Системата включва около 270 водопада по дължина 2.7 километра по реката. Някои от тях са високи до 82 метра, а по-голямата част са около 64 метра. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 м3 в секунда, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 м3 в секунда.
Гарганта дел Диабло или Гърлото на Дявола - е най-впечатляващият от всички с ширина 150 метра и с формата на буквата U.
Той бележи границата между Бразилия и Алжентина. По-голямата част от водопадите са на територията на Аржентина, но от бразилската страна има по-добра гледка към Гарганта дел Диабло. Водопадите са разделени от множество острови. Само около 900 метра от ивицата не е покрита с водопади.
Първият европеец, открил водопадите, е испанският конквистадор Алвар Нуньес Кабеса де Вака. Неговото име носят водопадите от аржентинската страна на реката.
Водопадите са на територията на два национални парка – единият в Аржентина, а другият в Бразилия, като и двата са в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Името Игуасу идва от езика на гуараните и може да се преведе като „голяма вода”. Според легендата един бог искал да се ожени за индианка на име Наипи, но тя избягала с любимия си в кану. Богът разсякъл реката и осъдил двамата вечно да падат по водопада.
На двете страни на реката има два малки града – бразилският Фос до Игуасу и аржентинският Пуерто Игуасу.
Когато видяла Игуасу първата дама на САЩ Елеанор Рузвелт възкликнала „Горката Ниагара”. Доста по-голям от Ниагарския водопад Игуасу може да се сравнява само с водопада Виктория в Африка.
Игуасу е по-широк, защото е разделян на 270 части от малки островчета, но Виктория има най-голямата водна завеса в света – широка над миля и с височина над 90 метра.
.........
Преди загадъчно да изчезне, древният народ е оставил уникален архитектурен комплекс, кацнал на 2600 м височина
Платото Меса Верде се намира в югозападната част на щата Колорадо
на височина над 2600 м.
Името му идва от mesa (маса, заради плоския релеф) и verde (зелен - заради обилната зеленина на места). Националният парк "Меса Верде" е най-големият археологически резерват в САЩ с открити и добре запазени над 5000 архелогически обекта и поне 600 скални жилища, датирани от преди 8-15 века.
Единственият начин да се доберете е с лек автомобил, каран от местен приятел или взет под наем, да речем от Денвър. Оттам на юг до Монте Виста по шосе 285, край знаменитата Бонанза и през горното течение на не по-малко знаменитото Рио Гранде, след което - на запад към границата с Юта. Малко преди нея, съвсем край пътя, се намира Меса Верде - може би най-известното селище на тайнствените анасази. Обектът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1978
Всички знаем, че индианците от Мексико нагоре не обичат да строят къщи. Те живеят в преносими вигвами от кожа и пръти, за да могат лесно да се придвижват съобразно климата и миграцията на животните. С едно изключение - анасазите.
Някъде по време на нашата инвазия на юг от Дунав група индиански племена се заселват в зоната на четирите кьошета - мястото, където докосват правите си югли щатите Колорадо, Юта, Аризона и Ню Мексико.
Най-ранните обитатели на "Меса Верде" строяли жилищата си в отвори в земята върху платото. Около 13-и век анасазите подобрили условията си на живот, премествайки се в недълбоки пещери по склоновете на платото, където построили скалните жилищни комплекси, стоящи и до днес.
Това не са просто дупки в стените на платото, а постройки от изработени тухлички и дървени гредички, сглобени с много мисъл, някои са дори декорирани...
Няма коментари:
Публикуване на коментар