Мироглед и светоусещане

Мирогледа и светоусещането. С какво те се различават?

Това е много важно да се разбере, защото тези понятия в много отношения са противоположни. Аз в началото на лекцията казах, че оста Тома – Лилит – това е ос на световъзприятието. Ето така, към Тома се отнася непосредственото емпатично световъзприятие, тоест светоусещане. А към Лилит се отнася светогледа: това е набор от символи, определени схеми, рамки, точно проверени представи, под които човекът подстроява света, когато го вижда.

Вие сте отишли в гората, вдъхнали сте въздуха, почувствали сте вятъра и ви е напълнило вашето светоусещане. А световъзприятието е активно, когато вие гледате на света с очите на учен, когато вие ходите, гледате и казвате: това е дъб, а това е бреза. А ако при вас няма съответни понятия, то вие се губите и някак пропускате дърветата.
....

Културният човек се отличава от другите по това, че той обозначава своята модалност. Той ги обозначава, може би, невербално, но достатъчно ясно.

Той обозначава модалността на своята жалба и модалността, която очаква от своя партньор. И ако очаква емоционално съпреживяване, той ясно дава да се разбере, че не трябва да му помага с дела. Или той чака ментално участие и тогава казва: “Разсъди! На мен ми е много зле, разсъди за мен”.

Ако той чака участие с дела, то той също явно ще го обозначи, ще каже, например: “На мен ми е много зле, помогни ми, направи това и това”. Те биват вербални (словесни) и невербални, може някак да се обясни с жестове, интонации, темп на дишане, притваряне на очи, насочване на погледа и т.н. Съществуват твърде много изразителни средства, но предличността няма и може би не може да ги осъзнае...

Мироглед и светоусещане

модалности

В етапа на предличност човекът никак не осъзнава, че съществува разлика в модалностите, например, будхиална (ценностна), каузална (на непосредственото действие), ментална (на смисъла), астрална (емоции), физическа (на движението) – при него всичко това някак се слива заедно, той не осъзнава, че при него върви възприемане на един от тези планове и че външния свят, от който той възприема информацията и енергията, също е предявен за него на един от тези планове.


Енергията, която излиза от този човек е хаотична. Той случайно твори различни форми и също така случайно ги разрушава.

Тук няма никаква, поне малка определена продължителност на въздействието, никакъв конкретен план. Осмисленият човек от наша гледна точка, това е човек, който може в течение на някакъв период от време последователно да провежда някакъв план, а за това е необходимо да умее някакво време, понякога продължително, да задържа събирателната точка във фиксирано състояние.
Ако човекът не може да прави това, то въобще да се говори, че има някакви личност, е достатъчно трудно. Външно възниква впечатление, че той живее под някакво чудо. Той с някакво чудо създава дадената ситуация, създава свой образ в нея, веднага го разрушава и върви нататък...


...

Ако говорим за - Социално тяло и неговите канали. Ние можем да групираме седемте фини тела в две групи:

По-висше тяло (или душата в нейното обичайно разбиране) това е съвкупността от будхиалното и атманическото тела;

Социално тяло това е съвкупността от трите тела: каузално, ментално и астрално;

Плътно тяло, състоящо се от етерно и физическо. В социалните взаимодействия ние се намираме, като правило, в рамките на трите тела: каузално, ментално и астрално, тоест в границите на Социалното тяло...

модалности

Ментално тяло

Каузално тяло – на първо място в него са отразени конкретните събития от живота на човека, неговите действия, постъпки, непродължителни (локални) преживявания, продължаващи ден, два, три. Каузално тяло е това, което напълва нашия обикновен живот; на външно ниво – това са, преди всичко, постъпки, конкретни действия.
Ментално тяло – това е тялото на мисълта. Обаче то съдържа не само тези мисли, които се осъзнават от човека. И въобще, какво е това мисъл е въпрос, още неоткрит в нашата култура.

Към проявите на менталното тяло се отнасят нашите мислителни процеси, нашите модели, нашите представи, нашето символично мислене...

Но освен това, към менталното тяло се отнасят, например, регулирането на живота на физическото тяло, тоест управление на цялата физиология.

Да кажем, вие слагате нещо в устата и започвате да го дъвчете. При това отначало в устата ви се отделя определен сорт слюнка, след това чувствате, колко пъти трябва да се сдъвче тази храна, която е в устата ви, в зависимост от това, какво сте изяли – всичко това изисква голяма ментална работа, макар и неосъзнавана, но, независимо от това, е нужна.
Друг пример: скиор кара по склона. В някакъв смисъл неговият ум е зает: той регулира спускането. Учените са пресметнали, че ако моделират дейността на мозъка, то изборът на оптимален път по трасето по сложност съществено превъзхожда възможностите на съвременните компютри. С други думи, да се направи робот, който с такава ловкост кара ски, е практически невъзможно...


И така, менталното тяло регулира мисленето, астралното тяло е свързано на първо място с емоциите на човека, а етерното – с неговите усещания, които понякога наричат “физически”, но това не е напълно точно.


Авесалом

Ментално тяло

Атманическо тяло

Атманическо тяло. Ако кажем съвсем кратко, то атманическото тяло е вместилище на индивидуалния дух. Във вътрешния живот – това е главния и единствен идеал на човека, който пронизва всичките му цен-ности и, като идеал, всички негови жизнени събития и процеси. Във външния живот това е нещото, което се нарича “жизнена мисия” или съдба, тоест общата идея, която обхваща всички страни на живота на човека, всички събития, всички негови ценности и всички жизнени програми и ги съединява в едно.


Будхиално тяло – в него се намира това, което ние наричаме с думата “идеали” или “ценности”. Тук се отнасят добродетелите и пороците, тоест положителните и отрицателните душевни качества, а също жизнените позиции на човека – това е в план на вътрешния живот. Във външен план на будхиалното тяло съответстват всички продължителни жизнени програ-ми, които човекът изпълнява.
Например, това е програма за обучение, усвояване на професията, когато на него му трябват петдесет години, за да я усвои добре...

Или, друг пример, жена ражда дете и заедно с него възниква програма за негово отглеждане и възпитание. Някои будхиални програми имат отчетлив срок, който не се ограничава от тях, но всички те са дълги и важни за човека...
АВЕСАЛОМ

Атманическо тяло

7 - те фини тела

Съществува делене на човека като единно същество, окултния организъм, на седем фини тела.

Съответно, в света (проявената Вселена) се разглеждат седем фини плана. Отгоре надолу, тоест от по-фините към по-плътните, те се наричат така:
атманическо тяло (Атман – това е индивидуалния дух);
будхиално тяло (понякога казват будично; будхи – това е висшия разум на санскрит;
каузално тяло (още го наричат причинно);
ментално тяло;
астрално тяло;
етерно тяло;
физическо тяло.
По такъв начин, всеки човек има седем фини тела, а в света има съответни планове. И във всеки момент от времето събирателната точка на човека, тоест центъра на неговите възприятия, се намира на един от тези седем плана...


В зависимост от това, в какво състояние се намира човек, той по съвсем различен начин възприема света и се изразява. И е съвсем невъзможно да се разбере правилно човека, без да се разбира коя от модалностите на фините планове е активна при него.

7 - те фини тела

Звездно пътуване

Сърце на пътешественик в гърдите ми се крие. Мечтите ми са винаги с разперени криле.
Душата ми - разтворена, готова да политне и тя към нови, непознати светове.

На път ли съм - живота ме изпълва цял.
Кипи енергия във жадните очи. И всяко кътче погледа ми завладява,
и в мислите ми... цветни спомени реди.

Дъхът ми секва. Сънища се губят.
Попивам ненаситно диви красоти. На път ли съм - животът ми си струва.
Защото там се сбъдват моите мечти.
неизвестен автор


Морето пее долно до,

Сърцето пее ре, Планината пее ми, Птиците пеят фа,

Слънцето пее сол, Луната е камертон – ла, Звездите пеят си,

Млечният път пее горно до... Ключът сол е изгревът на слънцето.

Надолу е океанът, нагоре е космосът.


Древните твърдят, че основният тон на природата е нотата фа – така пеят птиците.
Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма.
Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.

Звездно пътуване

СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ

Нарича се Карл Милес. Момчето с ленените коси тръгва от Швеция за Париж с едничката цел да си купи билет за “Лувъра”. И да стои с часове пред статуята Нике Самотракийска – богинята на победата, открита на остров Самотраки, мястото с прочутите мистерии на Орфей. Там, в Париж, Милес чува за първи път името на Орфей.
Малкият Милес се запознава с Роден, който е ваял Орфей. Милес мечтае един ден сам да извае Орфей.
Бяга в Америка, става професор в Мичиган, вае фонтани, създава нова пластика във вид на летящи фигури. Заминава за Гърция, за да се докосне по-отблизо до митовете за Орфей. Това име го тегли като магнит. Цели десет години го мъчи мисълта за Орфей. Връща се от Америка в Стокхолм – вече забогатял. Купува си цяло възвишение, огражда го, никой да го не гледа, и създава прочутата Милесова градина. Не е посаждал дървета, а е издигал статуи. Пилоните са тънки и високи, а горе – летящи фигури. Извайва приказен свят от танцуващи слонове, момче, което държи за крилете орел, китка на човешка ръка, в която между палеца и показалеца поставя човешка фигура с поглед към океана. Човекът е в дланта на природата и е пред океана и космоса. Извайва танцьорки, птицечовеци, литнали хора.
И тогава преминава към фигурата на Орфей – но я извайва отделно, в центъра на Стокхолм.
Аз посетих тези места. Вървя из Стокхолм с два стиха от Нели Закс:
Когато камъкът избяга,
освободен като музика.
И търся паметника на Орфей от Карл Милес.
Най-сетне съм пред фонтана Орфей. Той е в центъра на Стокхолм – между Пазарния площад и Концертната зала.
Камбаните бият като музика. Фонтаните струят като музика. Светлините на Стокхолм трепкат като музика. И Орфей оживява с орфическа музика.
Крупна централна фигура – на Орфей – се издига в средата на фонтана. Орфей е обкръжен от 8 фигури – четири мъжки и четири женски. Той е вдигнал ръце към небето, държи лира и свири на нея. Милес го е представил в Ада, до нозете му е лютият Цербер, а около него са душите на умрелите, които пеят и танцуват. Ала Орфей сякаш не потъва в Ада, а се издига към небето и повлича и останалите фигури нагоре... Музиката му издига всичко нагоре към слънчевата светлина. Всички фигури около Орфей са стъпили на един крак върху поникнало цвете, което не се огъва...
Какъв символ: вдъхновението преодолява земното притегляне и човекът-певец може да ходи по цветчетата на крехките цветя и по вълните на водата.


Два гълъба се завъртяха над фонтана Орфей и кацнаха в двете вдигнати ръце на една жена от скулптурната композиция. Крилете на птиците затрептяха в дланите като в гнезда. Фигурите се оживиха заедно със струящата вода. Сякаш статуите летяха заедно с гълъбите. “Любовта движи нашето слънце и звездите!” – е казал някога Орфей. И Милес го е претворил. От Стокхолм към Родопите и обратно летеше музика. Не вражда, а песнопения свързват този свят с Орфеева обич.
Н.Гигов

СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ

Емоции и още нещо

И умът, и сърцето, имат двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека указва низходящо влияние.
Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може.



И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда ... Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.

Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не. е нищо друго освен борба между ума и сърцето. Един път сърцето е отдолу, а умът натиска отгоре.

Втори път, когато дойде отлив в ума, сърцето е горе, а умът долу. И при тази борба никой не може да надделеее. Някой път мислиш, че умът ти е взел господство над чувствата, но на другия ден виждаш друго. Един ден казваш: Разбрах най-после това нещо, разрешиха този въпрос, но на другия ден казваш: Не, като че никога няма да го разреша.

Един ден мислиш, че много знаеш, на другия ден виждаш, че нищо не знаеш. Един ден мислиш, че си благороден, а на другия ден мислиш, че не си благороден. И след всичко това казваш: Какво става с мене, ще полудея ли?
Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във нас тъй, както и в самата природа и ние трябва да го проучваме – нищо повече. Сега ние минавате между тия два свята , между които стават приливи и отливи. И когато тия приливи и отливи дойдат и в нас, там седи красотата на живота Тази линия е линията на живота.

Емоции и още нещо

Taylor Dayne

Ill Be Your Shelter







Аз ще съм до Теб , и съм твоето убежище

Taylor Dayne