Места които трябва да видим 2

Места които трябва да видим 2

Места които си заслужава да посетим

Места които си заслужава да посетим не само мислено... приятно пътуване...
ще се видим ... !

Места които си заслужава да посетим

Еманация на енергия

"Йога, като връзка с Абсолюта, е съществувала през всички векове. Всяко учение съдържа своята Йога, прилагана според степента на еволюцията.
Различните Йоги не се отричат една друга. Като разклонение на едно дърво, така те разширяват сянката и дават прохлада на уморения пътник. Изпълнен с нови сили, странникът продължава своя път. Той не е взел нищо чуждо, той е възприел благодата, дал е свобода на предвечните сили, завладял е своето единствено притежание.
Не избягвайте силите на Йога, но като светлина ги отнасяйте в съкровищницата на подсъзнателната дейност.
Заради бъдещето ние се пробуждаме от сън. Заради бъдещето обновяваме всичко. Заради бъдещето се храним.
Заради бъдещето устремяваме мисъл. Заради бъдещето събираме сили.

От всички творчески енергии най-висша си остава мисълта.
В какво ще се изрази кристализацията на тази енергия? Някои мислят, че венецът на мисълта е точното знание, но по-верно би било да се каже, че мисълта се увенчава с легендата.
В легендата се влага смисъла на творческата енергия и в сбита формула се изразяват надеждите и постиженията. Не е вярно, че легендата принадлежи на древността. Непредубеденият ум може да схване как животът всеки ден твори легендата.
Всяко народно постижение, всеки вожд, всяко откритие, всяко бедствие, всеки подвиг, се обличат в крилатата легенда.
Затова не трябва да презираме истините на легендата, но да наблюдаваме внимателно и да се погрижим за словото на действителността. В легендата се изразява волята на народа и няма нито една лъжлива легенда. Духовният устрем на мощния колектив се изразява в образ, който се явява като световен символ, тъй необходим, както е необходим световният език.

Трябва да схващаме новото като нещо полезно в настоящия момент. Всичко, което е неприложимо и отвлечено, е излишно. Наситени сме на въздушни кули. Дори далечните светове трябва да станат нещо конкретно. Строежа на парче лед или химическата дейност на слънцето трябва да бъдат приети в съзнанието както и значението на най-малките продукти на материята.


Заглъхването на дейността на духа се обяснява с притъпяването на вниманието към природните явления. Отучвайки се да наблюдава, човек губи способността да синтезира.
Има моменти, когато стените, поставени да пазят условните значи, се явяват като пречка за еволюцията. Дошло е време да се освободи науката от отговорността за частната полза. Свободният ум има право да търси нови съчетания от неочаквани положения. Тези неочаквани нишки ще го отведат до висшите сфери.
Гледайки на страхливо ограничената игра, бихме съветвали да съставите по-добри съчетания.
Любувайте се на великата игра...
Не са важни мислите за материални прояви. Нужно е също да се откажете от количеството и да се стремите само към качеството. Винаги трябва да се повтаря за ползата от качеството и за вредата от съмнението.


Устремът при разширяването на съзнанието се подтиква от центъра на слънчевия възел.

Неизостреното съзнание понася силата на устрема, но по-нататъшното издигане изисква да се постави временно съкровището в съхраняващия ковчег. Всяка мисъл причинява отлагания по стените на нервните канали.
Колкото по-съвършен е устремът, толкова по-фосфорни са отлаганията. Тогава единственото запазено място за горивен материал ще бъде слънчевият Възел, който постепенно всмуква отлаганията на нервните канали. Понякога това всмукване е толкова енергично, че предизвиква усещане за звездообразни болки. Тогава Ръководителят прилага охлаждащия лъч, който спомага за изтеглянето на отлаганията от краищата към центъра. Всичко това е свързано с процеса на разширение на съзнанието. Всеки три години може да се отбележи нова степен при изострянето на възприятията. Достигането на всяка нова степен изисква ново затваряне на съкровищницата до идване на следващата степен.
Нека пазим закона на живота, който води по стълбата на красотата и щастието.


Силата на духа е най-доброто оръдие за постижения.

Мостовете, които съединяват различните степени на съзнанието, съществуват вън от текущите събития.
Погрешно е да се очакват някакви външни съзвездия; змията на слънчевия възел се развива самостоятелно. Вътрешната работа се съпровожда само от особена чувствителност към атмосферните явления. Сгъстяването на заобикалящата атмосфера усложнява работата на нервната система, затова спокойствието е необходимо медицинско условие.
Трябва да различаваме три групи лекарства: животодаващи, пазители и възтановители.
Ще остановим четвъртата група — разрушители ...
Първо трябва да обърнем внимание на животодаващите, защото те работят преди всичко чрез нервната система. Нервните центрове и отделянето от жлезите ще определят бъдещето направление на медицината. Чрез тези области човечеството ще се приближи до откриването на най фината енергия, която, за избягване на неясността, ще нарече засега дух.
Откриването на еманацията на тази енергия ще бъде първата крачка към новата култура. Метализацията на растителните култури дава полезни отделяния от корените. Нужно е да се обръща повече внимание на растителния свят. Наблюдавайте хранителността на овощията и зеленчуците и ще откриете неочаквани неща. Безразборността на човешкото хранене е поразителна — от гледна тока на качеството...

Не казвай — не зная, а — не успях да науча !

Еманация на енергия

Звездния принц

Звездния принц

За славянските учители

Честит празник.

Да си припомним част от историята

Кирил и Методий живели във времето на цар Михаил Иконоборец. Родили се в град Солун от баща по име Лъв, високопоставен, богат и добродетелен човек. Свети Методий станал славянски или български войвода и научил славянски език. След десет години оставил военната служба и приел монашески чин. Свети Кирил бил по-млад Методиев брат, после учил философия в Цариград заедно с малкия цар Михаил, Теофилов син, и бил отличен и славен философ в Цариград. По съвета на своя брат Методий оставил света, приел и той монашески чин и водил свет живот.

Във времето, когато в България царувал Муртагон, Методий дошъл в Търново, понеже тогава цар Муртагон поискал иконописец да му изпише дворците. Методий познавал това дело. Повече дошъл за това, за да може да научи и привлече българите към християнската вяра. Когато цар Муртагон му заповядал да нарисува в онзи дворец животни, птици и картини на лов, свети Методий изобразил пришествието Христово много умело и страшно. Когато видял тая картина, царят се изплашил и изпаднал в чуство на умиление.
Тогава Методий улучил удобно време, говорил на царя, поучавал го да приеме християнската вяра и обърнал Муртагона към нея. Изпратил до царица Теодора и дошъл от Цариград епископ, изпратен от царицата, и кръстил цар Муртагона, нарекли му име Михаил. И многоброен български народ се покръстил в това време, понеже Методий им говорел и ги учел на български език. След това, убедени от царицата и от други българи, Методий и Кирил възприели епископски сан да идат и учат българите и останалите славяни на християнска вяра и ги нарекли български апостоли.

Свети Кирил постил 40 дни, съставил 38 букви и съчинил писмо на славянски език. Най-напред написали евангелието на Йоана "В началото бе словото" и го показали на царя и на другите, и на патриарх Йгнатий. И те много похвалили това и им казали да учат българите и славяните на техния език и да превеждат от гръцките книги на славянски. И те отишли в Охрид при архиепис коп Климент. Той бил родом българи, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария - това се всичките свети пет учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховете. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги. Предали го първо на българите и книгите били наречени български, както и досега гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Ерусалим, Синая, Света гора - всички говорят българска или воргарска книга, а не сербска или словенска.

Но свети Кирил и Методий по-късно били поставени за епископи на славяните в Морава, не сръбската Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при Окиан-море, което се нарича Балтинско море, при Брандибур. Оттам най-напред са излезли българите, а ония, които са останали там, се наричат славени.
Там няколко време Кирил и Методий епископствували и учели тия славени на християнка вяра. И така по-късно поради тоя народ нарекли писмото и книгите словенски. И така, който народ и да чете тия книги, те изобщо се наричат словенски. Но гърците, понеже знаели отначало, казват и досега български книги, а не иначе. Така от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщение.

При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидателство. Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват в кое време българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ - в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години. Като нямали книги на своя език, четели и писали на латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на петия събот самостоятелен архиепископ, защото цар Юстиниан бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. На Петия вселенски събор цар Юстиниан помолил светите отци и поставил самостоятелен архиепископ - никой патриарх да не му заповяда. И оградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение.

И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живеели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845 г. Муртагон, или Михаил, а не Болгарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра...

За славянските учители

КРАСОТА

Толкова те дирих,
че земята
заприлича цялата
на теб.

Толкова те исках,
че нарекох
с името ти
всяка моя вещ.

Има ли те?






“Течението на нещата е управляемо, от действието на човека зависи дали те ще му се сторят хаотичен шум или музика…”

КРАСОТА

Тотем Сокол

СОКОЛИТЕ ПРИЛИЧАТ НА СВОЯ РАСТИТЕЛЕН ТОТЕМ ГЛУХАРЧЕТО – ВЯТЪРЪТ ЛЕСНО ГИ ОТНАСЯ ОТ ЕДНО МЯСТО НА ДРУГО, ОТ ЕДНА ИДЕЯ КЪМ СЛЕДВАЩА. ТЕ ОТЛИТАТ ОТ НЕЩАТА БЕЗ ДА ИМАТ ВРЕМЕ ДА ГИ ОГЛЕДАТ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ ИЗПИТВАТ ОСТРА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДАТ ПОЛЕЗНИ И МОГАТ ДА ПУСНАТ КОРЕНИ НАВСЯКЪДЕ.

МАКАР И ДА Е КЛАСИФИЦИРАНО ОТ ГРАДИНАРИТЕ И ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ КАТО ПЛЕВЕЛ, ГЛУХАРЧЕТО Е ИСТИНСКО СЪКРОВИЩЕ С ПОЛЕЗНИТЕ СИ СВОЙСТВА. ЕКСТРАКТЪТ ОТ КОРЕНИТЕ МУ ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВСИЧКИ СЕКРЕЦИИ В ОРГАНИЗМА. ПОМАГА ЗА ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖЛЪЧЕН СЕКРЕТ, ОТСТРАНЯВА ОТРОВИ ОТ ТЯЛОТО И ДЕЙСТВА КАТО ТОНИЗИРАЩО И СТИМУЛИРАЩО СРЕДСТВО.
КОРЕНЪТ МУ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗСУШЕН И ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА КАФЕ БЕЗ СЪДЪРЖАНИЕ НА КОФЕИН, КОЕТО ИМА ВКУСА НА НЕСКАФЕ. В БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО ПОМАГА ПРИ ПРОБЛЕМИ С ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА НИВОТО НА КРЪВНАТА ЗАХАР.
ЛИСТАТА НА ГЛУХАРЧЕТО СА МНОГО ПОЛЕЗНИ. УПОТРЕБЯВАТ СЕ ЗА ПРИГОТВЯНЕТО НА ЗЕЛЕНА САЛАТА, ЗАЩОТО СА БОГАТИ НА ВИТАМИН А, С, И G И СЪДЪРЖАТ МИНЕРАЛИ, КАЛЦИЙ, ЖЕЛЯЗО, ФОСФОР И НАТРИЙ, КОИТО ПРЕЧИСТВАТ КРЪВТА.

Подобно на своя растителен тотем, соколите са много съпричастни не само към новите идеи и проекти в работата си, но и към хората, с които контактуват.
Тяхната прямота често действа като очистително средство срещу идеи и концепции, които са изпълнили предназначението си и вече не притежават никаква стойност. Макар че някои хора не харесват искреността и праволинейността на соколите, ако се вслушат в думите им ще открият поука за себе си.
Соколите се повлияват чудесно от лечебните свойства на своя тотем.

Минерален тотем: Опал

Минералният тотем на соколите е опалът – прозрачен камък, некристална форма на кварца. Обикновеният опал е млечнобял, но има и черни и жълтозелени. Всички съдържат в себе си блестящи червени и пурпурни оттенъци.
Опалът произхожда от места с висока температура и налягане. Такива са кухините на вулканичните скали или шуплите, намиращи се в близост до минерални извори. Опалът е камък, който издържа на горещина и налягане и може да бъде от огромна полза за хората, които се намират под емоционално напрежение или са подложени на сурови изпитания.

Опалът е съставен от силициев двуокис, който в древността е бил считан за втвърдена космическа светлина. Той се намира навсякъде, където съществува порив към светлината. Силициев двуокис има във възлите на стъблото на тревата и житните култури, на които помага да стоят изправени. Има го в хрущяла на интервертебралния диск в гръбнака. Силициевият двуокис се съдържа в лещите на очите и помага да виждаме ясно. Заради тези си свойства опалът се свързва с възвишените стремежи към някакъв идеал и с търсенето на яснота и истина, които са характерни черти на соколите.


Опалът притежава мощни отражателни свойства и съдържа космически лъчи, усилващи силата на характера на човека, който го притежава. Той е своеобразен катализатор и засилва типичните черти на своя носител, независимо дали са положителни или отрицателни. Тъй като е много чувствителен към трептенията, опалът по–скоро трябва да се държи, отколкото да се носи на врата.


Соколите са много любознателни и опалът може да разшири способността им да се вглеждат в нещата и да им помогне да проникнат по–дълбоко в себе си.
Някои племена ценят високо огнения опал, защото съдържа и известен процент вода. Някога приемали опала за огън, който се разпространява като водата. Обясниха ми, че този камък е полезен за всеки, който се сблъсква с “огъня, възникващ от водата на емоциите”. Соколите ще се сблъскат с много ситуации в живота, които ще ги научат как да овладеят своите емоции, а огненият опал е камък със силно хармонизиращи способности на емоционално ниво и е особено полезен за разпръскване на отрицателните емоции.
Опалът е камъкът на търсещия човек, чието дирене на истината идва по–скоро от сърцето, отколкото от интелекта.

Тотем на полярността: Гарван
Допълващият тотем за соколите е гарванът (22 септември–22 октомври). Подобно на основния тотем, гарваните бързо се приспособяват и имат бърза реакция, но са стъпили здраво на земята. Макар че фермерите ги считат за вредители, коренните американци виждат в тях същества, които поддържат равновесието, като изпълняват една жизнено важна функция в екологията – да бъдат чистачи на неща, които са изхвърлени. Съществуват различни гарвани, като видът Corvus corax e най–едрият сред тях. Той строи гнездата си по върховете на дърветата или на високи места и макар че се рее високо в небесата, прекарва много време и на земята, от която се храни. Коренните американци тълкували този факт като съчетаване на енергията на небето (въздуха) и земята и оттам, като указание за нуждата от осъществяване на идеите в света на практическата действителност. Гарванът, като тотем на полярността, учи сокола, че преследването на себичния интерес, което е присъщо за него, трябва внимателно да бъде балансирано, за да не се стигне до крайности и фанатизъм.
Както соколът изразява индивидуалното, така неговата полярност, гарванът, който предпочита групите или ятата, изразява стремежа към групиране и създаване на общност. За да се балансират, соколите трябва да се стремят към сътрудничество с някаква група, за да развият чувство на лоялност и вярност към дадена общност. С други думи, посланието на гарвана е, че за да има истинска стойност, идеализмът трябва да бъде балансиран с практически, земни стремежи, които са потребни както на самия човек, така и на другите.
Соколите ще намерят своята пълна реализация, когато потърсят възможности за уравновесяване на личните си цели със служене на другите. Така гарванът показва на соколите, че е нужно да стъпят на здрава почва и да дарят на земята това, което са научили в небесата.

Проявление на личността

Възрастен
Подобно на новите кълнове през пролетта, хората, родени през Времето на пробуждането, са много напористи, когато убеждават другите да участват в техните планове, докато не възникне друг проект, който ги привлича. Жизнерадостни, неуморни, предприемчиви, енергични, с интереси, насочени към външния свят, соколите сякаш са родени за действие. Те са инициатори, но тяхната импулсивност ги принуждава да правят прибързани съждения и да вземат необмислени решения, за които по–късно съжаляват.
Техният оптимизъм и силна воля им позволяват да преодолеят разочарованието и неуспеха и да се издигнат над всяка преграда.
Притежават силно чувство за независимост, което ги кара да възприемат отношението “карай сам”, ако техните партньори или колеги не отговорят на идеите им. Притежават активно въображение, което заедно със заразяващия ентусиазъм ги прави склонни към преувеличения и фантазии.
Соколите не са най–добрите дипломати на света. Тяхната откровеност и стремеж да разкриват сърцето си понякога ги прави нетактични и ги въвлича в много неудобни ситуации.
Соколите са повлияни силно от елемента огън. По природа са енергични и ентусиазирани, макар че са импулсивни и лесно раздразними. Пламъкът на сокола гори с голяма яркост, но само за кратко, така че трябва да се научат да го контролират.
Соколите трябва да се пазят да не се увлекат в своето чувство за собствена значимост и да не приемат себе си като незаменими, за да не бъдат заслепени от самомнение и суета. Склонни са лесно да късат с миналото и да пренебрегват бъдещите последствия. За сокола е важно само настоящето.
Положителни черти: Пионери. Склонни към приключения. Предприемчиви. Смели. Енергични. Приветливи.
Отрицателни черти. Себични. Егоистични. Импулсивни. Нетърпеливи. Избухливи. Суетни.
Професионални възможности: Актьорско майсторство. Рискови занаяти. Стоматология. Електроника. Инженерство. Фризьорство. Бижутерия. Журналистика. Военни професии. Професионални спортове. Стенография. Хирургия.

Дете
Бебето сокол прохожда по–рано от повечето деца, но това го прави подвластно на нещастни случаи, затова родителите трябва да го пазят от наранявания при падане или сблъскване с предмети.

