Подобно поведение е същевременно хубаво и не толкова добро.
Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани. Съвсем друго е да прекараш целия ден сам от страх да не се покажеш слаб.
Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този самотен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими.
А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви.
Мъдреца знае как да поддържа равновесието между самотата и зависимостта.
Мъдреца се нуждае от обич. Любовта и ласките са част от неговата природа – също както храната, водата и склонността му да участва - без ВИНАГИ И НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ДАВА ГЛАСНОСТ.
Когато Мъдреца не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред.
Ако не може да го открие, се пита: ”Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?”
Мъдрият човек - се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар