Атманическо тяло

Атманическо тяло. Ако кажем съвсем кратко, то атманическото тяло е вместилище на индивидуалния дух. Във вътрешния живот – това е главния и единствен идеал на човека, който пронизва всичките му цен-ности и, като идеал, всички негови жизнени събития и процеси. Във външния живот това е нещото, което се нарича “жизнена мисия” или съдба, тоест общата идея, която обхваща всички страни на живота на човека, всички събития, всички негови ценности и всички жизнени програми и ги съединява в едно.


Будхиално тяло – в него се намира това, което ние наричаме с думата “идеали” или “ценности”. Тук се отнасят добродетелите и пороците, тоест положителните и отрицателните душевни качества, а също жизнените позиции на човека – това е в план на вътрешния живот. Във външен план на будхиалното тяло съответстват всички продължителни жизнени програ-ми, които човекът изпълнява.
Например, това е програма за обучение, усвояване на професията, когато на него му трябват петдесет години, за да я усвои добре...

Или, друг пример, жена ражда дете и заедно с него възниква програма за негово отглеждане и възпитание. Някои будхиални програми имат отчетлив срок, който не се ограничава от тях, но всички те са дълги и важни за човека...
АВЕСАЛОМ

Атманическо тяло

7 - те фини тела

Съществува делене на човека като единно същество, окултния организъм, на седем фини тела.

Съответно, в света (проявената Вселена) се разглеждат седем фини плана. Отгоре надолу, тоест от по-фините към по-плътните, те се наричат така:
атманическо тяло (Атман – това е индивидуалния дух);
будхиално тяло (понякога казват будично; будхи – това е висшия разум на санскрит;
каузално тяло (още го наричат причинно);
ментално тяло;
астрално тяло;
етерно тяло;
физическо тяло.
По такъв начин, всеки човек има седем фини тела, а в света има съответни планове. И във всеки момент от времето събирателната точка на човека, тоест центъра на неговите възприятия, се намира на един от тези седем плана...


В зависимост от това, в какво състояние се намира човек, той по съвсем различен начин възприема света и се изразява. И е съвсем невъзможно да се разбере правилно човека, без да се разбира коя от модалностите на фините планове е активна при него.

7 - те фини тела

Звездно пътуване

Сърце на пътешественик в гърдите ми се крие. Мечтите ми са винаги с разперени криле.
Душата ми - разтворена, готова да политне и тя към нови, непознати светове.

На път ли съм - живота ме изпълва цял.
Кипи енергия във жадните очи. И всяко кътче погледа ми завладява,
и в мислите ми... цветни спомени реди.

Дъхът ми секва. Сънища се губят.
Попивам ненаситно диви красоти. На път ли съм - животът ми си струва.
Защото там се сбъдват моите мечти.
неизвестен автор


Морето пее долно до,

Сърцето пее ре, Планината пее ми, Птиците пеят фа,

Слънцето пее сол, Луната е камертон – ла, Звездите пеят си,

Млечният път пее горно до... Ключът сол е изгревът на слънцето.

Надолу е океанът, нагоре е космосът.


Древните твърдят, че основният тон на природата е нотата фа – така пеят птиците.
Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма.
Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.

Звездно пътуване

СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ

Нарича се Карл Милес. Момчето с ленените коси тръгва от Швеция за Париж с едничката цел да си купи билет за “Лувъра”. И да стои с часове пред статуята Нике Самотракийска – богинята на победата, открита на остров Самотраки, мястото с прочутите мистерии на Орфей. Там, в Париж, Милес чува за първи път името на Орфей.
Малкият Милес се запознава с Роден, който е ваял Орфей. Милес мечтае един ден сам да извае Орфей.
Бяга в Америка, става професор в Мичиган, вае фонтани, създава нова пластика във вид на летящи фигури. Заминава за Гърция, за да се докосне по-отблизо до митовете за Орфей. Това име го тегли като магнит. Цели десет години го мъчи мисълта за Орфей. Връща се от Америка в Стокхолм – вече забогатял. Купува си цяло възвишение, огражда го, никой да го не гледа, и създава прочутата Милесова градина. Не е посаждал дървета, а е издигал статуи. Пилоните са тънки и високи, а горе – летящи фигури. Извайва приказен свят от танцуващи слонове, момче, което държи за крилете орел, китка на човешка ръка, в която между палеца и показалеца поставя човешка фигура с поглед към океана. Човекът е в дланта на природата и е пред океана и космоса. Извайва танцьорки, птицечовеци, литнали хора.
И тогава преминава към фигурата на Орфей – но я извайва отделно, в центъра на Стокхолм.
Аз посетих тези места. Вървя из Стокхолм с два стиха от Нели Закс:
Когато камъкът избяга,
освободен като музика.
И търся паметника на Орфей от Карл Милес.
Най-сетне съм пред фонтана Орфей. Той е в центъра на Стокхолм – между Пазарния площад и Концертната зала.
Камбаните бият като музика. Фонтаните струят като музика. Светлините на Стокхолм трепкат като музика. И Орфей оживява с орфическа музика.
Крупна централна фигура – на Орфей – се издига в средата на фонтана. Орфей е обкръжен от 8 фигури – четири мъжки и четири женски. Той е вдигнал ръце към небето, държи лира и свири на нея. Милес го е представил в Ада, до нозете му е лютият Цербер, а около него са душите на умрелите, които пеят и танцуват. Ала Орфей сякаш не потъва в Ада, а се издига към небето и повлича и останалите фигури нагоре... Музиката му издига всичко нагоре към слънчевата светлина. Всички фигури около Орфей са стъпили на един крак върху поникнало цвете, което не се огъва...
Какъв символ: вдъхновението преодолява земното притегляне и човекът-певец може да ходи по цветчетата на крехките цветя и по вълните на водата.


Два гълъба се завъртяха над фонтана Орфей и кацнаха в двете вдигнати ръце на една жена от скулптурната композиция. Крилете на птиците затрептяха в дланите като в гнезда. Фигурите се оживиха заедно със струящата вода. Сякаш статуите летяха заедно с гълъбите. “Любовта движи нашето слънце и звездите!” – е казал някога Орфей. И Милес го е претворил. От Стокхолм към Родопите и обратно летеше музика. Не вражда, а песнопения свързват този свят с Орфеева обич.
Н.Гигов

СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ

Емоции и още нещо

И умът, и сърцето, имат двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може.



И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда ... Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.

Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.

Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надделеее. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш друго. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.

Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във нас тъй, както и в самата природа и ние трябва да го проучваме – нищо повече. Сега ние минавате между тия два свята , между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и в нас, там седи красотата на живота Тази линия е линията на живота.

Емоции и още нещо

Taylor Dayne

Ill Be Your Shelter







Аз ще съм до Теб , и съм твоето убежище

Taylor Dayne

Мисъл и действия

Да осъзнаем отговорността за мисълта. Най-напред е хубаво да сме отговорни за действията си , после за значението на думите, сега е време да осъзнаем пожара на мислите и който те предизвикват ...

Не само чрез действията, но и чрез мисленето си човечеството натрупва тежка карма. Заради мисълта страдания придобива духът, тъй като няма разлика между дума и мисъл.




Ако мисълта в миналия век е била около човека или магнетизмът се е разпространявал на малки разстояния, то в Новия век мисълта е безгранична.
Не мозъчното вещество мисли, а мисълта се ражда в огнените центрове.
Мисълта е не само неразрушима, но тя и нараства в пространството.
Има само две наслаждения за хората - мисленето и екстазът на красотата. Само при тях може да се придвижи човек към високите сфери. Затова е нелепо да се говори за мъките на мислителя или твореца. Те не се измъчват, а се радват !!!
Но за някои радостта е в безумието и безделието...

А при Теб как е ...!?

Мисъл и действия

Heart Tango

Monica Bellucci

Heart Tango

От дневника на Мария

...Срещнах един мъж и се влюбих в него. Позволих си да се влюбя поради една много проста причина: не очаквам нищо...
В момента пиша една история ... Достатъчно ми е, че го обичам, че съм с него в мислите си и украсявам този толкова красив град с неговите стъпки, думи, нежност...

Всичко останало, което преживях тук, всички трудни моменти, през които преминах, ще бъдат нищо в сравнение с тeзи изживяни усещания.
Много бих искала да направя за него това, което той направи за мен.

Дълго размишлявах и открих, че няма нищо случайно; най-важните срещи са били уговорени от душите ни преди още телата да са се видели.

Обикновено такива срещи стават или когато искаме да се възродим духовно. Срещите ни очакват — в повечето случаи обаче ние ги избягваме. Но ако сме много отчаяни, ако нямаме нищо повече за губене или пък сме въодушевени от живота, тогава неизвестното се проявява и нашият свят поема по друг път.


Всички умеят да обичат, тъй като са се родили с тази дарба. Някои умеят да се възползват по рождение от нея, но на повечето им се налага да се научат отново, да си спомнят как се обича и всички - без изключение — трябва да изгорят на кладата на отминалите си чувства, да изживеят отново някои радости и болки, падения и възходи, докато съзрат водещата нишка, криеща се зад всяка нова среща; да, съществува една нишка.
И тогава телата се научават да говорят на езика на душата, това се нарича секс, това е, което давам на мъжа, който ми върна душата, макар той дори да не подозира колко важна роля играе в живота ми. Именно това поиска той от мен, това и ще му давам; искам да бъде щастлив.

...

Срещата на една жена със себе си е игра, която крие сериозни рискове. Божествен танц. Когато се срещнем със себе си, в нас се сблъскват две божествени енергии, два свята. И ако по време на тази среща липсва необходимото уважение, единият свят унищожава другия.
...
Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко. Когато престанах да бъда тази, която бях, открих самата себе си.
Когато разбрах какво е унижение и пълно подчинение, се почувствах свободна. Не знам дали не съм болна, дали всичко това не беше само сън, не знам дали се случва само веднъж. Знам, че мога да живея без него, но бих искала да го срещна отново, да преживея същото, да стигна още по-далеч.
Болката малко ме плашеше, но не беше толкова силна - тя беше само претекст. В момента, в който изпитах първия оргазъм от много месеци насам въпреки многото мъже и многото и различни неща, които те правеха с тялото ми, се почувствах - но нима това е възможно? - по-близо до Бога. Спомних си това, което той разказа за черната чума, за момента, в който самобичуващите се, опитвайки се да спасят човечеството чрез своята болка, откривали в нея удоволствието.

Аз не исках да спася човечеството, нито него, нито себе си. Просто бях там.
Сексът, това е изкуството да контролираш неконтролируемото.


книги които е хубаво да прочетем - " 11 минути " Куелю

От дневника на Мария