш някого, не ходи И РАЗКАЗВАЙ: „Аз го обичам.“
Като обичаш някого, само Бог да знае това, че ти изпълняваш закона. А пък онзи само да чувствува огъня на любовта, а не твоите думи: „Аз те обичам. Аз мисля твоето добро.“ Това са празни работи.
Има една Любов, непреривна. Тя си върви в живота. Ние за нея не питаме. Щом някой те обича, не питай дали те обича. И щом обичаш някого, не му казвай защо го обичаш. Ако се опиташ да обясняваш Любовта, ти ще направиш един процеп, ще разкъсаш тази верига, в която Любовта се движи. От създаването на света до сега аз съм разглеждал този въпрос. Всеки, който се е опитвал да знае кой как го обича, той всякога е изгубвал Любовта.
В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. БОГ, който е направил света, напълно спазва този закон.
Б. Дуно
Като обичаш някого, само Бог да знае това, че ти изпълняваш закона. А пък онзи само да чувствува огъня на любовта, а не твоите думи: „Аз те обичам. Аз мисля твоето добро.“ Това са празни работи.
Има една Любов, непреривна. Тя си върви в живота. Ние за нея не питаме. Щом някой те обича, не питай дали те обича. И щом обичаш някого, не му казвай защо го обичаш. Ако се опиташ да обясняваш Любовта, ти ще направиш един процеп, ще разкъсаш тази верига, в която Любовта се движи. От създаването на света до сега аз съм разглеждал този въпрос. Всеки, който се е опитвал да знае кой как го обича, той всякога е изгубвал Любовта.
В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. БОГ, който е направил света, напълно спазва този закон.
Б. Дуно
08 септември, 2009
Кришнамурти
От нереалното води ме към Реалното,
от тъмнината ме води към Светлината
и от смъртта води ме към безсмъртие.
Това не са мои думи, това са думи на учителя Без него аз нищо не бих могъл да сторя: с негова помощ аз встъпих в Пътя. Ти също желаеш да тръгнеш по този път и думите, които Той каза на мен, ще помогнат и на тебе, стига да ги следваш. Не е достатъчно само да се каже, че те са истинни и прекрасни: който иска да сполучи, трябва да постъпва точно както е казано тук. Ако гладният види храна и си каже: „Добра е", с това няма да се насити: той трябва да протегне ръка, да вземе храната и да яде. Също тъй не е достатъчно само да чуеш словата : трябва да вършиш, каквото Той казва - внимателен към всяка негова дума, възприемчив за всяко загатване. Ако някое загатване не се схване, ако някоя дума се пропусне, те са изгубени завинаги, защото Той не говори два пъти...
* * *
Четири са качествата, които човек трябва да притежава, за да встъпи в Пътя:
Различаване.
Отсъствие на желания.
Добро поведение. Любов.
Ще се опитам да изложа тук онова, което Учителят ми каза за всяко от тях.
Първото качество е различаване - онова различаване на реалното от нереалното, което въвежда човека в Пътя. За това различаване става дума, но то е и нещо много повече, и чак трябва да се практикува не само в началото на Пътя, но и на всяка стъпка по него, всеки ден, до края.
Окултизмът не допуска никакви компромиси, когато става дума за добро и зло. Ти трябва да вършиш добро при всички обстоятелства. Не бива да вършиш зло независимо от това, какво ще каже или помисли невежият. Изучи основно скритите закони на природата и щом ги опознаеш, подреди живота си според тях, като се ръководиш винаги от разума и от здравия смисъл.
Трябва да различаваш важното от неважното Бъди, твърд като скала когато трябва да отделни доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите.
Защото ти трябва да бъдеш винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна свобода, каквато желаеш за себе си.
Ти встъпваш в Пътя, защото си узнал, че само по него може да се намерят онези неща, които заслужават да бъдат придобити. Несведущите работят, за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са ценни само за един живот, следователно са недействителни. Има по-велики неща от тях - неща реални и трайни: видиш ли ги веднъж, вече не ще можеш да възжелаеш други...
07 септември, 2009
Приказка за 3 ореха.
Дар от Сърце.
Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.
Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?
– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.
Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.
Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:
– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.
Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.
– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.
Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:
– Какви са печалбите?
– Добри са – отговорил средният брат.
– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.
Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.
– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.
Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.
– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.
– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.
