Мъдрият човек - знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой.
Научил е- от стрелеца с лък, че за да изпрати стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е - от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Мъдрият човек - забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули.
Той обаче никога не смесва напрежението с нервността.
Мъдрият човек - успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието.
За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание; макар и да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял.
Ето защо Мъдреца проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си – неговите намерения обаче са неведоми и той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.
Проявявайки дисциплина и себеотрицание - умния човек - се изпълва с ентусиазъм. Рутината не може да ни напътства във важни моменти.
Понякога е необходимо да заобикаляме изпречилите ни се препятствия така, както прави водата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар