БЕЗМЪЛВИЕ

Умът е великият творец на Реалното.



Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единния, вътрешния звук, който гради външния.

Тогава само - не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното.

Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.

Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка.

Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.

Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.

БЕЗМЪЛВИЕ