УМЕНИЕТО - ДА СЪХРАНИМ ДУШАТА СИ

ДА РАЗБИРАМЕ И СЪХРАНИМ ДУШАТА СИ - означава да я опазим чиста от страсти, от прибързани действия и да не недоволствуваме срещу това, което вършат другите и ни се случва непрекъснато .
Всяко нещо е съвършенно по свой си начин,
Трудно е днес Човек да е състрадателен към хората, защото не познават природата на доброто и злото.
Този "недъг " - не е по-малък от оня, който лишава от възможността да отличаваме бялото от черното.




Дори три хиляди години да живеем и десет хиляди по толкова, все пак да не забравяме ,че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи.
До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително.
Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ни - първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледаме все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
Всичко е в мнението - нали и в светогледа който носим !?

...!!! Нищо по-жалко от човешкото същество, което обикаля навсякъде, изследва, както казва философът Моним , "дълбините на земята" и прави заключения за това какво става в душата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно първо да направи нещо за - своята вътрешен същност и да й служи истински.

УМЕНИЕТО - ДА СЪХРАНИМ ДУШАТА СИ

Богат и - / или... / Беден

Много важно е -
1.Да правим, да говорим и да обмисляме всичко, винаги, винаги, винаги ...
2.Да не търсим и виждаме само и единствено действително лошото. И ако сред останалите неща имаше някое лошо, те сигурно щяха да се погрижат всеки да е в състояние да го избегне.
Но как това, което не прави лош човека, може да направи лош живота му?
Всеобщата природа не би направила този пропуск - нито поради незнание, нито знаеща, но неможеща да се предпази или поправи. Нито поради безсилие, нито поради неумение тя би проявила подобна немарливост - да допусне доброто и лошото да се случват еднакво и без разлика както на добрите, така и на лошите хора.

Смъртта и животът, славата и безславието, мъката и удоволствието, богатството и бедността, всичко това се случва еднакво както на добрите, така и на лошите, защото не е нито прекрасно, нито грозно, тоест не е нито добро, нито лошо.
Колко бързо изчезва всичко - виждаме , когато вече е късно и сме го пропуснали ... и самите тела във вселената - и споменът за тях във вечността.
Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.
Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава?* Какво представлява преходността в нашия свят ?
Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата.
Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но преходността не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нас .
ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ ПЪЛНОЦЕННО ПРЕХОДНОСТТА И ДА ПРЕМИНЕМ ПРЕЗ ВСЕКИ ЕТАП !

Богат и - / или... / Беден

Поривите на душата

Към поривите на душата е необходимо да се отнасяме много внимателно. Ограничен е човешкият живот. Затова не трябва да продължаваме да търсим - своята сполука в душите на другите хора.
Външните събития не трябва да ни разсейват и ограничават...
Необходимо е да : Намерим време да научим нещо добро и престанем да се самозаблуждаваме
Нужно е вече да можем дасе претпазим и от заблудите - много често нереални .
Глупави са - и потъналите в дела и накрая уморени от живота хора, неразполагащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.
Това, че човек не обръща внимание Какво става в душата на другия, не може да го направи лесно нещастен.
Напротив - няма как да не бъде нещастен онзи, който не следи движенията на собствената си душа.
Нужно е да си припомняме всеки миг - Каква е природата на Вселената и каква е нашата !? , а как ли се отнасяме към нея.



В своето - "сравнение на грешките ", доколкото е обичайно да се прави подобно сравнение, Теофраст съвсем по философски твърди, че - грешките на страстта са по-тежки от - тези на гнева.
Защото очевидно Разгневеният се отвръща от разума поради някаква мъка и скрито стягане на сърцето.
Докато оня, който греши поради страст победен от удоволствие, по някакъв начин се оказва - по-разпуснат в грешките .
Грешенето заради удоволствие заслужава повече укор от прегрешението - поради мъка. Поначало за първия може да се каже, че по-скоро друг е постъпил зле с него и като му е причинил мъка, го е принудил да се разгневи. Докато при втория подтикът за сторената неправда е в самия него, в това, че страст го е подтикнала да стори нещо.

Поривите на душата

Природата на доброто е красивото

Щом отворя очи, си казвам: "Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не преценяват - какво е добро и какво - зло".
А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото - грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, а защото е причастна към ... хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне.
Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя.




Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие.
На следното е важно да обръщаме внимание.
Като пораснали и разумни хора :
Да Не се оставяйме повече да бъдем водени като марионетка от егоистичните си пориви.
Да не допускаме да негодуваме срещу предопределеното и настоящето или да гледаме с недоверие към бъдещето.

Природата на доброто е красивото

В разгара на Живота

МЪДРИЯ ЧОВЕК - не ТРЯБВА ДА допуска в сърцето си чувство на омраза.
Когато се кани да влезе в СПОР, си спомня какво е казано : “Обичайте враговете си!”

Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; МЪДРИЯ ЧОВЕК - не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта на своите мечти.
Приема, че противникът се е появил, за да подложи на изпитание неговата храброст, постоянството му, способността му да взема решения. Той го задължава да се бори за мечтите си.
Опитът, натрупан в битките, прави МЪДРИЯ ЧОВЕК - по-силен.

Той не забравя миналото, знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята.
Познава и някои от най-лошите й глави: като жертвоприношения и др.
Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения.
МЪДРИЯ ЧОВЕК - е чувал забележки от рода на : ”Как ще узная дали това е правилният път ?” Виждал е много хора да се отказват от търсенето, тъй като не могат да си отговорят на този въпрос.
МЪДРИЯ ЧОВЕК - не изпитва съмнения; той следва една безпогрешна формула.
“По плодовете ще познаете дървото”, ... Той следва това правило и никога не греши.

В МЪДРИЯ ЧОВЕК - знае колко е важна интуицията.
В разгара на Живота той няма време да обмисля ударите на опонента и тогава се осланя на инстинкта си, подчинява се на своя ангел.
Във времето той тълкува поличбите, които Бог му изпраща.
Хората казват: "Живее в някакъв си измислен свят.”
, "Как може да вярва в неща, които са нелогични!”
МЪДРИЯ ЧОВЕК - обаче знае, че интуицията – това вид азбука, и затова продължава да се вслушва във нея...

В разгара на Живота

Едно цяло

Когато се доверяваме твърде много на собственния си ум, започваме да подценява мощта на опонента си .
Не трябва да се забравя следното: има моменти, в които по-ефикасна е силата, отколкото стратегията.
Ето защо Човек никога не трябва да подценява грубата сила когато тя е прекалено необуздана, той се оттегля от бойното поле и изчаква врагът му да изразходи енергията си.

Мъдрият Човек - не е равнодушен към несправедливостта.
Знае, че всяко нещо е част от едно цяло и всяко индивидуално действие се отразява на жителите на цялата планета. Ето защо когато стане свидетел на нечие нещастие, той използва светогледа , за да възстанови реда.
Но въпреки че се бори срещу потисничеството, понякога той се опитва да съди потисника. Всеки един ще отговаря за постъпките си пред Бог, затова след като мъдрия Човек изпълни задачата си, не казва нищо.
Ние сме на този свят, за да си помагаме, а не за да се осъждаме един друг.

Мъдрият Човек - никога не проявява малодушие.
Бягството може да бъде чудесно средство за защита, но не бива да бъде използвано, ако страхът е твърде голям. Когато се колебае, той предпочита да приеме поражението и след това да излекува раните си, защото знае, че ако избяга, ще даде на нападателя по-голяма власт, отколкото той заслужава...

Едно цяло

Равновесие между Строгостта и Милосърдието

Мъдрият човек - знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой.
Научил е- от стрелеца с лък, че за да изпрати стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е - от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Мъдрият човек - забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули.
Той обаче никога не смесва напрежението с нервността.

Мъдрият човек - успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието.
За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание; макар и да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял.
Ето защо Мъдреца проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си – неговите намерения обаче са неведоми и той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание - умния човек - се изпълва с ентусиазъм. Рутината не може да ни напътства във важни моменти.

Понякога е необходимо да заобикаляме изпречилите ни се препятствия така, както прави водата.

Равновесие между Строгостта и Милосърдието

Ангел или демон

Когато Мъдрия човек страда заради някаква несправедливост, обикновено иска да остане сам, за да не издаде болката си пред другите.
Подобно поведение е същевременно хубаво и не толкова добро.
Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани. Съвсем друго е да прекараш целия ден сам от страх да не се покажеш слаб.
Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този самотен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими.
А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви.
Мъдреца знае как да поддържа равновесието между самотата и зависимостта.

Мъдреца се нуждае от обич. Любовта и ласките са част от неговата природа – също както храната, водата и склонността му да участва - без ВИНАГИ И НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ДАВА ГЛАСНОСТ.
Когато Мъдреца не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред.
Ако не може да го открие, се пита: ”Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?”
Мъдрият човек - се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.

Ангел или демон

Моменти изграждащи живота

Мъдрият човек знае, че някои моменти в живота се повтарят...
Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение.“Но аз вече минах през това!” – обяснява тай на сърцето си.
“Минал си наистина, но не си го преодолял” – отвръща сърцето му.
И тогава Мъдреца разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.

Мъдрият човек винаги прави необикновени неща.
Той може да танцува и да работи, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна.
Мъдрия не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска "битката ", без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.
Мъдрият не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Моменти изграждащи живота