Личностният растеж винаги се изгражда в перспективата на бъдещето. Сега нямаме нужното, но ако предприемем нещо в тази насока, то ще се появи. В личностното развитие сме насочени и живеем за утрешния ден. И най-големият проблем при такъв начин на живот е обезценяването на мига, на настоящето. Затова при личностното развитие настоящето не е ценност.
При духовното развитие отношението спрямо времето е друго. Бъдещето и миналото не са актуални, има го само настоящето и то е най-ценното, което имаме. Вниманието изцяло се насочва към осъзнаването на всеки момент от живота. Нищо не трябва да се притежава, всичко вече е в нас, трябва само да го видим. А. Пимм
