приказките

надеждни мисли - неразделна част от гещалтфилософията и съзнанието, че
това, което е, е.

Идеята - непозната за много хора въпреки нейната очевидност - съдържа в себе си три импликации, които ми се струва важно да отбележа: със знанието, че „това, което е, е" се подразбира приемането на това, че фактите, събитията и ситуациите са такива, каквито са.
Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде. Не е такава, каквато би трябвало да е. Не е такава, каквато ми казаха, че ще бъде. Не е такава, каквато беше. Не е такава, каквато ще бъде утре. Действителността около мен е такава, каквато е.
Пациенти и ученици, които ме слушат да повтарям тази мисъл, упорито търсят в нея нюанс на примирение, многозначителна поза, сваляне на гарда.
Струва ми се полезно да припомня, че промяната може да настъпи само когато осъзнаваме настоящата ситуация. Как бихме могли да начертаем пътя си до определено място , без да знаем в коя точка на Вселената се намираме?
(Докато пиша това, си представям разочарованието на четящия: „Това, което е, е!... Тази ли е истината?".)
букай

приказките