Това е много важно да се разбере, защото тези понятия в много отношения са противоположни. Аз в началото на лекцията казах, че оста Тома – Лилит – това е ос на световъзприятието. Ето така, към Тома се отнася непосредственото емпатично световъзприятие, тоест светоусещане. А към Лилит се отнася светогледа: това е набор от символи, определени схеми, рамки, точно проверени представи, под които човекът подстроява света, когато го вижда.
Вие сте отишли в гората, вдъхнали сте въздуха, почувствали сте вятъра и ви е напълнило вашето светоусещане. А световъзприятието е активно, когато вие гледате на света с очите на учен, когато вие ходите, гледате и казвате: това е дъб, а това е бреза. А ако при вас няма съответни понятия, то вие се губите и някак пропускате дърветата.
....
Културният човек се отличава от другите по това, че той обозначава своята модалност. Той ги обозначава, може би, невербално, но достатъчно ясно.
Той обозначава модалността на своята жалба и модалността, която очаква от своя партньор. И ако очаква емоционално съпреживяване, той ясно дава да се разбере, че не трябва да му помага с дела. Или той чака ментално участие и тогава казва: “Разсъди! На мен ми е много зле, разсъди за мен”.
Ако той чака участие с дела, то той също явно ще го обозначи, ще каже, например: “На мен ми е много зле, помогни ми, направи това и това”. Те биват вербални (словесни) и невербални, може някак да се обясни с жестове, интонации, темп на дишане, притваряне на очи, насочване на погледа и т.н. Съществуват твърде много изразителни средства, но предличността няма и може би не може да ги осъзнае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар