" космическата хармония и ритъм "

Движенията са мълчалив говор. Този говор трябва да се изучава.

Хармоничните движения на Паневритмията са метод за самовъзпитание на разумните същества.

Паневритмията е наука, метод, който регулира физическите, духовните и умствените функции на човека. Тя е съчетание на човешките мисли, чувства и действия.

“паневритмия” е съставена от три корена:
“пан”, “ев” или “еу” и “ритъм”.
“Пан” oзначaва всичко, все, всеобщ;“Ев” или “еу” е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света.

А “ритъм” значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата.
Смисълът на думата "паневритмия" най-често се предава чрез израза: "висш космичен ритъм".

Действието на паневритмичните движения е трояко:

1. Те са акумулатори, чрез които човек се свързва с творческите и съграждащи сили на Природата, приема ги и те съдействат за неговото развитие. Тези сили са животворни.

2. Понеже движенията на Паневритмията са в хармония с космичния ритъм, който привежда в активност целокупния живот, те активират всички спящи сили на човешката душа, пробуждат ги към дейност.

3.Движенията са от такъв характер, че чрез тях човек изпраща сили, мисли, идеи в света и те продължават да работят там и да го претворяват.



Извлечени от самата Природа , те са от такъв характер, че човек - става способен да черпи изобилно от неизчерпаемия резервоар на сили в Природата и с това да внесе нови жизнени струи във всичките си органи и системи и нови подтици, нови свежи сили в своите мисли, чувства и постъпки.

Чрез някои гимнастически упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм в себе си. Човек периодично трябва да се свързва със земните и слънчевите сили.

При будно съзнание когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу – със земните сили. Тогава човек приема добрите енергии от земята, а непотребните, дисхармоничните енергии предава на земята.

Когато правите тези упражнения, веднага ще почувствате прииждане на енергия и доволство. Всеки недоимък на енергия прави човека недоволен.

За да се улеснят двата процеса – вземане и даване – които се извършват в тези движения, при тях трябва да участва съзнанието. Това е условие за целесъобразна обмяна между човека и околната Природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човека при движението.

" космическата хармония и ритъм "