Каузалната модалност

За каузалната модалност са характерни ежеминутност, актуалност, спонтанност, състояние "тук и сега". Осъзнаването идва по-късно. Вие седите зад кормилото на автомобила, някой ви отрязва, вие натискате клаксона или удряте спирачки, или шофирате - в този момент не мислите за това, какво означава протичащото с вас, вие не се занимавате с ментално моделиране. Вие действате. Ето това е събитие. За силното каузално активиране са характерни искреност и въвлеченост, тоест осмисляне в абстрактни категории на това, което става. С други думи, тук няма интерпретации, а има пряка реакция на непосредственото въздействие на обкръжаващия свят.
Ето защо аз не обичам (разбира се, с извинения) да чета лекции, аз обичам да пиша книги. Тук пред вас, от мен се изисква значително по-високо ниво на спонтанност, неочакваност, каузалност, отколкото на мен, видимо, ми е свойствено по природа. По принцип добрата лекция не е това, което се готви отрано, а след това се чете от хартията - в нейния ход през цялото време трябва да има импровизации. Има хора, на които това им се отдава твърде лесно, а има хора, които са по-систематични, те имат по-голям акцент на будхиалното тяло, при тях импровизациите стават по по-тежък начин.

Каузалната модалност

Думите влияят на душите ни !

Някои думи унищожават душите ни, а други ги лекуват...

Силата




"...тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил."
Исаия 55:11


"Имаш това, което изричаш".
Тези прости думи са пример за едно от най-мощните средства за духовно самоусъвършенстване - ТВЪРДЕНИЕТО.


Да разгледаме накратко същността на твърденията и как да ги използвате, за да създадете своята вътрешна и външна действителност. Твърдението е мисъл или идея, съзнателно насочена, така че да се получи желаният резултат.
Твърдението ако е положително - е прост, но могъщ способ за лечение и трансформиране на най-дълбоко вкоренените убеждения.

...Прехвърлете крайния резултат на по-висша сила Колко пъти сте си мислили, че искате нещо, а после осъзнавате, че притежаването му би било пълен провал? Често утвърждаваме определени желания и искания, но всъщност Вселената е имала нещо съвсем друго предвид - нещо за наше висше благо. Затова аз винаги завършвам твърденията си със следното изречение:

Това или нещо по-добро се разкрива сега пред мен носещо пълно удовлетворение и хармония, за висшето благо на всички. По този начин знам, че моята воля и тази на Вселената са свързани.

Думите влияят на душите ни !

На Тайната вечеря Иисус обвинил - с едни и същи думи и с еднаква сериозност двама от своите апостоли.
Двамата ще извършат престъпленията, предвидени от Иисус. Юда Искариотски ще се стресне и ще осъди себе си. Петър също ще се стресне след като три пъти отхвърли всичко, в което е вярвал.
Но в решаващия момент Петър ще разбере истинското значение на Христовото послание. Той ще помоли прошка и унижен, ще продължи да проповядва. Той би могъл да избере самоубийството, но вместо това той ще се срещне с апостолите и ще каже: "За моята грешка ще се знае до края на човешкия род.
Но ми позволете да я поправя". Петър ще разбере, че Любовта прощава. Юда няма да разбере нищо.
.... до нас е достигнало следното предание ...
Иисус гледал масата пред себе си, обмисляйки какво от това, което било там, ще бъде най-добрият символ на неговото идване на Земята.
На масата имало нар от Галилея, подправки от пустинята на юг, сухи плодове от Сирия и египетски фурми. Той трябвало да протегне ръка, за да освети едно нещо от всичко там, когато изведнъж си спомнил за посланието, което бе донесъл на всички хора. И че е възможно нар и фурми да няма в някои части на света. Той търсел това нещо и друга мисъл му дошла на ум: В нара и фурмите, в плодовете, чудото на създанието се виждало без всяко взаимодействие с хората. Така че той вдигнал хляба, разчупил го, поблагодарил на Господа и подал на учениците си с думите: "Вземете и яжте, всички вие, понеже това е Моето тяло". Тъй като хляб имало навсякъде. И хлябът, в сравнение с фурмите, нара и сирийските плодове бил най-добрият знак по пътя към Бога. Хлябът бил плод на земята и на човешкия труд.

Човешката природа

Немският философ Фридрих Ницше веднъж казал: "Няма смисъл да се прекарва времето в постоянно обсъждане на всичко на света, да прави грешки от време на време е част от човешката природа.
Ние знаем че "Има хора, които настояват, че са прави дори в дреболиите. Често пъти те не си разрешават да грешат. Всичко, което те постигат по този начин, е страх от движение напред. Страхът от допускане на грешка е вратата, която ни затваря в замъка на посредствеността. Ако ние преодолеем този страх, ще направим важна стъпка в посока към нашата свобода".

Будисткият учител пътешествал пешком със своите ученици, когато забелязал, че те обсъждат кой сред тях е най-добрият. "Аз медитирам в продължение на петнадесет години" - казал един. "Аз съм милосърден от момента, когато напуснах дома на родителите ми" - казал друг. "Аз винаги съм следвал наставленията на Буда" - съобщил третият. По обяд те се спряли под едно ябълково дърво за почивка. Клоните на дървото били така обсипани с ябълки, че увиснали под тежестта им, докосвали земята. "Когато дървото е претоварено с плод, неговите клони се навеждат до самата земя.
Истински мъдър е скромният. Когато дървото не носи никакъв плод, неговите клони са високомерни и надменни.
Глупавият човек винаги вярва, че е по-добър от другите".

Човешката природа

Богат и - / или... / Беден

Много важно е -
1.Да правим, да говорим и да обмисляме всичко, винаги, винаги, винаги ...
2.Да не търсим и виждаме само и единствено действително лошото. И ако сред останалите неща имаше някое лошо, те сигурно щяха да се погрижат всеки да е в състояние да го избегне.
Но как това, което не прави лош човека, може да направи лош живота му?
Всеобщата природа не би направила този пропуск - нито поради незнание, нито знаеща, но неможеща да се предпази или поправи. Нито поради безсилие, нито поради неумение тя би проявила подобна немарливост - да допусне доброто и лошото да се случват еднакво и без разлика както на добрите, така и на лошите хора.

Смъртта и животът, славата и безславието, мъката и удоволствието, богатството и бедността, всичко това се случва еднакво както на добрите, така и на лошите, защото не е нито прекрасно, нито грозно, тоест не е нито добро, нито лошо.
Колко бързо изчезва всичко - виждаме , когато вече е късно и сме го пропуснали ... и самите тела във вселената - и споменът за тях във вечността.
Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава?* Какво представлява преходността в нашия свят ?
Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата.
Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но преходността не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нас .
ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ ПЪЛНОЦЕННО ПРЕХОДНОСТТА И ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ВСЕКИ ЕТАП !

Богат и - / или... / Беден

ЖИВОТ КАТО.....

ЖИВОТ КАТО.....

За един по-добър Живот

Далай Лама

За един по-добър Живот

Светът на душата

Душата живее в единен свят, където всеки атом, молекула, частица, живо същество се намират в хармония, съгласуваност, съзвучие. Този свят е обемен, в него няма разграничаване: голямо-малко, важно-маловажно, силно-слабо, горе-долу, първо-последно. Там всичко има еднакво значение: и мечката, и мравката, и капката, и океанът, и атомът, и галактиката са равностойни и еднакво важни. Душата вижда света обемен, цялостен, единен, неразделен. Тя живее в това единство и пълнота, стреми се към още по-голяма цялостност, единство и пълнота. А как се стреми? Много просто – душата жадува да дарява онова, което самата тя притежава. Иска й се да сподели щастието, любовта, богатството.
Умът живее в такова пространство, че вижда света като разположен в плоскост, и то фрагментарно, на части. Затова му се струва, че различните елементи на света не са свързани и ако човек настъпи едно цвете, ще пострада само то и никой друг. А всъщност болка ще усети целият организъм на Вселената.
Душата обединява, умът разединява.
Душата винаги прелива, на ума постоянно нещо не му достига. От тук следва още една важна разлика: душата винаги е пълна, на ума постоянно нещо му липсва.
Умът винаги се стреми да допълни недостига – да е пръв, затова участва в безкрайни съревнования, надбягвания, първенства, борба. Той желае да откъсне златната ябълка, да победи, да грабне по-голямо парче от тортата, да отвоюва за себе си място под Слънцето.
За душата стремежът на ума да бъде първи е абсурдно, защото тя вече е първа, а и всички около нея също споделят първенството й. Тя вече е пълна като океан и празнува живота, канейки на тържеството всички желаещи.
Умът вечно е не - щастен – за да отбележи "празника на СВОЯТА улица" веднъж не му достига лев, друг път – цял милион или дори милиард.
Душата пребивава в хармония със света, с Вселената, с всяка жива душа.
Умът е в конфликт, борба, противопоставяне.
Душата се радва, когато вижда около себе си щастие, хармония, любов, единение – тоест онова, което е подобно на нея. Умът пък изпитва удоволствие от борбата, нещастията, конфликтите.


Умът винаги бърза, притеснява се да не би да не успее, да не би да закъснее. Душата не се притеснява, тя вече е там, впрочем навсякъде е – закъде да бърза?
Душата празнува живота, блаженства във всеки момент от битието.
Умът винаги бърза за празника, който – колкото и да е странно – независимо от всички усилия никога не настъпва.
>Ето казаното от апостол Павел, което ще ни помогне да опознаем свойствата на душата, за да можем после да различаваме кое идва от душата и кое от ума. Само че в този цитат си позволявам да заменя думата любов с думата душа. Защото любовта, а и щастието, и богатството са свойства на душата.
Душата е търпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се дразни, не допуска лоши мисли, не се радва на неправдата, а се сърадва на истината, всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко изтърпява.
Умът във всичко търси изгода за себе си.
Душата вече притежава цялата изгода и се стреми да я сподели с всички.

Светът на душата

МИСИЯ НА ЖИВОТА

ТОВА СА ПРОСТО НЯКОЛКО ПРИНЦИПА, КОИТО ПОКАЗВАТ НА КЪДЕ ОТИВАМЕ И КЪДЕ ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ
МИСИЯТА НИ ВЪПЛЪЩАВА НАШИТЕ ЦЕННОСТИ ,
ТОВА Е ПЪТЕВОДНАТА СВЕТЛИНА, КОЯТО ОСВЕТЯВА ПЪТЯ , КЪМ РЕАЛИЗИРАНЕ НА МЕЧТИТЕ

истината



Да направим живота си хубав !!! ... смисъла на красотата в живота е релация, балансирана като "истрическа присъда" над личността, оставяща следи в световете на другите хора.

Това са Поетите от първа величина, осенени от Бог, Художниците, превъплатени в щрих от Природата , Композиторите, извайващи музиката си, вдъхновени от недействителния човешки феномен, включващ всичко - от музиката на сферите до музиката на бардовете. Тези три групи дават извор на всички останали изкуства като Първопричина.

Дали Животът е хубав?... Това е вик към Непостижимото великолепие да можем да го изживеем, оставяйки ярки следи в животите на другите, далеч от обскурантизма и конвенционалните основания да сме живи, за да се размножаваме.

И в полъха на Дао за финал : "да нямаш в себе си историчност и същевременно да притежаваш в себе си дълбока вътрешна хармония, това е просто чудо."

МИСИЯ НА ЖИВОТА

Свободата е избор

Свободата е избор
Истинската свобода се придобива само отвътре и се постига чрез избавяне от негативните постъпки, чувства и мисли. Колкото по-усърдно работим в тази насока, преобразявайки самите себе си, толкова по-чисти ставаме, толкова по-голяма е степента на придобитата от нас истинска свобода.
А колкото по-голяма е тази степен, толкова по-скоро откриваме, че придобиваме свобода на избора.
Доколкото в нашето съзнание твърдо са се вкоренили старите поведенчески програми, натрапващи цял комплект негативни качества, то в повечето случаи ние като роботи постъпваме по установените навици и принципи и позволяваме да ни управляват. А това вече не е избор, а автоматична функция.

Когато започнем да разбираме какво е това истинска свобода, ще открием, че тя е здраво свързана с - енергийте.
Всичко във Вселената по същността си е енергия, всичко в нас, около нас, всичко, което е свързано с нас – също е енергия. И ние постоянно правим избор с какви енергии да запълваме себе си – позитивни или негативни.
Какво избираме? Ако избираме истинската свобода, то трябва с особено внимание да се отнасяме към подобен избор, за да избираме от множеството мисли и чувства само позитивни, така че всички наши думи, постъпки и излъчваните от нас енергии да носят в себе си положителен заряд.

Колкото повече човека прави избор в полза на истинската свобода и позитивните енергии, толкова по-цялостен става той.

Свободата е избор

Нужна е Мъдрост, за да оплодотворим Знанието с Любов и Добро.
Мъдростта е този жизнен сок, който подсигурява със стабилност и равновесие всичко, което се създава от мъдрото трудолюбие на човешката Мисъл.
Когато обикнете така, истински без да се надявате на нищо в замяна , тогава Мъдростта ще върви ръка за ръка със Знанието и Светлината на Просветлението ще озари вашето Сърце.
Думите, които не са подкрепени с дела, не могат да помръднат от мястото им камъни и планини. Да твориш велики дела можеш само ако им се отдадеш без никакви ограничения, условия и уговорки.
Само с упорита работа , съпроводена с намаляване на слабостите на несъвършеното тяло, ние ще можем да стигнем до разбирането за самия себе си, а чрез познаването на самия себе си – и до познаването на Бог.
Научете се да бъдете смирени в Духа и чисти в Сърцето. Бог живее и твори в този, който е способен да пожертва собственото си тленно тяло и лични желания в този, който самоотвержено и смело Му служи, без страх, че ще изгуби всички Илюзии на този свят. А ако Бог живее и твори във вас, нима може да става дума за нищета, нима може да изчезне това, което е безсмъртно? Различавайте положителните и отрицателните сили, да определяте действителната полезност и абсолютната безполезност на нещата.
Така може да излезете от съня на Илюзиите, които въвличат вашето съществувание във водовъртежа на престъпленията, насилието.