Арт- смисъл да пътуваме в себе си 2

Всичко се постига с желание, труд, креативност, талант… все неща, които са изтъркани до баналност, но зависи как ги комбинираш и развиваш в себе си.







И въпреки това, успехът е шанс и той за всеки е различен. Понякога това се определя от средата и местоживеенето.

Друг път е късмет - да си на точното място, в точното време, както се казва. Но в основата на нещата стои развитието на това, с което се занимаваш. Щом си работил и си усвоил дадено ниво, ти вече си готов да вървиш към следващото.






За да развиваш себе си е е нобходимо най-вече много упоритост, защото колкото повече работиш над себе си, самообучавайки се, толкова повече неща откриваш и развиваш.

Развивайки ги, вече имаш рутината да оформиш стила си, да разработиш твоя технология на действие, позовавайки се на основните правила...

Арт- смисъл да пътуваме в себе си 2

Арт красота

Вероятно във всяко изкуство има и интензивна чувствителност и изгаряне... твореца трябва да се грижи огънят да гори бавно, да трае дълго и да е сравнително равномерен.
Твореца се сблъсква илюзията, че „ върви срещу изтичащото време”, както казваше някой от големите, мисля Грас










Изкуството освежава душата и окриля нашето въображение.




“Талантът е крайна чувствителност към всичко, което боли, наранява или радва…” интересен поглед на Г.Господинов

Арт красота

КЛАСИКА

Чудесата които прави с нас , вечната МУЗИКА...




Нека и се насладим !

ХУБАВО НАСТРОЕНИЕ !

КЛАСИКА

Кришнамурти

От нереалното води ме към Реалното,
от тъмнината ме води към Светлината
и от смъртта води ме към безсмъртие.
Това не са мои думи, това са думи на учителя Без него аз нищо не бих могъл да сторя: с негова помощ аз встъпих в Пътя. Ти също желаеш да тръгнеш по този път и думите, които Той каза на мен, ще помогнат и на тебе, стига да ги следваш. Не е достатъчно само да се каже, че те са истинни и прекрасни: който иска да сполучи, трябва да постъпва точно както е казано тук. Ако гладният види храна и си каже: „Добра е", с това няма да се насити: той трябва да протегне ръка, да вземе храната и да яде. Също тъй не е достатъчно само да чуеш словата : трябва да вършиш, каквото Той казва - внимателен към всяка негова дума, възприемчив за всяко загатване. Ако някое загатване не се схване, ако някоя дума се пропусне, те са изгубени завинаги, защото Той не говори два пъти...
* * *
Четири са качествата, които човек трябва да притежава, за да встъпи в Пътя:
Различаване.
Отсъствие на желания.
Добро поведение. Любов.
Ще се опитам да изложа тук онова, което Учителят ми каза за всяко от тях.

Първото качество е различаване - онова различаване на реалното от нереалното, което въвежда човека в Пътя. За това различаване става дума, но то е и нещо много повече, и чак трябва да се практикува не само в началото на Пътя, но и на всяка стъпка по него, всеки ден, до края.


Окултизмът не допуска никакви компромиси, когато става дума за добро и зло. Ти трябва да вършиш добро при всички обстоятелства. Не бива да вършиш зло независимо от това, какво ще каже или помисли невежият. Изучи основно скритите закони на природата и щом ги опознаеш, подреди живота си според тях, като се ръководиш винаги от разума и от здравия смисъл.
Трябва да различаваш важното от неважното Бъди, твърд като скала когато трябва да отделни доброто от злото, но в маловажните неща винаги отстъпвай на другите.
Защото ти трябва да бъдеш винаги кротък и благосклонен, справедлив и сговорчив, като предоставяш на другите същата пълна свобода, каквато желаеш за себе си.



Ти встъпваш в Пътя, защото си узнал, че само по него може да се намерят онези неща, които заслужават да бъдат придобити. Несведущите работят, за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са ценни само за един живот, следователно са недействителни. Има по-велики неща от тях - неща реални и трайни: видиш ли ги веднъж, вече не ще можеш да възжелаеш други...

Кришнамурти

Приказка за 3 ореха.

Дар от Сърце.



Тръгнали трима братя пари да печелят. Стигнали на един кръстопът.

Най-големият казал:
– Тука ще се разделим. Аз ще поема нагоре по десния път, ти – обърнал се към средния брат – тръгни по левия, а пък ти – обърнал се към най-малкия – ще държиш средния път. Подир 3 години, на Димитровден, ще се намерим пак тука на този кръстопът и ще видим тогава кой какво е спечелил. Бива ли?

– Бива, бате – рекли двамата по-малки братя, целунали му ръка и се простили.

Най-големият брат слязъл в един град, станал хлебар и спечелил за три години пълна кесия с жълтици. Средният брат отворил кръчма до един мост. Запретнал ръкави и почнал да продава вино. Продавал вино и вода, продавал, докато си напълнил джобовете. А най-малкият се пазарил у един добър човек – стар овчар. Като минали трите години, момчето отишло при овчаря за сметката.



Овчарят му начел припечелените пари, натрупал ги на купчина, извадил от пояса си три ореха и рекъл:



– Аз съм човек стар и болен. Запрях вече и не мога да тичам подир овцете. Добре, че се намери ти, инак стадото ми щеше да пропадне. Много съм ти благодарен за овчарлъка. Падат ти се толкова и толкова пари или тези три ореха, дето съм ги сложил напреде ти. Парите давам без сърце, защото те са като огъня : човек лесно може да изгори ръцете си с тях. А орехите давам от сърце. Ако щеш, вземи парите, ако щеш : орехите.

Момчето помислило, помислило и посегнало към орехите.

– Ще взема орехите, защото ги даваш от сърце.



Взело орехите, целунало ръка на стария овчар и си тръгнало. Тъкмо на Димитровден тримата братя се срещнали на кръстопътя. Големият ги попитал:

– Какви са печалбите?

– Добри са – отговорил средният брат.

– Дайте да ги видим! Ето, най-напред вижте аз какво спечелих! – Той развързал кесията си.

Средният брат също извадил от пазвата си една торбичка с пари.

– Не си лапал мухите в кръчмата – казал му големият.

Последен бръкнал в джоба си най-малкият и извадил трите ореха.

– Туй ли ти е печалбата за три години? – попитал го най-големият брат.

– Туй е – три ореха, но те са дадени от сърце – отвърнал малкият. – Даде ми ги един стар човек – овчар, задето му пасох стадото. Като баща се грижеше за мене.

Другите двама избухнали:

– Все бяхме виждали прости хора, но по-глупав мъж от тебе не ще се намери по целия свят. За три ореха – три години ратай, де се е чуло и видяло такова чудо! Върни се да поискаш пари от овчаря, инак да не си посмял да влезеш в бащината ни къща! – развикал се най-старият брат.

Момчето се нажалило и тръгнало назад. Тежко му било на душата.

– Аз мислех – думало си то, – че дар от сърце е най-хубавото нещо на земята, а то какво излезе!

Стигнало една чешма. Навело се да пие вода, но преглътнало само две глътки, защото било гладно. Бръкнало в торбата си – нямало трошица хляб.

Я да счупя орехите, че да залъжа глада си! – помислило си момчето.

Счупило първия орех. Тогава станало чудо. Изведнъж счупеният орех пораснал, станал голям колкото бъчва столетница и от черупката почнали да излизат овце, овни със звънци, млади агнета – цяло стадо излязло от ореха. От радост момчето не знаело какво да стори. Подбрало стадото и го подкарало към бащината си къща.

Вървяло, що вървяло, наближило родното си село.

Я да счупя и втория орех, да видя какво има в него – рекло си то и счупило втория орех. Щом пукнало черупката от ореха излезли два млади вола с големи рога. Подир воловете – кола, а на колата желязно рало.

– Бре! – ударило се момчето по челото, хванало синджирите на воловете и ги повело след стадото.

Преди да влезе в селото, решило да счупи и третия орех. Счупило го. Тогава от черупката излязлоедно момиче – толкова хубаво, че не може да се опише с перо.

– Води ме – продумало момичето – в бащината си къща. Аз съм неродена мома и съм отредена да ти бъда невеста.

Качило момчето девойката на колата, повело воловете, звъннали звънците на стадото. Прибрало се в дома на баща си. Като видели братята стадото, новата кола и девойката – езиците си глътнали.

Тогава им станало ясно какво значи Дар от Сърце!

Приказка за 3 ореха.

Любовта е потока на Енергията

Там, където има любов и невъзможното става възможно,
а там, където няма и възможното става невъзможно!

Любовта - превъзходство на Душата над ума!
Страхът е господство на ума над Душата.

Тя е енергийно същество! Натрупва Енергия U -
Той също е енергийно същество с натрупан съответен енергиен потенциал.U +

Събирайки се, Енергиите им ще се стремят да си изравнят потенциалите си и ще предизвикат у нас емоции и чувства! Нека не слагаме "кранчета", R = 0! Така, всяко едно изменение на Енергията, ще води до раздвижване на потока и то ще бъде като ласка. Няма да се натрупва никъде нищо... Потокът ще тече през нас... И ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ ЛЮБОВ...

Любовта е потока на Енергията, течащ през нас и одухотворяващ тялото ни!

ЗАЩОТО ЦЕЛИЯТ ЗАКОН СЕ ИЗПЪЛНЯВА В ЕДНА ДУМА, ИМЕННО В: ВЪЗЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ, КАКТО СЕБЕ СИ.
Послание на св. ап. Павел до Галатяни. глава 5, стих 14

Любовта разкрива Вечното в нас! Тя е вътрешен процес, който не се манипулира отвън. Тя е умението ни да регулираме "кранчетата" така, че потокът на Енергията да тече през нас към другите.

Любовта е откровение! R = 0!

Ограничаването на потока на любовта води до страх, претенции, агресия и други състояния на негативни взаимоотношения…

Страхът - ограничава Енергийния поток, а любовта - позволява да мине през теб, през домът ти... и да предизвика най-чудесните изживявания!

Свободното преминаване ( R = 0) на Енергията през нас, ни позволява да се изпълним с Любов и да изживеем предопределеното щастливо. Усещанията ни за тези щастливи изживявания обогатяват Душата ни.

Любовта е потока на Енергията

Любовта !?- какво е Тя !?

В какво се състои любовта, която расте в душата и е непоколебима? Защо във вас няма радост? Всемогъща радост. Може би защото нямате непоколебима любов към другите. Защото обичате само себе си. Оттук и радостта ви е само тогава, когато проявявате любов към себе си. Тогава има радост, ето – тогава ви е хубаво.

А общата радост непрекъснатата – кога е нужна тя? Когато изчерпвате любов от себе си и я отдавате на останалите; и когато я отдавате – в момента на отдаването, вие представлявате радост, защото самият алтруизъм е радост; защо казвам: докато не започнете да намирате удоволствие в това, което правите за другите – всичко това, което правите – може никога да не се ползвате от това, но радостта от това, че го правите – това е възпитание на алтруизъм в себе си.

