Душата ми - разтворена, готова да политне и тя към нови, непознати светове.
На път ли съм - живота ме изпълва цял.
Кипи енергия във жадните очи. И всяко кътче погледа ми завладява,
и в мислите ми... цветни спомени реди.
Дъхът ми секва. Сънища се губят.
Попивам ненаситно диви красоти. На път ли съм - животът ми си струва.
Защото там се сбъдват моите мечти.
неизвестен автор
Морето пее долно до,
Сърцето пее ре, Планината пее ми, Птиците пеят фа,
Слънцето пее сол, Луната е камертон – ла, Звездите пеят си,
Млечният път пее горно до... Ключът сол е изгревът на слънцето.
Надолу е океанът, нагоре е космосът.
Древните твърдят, че основният тон на природата е нотата фа – така пеят птиците.
Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма.
Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар