Наред с почтителното си отношение към огъня, зороастриецът е бил задължен да уважава и пази земята и водата.
В зороастрийските текстове се съдържат редица предписания как следва да се съхранява тяхната ненакърнимост и чистота.
Нещо повече, вниманието на зороастриеца е трябвало да бъде насочено в по-голяма степен към опазването на чистотата на огъня, водата и земята, отколкото към грижата за собственото си бренно тяло.
Свещени според зороастризма животни са кравата, петелът и кучето.
В ценностната система на учението най-голямо внимание се е отделяло на кучето.
Предвиждали са се специални наказания за неговия стопанин за лошото му гледане или за недоброто му хранене. Смятало се е за особено тежък грях, ако човек даде на куче неразчупени кокали или прекомерно гореща храна. Кучето едва ли не е било приравнето към човека в ролята му на юридически субект. Вълкът и други “вредни” животни като жабата и насекомите, например, са били отпращани на другия полюс.
Те били считани, ни повече, ни по-малко, за врагове на зороастриеца.
Унищожаването им се е смятало за добродетел, за проява на примерна съзнателност.
Към високите човешки добродетели са отнасяни честността, особено верността към договора, дори той да е бил сключен с неверници, както и щедростта. И до днес в Иран и Индия продължава да се шири мнението, че думата на един зороастриец тежи много повече от който и да е писмен договор.
Интересна е натурфилософията на зороастрийското учение.
Според него земята е кръгла. Небето е с три сфери /степени/– сферата на звездите, сферата на луната и сферата на слънцето. След последната сфера, т.е. най-отгоре, се намира “Домът на Възхвалата” – раят на Ахура Мазда. Най-отдолу, дълбоко под земята, се разпростира царството на Мрака, обитавано от Ахриман и даевите.
В пространството между Рая и Ада се срещат и омесват в едно Доброто и Злото, т.е. в средата е светът на реалния живот, в който сме и всички ние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар