В пътуването на душата през времето и пространството, от този живот в следващия, целта е да й се дават нови и нови възможности да изразява онова, което оправдава хората в отношенията помежду им — милосърдие, любов, търпеливост, дълготърпение, обич" ...
Светът е като балонче в ръцете на дете. Един ден детето пораства, хвърля играчката си и престава да се интересува от нея. Така и ние сме се превърнали в хора, населяващи една захвърлена планета.
А е имало време, когато сме познавали аромата на земята и лекотата на семето, когато сме вдишвали вятъра, когато чертозите на тялото ни са се нуждаели от морската сол, когато сме оста¬ни ли дъжда да мие кожата и съзнанието ни.
Понякога ни е обземала почуда, че Земята е звезда, че гя е красива, топла и вечна в безкрая на вселената и че именно на нас, обикновените смъртни, ни е дадено да ходим по нея. Тя облагородявала нашите стъпки. Тя била нашето щастие и нашата съдба.
Това е било времето, когато сме били способни да чуваме света. Ние сме знаели, че някъде в безкрая съществува един глас, който ни говори. Ние сме разбирали, че птицата, прелитаща по небето, ни носи някакво послание.
Ние внимателно сме се вслушвали в тайните и загадките.
Между тялото и съзнанието ни царувала хармония и между тях се движели изтоци от информация, чийто смисъл сме разбирали.
Тогава сме знаели, че присъствието на другия ни е необходимо. Той бил подобен на нас и ако все пак сме се стремели да го докоснем, да влезем в контакт с него, то е било именно заради това, че е различен от нас... А за да може този сблъсък да бъде плодотворен, е било необходимо да се вслушаме в човека отсреща, в този друг. Тогава ние сме знаели как да правим това.
...Очевидно онова, което ни липсва, не е варварството, всекидневното наси¬лие, невежеството. Не, единственото нещо от това време, за което наистина съжаляваме, е онзи тих, нежен и близък глас, който ни говореше за света, за самите нас. Глас, който загубихме...
нека не забравяме че по време на дългото ни пътуване през вековете онова, което би ни помогнало да живеем днес.
Пробуждането на паметта обаче би било безполезно и безсмислено, ако останем все така глухи за гласовете, които ни обкръжават - гласовете на Земята, гласовете на нашето тяло и гласовете на себеподобните ни.
Аз искам да се боря срещу глухотата на хората.!?
... а вие !?
Няма коментари:
Публикуване на коментар