В момента пиша една история ... Достатъчно ми е, че го обичам, че съм с него в мислите си и украсявам този толкова красив град с неговите стъпки, думи, нежност...
Всичко останало, което преживях тук, всички трудни моменти, през които преминах, ще бъдат нищо в сравнение с тeзи изживяни усещания.
Много бих искала да направя за него това, което той направи за мен.
Дълго размишлявах и открих, че няма нищо случайно; най-важните срещи са били уговорени от душите ни преди още телата да са се видели.
Обикновено такива срещи стават или когато искаме да се възродим духовно. Срещите ни очакват — в повечето случаи обаче ние ги избягваме. Но ако сме много отчаяни, ако нямаме нищо повече за губене или пък сме въодушевени от живота, тогава неизвестното се проявява и нашият свят поема по друг път.
Всички умеят да обичат, тъй като са се родили с тази дарба. Някои умеят да се възползват по рождение от нея, но на повечето им се налага да се научат отново, да си спомнят как се обича и всички - без изключение — трябва да изгорят на кладата на отминалите си чувства, да изживеят отново някои радости и болки, падения и възходи, докато съзрат водещата нишка, криеща се зад всяка нова среща; да, съществува една нишка.
И тогава телата се научават да говорят на езика на душата, това се нарича секс, това е, което давам на мъжа, който ми върна душата, макар той дори да не подозира колко важна роля играе в живота ми. Именно това поиска той от мен, това и ще му давам; искам да бъде щастлив.
...
Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Когато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва необходимото уважение, единият свят унищожава другия.
...
Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко. Когато престанах да бъда тази, която бях, открих самата себе си.
Когато разбрах какво е унижение и пълно подчинение, се почувствах свободна. Не знам дали не съм болна, дали всичко това не беше само сън, не знам дали се случва само веднъж. Знам, че мога да живея без него, но бих искала да го срещна отново, да преживея същото, да стигна още по-далеч.
Болката малко ме плашеше, но не беше толкова силна - тя беше само претекст. В момента, в който изпитах първия оргазъм от много месеци насам въпреки многото мъже и многото и различни неща, които те правеха с тялото ми, се почувствах - но нима това е възможно? - по-близо до Бога. Спомних си това, което той разказа за черната чума, за момента, в който самобичуващите се, опитвайки се да спасят човечеството чрез своята болка, откривали в нея удоволствието.
Аз не исках да спася човечеството, нито него, нито себе си. Просто бях там.
Сексът, това е изкуството да контролираш неконтролируемото.
книги които е хубаво да прочетем - " 11 минути " Куелю
Няма коментари:
Публикуване на коментар