Другите двама избухнали:
– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.
Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.
– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!
Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.
Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.
Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.
Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.
Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.
– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.
Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.
– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.
Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.
Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце!
Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.
Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?
– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.
Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.
Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:
– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.
Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.
– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.
Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:
– Какви са печалбите?
– Добри са – отговорил средният брат.
– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.
Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.
– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.
Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.
– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.
– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.
Другите двама избухнали:
– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.
Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.
– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!
Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.
Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.
Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.
Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.
Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.
– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.
Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.
– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.
Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.
Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце!
30 август, 2009
Любовта е потока на Енергията
Там, където има любов и невъзможното става възможно,
а там, където няма и възможното става невъзможно!
Любовта - превъзходство на Душата над ума!
Страхът е господство на ума над Душата.
Тя е енергийно същество! Натрупва Енергия U -
Той също е енергийно същество с натрупан съответен енергиен потенциал.U +
Събирайки се, Енергиите им ще се стремят да си изравнят потенциалите си и ще предизвикат у нас емоции и чувства! Нека не слагаме "кранчета", R = 0! Така, всяко едно изменение на Енергията, ще води до раздвижване на потока и то ще бъде като ласка. Няма да се натрупва никъде нищо... Потокът ще тече през нас... И ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ЛЮБОВ...
Любовта е потока на Енергията, течащ през нас и одухотворяващ тялото ни!
ЗАЩОТО ЦЕЛИЯТ ЗАКОН СЕ ИЗПЪЛНЯВА В ЕДНА ДУМА, ИМЕННО В: ВЪЗЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ, КАКТО СЕБЕ СИ.
Послание на св. ап. Павел до Галатяни. глава 5, стих 14
Любовта разкрива Вечното в нас! Тя е вътрешен процес, който не се манипулира отвън. Тя е умението ни да регулираме "кранчетата" така, че потокът на Енергията да тече през нас към другите.
Любовта е откровение! R = 0!
Ограничаването на потока на любовта води до страх, претенции, агресия и други състояния на негативни взаимоотношения…
Страхът - ограничава Енергийния поток, а любовта - позволява да мине през теб, през домът ти... и да предизвика най-чудесните изживявания!
Свободното преминаване ( R = 0) на Енергията през нас, ни позволява да се изпълним с Любов и да изживеем предопределеното щастливо. Усещанията ни за тези щастливи изживявания обогатяват Душата ни.
Любовта !?- какво е Тя !?
В какво се състои любовта, която расте в душата и е непоколебима? Защо във вас няма радост? Всемогъща радост. Може би защото нямате непоколебима любов към другите. Защото обичате само себе си. Оттук и радостта ви е само тогава, когато проявявате любов към себе си. Тогава има радост, ето – тогава ви е хубаво.
А общата радост непрекъснатата – кога е нужна тя? Когато изчерпвате любов от себе си и я отдавате на останалите; и когато я отдавате – в момента на отдаването, вие представлявате радост, защото самият алтруизъм е радост; защо казвам: докато не започнете да намирате удоволствие в това, което правите за другите – всичко това, което правите – може никога да не се ползвате от това, но радостта от това, че го правите – това е възпитание на алтруизъм в себе си.
Това е възпитание на вселенско съзнание, защото всички във вселената общуват само на тези нива. Останалите, които са потънали в егоизъм, седят вътре в своите планети и не излизат отвъд пределите им. Тях просто не ги допускат, защото съзнанието трябва да е алтруистично. Само тогава това съзнание може да се включи в обществено творчески процес, защото желанието да отдаваш винаги ще преобладава над желанието да вземаш. Защото желанието да вземаш винаги е завързано към разделението, а желанието да отдаваш – към единение с всичко. Това са 2 различни потока – щом започнете да вземате, вие разделяте. Щом отдавате, отдавате, отдавате – вие се съединявате с всички, вие ставате Бог. На Бог нищо не му е нужно – така ли е? Нито са му нужни молитви, нито славословия, нито псалми, нито възхваления, нито водка, нито бира, нито басейни, нито хладилник, нито храна – нищо не му трябва. Но Той през цялото време дава, дава, дава – на всеки от вас дава, дава, дава – вие го проклинате, когато имате неприятности, а Той пак – дава, дава, дава. Защо? Защото това е вътрешно състояние. Разбирате ли? Невъзможно е да живееш, животът ти се превръща в каторга, в истински ад – когато преставаш да даваш. Ето в какво е същността.
