Просвещение

Просветителски класицизъм и сантиментализъм са двете течения в естетиката
на Френското Просвещение.
Монтескьо - класицист. За него всички произведения на изкуството имат общи
правила. Произведението,е необходимо да ни доставя удоволствие, почива на разума.
Красотата е в непосредствена зависимост от сетивата. Вкусът има правото да не
се подчинява на правилата и удоволствието е върховен критерий на изкуството.
Волтер - също е класицист и то много по-всеобхватен.
Естетиката за него е случаен епизод.
Неговите възгледи съдържат целия класически репертоар:
правилата, рационализма, строгата йерархия на жанровете и трите единства
/време, място и действие/. Той е силно повлиян от Шекспир, но има много
отклонения от класическия идеал.
Класицизмът на Волтер заема междинно
място между стария аристократичен класицизъм и новия революционен такъв.
Дени Дидро - Според него целта на драматичното изкуство е “да
внушава на хората любов към добродетелта и отвращение от порока”;
добродетелта е за народа, а порока - за аристокрацията. Според него най-важен
е жанрът на сериозност , прочувственост, нравоучителност. Той иска
театралните ефекти да се заменят с картини от живописта и да се замени
изобразяването на характери с изобразяване на обстоятелства. Това означава в
драмата да преобладава не героят, който може да е тук и там, а
действителността, която формира героите и характерите. Според него
характерите могат да подведат човек , а обстоятелствата - никога.
Защото в изкуството красотата има същото основание, каквото истината във
философията.
Какво е истината? - съответствие на нашите съждения с основните неща. Какво е подражание? - природа = изкуство, иначе едното няма
да съществува.
Целта на изкуството е почти божествена - да възкресява, когато
се занимава с история, да създава, когато се занимава с поезия. Освен това то
трябва да осветли човек и отвътре и отвън.
Дьолакроа - въпросът за идеала /особено античния/: човек не трябва да има
идеални образци, от които да се учи; те са всъщност грозни, а трябва да съзира
вътрешната красота на външно грозното. Според него талантливата и находчива
измислица е истинското изкуство, когато се харесва или изразява нещо. За
художника е много по-важно да се доближи до идеала, който носи в себе си и
който е присъщ само на него, отколкото да предаде, макар и със сила временния
идеал, който природата може да предложи. Тези неща вижда именно артистът, а
не обикновеният човек. Това доказва, че въображението на художника създава
красотата. Произведението на изкуството трябва да вълнува и окрилява

Просвещение

Красивото предизвиква удоволствие

Възвишеното - макар че не може да види безкрайното, човекът може да го мисли и с това човекът превъзхожда природата.

Въображението никога не може да даде
целокупността на безкрайното многообразие, но разумът може.
"Един е осъден
да бъде в мислите си по-високо от друг". Човек осъзнава превъзходството на
разумната си душа пред природата, която е несъзнателна. Чувството за това
превъзходство доставя удоволствие, което преди това минава през
неудоволствие.
Красивото предизвиква удоволствие, а възвишеното -
самоуважение, гордост от човека. Неудоволствието идва от безпомощността на
въображението, но след това идва удовлетворението от безграничната мощ на
разума. Чувството за възвишеното не е свързано с предмет, а корените му са в
нашата душа - така ние се възхищаваме чрез предмета на нас самите.
Възвишеното е също рефлексия за ограничените физически способности на
човека и безкрайните му метафизически способности.


Динамически възвишеното е възвишеното като сила. Силата е способност да се
преодолее препятствие. Тя е власт, ако може да преодолее препятствие, а която
сама притежава сила. "Природата като сила, която няма власт над нас, е
динамически възвишена". Чувство на подтиснатост от човешкото безсилие пред
природата, но после - гордост от превъзходството на разумната му сила.
Колкото борбата е по-остра, толкова по-грандиозна е победата и по-голямо е
чувството за възвишено. Чувството за целесъобразност е целесъобразността на
човешкото поведение, а то е свобода. Ако нямаш нравствен разум, нямаш
възвишено чувство. За първи път слива красиво и добро във възвишеното!

Свободата е неприродата в човека и тя е условието за възвишеното. "Само
свободният, етическият човек е естетически човек". "Основание за красотата е
природата в нас, а основанието за възвишеното е неприродата в нас"

Красивото предизвиква удоволствие

МИСИЯ НА ЖИВОТА

ТОВА СА ПРОСТО НЯКОЛКО ПРИНЦИПА, КОИТО ПОКАЗВАТ НА КЪДЕ ОТИВАМЕ И КЪДЕ ИСКАМЕ ДА БЪДЕМ
МИСИЯТА НИ ВЪПЛЪЩАВА НАШИТЕ ЦЕННОСТИ ,
ТОВА Е ПЪТЕВОДНАТА СВЕТЛИНА, КОЯТО ОСВЕТЯВА ПЪТЯ , КЪМ РЕАЛИЗИРАНЕ НА МЕЧТИТЕ

истината



Да направим живота си хубав !!! ... смисъла на красотата в живота е релация, балансирана като "истрическа присъда" над личността, оставяща следи в световете на другите хора.