Това е възпитание на вселенско съзнание, защото всички във вселената общуват само на тези нива. Останалите, които са потънали в егоизъм, седят вътре в своите планети и не излизат отвъд пределите им. Тях просто не ги допускат, защото съзнанието трябва да е алтруистично. Само тогава това съзнание може да се включи в обществено творчески процес, защото желанието да отдаваш винаги ще преобладава над желанието да вземаш. Защото желанието да вземаш винаги е завързано към разделението, а желанието да отдаваш – към единение с всичко. Това са 2 различни потока – щом започнете да вземате, вие разделяте. Щом отдавате, отдавате, отдавате – вие се съединявате с всички, вие ставате Бог. На Бог нищо не му е нужно – така ли е? Нито са му нужни молитви, нито славословия, нито псалми, нито възхваления, нито водка, нито бира, нито басейни, нито хладилник, нито храна – нищо не му трябва. Но Той през цялото време дава, дава, дава – на всеки от вас дава, дава, дава – вие го проклинате, когато имате неприятности, а Той пак – дава, дава, дава. Защо? Защото това е вътрешно състояние. Разбирате ли? Невъзможно е да живееш, животът ти се превръща в каторга, в истински ад – когато преставаш да даваш. Ето в какво е същността.

Това състояние е значително повече, отколкото каквото и да е друго .

Вие се привързвате към някакви моменти, които преценявате по някакви ваши критерии, а после се оказва – о, вижте как хубаво стана, вижте го, а ние си мислехме това и това. После се получава някакво разбиране. Аз съм ви давал – не съм вземал. На мен това не ми е нужно. Аз и без това прекрасно ще преживея. Но това е нужно на вас, аз ви го давам, нима съм виновен, че вие трябва да преминете само през този процес. И едва когато преминете през този процес, вие ще можете да започнете да правите нещо в себе си. Това е моето отдаване на вас, моите подаръци за вас. Вземам всяка клетчица – давам ви я. Сърцето си на късчета – давам ви го, давам, давам, давам на всички, на всички . И в песните си ви призовавам – вие също вземайте и давайте, давайте. Жал ми е. Вие не разбирате същността, тази радост от отдаването. Затова във вас тази радост я няма. Ето, той се оплаква – не мога да намеря радост. Търси! Прави повече подпорни стени на Айфаар, без да получаваш нищо, отдавай своя труд, своята пот, и току виж – израснала радост. Ще дойде време и ще израсте радост. А докато има нещо честолюбиво, ти вземаш, вземаш – подхранваш се, подхранваш се – а какво всъщност подхранваш? Мръсотията. Какво подхранваш, когато вземаш? Помислете. Вие усилвате своите тенденции към използване, когато вземате. Вие мислите, че ставате човек – не, все по-ниско, по-ниско се спускате, защото вземате с тези центрове, следователно вашето съзнание, вашият мозък, вашата нервна система се спуска, спуска и ето вече тази част я няма и аз гледам – ходят само тези части.

Помислете за това, когато утре говорите за любовта. Любовта не е в словото, нито в тези редове –тези редове може би просто ще предизвикат някакви асоциации във вас и може би ще ви подтикнат към някакви действително правилни пътища. Докато треперите над себе си, вие сте никой.

В тази личност вие никога няма да получите никакви способности. Никога. По цели денонощия седите в йогийски пози, с денонощия медитирате – нищо няма да получите. Вие сте егоистични. Има закон.

Тези способности ще дойдат едва тогава, когато в колкото по-голяма степен започнете да отдавате и обичате другите и да живеете за другите /но не да бъдете техен роб/, в толкова по-голяма степен ще бъдете безопасни за обкръжаващия космоса, за света, и следователно във вас ще започнат да се проявяват способности.

Според придобиването на тази степен на безопасност, която ще представлявате за Космоса. В колкото по-голяма степен сте неегоистични, в колкото по-голяма степен сте любвеобилни, в толкова по-малка степен сте способни да нанесете вреда. Най-простият закон. Най-действащият. Толкова много съм говорил за това, а вие все не започвате и не започвате. По никакъв начин. Продължавате да се държите за своите черупки. И мислите, че в това е вашата същност. Защото, когато започнете да давате, у вас моментално сработва обратният процес.

А не мислите какво в резултат получавате от себе си. Какво става вътре във вас в резултат от това. Само когато осъзнаете, че цялото богатство разцъфтява от вас, отвътре, от вашата алтруистичност, от вашето желание да споделите с Вселената всичко най-добро, което имате. Щом започнете да споделяте с Вселената, тя веднага започва да споделя с вас. В тази степен, в която вие споделяте с нея. Докато не споделяте с нея, вие не съществувате за Вселената. Тя не ви вижда..

Сергей В. Цвельов

Любовта !?- какво е Тя !?

Да плуваме в своя поток

Всеки човек има свой поток, своя вълна, свое индивидуално движение, свои скорости и свои спирки. При това, по закона за фракталните определения, отрязъците от пътя са подобни един на друг. Но това подобие не е статично, еднозначно, а динамично.

Съхранява се някаква инвариантност (неизменност, постоянност): определено количество пикове и спадове, връзки между тях. Ако вземем два отрязъка от пътя и ги погледнем, то явно подобие можем и да не забележим, но инвариантността се съхранява. И тази инвариантност (вътрешно подобие, фрактална еднаквост на отрязъците) започва да се наблюдава след дълги опити на наблюдение на своето движение. Ако човек постоянно наблюдава своя живот, отбелязва съществените и несъществените събития, то в края на краищата ще почувства своята инвариантност.

В него ще се изработи нюх за това и ще може предварително да предвиди хода на събитията, опирайки се на чувството за своята инвариантност. Търсенето на своята инвариантност е задължително. По-лесно е да се намери при спокойно движение.

В сложните периоди, когато ни се струва, че едно събитие връхлита върху друго и няма никаква връзка между тях, инвариантността въпреки всичко се съхранява, макар и външните изменения да са значителни. В такива периоди само знанието за своята инвариантност позволява да се изберат тези дела, тези „свои” събития, в които трябва да се участва, за да се остане в потока. Когато човек остава в своя поток, той може да предугажда предстоящите обрати и да се вписва в тях.

Ако човек не чувства или слабо чувства своята инвариантност, той през цялото време от множеството събития ще избира не тези, които се намират на неговата вълна, в неговия поток, а други и ще губи безполезно своята енергия и време. Когато това се случва, всичко върви наопаки: нещата не вървят, времето не стига, каквото е намислил не се осъществява, губи пари и т.н. Понякога такъв човек може да е в своя поток (случайно попаднал), а понякога може да върви срещу него и всичко да му е наопаки. Това става в случая, когато неговата инвариантност му е непозната.

Инвариантността трябва да се издирва в спокойните моменти от живота, а не в бурните. А 2012 година може да се окаже бурна и да се излети от своя поток, ще бъде много лесно. А това означава, че в нужното време няма да се окажеш на нужното място.

"Има още един момент, който трябва да отчетем. Това е наличието на Земята на античовеци, зли сили, които могат и създават условия, за да изхвърлят човека от неговата вълна, да го изхвърлят от неговия поток. Тук ще помогне само собствената инвариантност, по-точно ясното усещане и умното възстановяване на загубеното равновесие."

Да плуваме в своя поток

Kакво аз мога да направя ?

Един въпрос, който може би всеки си задава, е "какво аз мога да направя, за да подобря света?" Независимо от това, колко ограничени можем да сме в нашата сфера на влияние, в нашия обществен живот и в света изобщо, има една сфера, в която всеки от нас може да започне. И тази сфера сме ние самите. Има 5 основни качества, които всеки от нас трябва да постигне за себе си. Никой не може да ни ги подари. Постигането на 6-те упражнения, описани в главата на "Окултната наука", не е много лесно, но за да бъдат правилно извършени, се изисква изключително търпение и постоянство.

1. Контрол на мисълта. За да стане управител на своя мисловен свят, човек по пътя на духовното обучение, трябва да съсредоточи своето мислене поне за 5 минути ежедневно, в течение на месеци, върху някой съвсем обикновен предмет, като например молив, писалка или стол. Той може да изследва неговата конструкция, история, материал и пр., но никакви странични мисли, несвързани с предмета, не бива да се разрешават. Целта на това упражнение е мисленото да стане обективно, ясно, силно, живо и съсредоточено в целта. Това води до чувство на сигурност.

2. Владеене на волята. Човек би трябвало да си избере нещо, което да извършва в определено време всеки ден в течение на месеци. Това може да бъде някакво съвсем незначително действие, като например да се премести един маловажен предмет от едно място на друго. Други действия по-късно могат да се прибавят към първото, всички в областта на възможното изпълнение. Същественото тук е редовно да се извършва действието, възприето по собствена воля. Това от своя страна ни помага да превъзмогваме недоволството, произтичащо от нея обективност.

3. Самообладание на душата. Човек се стреми да изпита всяко удоволствие, а и болка, напълно, без да загуби самообладание. При това упражнение няма определен час през деня, в който то да бъде извършено; упражнението изисква непрекъснато бдение над чувствата, никога да не бъдем надмогнати от нашите емоции, никога да не плачем спонтанно или да не се смеем по същия начин; да не бъдем побеждавани от безкрайно раздразнение, страх, паника или безпокойство. Човекът да е по всяко време капитан на кораба на душата си, пътуващ по надигащото се и спадащо море на емоциите. Тук се изисква нещо повече от "да се покажеш спокоен"; то води до истинско вътрешно спокойствие и нищо да не може да ни разстройва и обърква.

4. Положителност. Би трябвало да търсим винаги доброто във всички преживявания, същества и неща. Тук не се нарича неистинното истинно, нито се разрешава неистинното да попречи да се види онова, което пък е истинно. И в най-лошия разбойник винаги има някакъв добър елемент; в грозното и отблъскващото е скрита също и някаква красота.

5. Отворен ум за нови преживявания и опитности. Без да се пренебрегва натрупаната опитност, човек би трябвало винаги да бъде възприемчив към новото при всяко нещо или същество, с които се среща и дори да приеме, че новото може да противоречи на старото.

6. Хармония на петте качества на душата. Човек може да започне тези 5 упражнения, като практикува първото само за един месец и продължавайки го през следващия месец, да се прибавя второто упражнение и т.н., докато започне да практикува всичките, след това да ги повтаря систематически в различни съчетания, за да ги хармонизира в своята душа.

Да бъде човек нетърпелив за резултатите е обща грешка, която може да обезличи целта на упражненията. Някои предпочитат "надникване" в невидимия свят, вместо да изострят своите душевни способности, които му осигуряват достатъчно сили за различаване между илюзиите и реалността.

Нетърпението показва, че човекът не е успял да осъзнае и разбере дълбокото приготовление, необходимо за духовно виждане и различаване.

Прибързаност е да приемем, че сме готови твърде скоро, не осъзнавайки големите изисквания за безопасно навлизане в свръхсетивните области.

Нека сме доволни не само от очевидни резултати, а и от самото извършване на тези и други упражнения за търпение и постоянство. Само по този начин може да развие спокойното безпристрастие и здравата преценка, необходими като предпазни мерки срещу измамата и илюзиите. Търпението не е равнозначно на пасивност, самодоволство или мързеливост. Търпението дава необходимата вътрешна тишина и спокойствие. Търпението и постоянството, съчетани дават самообладание, хладнокръвие, изпълват ни с неуморима енергия и непрекъснато усилие, да работим винаги за саморазвитието си и да правим всичко, за да следваме , нашия най-висш идеал.

И все пак въпреки условията на живота, предназначени за развиване на търпение, ние все още не можем да разберем Духовната наука чрез освободено от сетивата мислене, не можем да развием духовни органи за свръхсетивно възприятие, освен ако не придобием още повече търпение, отколкото можем да направим това в обикновения живот.
Из „Познай себе си, гражданино на Земята!” на Бъредин Джоселин

Kакво аз мога да направя ?