Кортексните асоциативни зони активно задействат не само логичния мисловен процес, но преди всичко вниманието, концентрацията. Концентрация е върху психичната енергия, либидния пълнеж.
Либидото, за разлика от конвенционалните западни психологически школи, не се възприема като абстрактно понятие, а като реална наличност, която се преживява обективно и впряга в действието на обширна система от вътрешно психични енергетични канали. Този процес с течение на времето се автоматизира, подобно шофирането на автомобил и вече е нужно само наблюдение на психичните му движения без съзнателен контрол. Като соматична проекция, либидото се отнася до половите органи, а церебрално – към старите структури на мозъчния ствол и малкия мозък. Там то се складира и натрупва. Когато се постигне известна вещина в процесите на натрупване и направляване на либидната сила, ученикът бива учен на процесът на емоционална сублимация.
Телесно емоциите корелират с областта на сърцето. Там се и възприемат от всеки съзнателен човек. Церебрално емоциите се отнасят към междинния мозък – таламус и хипоталамус, както и към най-стария дял на кортекса – лимбичната система, амигдалата, септума и т.н. Когато студентът се научи да впряга емоциите си, каквито и да са те, в посока към свръхсъзнанието си, в него се получава един непрекъснат естествен поток между психичните му компоненти – между подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Биологично лимбичната система и междинният мозък са висшите представителства и контрольори на вегетативната нервна система, като съзнателното овладяване на функционирането и секрецията им променя, оптимизира и хармонизира качествено и количествено цялата хормонална верига, като по този начин спира или поне забавя процеса на стареене. На изток дори са известни много случаи на явно подмладяване - не хипотетично, а реално наблюдаемо емпирично подмладяване.
Когато медитиращия е овладял либидните си движения и се е научил да сублимира емоциите си, той бива учен на когнитивен контрол и висша медитация, която води до ясно осъзнаване. Тук корелират асоциативните корови представителства. Тук този подход се прелива в другия. Прието е да се смята, че този метод, при който първо се започва работа с либидната сила, е по-труден и опасен и задължително изисква опитен наставник. За разлика от него, вторият подход, “от горе на долу”, е считан за по-естествен и безопасен и подходящ за практикуване от всеки, дори без преподавател.
Медитацията “Отгоре - надолу” във връзка с биологичните си корелати, които задейства, протича така:
При този подход човек се уповава на директната връзка с висшия си Аз, с безмълвния зрител на всички психически и биологични процеси, които протичат в живота му. Практикуващият се установява в състояние на мисловна тишина, като въпреки липсата на мисловен поток самосъзнанието е максимално будно.
Телесният корелат на това състояние е прекратяване на конвенционалната биполярна логическа формално операционална дейност в мозъчната кора и преминаване в режим на свръхсъзнание, на интуиране и директно проникване в същността на нещата. Това състояние се “спуска” до емоционалната област – лимбичната система и междинният мозък, респективно сърцето, като по един напълно естествен начин протича процес на емоционална сублимация.
Докато в предния подход сублимацията е била водена от конвенционалния ум, сега афективните състояния, каквито и да са те – гняв, страст, ревност и пр., биват “всмуквани” в състоянието на свръхсъзнание, сякаш привлечени във вакуум. На изток състоянието на медитация се асоциира с пустотата, именно поради подобни субективни усещания. Всъщност пустотата е празна само от позицията на конвенционалността, тъй като свръхсъзнанието не може да се схване от логиката, а може само да бъде интуирано и преживяно. Така свръхсъзнанието интегрира обичайната мисловна дейност и емоционалност, като ги превръща в светлината на интуитивната мъдрост, директното познание без посредничеството на интелекта, а афектите в спокойна радост и хармония. След това въпросното “слизане” обхваща и либидото. Биологично това преживяване корелира с областта на половите органи и стомаха, а в мозъка, както вече споменах – със старите мозъчни структури на ствола и малкия мозък.
На практика никога не можем да разделим двата подхода. Но – какъвто и метод или система да следваме, единствено важно е постигнатото самообладание и интеграцията на подсъзнателните компоненти със свръхсъзнателните, тоест т.н. от Юнг индивидуация. Медитацията засяга целият биологичен организъм на човека чрез прякото си съзнателно въздействие върху афективните, енергетични (поведенчески, инстинктивни, праксисни) и когнитивни церебрални структури, които от своя страна ръководят хормоналната секреция и вегетацията на цялата телесна система. Това е и причината, поради която дългогодишните практици в областта на медитацията имат голям шанс да продължат продължителността и качеството на живота си, като запазят ясна когниция до самия му край!
Нагледен пример лично за мен са горните два примера на възрастни хора, мои незабравими приятели, както и безброй много други , занимаващи се в областта на развитие на съзнанието си. Разликата между тях и връстниците им е изненадващо значителна. Оптимизмът и ведростта, които излъчват са поразителни, а мъдростта им е като дълбок неизчерпаем кладенец!
Бъдете Здрави! ! !
Няма коментари:
Публикуване на коментар