Това са Поетите от първа величина, осенени от Бог, Художниците, превъплатени в щрих от Природата , Композиторите, извайващи музиката си, вдъхновени от недействителния човешки феномен, включващ всичко - от музиката на сферите до музиката на бардовете. Тези три групи дават извор на всички останали изкуства като Първопричина.

Дали Животът е хубав?... Това е вик към Непостижимото великолепие да можем да го изживеем, оставяйки ярки следи в животите на другите, далеч от обскурантизма и конвенционалните основания да сме живи, за да се размножаваме.

И в полъха на Дао за финал : "да нямаш в себе си историчност и същевременно да притежаваш в себе си дълбока вътрешна хармония, това е просто чудо."

МИСИЯ НА ЖИВОТА

Венецианска приказка 2

Посетете и близките острови Бурано и Мурано
това са едни сладури





в най- прочутата фабрика за стъкло на
остров Мурано






Може би никой друг град през вековете не е предизвиквал толкова много хвалебствия от страна на велики писатели и пътешественици, както Венеция. Тя е била и си остава феномен.

Личности:

Родени във Венеция

* Томазо Албинони (1671-1751), композитор
* Антонио Вивалди (1678-1741), композитор
* Карло Голдони (1707-1793), драматург
* Климент XIII (1693-1769), папа
* Марко Поло (1254-1324), пътешественик
* Барбара Строци (1619-1677), композитор
* Джовани Батиста Тиеполо (1696-1770), художник
* Франческо Хайес (1791-1882), художник

това пък е Бурано
Останали до края във Венеция

* Томазо Албинони (1671-1751), композитор
* Каналето (1697-1768), художник
* Антонио Канова (1757-1822), скулптор
* Клаудио Монтеверди (1567-1643), композитор
* Отавиано Петручи (1466-1539), художник
* Тициан (1489-1576), художник

Венецианска приказка 2

Венецианска приказка

Венеция (на италиански Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето. Разположен е край Венецианския залив, върху 118 острова във Венецианската лагуна, разделени от 150 канала с 400 моста. Соленоводната лагуна заема крайбрежието между устията на реките По и Пиаве.



Венеция е основана около 5 в. пр. Хр. 10-16 в. - център на европейската търговия с Изтока. От 13 в. - средновековна олигархична република начело с дож. 1797-1866 (с прекъсване) - австрийско владение; 1805 - влиза в създаденото от Наполеон I Италианско кралство; от 1815 - в Ломбардо-Венецианското кралство. 1848-49 - гражданите на Венеция участват в революцията под ръководството на Д. Манин. 1866 - присъединена към Италианското кралство.
Население:

Населението му е около 330 хил жители.

Стопанство:

Корабостроителна, металургична(цветна), химическа промишленост. Художествени занаяти (стъкло, мозайка).

Транспорт:

Аерогара, пристанище. Част от съобщенията в града се осъществяват с гондоли




Забележителности:

Академия на изкуствата. Университет.

Голям туристически и културен център - музей на стъклото (на остров Мурано) и др. Кинофестивали. Архитектурният облик на Венеция се оформя през 14-16 в. - църквата "Сан Марко", едноименен площад с камбанария; Дворец на дожите; библиотека, готически, ренесансови и барокови дворци на Канале Гранде, мост "Риалто", около 90 църкви (някои на А. Паладио), обогатени с творби на Тициан, Тинторето.

Венеция е прочута с Венецианската школа. Включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Преди да посетите главните паметници, църкви и музеи на Венеция, хванете vaporetto №1 (корабче) по Canal Grande и после дълго се разхождайте сред sestieri (квартали), за да усетите колко красива и изкусителна е Венеция.

През зимата тук се вихри карнавал, на който се стичат любители на приключенията от цял свят. Пролетното наводнение превръща града в приказно царство. През лятото туристите запълват площадите и улиците и превръщат града в многолюден Вавилон, където са се смесили всички народи на Земята. А през есента, когато туристическия поток намалее и слънцето вече не е толкова силно, местните жители започват своите весели празници.

Венецианска приказка

Пингвините - пухени сладкиши 2

Кралският, скалният и магелановият пингвин, които се срещат предимно в субантарктическата област, се отглеждат с успех в зоологическите градини.
По бреговете на Нова Зеландия, Тасмания и Южна Австралия живеят пингвини, повечето видове обаче гнездят на островите във и около субантарктическото морско пространство, което се разпростира като пояс с широчина от 1000 до 2000 километра около целия южнополярен континент, някъде по средата между Антарктика на юг и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия на север. Пингвините са привикнали не толкова към студена вода, колкото към вода с почти непроменяща се през годината температура. От 18 различни вида пингвини 12 живеят в субантарктическата зона.




Пингвините издават силен призивен вик за установяване на контакт („крок" — всеки вид го произнася по различен начин), който се чува надалеч и събира групата плуващи или ходещи пингвини.
Пингвините различават зрително и звуково себеподобните си и животните от други видове. Чрез определено ритуално поведение — особено положение на тялото, действия, начин на движение и звуци, издавани като сигнали, те различават партньорите си, малките си, родителите и съседите си, Следователно пингвините разполагат с високо развита комуникативна система, която при тежки разстройства престава да функционира за кратко време. Когато се бият повече от два пингвина, възбудата може до такава степен да нарасне, че животните да не различават собствения си партньор и да го атакуват, Сигналите са особено необходими за срещата и образуването на брачната двойка, която заедно ще мъти, ще разделя работата по отглеждането на малките, ще живее съвместно в гнездовата колония и ще защитава гнездовата територия. Целта на ритуалите в поведението на пингвините е следната:
— да се избегнат конфликти и да се потуши агресивността на другите пингвини (жестове на успокоение и покорност);
— да се заплашват с бой (сигнализира се бойна готовност, заплашителни жестове);
- взаимно да се разпознават партньорите, а също децата и родителите (любовен ритуал);
- да се укрепи връзката между партньорите (любовен ритуал).
Пингвините гнездят в колонии, които по размер могат да бъдат малки или големи. Струпаните гнездящи птици наброяват десетки хиляди за някои видове (например пингвина на Адели, антарктическия, кралския, златовеждия и пингвина на Шлегел), за други - повече от 100 000, дори около милион екземпляра. На о, Макуори например на подходяща гнездова територия съжителетвуват 750 000 пингвина на Шлегел. Двойките като правило остават за цял живот заедно и се връщат да гнездят на същите места, но често образуват временни двойки с други партньори.

Пингвините - пухени сладкиши 2

ЕТИЧЕНИЯ АСПЕКТ

Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, в чиито ръце научно техническият прогрес съсредоточи огромна мощ, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него.

Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно. Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?

Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.


Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени - правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор...

... Познавах всичките икономически, физиологични и екологични аргументи поддържащи вегетарианството, но това което наблюдавах бе опит от първа ръка за човешката жестокост към животните и главната причина за обръщането ми към вегетариански начин на хранене”.
Етичните съображения винаги са привличали великите световни личности към вегетарианското хранене. Известно е, че Питагор е плащал на рибарите да връщат обратно в морето улова си.

Римският писател Плутарх пише:”Може да попитате поради каква причина Питагор се въздържа от употребата на месо.

Френският философ Жан Жак Русо е смятал , че вегетарианското хранене ще доведе до появата на по-състрадателни личности.

Руският автор Лев Толстой става вегетарианец през 1885 година. Изоставяйки ловния спорт, той защитава “вегетарианския пацифизъм” и се обявява против убиването и на най-малките живи същества, такива като мравките. В есето си “Първата стъпка той пише” той пише: “Всичко това е ужасно! Не само страданието на животните а и абсолютно ненужното ядене на месо- човек потъпква най-висши човешки качества, тези на милост и състрадание към живи същества, такива като него самия. Така осквернявайки своите собствени чувства, той става жесток.”






Алберт Айнщайн:”По мое виждане, вегетарианският начин на живот, чрез своето чисто физическо въздействие върху човешкия темперамент, би оказало възможно най-благотворно влияние върху голяма част от човечеството.”...

ЕТИЧЕНИЯ АСПЕКТ

СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА 2

ХИПОТАЛАМУС
Неговите 32 двойки ядра оказват регулиращо влияние върху почти всички дейности на организма. Чрез Задния и Продълговатия мозък се намесват в управлението на кръвообращението, дишането, сърдечна¬та дейност, обмяната на веществата, отделителната система и т.н.
Една от най-важните му функции е НАДЗОР над параметрите и условията във вътрешността на организма. За тази цел той разполага със собствени рецепторни системи. Хипоталамусът е главен координатор на жлезите с вътрешна секреция, участва в емоционалните състояния и поведение, и в циклите СЪН-БОДЬРСТВУВАНЕ, както и в разширяването и свиването на зениците.
ТАЛАМУСЪТ
Двата зрителни хълма се отнасят, още и към Ствола на мозъка. Тяхното разположение на самия вход/изход/ към мозъчните полукълба ги прави врата към кората на мозъка. Всеки от таламусите разполага с ядра, които участвуват в много от мозъчните процеси. В тях се включват всички ВЪЗХОДЯЩИ ретикуларни въздействия. Увреждането им може да предизвика коматозни състояния поради прекъснатите активиращи пътища към Главния мозък. Таламусът в главната структура, през която "Влиза" болката в главата и съзнанието на човека. При съществени поражения /или особени положения на дейност/ на таламуса могат да изчезнат болковите усещания. Неговите ядра имат връзка с управлението и движенията на мускулния тонус.

МАЛЪК МОЗЪК
Чрез таламичните ядра Малкият мозък е свързан с двигателните отдели на Големите полукълба. Той според последните схващания не е свързан само с двигателните функции на организма, както се смя¬таше до скоро: "Тази структура разполага с всички сведения за ПРЕДВАРИТЕЛНО /подчертаването в мое/ организиране на сложните двигателни схеми при волевите движения. Тук се получава най-добрата информация за състоянието на всички мускули и разположението на всички части на тялото в последователни във времето моменти. Голяма част от изходите на Малкия мозък се отправят през таламуса към двигателните полета на мозъка /кората му/.
В него постъпват сведения от Четирихълмието, от двигателните ядра на Мозъчния ствол и "от Вестибуларния апарат. Тази схема има освен прави, и обратни връзки и е в състояние да осигури проектирането и организирането на целенасочени движения; да осъществи СЛОЖНА, ПРЕДВАРИТЕЛНА настройка на възбудителността в коровите области, откъдето тръгват преките команди за изпълнение на движението."

СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА 2

СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА

Той е първото голямо образование на нервната система, в която става разделянето на двигателните от сетивните функции.
Той е едно автоматично, надеждно устройство, можещо да извършва много самостоятелни операции, свързани главно с двигателните реакции. Горният му край се влива в основата на Мозъчния ствол, и чрез него се свързва с Главния мозък, Гръбначният мозък осъществява двустранната връзка Сетивни органи - Мозък - Двигателна реакция.
Характерното, което трябва да знаем е, че евентуалното му прекъсване или изключване води до пълна инертност на крайниците.
Нарича се Спинален шок.
МОЗЪЧЕН СТВОЛ
Смята се за основа на система за управление на състоянието на съзнанието. Изключително важна за нас част в разположената в него Ретикуларна формация, упражняваща системен контрол над целия мозък чрез своите ВЪЗБУЖДАЩИ или ПОТИСКАЩИ действия. Тя е свързана чрез спинални нервни клетки с Гръбначния мозък и Междинния мозък. Връзката на Ретикуларната формация с Главния мозък е двуст¬ранна.
ВАРОЛИЕВ МОСТ
Предполага се, че именно тук се намира механизмът, който извърш¬ва прекъсването на входовете и изходите на мозъка. Тази дейност е особено важна, защото се намира на мястото между двата главни дяла на мозъка - Главен и Гръбначен.
ПРОДЪЛГОВАТ МОЗЪК
Той трябва да се разглежда едновременно с Варолиевият мост. Те съдържат някои основни ядра на вегетативната нервна система. От тук започва и блуждаещият нерв, който, регулира сърдечния ритъм, честотата на дишането и т.н. - да си припомним проявата им при Парадоксалния сън. Ядрата му управляват и контролират мускулите на лицевия дял, врата, езика и гърлото, както и някои от движенията на очите.
СРЕДЕН МОЗЪК
Най-важният за нас елемент в Средния мозък е Пирамидната система за управление на движенията /осъществяваща директна връзка Мозъчна кора - Гръбначен стълб/. Предполага се, че двигателните ядра подреждат и координират командите на Главния мозък към периферията, няколко от тях се занимават с работата на вътрешните очни мускули.
Те получават ДИРЕКТНА връзка /информация/ от вестибуларните ядра за всички промени на ГЛАВАТА в пространството. Тази връзkа е изключително важна за нас - за работата на мозъка в ЕКСТРЕМАЛЕН режим. Подобна роля има и Четирихълмието . Двухълмието /горните два хълма на Четирихълмието/ е и център за управление движението на очите. В дълбоките му слоеве има клетки, чието електрическо дразнение предизвиква едновременно завъртане на двете очи в точно определена посока и с точно определена амплитуда. Стресовите реакции, породени от слухови и зрителни дразнители се управляват именно от Четирихълмието.

СТРУКТУРИ НА МОЗЪКА ПРИ ЧОВЕКА