Това състояние е значително повече, отколкото каквото и да е друго .
Вие се привързвате към някакви моменти, които преценявате по някакви ваши критерии, а после се оказва – о, вижте как хубаво стана, вижте го, а ние си мислехме това и това. После се получава някакво разбиране. Аз съм ви давал – не съм вземал. На мен това не ми е нужно. Аз и без това прекрасно ще преживея. Но това е нужно на вас, аз ви го давам, нима съм виновен, че вие трябва да преминете само през този процес. И едва когато преминете през този процес, вие ще можете да започнете да правите нещо в себе си. Това е моето отдаване на вас, моите подаръци за вас. Вземам всяка клетчица – давам ви я. Сърцето си на късчета – давам ви го, давам, давам, давам на всички, на всички . И в песните си ви призовавам – вие също вземайте и давайте, давайте. Жал ми е. Вие не разбирате същността, тази радост от отдаването. Затова във вас тази радост я няма. Ето, той се оплаква – не мога да намеря радост. Търси! Прави повече подпорни стени на Айфаар, без да получаваш нищо, отдавай своя труд, своята пот, и току виж – израснала радост. Ще дойде време и ще израсте радост. А докато има нещо честолюбиво, ти вземаш, вземаш – подхранваш се, подхранваш се – а какво всъщност подхранваш? Мръсотията. Какво подхранваш, когато вземаш? Помислете. Вие усилвате своите тенденции към използване, когато вземате. Вие мислите, че ставате човек – не, все по-ниско, по-ниско се спускате, защото вземате с тези центрове, следователно вашето съзнание, вашият мозък, вашата нервна система се спуска, спуска и ето вече тази част я няма и аз гледам – ходят само тези части.
Помислете за това, когато утре говорите за любовта. Любовта не е в словото, нито в тези редове –тези редове може би просто ще предизвикат някакви асоциации във вас и може би ще ви подтикнат към някакви действително правилни пътища. Докато треперите над себе си, вие сте никой.
В тази личност вие никога няма да получите никакви способности. Никога. По цели денонощия седите в йогийски пози, с денонощия медитирате – нищо няма да получите. Вие сте егоистични. Има закон.
Тези способности ще дойдат едва тогава, когато в колкото по-голяма степен започнете да отдавате и обичате другите и да живеете за другите /но не да бъдете техен роб/, в толкова по-голяма степен ще бъдете безопасни за обкръжаващия космоса, за света, и следователно във вас ще започнат да се проявяват способности.
Според придобиването на тази степен на безопасност, която ще представлявате за Космоса. В колкото по-голяма степен сте неегоистични, в колкото по-голяма степен сте любвеобилни, в толкова по-малка степен сте способни да нанесете вреда. Най-простият закон. Най-действащият. Толкова много съм говорил за това, а вие все не започвате и не започвате. По никакъв начин. Продължавате да се държите за своите черупки. И мислите, че в това е вашата същност. Защото, когато започнете да давате, у вас моментално сработва обратният процес.
А не мислите какво в резултат получавате от себе си. Какво става вътре във вас в резултат от това. Само когато осъзнаете, че цялото богатство разцъфтява от вас, отвътре, от вашата алтруистичност, от вашето желание да споделите с Вселената всичко най-добро, което имате. Щом започнете да споделяте с Вселената, тя веднага започва да споделя с вас. В тази степен, в която вие споделяте с нея. Докато не споделяте с нея, вие не съществувате за Вселената. Тя не ви вижда..
Сергей В. Цвельов
19 май, 2009
Тотем Сокол
СОКОЛИТЕ ПРИЛИЧАТ НА СВОЯ РАСТИТЕЛЕН ТОТЕМ ГЛУХАРЧЕТО – ВЯТЪРЪТ ЛЕСНО ГИ ОТНАСЯ ОТ ЕДНО МЯСТО НА ДРУГО, ОТ ЕДНА ИДЕЯ КЪМ СЛЕДВАЩА. ТЕ ОТЛИТАТ ОТ НЕЩАТА БЕЗ ДА ИМАТ ВРЕМЕ ДА ГИ ОГЛЕДАТ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ИЗПИТВАТ ОСТРА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДАТ ПОЛЕЗНИ И МОГАТ ДА ПУСНАТ КОРЕНИ НАВСЯКЪДЕ.
