Преди да срещне действителността /абсурда /, човек живее със своите цели, с грижата за бъдещето или оправданието (няма значение от страна на кого или на какво).
Той оценява своите възможности, разчита на това, което ще му се случи по-късно, на работата , на възможностите .
Вярва, че нещо в неговия живот може да бъде направлявано. Всъщност той действува, сякаш е свободен, ако ще всички факти да се обединяват, опровергавайки тази свобода.
Действителността разклаща всичко из основи.
Представата, че "Аз съм", моят начин да действувам, като че ли всичко има смисъл (дори в случаите, когато казвам, че нищо няма смисъл), всичко това се опровергава по невероятен начин от безсмислието в ежедневието !?
Няма коментари:
Публикуване на коментар