казваш така ми е писано.
Щом от нулата почваме пак,
казваш така сме орисани.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма.
Усмихни се, на целия свят усмихни се.
Живей го, този живот престраши се.
Има толкова, толкова много любов.
И толкова малко време.
Не разбирам, защо те е страх.
На живота това му е чара.
Днес затваря едната врата,
утре две нови отваря.
Зная как тежи самотата.
Зная и вкуса на тъгата.
Много екстри живота предлага,
но рецепта за щастие няма...
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Предатели, а не очи!
Защо така личи им, че блестят?
Когато си наблизо ти дори през тъмните
ми очила.
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
И кожата ми става враг!
Защо изтръпва щом до мен си ти?
И как ли да го скрия?Как?
И кожата предаде ме.Уви!
Цип на устата издаде ме тя
и мойта тайна ти разкри.
За любовта ми устата ме измами,
а обеща ми да мълчи.
Тялото ми непокорно с мене се държи,
нещо с него ти направи, но какво кажи?
Тялото ми просто с мене прави си шеги.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Давам ти го! Я със него ти се разбери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар