Всяко нещо е съвършенно по свой си начин,
Трудно е днес Човек да е състрадателен към хората, защото не познават природата на доброто и злото.
Този "недъг " - не е по-малък от оня, който лишава от възможността да отличаваме бялото от черното.
Дори три хиляди години да живеем и десет хиляди по толкова, все пак да не забравяме ,че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи.
До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително.
Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ни - първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледаме все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
Всичко е в мнението - нали и в светогледа който носим !?
...!!! Нищо по-жалко от човешкото същество, което обикаля навсякъде, изследва, както казва философът Моним , "дълбините на земята" и прави заключения за това какво става в душата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно първо да направи нещо за - своята вътрешен същност и да й служи истински.
Няма коментари:
Публикуване на коментар