МАКАР И ДА Е КЛАСИФИЦИРАНО ОТ ГРАДИНАРИТЕ И ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ КАТО ПЛЕВЕЛ, ГЛУХАРЧЕТО Е ИСТИНСКО СЪКРОВИЩЕ С ПОЛЕЗНИТЕ СИ СВОЙСТВА. ЕКСТРАКТЪТ ОТ КОРЕНИТЕ МУ ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВСИЧКИ СЕКРЕЦИИ В ОРГАНИЗМА. ПОМАГА ЗА ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖЛЪЧЕН СЕКРЕТ, ОТСТРАНЯВА ОТРОВИ ОТ ТЯЛОТО И ДЕЙСТВА КАТО ТОНИЗИРАЩО И СТИМУЛИРАЩО СРЕДСТВО.
КОРЕНЪТ МУ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗСУШЕН И ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА КАФЕ БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕ НА КОФЕИН, КОЕТО ИМА ВКУСА НА НЕСКАФЕ. В БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО ПОМАГА ПРИ ПРОБЛЕМИ С ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА НИВОТО НА КРЪВНАТА ЗАХАР.
ЛИСТАТА НА ГЛУХАРЧЕТО СА МНОГО ПОЛЕЗНИ. УПОТРЕБЯВАТ СЕ ЗА ПРИГОТВЯНЕТО НА ЗЕЛЕНА САЛАТА, ЗАЩОТО СА БОГАТИ НА ВИТАМИН А, С, И G И СЪДЪРЖАТ МИНЕРАЛИ, КАЛЦИЙ, ЖЕЛЯЗО, ФОСФОР И НАТРИЙ, КОИТО ПРЕЧИСТВАТ КРЪВТА.
Подобно на своя растителен тотем, соколите са много съпричастни не само към новите идеи и проекти в работата си, но и към хората, с които контактуват.
Тяхната прямота често действа като очистително средство срещу идеи и концепции, които са изпълнили предназначението си и вече не притежават никаква стойност. Макар че някои хора не харесват искреността и праволинейността на соколите, ако се вслушат в думите им ще открият поука за себе си.
Соколите се повлияват чудесно от лечебните свойства на своя тотем.
Минерален тотем: Опал
Минералният тотем на соколите е опалът – прозрачен камък, некристална форма на кварца. Обикновеният опал е млечнобял, но има и черни и жълтозелени. Всички съдържат в себе си блестящи червени и пурпурни оттенъци.
Опалът произхожда от места с висока температура и налягане. Такива са кухините на вулканичните скали или шуплите, намиращи се в близост до минерални извори. Опалът е камък, който издържа на горещина и налягане и може да бъде от огромна полза за хората, които се намират под емоционално напрежение или са подложени на сурови изпитания.
Опалът е съставен от силициев двуокис, който в древността е бил считан за втвърдена космическа светлина. Той се намира навсякъде, където съществува порив към светлината. Силициев двуокис има във възлите на стъблото на тревата и житните култури, на които помага да стоят изправени. Има го в хрущяла на интервертебралния диск в гръбнака. Силициевият двуокис се съдържа в лещите на очите и помага да виждаме ясно. Заради тези си свойства опалът се свързва с възвишените стремежи към някакъв идеал и с търсенето на яснота и истина, които са характерни черти на соколите.
Опалът притежава мощни отражателни свойства и съдържа космически лъчи, усилващи силата на характера на човека, който го притежава. Той е своеобразен катализатор и засилва типичните черти на своя носител, независимо дали са положителни или отрицателни. Тъй като е много чувствителен към трептенията, опалът по–скоро трябва да се държи, отколкото да се носи на врата.
Соколите са много любознателни и опалът може да разшири способността им да се вглеждат в нещата и да им помогне да проникнат по–дълбоко в себе си.
Някои племена ценят високо огнения опал, защото съдържа и известен процент вода. Някога приемали опала за огън, който се разпространява като водата. Обясниха ми, че този камък е полезен за всеки, който се сблъсква с “огъня, възникващ от водата на емоциите”. Соколите ще се сблъскат с много ситуации в живота, които ще ги научат как да овладеят своите емоции, а огненият опал е камък със силно хармонизиращи способности на емоционално ниво и е особено полезен за разпръскване на отрицателните емоции.
Опалът е камъкът на търсещия човек, чието дирене на истината идва по–скоро от сърцето, отколкото от интелекта.
Тотем на полярността: Гарван
Допълващият тотем за соколите е гарванът (22 септември–22 октомври). Подобно на основния тотем, гарваните бързо се приспособяват и имат бърза реакция, но са стъпили здраво на земята. Макар че фермерите ги считат за вредители, коренните американци виждат в тях същества, които поддържат равновесието, като изпълняват една жизнено важна функция в екологията – да бъдат чистачи на неща, които са изхвърлени. Съществуват различни гарвани, като видът Corvus corax e най–едрият сред тях. Той строи гнездата си по върховете на дърветата или на високи места и макар че се рее високо в небесата, прекарва много време и на земята, от която се храни. Коренните американци тълкували този факт като съчетаване на енергията на небето (въздуха) и земята и оттам, като указание за нуждата от осъществяване на идеите в света на практическата действителност. Гарванът, като тотем на полярността, учи сокола, че преследването на себичния интерес, което е присъщо за него, трябва внимателно да бъде балансирано, за да не се стигне до крайности и фанатизъм.
Както соколът изразява индивидуалното, така неговата полярност, гарванът, който предпочита групите или ятата, изразява стремежа към групиране и създаване на общност. За да се балансират, соколите трябва да се стремят към сътрудничество с някаква група, за да развият чувство на лоялност и вярност към дадена общност. С други думи, посланието на гарвана е, че за да има истинска стойност, идеализмът трябва да бъде балансиран с практически, земни стремежи, които са потребни както на самия човек, така и на другите.
Соколите ще намерят своята пълна реализация, когато потърсят възможности за уравновесяване на личните си цели със служене на другите. Така гарванът показва на соколите, че е нужно да стъпят на здрава почва и да дарят на земята това, което са научили в небесата.
Проявление на личността
Възрастен
Подобно на новите кълнове през пролетта, хората, родени през Времето на пробуждането, са много напористи, когато убеждават другите да участват в техните планове, докато не възникне друг проект, който ги привлича. Жизнерадостни, неуморни, предприемчиви, енергични, с интереси, насочени към външния свят, соколите сякаш са родени за действие. Те са инициатори, но тяхната импулсивност ги принуждава да правят прибързани съждения и да вземат необмислени решения, за които по–късно съжаляват.
Техният оптимизъм и силна воля им позволяват да преодолеят разочарованието и неуспеха и да се издигнат над всяка преграда.
Притежават силно чувство за независимост, което ги кара да възприемат отношението “карай сам”, ако техните партньори или колеги не отговорят на идеите им. Притежават активно въображение, което заедно със заразяващия ентусиазъм ги прави склонни към преувеличения и фантазии.
Соколите не са най–добрите дипломати на света. Тяхната откровеност и стремеж да разкриват сърцето си понякога ги прави нетактични и ги въвлича в много неудобни ситуации.
Соколите са повлияни силно от елемента огън. По природа са енергични и ентусиазирани, макар че са импулсивни и лесно раздразними. Пламъкът на сокола гори с голяма яркост, но само за кратко, така че трябва да се научат да го контролират.
Соколите трябва да се пазят да не се увлекат в своето чувство за собствена значимост и да не приемат себе си като незаменими, за да не бъдат заслепени от самомнение и суета. Склонни са лесно да късат с миналото и да пренебрегват бъдещите последствия. За сокола е важно само настоящето.
Положителни черти: Пионери. Склонни към приключения. Предприемчиви. Смели. Енергични. Приветливи.
Отрицателни черти. Себични. Егоистични. Импулсивни. Нетърпеливи. Избухливи. Суетни.
Професионални възможности: Актьорско майсторство. Рискови занаяти. Стоматология. Електроника. Инженерство. Фризьорство. Бижутерия. Журналистика. Военни професии. Професионални спортове. Стенография. Хирургия.
Дете
Бебето сокол прохожда по–рано от повечето деца, но това го прави подвластно на нещастни случаи, затова родителите трябва да го пазят от наранявания при падане или сблъскване с предмети.
20 април, 2009
Зороастризъм и човешките добродетели
Особенно място в системата на зороастризма е заемал огънят. Според учението той властва в целия свят и се проявява в няколко разновидности – небесен огън, огън от горящо дърво, огъня–искра в човешкото тяло и свещенния огън, поддържан в храмовете на зороастрийците.
