Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?

Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?
Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?
ВСЯКА ЦЕННОСТ Е ВЕЧЕ СЪЗДАДЕНА И ВСЯКА СЪЗДАДЕНА ЦЕННОСТ - ТОВА СЪМ АЗ

Няма коментари:
Публикуване на коментар