.... ТОЙ тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал работа си , която не е искал... Отначало го
обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място.
Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби.
.... Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота.
Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл - смисъл за личното, собствено развитие на този човек...
Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. !!!
Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота.
Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:
Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота.
Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите през 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.
2 път
Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. !?
Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече.
...когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите , които нищо не ви дават в замяна
Няма коментари:
Публикуване на коментар