Тотем Сокол

Рисуващо мечти... и вдъхновение.

Пламъче си ти, искрящо и горящо.
Блестяща бяла светлина.
Рисуващо мечти...
и вдъхновение.
Прекрасен блян по любовта.

Летиш.
По пътя за нагоре
светлееш, като лъч в нощта.
И в полета си устремен,
бездумен.
Изпращаш поздрав на една
звезда.

Там знаеш,
няма да угаснеш.
Не ще изтлееш,
като съчка в пепелта.
Не ще допусне ,
ти да се превърнеш в сажда.
В нагар болезнен.
В налеп за душа.

Затуй лети.
Не спирай своя полет.
Бъди искрата палеща звезда.
Извайвай любовта чрез огъня греховен.
Пламък остани, разпръскващ топлина. …
от моят приятел в Netlog _ plamu4e , което разпръсква много топлина

Рисуващо мечти... и вдъхновение.

Чудесата на Земата

Водопадите Игуасу се намират по течението на река Игуасу на границата между Бразилия и Аржентина.

Системата включва около 270 водопада по дължина 2.7 километра по реката. Някои от тях са високи до 82 метра, а по-голямата част са около 64 метра. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 м3 в секунда, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 м3 в секунда.
Гарганта дел Диабло или Гърлото на Дявола - е най-впечатляващият от всички с ширина 150 метра и с формата на буквата U.
Той бележи границата между Бразилия и Алжентина. По-голямата част от водопадите са на територията на Аржентина, но от бразилската страна има по-добра гледка към Гарганта дел Диабло. Водопадите са разделени от множество острови. Само около 900 метра от ивицата не е покрита с водопади.

Първият европеец, открил водопадите, е испанският конквистадор Алвар Нуньес Кабеса де Вака. Неговото име носят водопадите от аржентинската страна на реката.
Водопадите са на територията на два национални парка – единият в Аржентина, а другият в Бразилия, като и двата са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Името Игуасу идва от езика на гуараните и може да се преведе като „голяма вода”. Според легендата един бог искал да се ожени за индианка на име Наипи, но тя избягала с любимия си в кану. Богът разсякъл реката и осъдил двамата вечно да падат по водопада.

На двете страни на реката има два малки града – бразилският Фос до Игуасу и аржентинският Пуерто Игуасу.

Когато видяла Игуасу първата дама на САЩ Елеанор Рузвелт възкликнала „Горката Ниагара”. Доста по-голям от Ниагарския водопад Игуасу може да се сравнява само с водопада Виктория в Африка.
Игуасу е по-широк, защото е разделян на 270 части от малки островчета, но Виктория има най-голямата водна завеса в света – широка над миля и с височина над 90 метра.


.........



Преди загадъчно да изчезне, древният народ е оставил уникален архитектурен комплекс, кацнал на 2600 м височина


Платото Меса Верде се намира в югозападната част на щата Колорадо
на височина над 2600 м.
Името му идва от mesa (маса, заради плоския релеф) и verde (зелен - заради обилната зеленина на места). Националният парк "Меса Верде" е най-големият археологически резерват в САЩ с открити и добре запазени над 5000 архелогически обекта и поне 600 скални жилища, датирани от преди 8-15 века.

Единственият начин да се доберете е с лек автомобил, каран от местен приятел или взет под наем, да речем от Денвър. Оттам на юг до Монте Виста по шосе 285, край знаменитата Бонанза и през горното течение на не по-малко знаменитото Рио Гранде, след което - на запад към границата с Юта. Малко преди нея, съвсем край пътя, се намира Меса Верде - може би най-известното селище на тайнствените анасази. Обектът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1978


Всички знаем, че индианците от Мексико нагоре не обичат да строят къщи. Те живеят в преносими вигвами от кожа и пръти, за да могат лесно да се придвижват съобразно климата и миграцията на животните. С едно изключение - анасазите.
Някъде по време на нашата инвазия на юг от Дунав група индиански племена се заселват в зоната на четирите кьошета - мястото, където докосват правите си югли щатите Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико.


Най-ранните обитатели на "Меса Верде" строяли жилищата си в отвори в земята върху платото. Около 13-и век анасазите подобрили условията си на живот, премествайки се в недълбоки пещери по склоновете на платото, където построили скалните жилищни комплекси, стоящи и до днес.
Това не са просто дупки в стените на платото, а постройки от изработени тухлички и дървени гредички, сглобени с много мисъл, някои са дори декорирани...

Чудесата на Земата