Наред с почтителното си отношение към огъня, зороастриецът е бил задължен да уважава и пази земята и водата.
В зороастрийските текстове се съдържат редица предписания как следва да се съхранява тяхната ненакърнимост и чистота.
Нещо повече, вниманието на зороастриеца е трябвало да бъде насочено в по-голяма степен към опазването на чистотата на огъня, водата и земята, отколкото към грижата за собственото си бренно тяло.
Свещени според зороастризма животни са кравата, петелът и кучето.
В ценностната система на учението най-голямо внимание се е отделяло на кучето.
Предвиждали са се специални наказания за неговия стопанин за лошото му гледане или за недоброто му хранене. Смятало се е за особено тежък грях, ако човек даде на куче неразчупени кокали или прекомерно гореща храна. Кучето едва ли не е било приравнето към човека в ролята му на юридически субект. Вълкът и други “вредни” животни като жабата и насекомите, например, са били отпращани на другия полюс.
Те били считани, ни повече, ни по-малко, за врагове на зороастриеца.
Унищожаването им се е смятало за добродетел, за проява на примерна съзнателност.
Към високите човешки добродетели са отнасяни честността, особено верността към договора, дори той да е бил сключен с неверници, както и щедростта. И до днес в Иран и Индия продължава да се шири мнението, че думата на един зороастриец тежи много повече от който и да е писмен договор.
Интересна е натурфилософията на зороастрийското учение.
Според него земята е кръгла. Небето е с три сфери /степени/– сферата на звездите, сферата на луната и сферата на слънцето. След последната сфера, т.е. най-отгоре, се намира “Домът на Възхвалата” – раят на Ахура Мазда. Най-отдолу, дълбоко под земята, се разпростира царството на Мрака, обитавано от Ахриман и даевите.
В пространството между Рая и Ада се срещат и омесват в едно Доброто и Злото, т.е. в средата е светът на реалния живот, в който сме и всички ние.
Наред с почтителното си отношение към огъня, зороастриецът е бил задължен да уважава и пази земята и водата.
В зороастрийските текстове се съдържат редица предписания как следва да се съхранява тяхната ненакърнимост и чистота.
Нещо повече, вниманието на зороастриеца е трябвало да бъде насочено в по-голяма степен към опазването на чистотата на огъня, водата и земята, отколкото към грижата за собственото си бренно тяло.
Свещени според зороастризма животни са кравата, петелът и кучето.
В ценностната система на учението най-голямо внимание се е отделяло на кучето.
Предвиждали са се специални наказания за неговия стопанин за лошото му гледане или за недоброто му хранене. Смятало се е за особено тежък грях, ако човек даде на куче неразчупени кокали или прекомерно гореща храна. Кучето едва ли не е било приравнето към човека в ролята му на юридически субект. Вълкът и други “вредни” животни като жабата и насекомите, например, са били отпращани на другия полюс.
Те били считани, ни повече, ни по-малко, за врагове на зороастриеца.
Унищожаването им се е смятало за добродетел, за проява на примерна съзнателност.
Към високите човешки добродетели са отнасяни честността, особено верността към договора, дори той да е бил сключен с неверници, както и щедростта. И до днес в Иран и Индия продължава да се шири мнението, че думата на един зороастриец тежи много повече от който и да е писмен договор.
Интересна е натурфилософията на зороастрийското учение.
Според него земята е кръгла. Небето е с три сфери /степени/– сферата на звездите, сферата на луната и сферата на слънцето. След последната сфера, т.е. най-отгоре, се намира “Домът на Възхвалата” – раят на Ахура Мазда. Най-отдолу, дълбоко под земята, се разпростира царството на Мрака, обитавано от Ахриман и даевите.
В пространството между Рая и Ада се срещат и омесват в едно Доброто и Злото, т.е. в средата е светът на реалния живот, в който сме и всички ние.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
послание
- hristova_dh
- Не си поставяйте цели спрямо това, което другите хора мислят за важно. Само ти знаеш, кое е най-добро за теб! Не позволявай на Живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето. Живея пълноценно всеки Ден, Направете го и Вие за да бъде пълноценен и вашия Живот!
.jpg)
